тарзда ёзиш мумкин. Тебрангичнинг кичик тебранишлари (тизимнинг
унча катта бўлмаган бурчакка оғиши) билан чегараланамиз; у ҳолда
з
1
пф
»
ф
деб кабул қилиш мумкин. Шунга кўра (11.17) ифодани
куйидагича ёзамиз:
ф / + # ф
= 0 ёки Ф + у
ф
=
0.
Охирги
тенгламада
(11.18)
белгилашни киритиш муайян физикавий маънога эга. Натижада
Ф+(0оф=О
(11.19)
кўринишдаги дифференциал тенгламага эга бўламиз. Бу диффе-
ренциал тенглама (11.13) тенгламанинг худди ўзи, фақат силжиш
(х)
четланиш бурчаги оркали, чизиқли тезланиш (х) эса бурчак
тезланиш (ф) орқали ифодаланган. Шу боисдан (11.19) тенглама-
нинг ечими:
Ф = /4 51п((1)0/ + а)
(11.20)
ёки
Ф
= Л соз (а)0/ + а)
(11.21)
эканлиги табиий (бунда а — тебранишнинг бошланғич фазаси,
А —
четланиш бурчагининг амплитуда киймати). (11.20) ва (11.21) тенг-
ламалар г а р м о н и к ҳ а р а к а т т е н г л а м ал а р и д и р .
Демак, кичик тебранишларда математикавий тебрангич ўзининг
мувозанат
вазияти атрофида
0)0 =
(11.22)
доиравий частота билан тебранма ҳаракат килади. Бу частота
математикавий тебрангичнинг х у с у с и й т е б р а н и ш ч а с т о т а с и
2Л
дейилади. Иккинчи томондан ю0= — эканлигини ва (11.22) тенг-
ликни назарда тутсак, математикавий тебрангичнинг тўла
тебраниш
даври
Т
(11.23)
бўлади. Бундан кўринадики, математикавий тебрангичнинг тўла
тебраниш даври (ва хусусий тебраниш частотаси) ф ақат унинг
узунлигига ҳамда оғирлик кучи таъсирида жисмнинг эркин тушиш
тезланишига боғлик бўлиб, тебранувчи жисмнинг массасига ва
тебраниш амплитудасига боғлиқ эмас.
. 199
www.ziyouz.com kutubxonasi
/'
о
Физикавий тебрангич деб, оғирлик марказидан ўтмайди/ан ўк
атрофида тебранма ҳаракат кила оладиган қаттиқ
жисмга дйтилади
( 11.8-расм). Мазкур ўк
(О нуқтадан ўтган ўқ) о с и л и ш ў қ и дейи-
лади. Бу ўқ оғирлик маркази (С) дан / масофада жойлашган.
Тебрангични мувозанат вазияти
(
0 0 ') дан бирор бурчакка,
айтайлик
чап томонга, оғдирсак, оғирлик кучининг ташкил этувчиси
Р т
уни мувозанат вазиятига кайтаришга интилади. Тебрангич оғирлик
марказидан ўтаётганда ўз инерцияси таъсирида ҳаракатини давом
эттириб, ўнг томонга оғади ва бу жараён
такрорланади, яъни у мувозанат вазияти
атрофида тебранма ҳаракат қилади. Агар
осилиш ўқидаги ишқаланиш кучини ҳисоб-
га олмасак, тебраниш оғирлик кучининг
рт= —
пг£ 31п ф
ташкил этувчиси туфайли
содир бўлади. Манфий ишора
рт
кучнинг
четлайиш
( ф ~ 5 1 П ф )
га қарама-қарши
эканлигини билдиради.
рт
нинг таъсирида
тебрангични мувозанат вазиятига қайта-
рувчи
Л/= —/л^/зтф
(11.24)
га тенг куч моменти вужудга кел_ади; бунда
/ — осилиш ўқига нисбатан
рт
кучнинг
елкаси.
Осилиш ўқига
нисбатан жисмнинг
инерция моментини / билан белгиласак,
жисмга қўйилган куч моменти (каттиқ
жисм айланма ҳаракати динамикасининг
асосий тенгламаси)
Do'stlaringiz bilan baham: