ТЎҚҚИЗ ЮЗ ИККИНЧИ (1496-1497) ЙИЛ ВОҚЕАЛАРИ
Ушбу қ и ш д а Б о й су н қ у р м и р зо н и н г
и ш и ан ча р и в о ж топган эди. Султон Али
м и р з о т о м о н и д а н А б д у л к а р и м а ш р и т
К ў ф и н ва ун и н г я қ и н и д а г и м авзел арга
к е л га н эди. С ам ар қан д д ан М аҳдий Сул-
т о н Б о й с у н қ у р м и р з о л а ш к а р и н и н г
ҳ у ж у м ч и қ и с м и н и бошлаб к елиб, булар-
н и н г
у с т и г а т а ш л а н д и . А б д у л к а р и м
а ш р и т б илан М аҳдий С ултоннинг ўзла-
ри юзма-юз б ўлди лар. А б д у л к ар и м н и н г
отига М аҳдий Султон ч ер к аси й қ и л и ч
солиб й и қ и т д и . Ўзи тураётган ҳо л атид а
М а ҳ д и й С у л то н қ ў л и н и н г т и р с а г и д а н
чопди. У ни қ ў л г а т у ш и р и б , ў ш а ҳуж ум -
чи л а ш к а р н и я х ш и босдилар. Б у султон-
л ар С ам ар қанд и ш и н и ва м и р зо л ар н и н г
с а л т ан ат и н и к у ч си з билиб, ай рилиб, ба-
ҳорда Ш айбон ийхон қ о ш и г а кет д и л ар .
Ш унча в о қ еалар дан сўнг сам арқанд-
л и к л а р тўплан иб, Султон А ли м ирзонинг
қ а р ш и с и г а л а ш к а р т о р т и б ч и қ д и л а р .
Б о й су н қ у р м ирзо С арипулга келди. Сул-
тон А ли м ирзо Х о ж ай и К ордзанга кел-
ди. Ушбу ф урсатда Х о ж а М унир Ўший-
ни нг қ у т қ у си билан Х о ж а А булм акорим
ва А н д и ж о н бекл ар ид ан Вайс Л оғарий,
М уҳам м ад Б о қи р ва яна Қосим дўлдой
ҳам д а Б о й су н қ у р м и р зо н и н г бир гуруҳ
я қ и н к и ш и л а р и Бухоро устига ю рдилар.
Я қ и н ет ган ла р и д а Б у х о р одаги л ар хабар-
дор б ўлди лар, бу л ар н и н г и ш л а р и юриш-
май, ортга қ ай тд и л а р .
Султон А ли м ирзо билан к ў р и ш г а-
н и м и зд а, ёзда у л ар Б ухородан, мен Ан-
д и ж о н д а н к е л и б , С а м а р қ а н д н и қ а м а л
қ и л а м и з , деб к е л и ш и л г а н эди. У ша ваъ-
д а л а ш у в г а к ў р а , р ам азо н о йида Анди-
ж ондан отланиб, Ё р я й л о қ мавзесига ет-
ган д а, м и р з о л а р н и н г юзма-юз ўтирган-
л а р и х а б а р и н и э ш и т и б , Т ў л у н Х о ж а
www.ziyouz.com kutubxonasi
52
БОБУРНОМЛ
мўгулни икки-уч юз ж а н г а р и й и ги т л ар
б и л а н ҳ у ж у м ч и қ и с м қ и л и б а й и р д и к .
Я қ и н етган и м и зд а Б ойсун қур м ирзо биз-
н и н г б о р а ё т г а н и м и з д а н х а б а р т о п и б ,
сафи буэилган йўсинда о р қаси га қайта-
ди. Бу йи гитл ар уш а кеча у л арн и н г йўли-
ни к ў н д а л а н г и г а кесиб ч и қ и б , к ў п ки-
ш и н и отиб, ан ча ў л ж а к е л т и р д и л ар .
Б и з б и р - и к к и к у н д а н с ў н г Ш ер о з
қ ўр го н и га етдик.
Ш ероз Қосим дўлдойда зди. Қўрғон-
беги Ш ерозни са қ л а й олм ай, қў р го н ни
то п ш и р д и . Ш ероз қ ў рго н и И броҳим сору
и х т и ёр и га берилди. Тонгда ф итр ҳайи-
ти нам озини ў ш а ерда ўқиб, С ам арқанд
сари йўлга ч и қ и б , Обёр истироҳатгоҳи-
га туш дик. Ў ш а куни Қосим дўлдой, Вайс
Л о ғ ари й , Ҳ асан набира, Султон Муҳам-
мад Сайфал, Султон М уҳаммад Вайс уч-
тўрт юз к и ш и билан к елиб, м улозам ат
қ и л д и л ар. Б ойсунқур мирзо кўчиб, орқ-
ага қайтгач, биз айрилиб подшоҳ қуллу-
ғига к ел д и к , дейиш ди улар. Охири маъ-
лум бўлди ки, булар баҳслаш иб Бойсун-
қур мирзодан айрилиб, Шерозни мудофаа
қилгани келган эканлар. Шероз иш и бун-
дай бўлгач, ноилож қолиб келиш ибди.
Қ о р а б у л о қ қ а т у ш г а н и м и з д а б а ъ з и
ерли к и ш и л ар г а бебошлик қилган (тала-
ган ) м ў ғ у л л а р н и т у т и б к е л т и р д и л а р .
Қосимбек сиёсат учун икки-учтасини пар-
ча-парча қилдирди. Тўрт-беш йилдан сўнг
ҳарбий саргардонликларда Масчодан хон
қотпига — Т о ш кен тг а йўл о л ган и м и зд а
Қ осим бек ш у сабабли биздан ай р и л и б ,
Ҳисорга кетди. Қорабулоқдан ўтиб, сув
кечиб, Ём тўғрисида ту ш д и к. Ушбу кун
баъзи хос беклар Хиёбон бошида Бойсун-
қ у р м ирзонинг одамлари билан тўқнаш-
дилар. Султон А ҳм ад Танбалнинг бўгзи-
га найза санчиб йи қитд ил ар , л ек и н қўл га
туш м ади. Х ож а К алоннинг катта акаси
Х ож аго М улло Садрнинг йўғон томири-
га ў қ т е г д и . Ў ш а з а ҳ о т и Т а н г р и раҳ-
м а т и г а борди. Ж у д а я х ш и й и г и т эди.
Отам ҳам қадрлаб, муҳрдор қилиб эди.
Толиби и л м л и г и бор эди, ти л н и х и й л а
билар эди, мактуб ёзиш и ҳам я х ш и эди.
Қ у ш ч и л и к н и ва дуо билан ём ғир ёғди-
риш ни ҳам биларди.
Ём атроф ларида эк а н и м и з д а ш аҳар-
дан кўп бозорчилар ва ҳар х ил одам лар
ч и қ и б , ўр д ам из бозорга ай лан и б , савдо-
сотиқ қ и л а р эдилар. Б и р к у н и к е ч қ у р у н
бирдан х а л о й и қ гавғо к ў т а р и б , мусул-
м о н л а р м о л и н и б а т а м о м т а л о н - т о р о ж
қ и л д и л а р . Л а ш к а р забти ш у д а р а ж а д а
эд и ки , э л н и н г т а л ан г а н н а р с а л а р и н и н г
ҳ а м м а с и н и с а қ л а м а й қ а й т а р и б берсин-
л ар, деган ф арм он бўлди. Эртаси эрта-
лаб икки-уч соат ич ид а бир қ а т и м ип ва
и г н а с и н и г и г а ч а б и р о р н а р с а л а ш к а р
қ ў л и д а қ о л м а д и , ҳ а м м а с и н и эга л а р и га
қ а й т а р и б бердилар.
У ердан кўчиб С ам ар қа н д н и н г ш а р қ
т а р а ф и д а г и Х он ю р т и г а т у ш и л д и . Б у
ж ой С ам ар қ ан д д ан уч ку рўҳ масофада.
Қ ирқ-эллик ку н бу юртда ўтирилди. Бу
ю ртдалигим изда бир неча маротаба таш-
қар и дан ва ич кар и дан ю р ак л и йи гитл ар
Хиёбонда я х ш и қ и л и ч чопиш ди. Б и р мар-
та Хиёбонда Иброҳим бекчик қиличбоз-
л и к қ и л га н д а юзини чопдилар. Ш ундан
сўнг уни Иброҳим чопуқ дер эдилар. Яна
бир сафар Хиёбонда П ули М агокда (Ғор
кўприги) А булқосим кўҳбур бировни гур-
зи билан урди. Я на бир марта Хиёбонда
Тарнов мавзесида ж а н г бўлди. Мирзошоҳ
қ а в ч и н гу р зи б ил ан б ировн и қ у л а т д и .
М ирзош оҳ қ а в ч и н н и эса ш у н д ай чопди-
л а р к и , бў й н и н и н г я р м и г а ч а к еси л ган д и ,
кат т а т о м и р и г и н а кеси л м аган д и .
Хон ю ртида эк а н и м и з д а қўрғондаги-
лар фириб билан к и ш и юбориб, кечаси
Ғори О ш иқон тар аф и га к ел и н г, қўргон-
ни берам из, дедилар. Б у хаёл билан ке-
ч а с и о т л а н и б , П у л и М а г о к к а б о р д и м .
Б и р г у р у ҳ сар а й и г и т л а р ва п и ё д а л а р
в а ъ д а л а ш г а н ерга юборилди. И ч к а р и д а н
б изн инг пи ёдалардан ғаф л атд а қолдириб
тўрт-бештасини ў л д и р д и л а р к и , хабардор
бўлдик. Х и й л а ж а с у р п и ёд ал ар эдилар.
Б и р и с и н и н г оти Ҳ о ж и эди. Менга ёшли-
гидан х и зм ат қ и л а р д и . Я н а бири ни Маҳ-
муд Кундури сан гак дер эди. Б ар ч а си н и
ў л д и р д и л ар .
Б у ю ртда эк а н и м и з д а С ам ар қан д д ан
ш а ҳ а р л и к л а р ва б о зо р чи л ар ш у н ч а л и к
кў п ч и қ қ а н э д и к и , л а ш к а р ўрдаси ша-
ҳ ар га ай л а н г ан д и . Ш а ҳ а р д а н ҳар ни м а
истасалар, л а ш к а р г о ҳ д а н т о п и лар ди . Бу
м у д д а т д а С а м а р қ а н д д а н б о ш қ а б а р ч а
қ ў р ғ о н л а р ва тоғу туз қ ў л остим га ки-
риб эди. Ш овдор т о ғ и н и н г этаги да Ур-
гут номли қў р ғо н ни бир ж а м о а беркит-
ди. Зар у р а т бўлиб бу юртдан к ўчиб, Ур-
гут у с т и г а б о р и л д и . Т о қ а т қ и л о л м а й
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУ РНОМЛ
53
Х о ж а Қ о зи н и орага солиб к ел д и л ар . Б из
ҳам г у н о ҳ л а р и н и афв қ и л д и к . Я н а Са-
м ар қ ан д қ а м а л и г а қ а й т д и к .
Ушбу й и л и Султон Ҳ усайн мирзо би-
л ан Б адиуззам он мирзо орасидаги нифоқ-
л ар уруш га айланди. Б у нин г тафсилоти
ш у к и , ўтган йи л и Б ал х н и Б адиуззам он
м ирзога, Астрободни М узаффар мирзога
бериб қ у л л у қ қ и л д и р г а н эди, бу ҳ ақ д а
ю қорида ёзган эдик. Ў ш а муддатдан бу
муддатгача кў п элчилар бориб-келдилар.
О х и р и А л и ш е р б е к ҳ а м э л ч и л и к к а
к е л д и . Ҳ ар ч а н д ҳ а р а к а т қ и л с а л а р ҳам
Б ад иу ззам о н мирзо Астрободни инисига
б ерм оққа рози бўлмади: „Менинг ўглим
М уҳаммад Мўмин мирзони хатна қилган-
да, мирзо унга б а ғи ш л а г а н “ , деди.
Б и р к у н и А лиш ербек билан Ҳусайн
Б о й қ ар о орасида бир суҳбат бўлиб ўтди-
к и , бу м и р зо н и н ғ т е з ф а ҳ м л и г и га , Али-
ш ербекнинг к ў нгли нозик ва ю мшоқли-
гига далилдир. Алишербек махфий сўзлар-
ни м ирзонинг қулоғига кўп гапирди. Та-
гин дедики: „Бу сўзларн и у н у ти н г“ . Мир-
зо д арҳол ай тд и к и: „Қайси с ў зл ар н и ?“ .
А ли ш ер б ек кўп т аъ си р л ан и б , роса йиг-
лади.
Охири ота-ўгил орасидаги бу гап-сўз-
л ар ш у нга олиб кел д и ки , отаси отасининг
устига ва ўғли ў гл ин инг устига Б ал х ва
А стр о бо д га л а ш к а р т о р т д и л а р . Султон
Ҳ усайн мирзо Б адиуззам он мирзо усти-
га, М узаффар Ҳ усайн мирзо Мўмин мир-
зо устига л а ш к а р тортди. Гурзивоннинг
қу й и си д а Я кч и р ог ўтлоғига қ уйи дан Сул-
тон Ҳ усайн м ирзо, ю қоридан Бадиузза-
мон мирзо кел д ил ар. Ч орш анба ку н и ра-
мазон ойининг бошида А булмуҳсин мир-
зо Султон Ҳ у сайн м и р зо н и н г бир неча
беклари ва бир даста ҳ у ж у м ч и си билан
ил гарир оқ келди. У нч ал ик кўп уруш ҳам
бўлмади, Б адиуззам он л а ш к а р и босилди.
Кўп сара й и ги тл ар қ ўлга туш ди. Султон
Ҳ усайн мирзо барчасининг бош ини кес-
тирди. Ёлғиз бу эмас, қач о н ки бир ўгли
ёвл аш ган бўлса, ҳ ам и ш а бостирди. Қўлга
туш ган н а вкар л ар и н и н г барчасининг бо-
ш и н и к е с т и р д и . Ҳ а қ у н и н г т о м о н и д а
бўлгач, у не қилси н.
Б у м и р зо л ар ш у н ч а л и к б у з у қ ч и л и к
ва ай ш -и ш ратга м аш ғул эд ил ар ки , рама-
зондек табаррук ва ази з ойга бир кеча-
л и к ф у р с а т қ о л г а н д а , о т а с и д е к к ў п н и
кўрган ва иш биларм он подшоҳ яр им кун-
л и к йўлдан келган вақтда ҳам, отасидан
и й м анм ай , Худодан қ ў р қ м ай , ҳануз иш и
май ичмоқ, м аж лисороли к билан дилхуш-
л и к к а берилмоқ бўлди: м у қар р ар д и р к и,
бундай к и ш и ўш андай ш и к аст топади ва
бундай яш аган элни ҳар ким енга олади.
Неча й и л к и , Астробод ҳ укум ати Ба-
диуззамон мирзода эди, хонадон аҳ л и ва
х и зм атк ор л ар ҳамда й и г и т я л а н г и ж уда
серзавқ ва зеб-зийнатга ботган эди. Ол-
тин ва кум уш асбоб-анжомлари ж уда кўп
эди. Дабдабали к и й и н ган й и гитл ар и ва
ч о п қ и р о тлари беҳисоб эди. Б ар ча си н и
ш у ерда бой берди. Қочаётганида тоғ йўли-
га учраб, эниш ва учма ж о й л ар га йўли-
қиб, ўзи т аш виш билан учмадан тушди.
Кўп эли бу учмада нобуд бўлди.
Султон Ҳусайн мирзо ўғлини бостир-
гандан сўнг, Б ал х га келди. Бадиуззамон
мирзо Б а л х г а Ш ай х А ли тағойини қўйиб
эди. Чора қ и л а олмай, чиқиб Б ал х н и топ-
ш и р д и . С ултон Ҳ у сай н м и р зо Б а л х н и
Иброҳим Ҳусайн мирзога бериб, Муҳам-
мад Валибек ва Шоҳ Ҳусайн танқўриқ-
чини у билан қолдириб, ўзи Хуросонга
қайтиб кетди.
Б ад и у ззам о н мирзо ш и к ас тд ан сўнг
таланиб, бор-будини олдириб, йигит-яланг
ва яёв-ялан ги билан Қ у н д у зга—Хисран-
ш оҳга томон йўл олди. Х исравш оҳ ҳам
я х ш и х и з м а т л а р қ и л д и . От ва туяд ан ,
чодир ва шоҳона чодирлардан, балки бар-
ча сипоҳилик ярог-аслаҳасидан мирзога
ва м ирзо билан б ў л ган л ар га бериб, ш у
даражада хизмат ва одамгарчилик қилди-
ки, буни кўрганлар: бурунги ярог-аслаҳа
билан бунинг ўртасида фарқ йўқ, тафовут
б ал к и т и л л а ва к ум у ш н а р с а л а р д а ги н а
холос, дедилар.
Султон Масъуд мирзо билан Хисрав-
ш оҳнин г орасида Султон М асъуднинг бе-
қ а р о р л и г и , Х и с р а в ш о ҳ обрў-эътибори-
нинг о ртганидан ж а н ж а л ва гина-куду-
ратлар ч и қ қ а н эди. Х исравш оҳ Вали ва
Б о қини Бадиуззамон мирзога қўшиб, Сул-
тон Масъуд м ирзонинг устига — Ҳисор-
га ж а н г га юборди. У лар қўрғонга я қ и н
ҳ ам к ел а ол м ад ил ар . А троф-теваракдан
наридан-бери бир-икки қ и л и ч солишди-
лар. Б ир навбат Ҳисорнинг ш им ол тара-
фи Қ уш хона ўлангида Муҳиб Али қўрчи
элдан айрилиб келиб, я х ш и ж а н г қилди.
Отдан й и қил иб қўл га т у ш и ш олдида яна
у томондан зўрлаб, халос қи л д и л ар.
www.ziyouz.com kutubxonasi
54
БОБУРНОМ А
Б и р неча кундан сўнг нари-бери сулҳ
тузган бўлиб, қайтиб кетдилар.
Б и р неча к у нд ан сўнг Б ад и у ззам о н
мирзо тог йўли билан Қандаҳор ва Зами
ни Доварга: Зуннун аргун ва унинг уғли
Шоҳ Ш у ж о ъ арғун томонга жўнади. Зун-
нун арғун хасислик ва бахиллигига қара-
май, я х ш и хизм атлар қилди. Б ир тортиқ
қилганд а қ и р қ минг қўй совга қилди.
Ғаройиб воқеалардан бири ш у к и , Сул-
тон Ҳусайн мирзо Бадиуззамон мирзони
енгган чоршанба куни, Астрободда Музаф-
фар мирзо М уҳаммад Мўмин мирзони ен-
гади. Бундан ҳам ажаброғи ш ундаки, Ча-
ҳоршанба исмли к и ш и М уҳаммад Мўмин
мирзони қ ў л га туш ириб келтиради.
Do'stlaringiz bilan baham: |