Олий ва ўрта махсус таълим вазирлиги


булган маълум шаклларни талаб қилади. Бундай «қатъий



Download 2,96 Mb.
Pdf ko'rish
bet14/46
Sana19.02.2022
Hajmi2,96 Mb.
#459978
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   46
Bog'liq
НУТҚ МАДАНИЯТИ

булган маълум шаклларни талаб қилади. Бундай «қатъий
шакллар», шаблоилар сузлашув нутқига, бадиий адабиётга,
публицистикага утса, 
нутқни 
бузиши 
мумкин. ЛУрИНСИЗ
канцеляризмлар мажлисларда, кенгашларда* газеталарда, радио
ва телевидениедаги нутқларда куплаб учрайди.
«Б ун дан 365 кун м уқад дам с и з б и л а н б и з у з ҳ а ё т и м и зд а
қ а т ъ и й б у р и л и ш ясаб, зу р с и н о в л а р ш а р о и т и г а б ев о с и т а қ ад ам
қуйдик...» (А Қ аҳ ҳ о р ). Гапдаги «365 к у н муқаддам », « қ ат ъ и й
б ури л и ш ясаб», «зур с и н о в л а р ш ар о и т и га б ев о с и т а қад ам
қуй ди к» б и р л и к л ар с и й қ а с и ч и қ қ а н булиб, ул ар и ж т и м о и й
ҳ о д и с а л ар н и и ф о д ал аш га м ослаш ган , б у у р и н д а э с а н о б о п д и р .1
Т ак р о р л а ш уч ун саволлар:
1.
Н у тқ н и н г 
к о м м у н и к а т и в
с и ф а тл а р и
д ега н д а
н и м ан и т у ш у н ас и з?
2.
Н у тқ н и н г т у гр и л и ги н у т қ м ад ан и я ти уч ун қан д ай
аҳ ам и ятга эга?
3.
Қ ан д ай н у т қ н и б и з а н и қ н у т қ д ей м и з?
4.
Н у тқн и н г 
а н и қ л и ги га
қ ан д ай
йуллар
б и л а н
эри ш и лад и ?
Т а я н ч туп гун ч ал ар :
Ж а р г о н - (ф р ан ц у зч а ja rg o n ). Б и р о р гуруҳ в ак и л л ар и н и н г, 
у з н у тқ и б и л ан ку п ч и ли кд ан а ж р а л и б т у р и ш м ақсад ид а, у з и ч а
м азм у н б ер и б , и ш латад и ган су з в а и б о р а л а р и .
В ульгари зм лар - (лот. V u lg aris-о д д и й , содда) - д агал суз, 
д агал и б о р а.
К о м м у н и к ац и я - (л о т .с о т п ш т с а И о - х абар, алоқа). Б и р о р
м а зм у н н и н г
т и л
в о с и т а л ар и
о р қ а л и
б ер и л и ш и , 
х а б а р
қи л и н и ш и .
4. 
Н у т қ н и н г м а н т и қ и й л и ги . Н у т қ н и н г м ан ти қ и й л и ги у н и н г
а с о с и й
с и ф а т л а р и
булган 
т ў гр и л и к
ва 
а н и қ л и к
б и л ан
ч а м б а р ч а с богл ан ган ди р. Ч у н к и г р а м м а т и к ж и ҳ а тд а н т ў гр и
т у зи л м а г ан н у т қ ҳам , ф и к р н и и ф о д а л а ш учун м у в а ф ф а қ и я т с и з
ган л ан ган л у ғави й б и р л и к ҳам м а н т и қ н и н г б у зи л и ш и га о л и б
к ел и ш и
таб и и й д и р . 
М а н т и қ и й
и з^ и л л и к н и н г 
б у зи л и ш и
ги н гл овч и ва у қ у в ч и га и ф о д а л а н а ё т г а н ф и к р н и н г т у л и қ е т и б
б о р м а с л и г и га г б а ъ за н ум ум ан а н гл аш и л м асл и ги га оли б келад и.


Н у тқн и
ту зи ш д а ги
э ъ т и б о р с и зл и к
н а т и ж аси д а 
б аъ зан
м а н т и қ си зл и к ю з б ерад и . Қ уй и д аги м и солга эъ ти б о р қи л и н г 
«Ф ерм а 
ж о н к у я р л а р и
олти 
о й л и к
давлатга 
сут 
соти ш
п л ан л ар и н и м удд атдан олдин б аж а р а д и л а р (Газетадан). Гапда 
сў зл ар н и н г 
т а р т и б и
т ў гр и
б ўл м аган л и ги , 
«олти 
ойлик» 
б и р и к м а с и н и н г «сотиш » сў зи д ан к е й и н к ел м аган ли ги т у ф а й л и
м а н т и қ қ а п у т у р етяп ти , ҳатто ҳато ф и к р и ф о д ал ан ая п т и .1
Н у тқ д а м а н т и қ и й л и к к а эр и ш и ш учун қўлланган сў зл ар
билан у л а р н и н г п р ед м етл и к м аъ н о л ар и м ос б ўли ш и лози м . 
Б ош ҳача ай тган д а, ҳ а р б и р сўз н уткд а қўлланганда, ў з и г а хос 
м а ъ н о н и г и н а и ф о д а л а ш и зар у р .
М а н т и қ и й л и к н и
п р ед м ет
м а н ти қ и й л и ги
в а 
ту ш у н ч а 
м ан т и қ и й л и ги
д еб
и к к и га
а ж р а т и ш
м ум ки н. 
П р е д м е т
м ан т и қ и й л и ги
н у тқ д а ги т и л б и р л и к л ар и н и н г ў за р о
и ч ки
м у н о с а б ат л а р и н и н г 
м осл и ги д ан
и б орат. 
Т у ш у н ч а 
м ан т и қ и й л и ги
м а н т и қ и й
ф и к р
ту зи л и ш и д ан
ҳ ам д а 
б у
т у зи л и ш н и н г 
н у т қ д а ги
ти л
б елги л ар и н и н г 
м а ъ н о в и й
ал о қ ал ар и д ан и б о р ат. Т у ш у н ч а м ан ти қ и й л и ги алоҳид а ол и н ган
м атнда ф и к р и й к е т м а -к е т л и к , м а н т и қ и й и зч и л л и к б ў л и ш и н и
т ақ о зо
қи л ад и . 
А ммо, 
б у
т а л а б н и
н у т қ н и н г 
ҳ а м м а 
кў р и н и ш л а р и га н и с б а т а н қўллаб бўлм ай ди. М асалан : и лм и й в а 
б ад ии й н у т қ у с л у б л а р и д а б у талаб га қ а н д а й ам ал қ и л и н и ш и н и
кўри б ч и қ а й л и к . Р1лмий услубда ё зи л ган acap^vap ях л и т б и р
гузи л и ш га эга. У н д а ки р и ш , а с о с и й қ и см в а х улоса м а в ж у д
бўлиб, у л ар я г о н а б и р ҳ а л қ а га б и рл аш ад и . М атн д а б ер и л ган
ф и к р л а р қ а т ъ и й и зч и л л и к д а б аё н қи ли н ад и .
Б ад и и й н у т қ т у зи л и ш и э с а б и р о з б ош қ ача. А йтайлик, 
ф и к р л а р б и р м а р о м д а б аё н эти б к ел и н ад и ю , б и р д ан и га у зи л и ш
ю з б ерад и , я ъ н и б о ш қ а в о қ еал ар ҳ и к о я қи ли н ад и .. Б у н а р с а
гўё м а н т и қ и й и з ч и л л и к к а п утур е т к а зга н д а й кўри н са-д а, 
аслида у н д а й эм ас. Б а д и и й асарл ард а, х у су сан , қи сса, р о м ан
каб и ж а н р л а р д а г и к е н г қ а м р о в л и к т а с в и р қу р и л и ш и н и а н а
ш ундай т у зи ш н и т а қ о з о қилади. М а н т и қ қ а путур етм аган л и ги
бундай а с а р л а р н и н г о х и р и д а м аъ л ум бўлади.
Х ул о са ш уки , н у т қ н и н г м ан ти қ и й .\и ги д еган да, яхлит б и р
си ст ем а а с о с и д а ту зи л га н , ф и к р л а р р и в о ж и и зч и л бўлган, ҳ а р
би р с ў з ( и б о р а а н и қ м ақсадда мос ҳолда 
иш л ати лад и ган
н утқн и т у ш у н ам и з.


5. Н у т қ н и н г т а ъ с и р ч а н л и ги .
С ў з куч и д ан й и қ и л у р м и н б ар ҳам, дор ҳам,
С ў з б и рл а ч и қ а р и н дан и л о н - м ур д о р ҳам .
(Абу Ш у к у р Балхий)
Н у т қ н и н г та ъ с и р ч а н л и ги деган да, а со сан , о гза к и н у т қ
ж а р а ё н и н а за р д а тути лади. Ш ун га к ў р а н у т қ н и н г ти н гловчи
т о м о н и д а н қ аб у л қ и л и н и ш и д аги р у ҳ и й в а з и я т ҳ а м эъ т и б о р г а
о л и н и ш и л ози м . Я ъни, б у н д а н о т и қ ти н гл о в ч и л а р н и у л а р н и н г 
б и л и м д а р а ж а с и д а н то р ти б , ҳ а т т о ёш и гача, н у т қ и н и н г қ ан д ай
қ а б у л
қи л аё тган и гач а 
н а з о р а т
қ и л и ш и
зар у р д и р .. 
П р о ф е с с и о н а л б и л и м га э га бўлган к и ш и л ар олди да ж ў н , содд а 
ти л д а га п и р и ш м ақ сад га м у в о ф и қ б ў л м ага н и к аб и , оддий, 
е т а р л и д а р а ж а д а м аъ л у м о тга эга б ў л м ага н ти н гл о вч и л ар олдида 
ҳ ам
и л м и й в а р а с м и й ти лда гап и р и ш га ҳ а р а к а т қ и л и ш
м а қ с а д га м у в о ф и қ эм ас. Х уллас, н о т и қ д ан в а зи я т г а қ а р а б и ш

Download 2,96 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   46




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish