Чу бад карди, мабош эмип зи офот,
К и вожиб ш уд табиатро мукофот.
(Т ар ж и м аси :
Ёмонлик қилдингм и: сенга й ўқ нажот,
Табиатга вожиб эвяз
—
мукофот.)
Ушбу йили ш у б ҳ ал и таомдан ўзим ни
т о р т а б о ш л а д и м . П и ч о қ , қ о ш и қ ва
дастурхонгача эҳтиёт бўлар эдим. Тунги
ибодатларни ҳам кам р о қ тар к этардим.
Раби ул-охир ойида Султон Маҳмуд
мирзо бир огир к а с а л л и к к а чалиниб, олти
кунда оламдан ўтди. Қ и р қ уч ёш да эди.
Т а в а л л у д и в а н а сл -н аса б и . С а к к и з
юз э л л и к еттин чи (1453) йили туғилган
эди. А бусаид м и р з о н и н г у ч и н ч и ў ғл и ,
Султон А ҳм ад м ирзонинг ту ғи ш ган и эди.
www.ziyouz.com kutubxonasi
44
БОБУРНОМЛ
Ш а к л ва ш а м о й и л и : п а с т б ў й л и ,
си й р ак соқолли, семиз, кам ҳ а ф с а л а р о қ
к и ш и эди.
А хлоц ва феъл-атвори я х ш и , намоз-
ни канда қилм асди. Тартиб ва бош қариш
қобилияти ж уда я х ш и эди. Ҳисоб илм ини
п у х т а б и л а р д и . В и л о я т л а р д а н б и р о р
танга, бирор сўм ҳам унинг рухсатисиз
х а р ж қил и нм асд и . Н авк ар и н и н г маоши
ҳеч қ а ч о н к а м а й т и р и л м а с д и . Б а з м ва
ҳадяси, зиёфати ва девони(маҳкамада иш
юритиш и) ж уда я х ш и эди. Барчаси қоида
ва тартиб билан олиб бориларди. Ш ундай
т а р т и б ва и н т и з о м ў р н а т г а н э д и к и ,
л а ш к а р ҳам, х ал қ ҳам уни суиистеъмол
қила олмасди. Олдинлари қуш овига ж уда
уч экан. Сўнгра кўпроқ ҳайвон овлайдиган
бўлди.
Зулм ва бузуқлик билан кўп маш ғул
бўлар, муттасил май ичарди. Кўп бачча
сақл ар , ўзига қ а р а ш л и ж о й л а р н и н г қа-
ерида ч и р о й л и ўсм ирлар бўлса, уларни
т у р л и й ў л л а р б и л а н к е л т и р и б , б ач ч а
қиларди . Б екл ар н и н г ўғи ллари ни, кўкал-
дош ларини бачча қ и л ар , ҳатто ўзин инг
к ў к а л д о ш и д а н т у ғ и л г а н г а ҳам бу хиз-
матни буюрганди. Бу шум одат ш ун ч ал и к
расм бўлган эдики, баччасиз к и ш и йўқ
эди. Б е с о қ о л б о з л и к н и ҳ у н а р деб били-
ш ар д и. Б ач ч а с а қ л а м а с л и к н и айб сана-
ш ар д и . З у л м ва б у з у қ ч и л и к н и н г касо-
ф а т и д а н б а р ч а ў ғ л о н л а р и ж у в о н м а р г
бўлдилар.
Ш е ъ р г а и ш т и ё қ и бор э д и . Д е в о н
тартиб берган, бироқ ш еъри ж у д а бўш ва
бемаза эди. Ундай ш еъ р ёзгандан кўра,
ёзмаган я х ш и р о қ .
Ёмон эътиқодли к и ш и эди. Ҳ азрати
Х ожа Убайдуллоҳни қадрламасди. Юрак-
сиз, ҳаёси камроқ к и ш и эди. Атрофида бир
н еча м а й н а в о з ва б еб о к л а р й и ғ и л г а н ,
девон ва халойиқ қош ида ёмон ва хунук
ҳ а р а к а т л а р қ и л а р д и . Б а д к а л о м э д и .
Сўзини дарҳол англаб бўлмасди.
У р у ш л ар и . И к к и м ар т а саф тортиб
ж а н г қилди. Ҳ ар ик ка ла си д а ҳам Султон
Ҳусайн Б ойқаро мирзо билан тўқнаш ди:
бир маротаба Астрободда маглуб бўлди.
Яна бир марта Андхуд тупроғида, Чаман
деган ерда ҳам мағлуб бўлди. И к к и марта
Б ад ахш онни нг жануб томонидаги Кофи-
ристонга бориб ғазот қилди. Ш у сабабли
ф а р м о н и н и н г с а р л а в ҳ а с и д а С у л т о н
Маҳмуд ғозий деб ёзардилар.
В и л о я тлар и : Султон А бусаид м ирзо
у н г а А с т р о б о д н и б е р г а н э д и . И р о қ
в о қ е а с и д а н к е й и н (у ш а ер д а А б у с а и д
мирзо ж ан гд а ҳ ал о к бўлган) Х уросонга
келди. Бу пайтда Ҳисор ҳоким и Қанбар
А л и б е к С у л т о н А б у с а и д м и р з о н и н г
б у й р у ги б и л ан Ҳ и н д и с т о н л а ш к а р и н и
й и ғи б
И р о қ қ а , м и р з о н и н г о р қ а с и д а н
бораётганда Хуросонда Султон М аҳм уд
м ирзога қ ў ш и л д и . Султон Ҳ усайн Бой-
қ а р о м и р з о н и н г о в о з а с и н и э ш и т г а ч ,
Х у ро со н х а л қ и ҳ у ж у м қ и л и б , С ултон
Маҳмуд мирзони Хуросондан ҳайдадилар.
С у л т о н М а ҳ м у д м и р з о С а м а р қ а н д г а
Султон Аҳмад мирэо қо ш и га келди. Б ир
неча ойдан сўнг А ҳм ад М уштоқ бош лиқ
С ай и д Б а д р ва Х и с р а в ш о ҳ ҳ а м д а я н а
баъзи йигитлар Султон М аҳмуд мирзони
о л и б қ о ч и б , Ҳ и с о р г а Қ а н б а р А л и б е к
қо ш и га бордилар. Ў ш андан бери Қ а ҳ қ а
б и л а н
К ў ҳ т а н
т о ғ и н и н г
ж а н у б
тарафидаги ви лоятлар, чунончи, Термиз
ва Ч агониён, Ҳисор ва Х атлон, Қундуз
ва Б ад ах ш он Ҳ инд укуш тоғигача Султон
Маҳмуд мирзонинг ихтиёрига ўтди. А каси
Султон А ҳмад мирзо ўлгандан сўнг унинг
вилояти ҳам бунинг тасарруфида бўлди.
Авлоди: беш ўғил, ўн бир қиз кўрди.
Б а р ч а ў ғ и л л а р и д а н к а т т а с и С у л т о н
М асъуд м и р зо эди. О наси М ир Б у зу р г
Т ерм изийнинг қи зи эди.
Яна бир ўғли Бойсунқур мирзо эди.
Онаси Пошобегим эди.
Я на бир ўғли Султон А ли мирзо эди.
Онаси Зуҳрабегим оға ўзбак чури эди.
Я на бир ўғли Султон Ҳ усайн мирзо
эди. Онаси Хонзодабегим Мир Бузургнинг
набираси эди. У мирзо т и р и к л и г и д а ўн
уч ёш ида Тангри раҳ м атига борди.
Яна бир ўғли Султон Вайс мирзо эди.
Онаси Ю нусхоннинг қ изи , менинг онам-
нинг синглиси Султон Н игорхоним эди.
Б у тў р т м и р з о н и н г ҳ о л а т л а р и м а з к у р
а с а р н и н г т е г и ш л и в о қ е а л а р и д а з и к р
этилади.
Уч қ и зи Бойсунқур мирзо билан бир
тугиш ган эди. К аттасини Султон Маҳмуд
мирзо ам аки си Минучеҳр м ирзон инг ўғли
М алик М уҳаммад мирзога ч и қ ар га н эди.
Я н а беш қ и з и Мир Б у з у р ғ н и н г не-
вараси Хонзодабегимдан эди. Каттасини
Султон М аҳмуд мирзо вафотидан кейин
Абобакр К ош гарийга бердилар. И к к и н ч и
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
45
қ и зи Б икабеги м эди, Султон Ҳ усайн Бой-
қ а р о м и р э о Ҳ и с о р н и қ а м а л қ и л г а н д а
Султон Абусаид м ирзонинг қи зи П оянда
Султонбегимдан туғилган Ҳ айдар мирзо
исмли у гл ига олиб, я р аш и б , Ҳисорнинг
у с т и д а н қ а й т и б к е т д и . У ч и н ч и қ и з и
Оқбегим эди. Тўртинчи қ изи Ойбегим эди.
С у л т о н Ҳ у с а й н м и р з о Қ у н д у з у с т и г а
келганда, У м арш айх мирзо ўгли Жаҳон-
гир м и р зо н и А н д и ж о н л а ш к а р и билан
к ў м а к к а ю борганда Ж а ҳ о н г и р м ирзога
номзод бўлган эди. Т ў қ қ и з юзу ўнинчи
йили (1504) Амударё бўйида Б о қ и Чаго-
ниёний менга келиб мулозамат қилди. Бу
бегимлар оналари билан Тирмизда эдилар.
Б у л а р ҳ ам Б о қ и Ч а г о н и ё н и й н и н г кўч-
кўрони билан келиб қўш илдилар. Коҳмар-
дга келганда Ойбегимни Ж аҳон гир мирзо
олди. Биргина қ и з кўрди. Мазкур йилда у
катта онаси Хонзодабегим билан Бадах-
шон вилоятидадир. Б еш инчи қ и зи Зайнаб
Султонбегим эди. Кобулни эгаллаганимда
онам Қ у тл у г Н и го р х о н и м н и н г т а к л и ф и
билан уни о л д и м , х и й л а ҳ а м ж и ҳ а т л и к
б ў л м а д и . И к к и - у ч й и л д а н сў н г ч е ч а к
хасталиги билан оламдан ўтди. Яна бир
қ и зи Махдума Султонбегим эди. Султон
А л и м и р з о н и н г т у г и ш г а н э г а ч и с и д и р .
Ҳ о зи р Б а д а х ш о н ви л о я т и д а . Я на и к к и
қ и зи и к к и канизакдан туғилган: бирининг
оти Р а ж а б Султон, яна б и р и нин г исми
Муҳиб Султондир.
Х о т и н л а р и в а к а н и з а к л а р и . К а т т а
хотини Мир Бузург Терм изийнинг қи зи
Хонзодабегим эди. Мирзо уни жуда севар-
ди. У Султон Масъуд мирзонинг онаси
эди. Хонзодабегим ўлганда м ирзо ж у д а
қ атти қ т аъ зия тутганди. Ундан сўнг Мир
Бузургнинг набираси — Хонзодабегимнинг
б и р о д а р з о д а с и н и о л д и . У н и ҳ ам Хон-
зодабегим дер эд ил ар . Б еш қ и з ва бир
ўгилнинг онаси эди.
Яна бири — Пошобегим. Қ орақўйлуқ
Б аҳорлу аймоги туркман бекларидан Али
Ш укурбекнинг қизи эди. Уни аввал Жа-
ҳонш оҳ мирзо Бороний Қ орақўйлуқнинг
ўғли М уҳаммадий мирзо олган эди. Озар-
бойжон ва И роқни Ж аҳо н ш оҳ авлодидан
о ққ ў й л у қ Узун Ҳасан олгач, Али Шукур-
б е к н и н г ў г и л л а р и тўрт-беш м и н г у й л и
қ орақўйлуқ туркманлар билан Султон Абу-
саид мирзо хизматига кирдилар. Султон
Абусаид мирзо енгилганда бу вилоятларга
тушдилар. Султон Маҳмуд мирзо Самар-
қ а н д д а н Ҳ и с о р г а к е л г а н д а э са , у л а р
Султон М аҳ м уд м и р зо х и з м а т и г а кир-
дилар. Пошобегимни Султон Маҳмуд мирзо
ў ш а пайтда олган эди. Пошобегим бир
ўгил, уч қизнинг онаси эди.
Я на бири Султон Н и го р х о н и м эди.
Насаби хонлар воқеаларида шарҳлаб ёзил-
ганди.
Ч ўри ва к ан и з а к л а р и ҳам анча эди.
М ў ътаб ар ч ў р и си З у ҳ р а б е г и м ога эди.
У з б а к д а н . С ултон А б у саид м и р з о н и н г
т и р и к л и ги д а, ёш л иги да олганди. У бир
ўғил, бир қ изн ин г онаси эди.
К а н и з л а р и ҳ ам ан ча эди. У ларнин г
иккитасидан и к к и қиз бўлган эдики, юқо-
рида зикр қилинди.
А мирлари: Хисравшоҳ туркистонлик
қипчоқлардан. Кичиклигида тархон бек-
ларининг хизматида эди. Б ал к и шахсий
соқчи эди. Ундан сўнг Мазидбек аргунга
навкар бўлди. У Хисравшоҳни ҳар томон-
лама қадрлаган эди. Ироқ маглубиятида
Султон Маҳмуд мирзога қўш илиб йўлда
келаётганида арзирли хизматлар қилгани
учун С ултон М аҳ м у д м и р з о н и н г эъти-
борини қозонди. Кейинчалик жуда куча-
йиб к ет д и . Султон М аҳм у д м и р зо н и н г
замонидаёқ Хисравшоҳ навкари беш-олти
м ингга етганди. Амударёдан Ҳ индукуш
т о ғ и г а ч а Б а д а х ш о н д а н б о ш қ а ви ло я т-
ларнинг ҳаммаси унга тааллуқли эди. Бир
бутун мустаҳкам беклик тузди. Зиёфати
ва саховати я х ш и эди. Соддалигига қара-
май, ж уда топармон^гутармон эди. Қанча
кўп топса, шунча я х ш и х арж ҳам қиларди.
Султон Маҳмуд мирзодан сўнг ўғлон-
л а р и н и н г зам о н и д а ҳам ж у д а к у ч ай и б
к ет д и . Н а в к а р и й и г и р м а м и н гг а яқин-
л а ш г а н эди. Гарчи намоз ўқиб, таомда
парҳез қилса ҳам, аммо бетамиз, бузуқи,
идроксиз, бефаҳм, бевафо ва оқибатсиз
к и ш и эди. Беш ку нл и к утар дунё учун бир
ўзи ўстирган вал и н еъ м атзо д а си Султон
Маҳмуд мирзо ўғлининг кўзини кўр қилди.
Б о ш қ а бирини ўлдирди. Тангри қош ида
осий ва х а л қ олдида ём онотлиқ бўлди.
Қ и ё м а т т о н г и г а ч а л а ъ н а т ва н а ф р а т г а
сазовор бўлди. Бу ўтар дунё учун шундай
ёмон и ш л а р қ и л д и . Б у н д а й ж у д а обод
вилоят ва бунчалик кўп яр о ғл ик навкарга
эга бўла туриб, бир м ак и ён б илан ҳам
у р уш м ади. Ҳ али бу воқеалар зи к р и ке-
л ади.
www.ziyouz.com kutubxonasi
46
БОБУ РНОМ Л
Я н а бири П и р м у ҳ ам м ад элчи Б уга,
қ авч и н эди. Б ал х дарвозасида ҳазоралар
б и л а н у р у ш д а С у л то н А б у саи д м и р зо
олдида баҳс бойл аш иб м у ш т
ж а н г и г а
к и р г а н д и . М ардона к и ш и эди. Султон
Маҳмуд мирзога доим мулозамат қилар-
д и . М и р з о н и н г и х т и ё р и г а қ а р а б и ш
тутарди. Султон Ҳусайн Б ойқаро мирзо
Қундузни қам ал қилганда, Х исравшоҳга
қ ар ш и оз к и ш и билан зир ҳл и кий им си з
ўйламай-нетмай тунги босқинга отланди.
У ш ундай кў п навкарга қ ар ш и нима ҳам
қ и л а оларди! М уҳаммад элчи Бўға орқа-
сидан қ у в гу н ч и борди: у ў зи н и дарёга
таш лаб, ғарқ бўлди.
Яна бири Айюб эди. Султон Абусаид
мирзо қош ида Хуросон т ан қ ў р и қ ч и л ар и
қ и с м и д а х и з м а т қ и л а р д и . Б у м ар д о н а
к и ш и Бойсунқур мирзонинг бекотаси эди.
Е м а к ва к и й м а г и м е ъ ё р и б и л а н эд и.
Ҳ ази л к аш ва сўзамол бўлгани учун Сул-
тон Маҳмуд мирзо унга ,.беҳаё“ деб хитоб
қи л ар экан.
Я н а б и р и В а л и Х и с р а в ш о ҳ н и н г
ту ги ш ган ин иси эди. Н а в к а р и н и я х ш и
с а қ л а р д и . С у л т о н М а с ъ у д м и р з о н и н г
к ўзи га мил тортилмоғига ва Б ойсунқур
м ирзонинг ўлдирилм оғига сабабчи у эди.
Ж а м и элнинг ғийбатини қиларди . Тили
заҳар ва ф аҳ ш сўзлар айтгучи, қ ай сар ва
б е м а з а э р к а к э д и . Ў з и д а н б о ш қ а ҳеч
к иш ин и бирор-бир ишда писанд қилмасди.
Мен Қ у н д у з в и л о я т и д а н келиб Д у ш и й
а т р о ф и д а Х и с р а в ш о ҳ н и н а в к а р -с а в д а -
р и д ан а й и р и б ж ў н а ш г а р у х с а т берган
п а й т и м д а, у ҳ ам ў з б а к л а р қ ў р қ у в и д а н
Андароб ва Серобга к ел ган д и. У мавзе-
лардаги а й м о қ л а р н и босиб-талаб, бизни
деб К о б у л г а к е л д и . В а л и М у ҳ а м м а д
Ш айбонийхон қ ош ига борди. Самарқанд
ш аҳрида боши қи р қ и л ди .
Яна бири Ш айх Абдулло барлос эди.
Ш о ҳ С ултон М у ҳ а м м а д н и н г бир қ и з и
унда эди. Б у аёл Абобакр мирзо билан
Султон М аҳм уд хонни нг холаси бўлади.
Ш айх Абдулло барлос тўнни таранг ва тор
к и я р эди. Одми ва асил к и ш и эди.
Яна бири Маҳмуд барлос эди. Наван-
д о к л и к б ар л о сл ар д ан . С ултон А бусаид
мирзо қош ида ҳам бек эди. Султон Абу-
саид мирзо Ироқ вилоятини эгаллаганда
Кирмон ш аҳрини Маҳмуд барлосга берган
эди. Абобакр мирзога Мазидбек арғун ва
қ о р а қ ў й л у қ тур к м ан беклари қ ў ш и л и б ,
Султон Маҳмуд мирзонинг устига Ҳисорга
ю р ган д а , С ултон М аҳ м у д м и р з о огаси
ё н и г а — С а м а р қ а н д г а к е т д и . М а ҳ м у д
б арлос Ҳ и с о р н и б е р м а й , я х ш и ҳ и м о я
қ илди. Девон тузган ш оир эди.
Султон Маҳмуд мирзонинг вафотидан
сўнг Хисравшоҳ бу воқеани элдан яшириб,
хазинага қўл чўза бошлади. Бундай хабар
қ ан дай я ш и р и н қоларди? Дарҳол бутун
ш а ҳ а р х а л қ и г а ё й и л д и . Ў ш а к у н и
Самарқанд х ал қин ин г катта ҳайити эди.
Л а ш к а р ва фуқаро Хисраншоҳнинг устига
ҳ уж у м қ и л и ш пайида бўлдилар. А ҳмад
Ҳожибек ва тархон беклари гавғони босиб,
Хисравшоҳни чиқариб Ҳисорга узатдилар.
Султон М аҳмуд мирзо ҳаётлигида катта
ўғли Султон М асъуд м ирзога Ҳ исорн и,
Бойсунқур мирзога Бухорони берган эди.
Бу воқеа, яъ н и Султон Маҳмуд мирзонинг
вафоти пайтида ҳеч қайси ўғли ҳозир эмас
эди. Х и с р а в ш о ҳ н и ҳ а й д а ш г а н д а н сў н г
Самарқанд ва Ҳисор беклари ўзаро кели-
шиб Бухорога — Бойсунқур мирзога к и ш и
юбордилар ва келтириб, Самарқанд тах-
т и г а ў т и р ғ и з д и л а р . Б о й с у н қ у р м и р з о
подшоҳ бўлганда ўн сакк и з я ш а р эди.
У ша фурсатда Тош кан д ҳоким и Сул-
тон М аҳм удхон Султон Ж у н а й д барлос
ва С ам ар қ ан д н и н г баъзи у л у ғл ар и сўзи
б и л а н С а м а р қ а н д н и э г а л л а ш у м и д и д а
л а ш к а р тортиб, Канбой мавзесига келди.
С а м а р қ а н д д а н Б о й с у н қ у р м и р з о
ҳ ам
катта, я х ш и қуролланган л а ш к а р билан
ч и қ и б , К а н б о й м а в з е с и д а саф т о р т и б
урушдилар. Ҳайдар кўкалдош мўғул лаш-
к а р и н и н г у л у г т а я н ч и , ҳ у ж у м ч и л и к
қисмининг бошлиғи эди; ҳам м алари отдан
тушиб, ж ан гга кирдилар. Самарқанд ва
Ҳ исорнинг ҳ ам и я т л и й и ги т л ар и от сол-
дилар. Ҳайдарбек бош лиқ отдан тушган-
лар бутунлай отлар оёғи остида қолдилар.
Ҳайдарбек қўлга олингач, мўғуллар уру-
ш а о л м ад и л ар , ен г и л д и л а р . Кўп мўғул
к и ш и с и қ и р и л д и . Б о й с у н қ у р м ир зо ўз
олдида ҳам кўп киш ининг бошини олдирди.
Ш у н ч а л и к к а б о р и л д и к и , ў л и к н и н г
к ў п л и г и д а н ш оҳ чо ди р и н и уч ерга кў-
ч ирд илар.
Бу фурсатда м инглик элидан бўлган,
отамнинг олдида к и ч и к л и г и д а н хизмат-
л а р қ и л и б б е к л и к м а р т а б а с и г а е т га н ,
б и р о қ с ў н г р а б и р г у н о ҳ и т у ф а й л и
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
47
мартабаси пасайтирилган Иброҳим сору
И сф ар а қ ў р ғо н и н и эгал л аб , Б о й су н қ у р
м и р з о о т и г а х у т б а ў қ и т д и , м у х о л и ф
томонида бўлди.
Ш а ъ б о н о й и д а И б р о ҳ и м сору фит-
насини даф этиш учун л аш к ар отланди.
Ушбу о йнинг охирида И сф арани қ ам ал
қ и л д и к . Ў ш а к у н и й и г и т л а р ш ў х л и к
қилиб, етиб келганданоқ қўрғоннинг таш-
қарисидаги янги солинган қўргонни олди-
л а р . С а й и д Қ о с и м э ш и к о ғ а ш у к у н и
ҳам м адан я х ш и р о қ ҳаракат қилиб, ўзиб
қ и л и ч урди. Султон А ҳм ад Танбал ҳам
қили чи нин г кучини кўрсатди. Муҳаммад
Дўст т а г о й и ҳ ам қ и л и ч б о з л и к додини
берди. Б и р о қ б аҳод ирлик у л у ш и соври-
н и н и С ай ид Қ о си м ол д и . Б а ҳ о д и р л и к
улуши мўғулларда қадим ий расмдир. Ҳар
у р у ш ва ҳарб м а ъ р а к а с и д а ҳ а р к и м к и
элдан ўзиб қилич урган бўлса, улушни ўша
о л а д и . Ш о ҳ р у х и я г а б о р г а н д а , т о ғ а м
Султон М аҳм удхонни нг нам ун али баҳо-
д и р л и к у л у ш и н и С а й и д Қ о си м ол д и .
А в в а л г и к у н г и у р у ш д а Х удойбердибек
отамга тахш (кичик ўқ отиш қуроли) ўқи
тегиб, ўлд и. З и р ҳ л и к и й и м с и з у р у ш га
кирилгани учун баъзи йигит-яланг нобуд
бўлиб, анча одам ярадор бўлди. Иброҳим
сорунинг қош ида бир тахш отари бор эди,
жуда я х ш и отарди. Унингдек тахш отарни
к ў р м а г а н э д и к . А к с а р э л н и у я р а д о р
қ и л д и . Қ ў р ғ о н о л и н г а н д а н сў н г , ў ш а
тахш отар доим менинг қо ш им д а бўлди.
Қ а м а л у з о қ қ а ч ў з и л д и . И к к и - у ч ерда
саркўблар* ясаб, ерости йўлларини қази ш
буюрилди. Қ ал ъ а олиш ҳ ар акати га жид-
дий к и р и ш и ш тайи нлан ди . Қам ал қ и р қ
кунга чўзилди.
О х и р и И б р о ҳ и м сору о ж и з қ о л и б ,
Х ож а Мавлонойи Қозининг воситачилиги
билан қ у л л и қ н и бўйн ига олиб, ш аввол
о й и д а қ и л и ч , с а д о ғ и н и б ў й н и г а осиб
келиб, м улозам ат қ и л и б , қўрғонни топ-
ш ирди.
Х ў ж а н д ҳам узоқ м у д д атлардан бе-
ри У м ар ш а й х м ирзо д ав л ати га тааллуқ-
л и эди. Б и р о қ бу тўс-тўполонларда ҳо-
к и м и д а н п у т у р к е т г а н и у ч у н С у л т о н
А ҳ м ад м ирзога қ а р а р эди. Ш у муносабат
билан ун и н г устига ю р иш қ и л и б борил-
д и . Х ў ж а н д д а М и р М ў ғ у л н и н г о т аси
А б д у в а ҳ ҳ о б ш и ғ о в у л э д и . М ен е т г а н
заҳ о т и м о қ қў рғо н н и талаш иб-тортиш иб
ўтир м ай топш ирди.
Б у ф у р с а т д а С у л т о н М а ҳ м у д х о н
Ш о ҳ р у х и я д а э д и . Б у н д а н б у р у н р о қ
Султон А ҳм ад мирзо А ндиж он тупроғига
келган д а хон ҳам келиб, А хсини қ ам ал
қ и л га н д и . З и к р этил ган ид ек , хотирим га
к е л д и к и , хон о н а м н и н г а к а с и д и р , ора
б у н ч ал и к я қ и н бўлгани боис бориб бош
эгсам , ўтган ги на-ку д у р атл ар бартараф
бўлса, я қ и н - й и р о қ д а э ш и т га н -к ў р га н г а
я х ш и бўлади, деб келиб, Ш оҳ р у х ияд ан
т а ш қ а р и д а г и Ҳ а й д а р б е к со л га н боғда
хонга м у л о зам ат қ и л д и м . Хон боғнинг
ўртасидаги улуг чордара (тўрт эш и к л и )
уйда ўт и р ган эд ил ар. У йга к и р г а ч , уч
м арта т а ъ з и м қи л д и м . Хон ҳам таъ зим
қ ил и б ў р и н л ар и д ан турдилар. К ўриш и б,
қайтиб т аъ зи м қ и л га н д ан сўнг, ён ларига
олиб, кўп ш а ф қ а т ва м еҳ р и б о н чи л и к л ар
к ў р с а т д и л а р .
Б и р - и к к и к у н д а н с ў н г К а н д и р л и к
довони билан Ахси ва А ндижон сари йул-
га тушдим. Ахсига етиб отамнинг мозо-
рини тавоф қилдим. Ахсидан ж ум а намози
вақти чиқиб, Банди Солор йўли орқали
шом билан хуфтон намози орасида Анди-
ж о н г а к е л д и м . Б у Б а н д и Солор й ўли
т ў қ қ и з йиғоч йўлдир. А ндижон вилояти-
н и н г д аш т д а я ш о в ч и аҳ о л и с и д ан бири
одами кўп Ч а к р а к элидир. Беш-олти минг
у й л и к эл. У лар Ф арғона билан Кош ғар
орасидаги тоғларда истиқомат қиладилар.
О тлари к ў п ва қ ў й л а р и беҳисобдир. У
тоғларда қорам ол ўрнига қўтос сақлай-
дилар. Қўтослари ҳам кўп бўлади. Тоғла-
ри берк ва ч егарада бў л гани учун мол
бериш га ўрганмаганлар. Ч ак р ак д ан мол
олиб, л а ш к а р г а бўлиб бериш учун лаш-
к ар н и Қ осим бекка бошлатиб, Ч а к р а к к а
ю б о р и л д и . Қ о с и м б е к б о р и б , й и г и р м а
мингга я қ и н қўй ва минг-минг беш юз от
олиб, л аш к ар г а улашди.
Л а ш к а р Ч а к р ак д ан қ ай тган д ан сўнг
Ў р атепан ин г устига о тлани лди . Ўратепа
узоқ м уддатлар У м ар ш ай х мирзо тасар-
р уф ида эди. Мирзо ўлган йи л и қўлд ан
ч иқиб кетганди. Б у фурсатда Б ойсунқур
м ирзон инг иниси Султон А ли м ирзо бу
* С аркўблар — тош, тупроц ва ёгочдан қ у р и лга н баланд истеҳком.
www.ziyouz.com kutubxonasi
48
Do'stlaringiz bilan baham: |