баҳор 1: қиш дан кейин ёздан олдин келувчи ф асл — баҳор
2:
у м р н и н г яш н аган даври ;
ёз 1: й илн и нг баҳор ва куз ўртасидаги и сси қ ф асли — ёз 2:
у м рн и нг э н г яхш и даври;
к у з 1: ёз ва қ й ш о р а си д а ги х азо н р ез ф ас л — куз 2:
у м р н и н г охирги кунлари.
Ёки:
Б ел 1: гавд ан и н г к ў к р ак қ а ф а си б и лан бўкса ўртасидаги
эн г к и ч и к хипча қи см и — бел 2: бирор нарсани н г ўрта қисми;
Бош 1: т а н а н и н г б ў й и н д ан ю қ о р и ги , о л д и н ги қи см и —
бош 2: т и к н ар с а л а р н и н г те п а қ и см и .
П о л и с е м е м л е к с е м а д а м а ъ н о л а р м у н о с а б а т и т и п и к ,
қайтарилувчи бўлганлиги сабабли уларни гуруҳпаш мумкин.
Полисемем лексема струкгурасидаги маънолар боғланиш ининг 2
та асосий тури мавжуд: ўхшашликка кўра ва алокдцорликка кўра.
Ў хш аш ликнинг турига қараб ҳар бир тилда ўзига
хос бир
кднча боғланиш қолиплари мавжуд. Ўзбек тилида ўхш аш ликка
а с о с л а н г а н б о ғ л а н и ш л а р н и м е т а ф о р а ва в а з и ф а д о ш л и к
асосидаги кўчириш лар таш кил қилади.
Б и рор предмет, нарса,
ҳаракат н о м и б ош қа предм ет, белги, ҳаракатга ўхш аш лик
асосида ном қилиб кўчирилиши метафорик кўчирилиш дейилади
ва м аънолар ш у асосда боғланади. М асалан, ўзбек
тилида
м етаф орикўхш аш ликка асосланган боғланиш қолип-ларининг
айримлари қуйидагилардир:
— маъноларнинг ш аклий ўхшашлиги асосидаги богланиши:
бурун (одам нинг бурни) —
бурун (ч о й н акн и н г бурни);
— ж ойлаш ган ўрнидаги ўхш аш лик асосида боғланиш :
бош
(о д а м н и н г бош и) -
бош (т и к н ар с а л а р н и н г теп а қ и см и )
— б ел ги л ар н и н г ўхш аш лиги асо си д а боғлани ш :
т ез (тез
ю р м о қ) —
т ез (тез од ам ),
нордон (н орд он олча) —
нордон
(н о р д о н гаплар).
В ази ф ад о ш л и к асо си д а к ў ч и р и л и ш д а б и р п р ед м етн и н г
ном и бош қасига бажарадиган вазифасидаги ўхш аш лик асосида
кўчирилади ва шу тариқа м аънолар ўзаро боғланади. М асалан,
ў қ (н а й за н и н г ўқи) —
ў қ (м и л т и қ н и н г ў қ и ),
сиёҳ (ёзи ш учун
55
www.ziyouz.com kutubxonasi
иш латиладиган қора рангли сую қлик) —
сиёҳ (рангидан қатъи
назар ёзиш учун иш латиладиган сую қпик).
Баъзан кўчириш ҳам таш қ и , ҳам вазиф адаги ўхш аш ликка
асослан ад и:
тиш (о д а м н и н г т и ш и ) —
тиш (а р р а н и н г т и ш и ),
қанот (қуш ни н г қаноти ) —
қанот (сам олётнинг қаноти ),
оёқ
(о д ам н и н г оёғи) —
оёқ (с то л н и н г оёғи).
П олисем ем л ек с е м а тар к и б и д аги м аъ н о л ар н и н г ўзаро
ало қ ад о р л и к асоси даги б о ғл ан и ш и
м етон им ия ва син екдоха
асосида ю қ е бўлади. Б и р предм етнинг номи бош қа предметга
ўзаро алоқадорлик асосида кўчирилиш и
Do'stlaringiz bilan baham: