Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в



Download 8,71 Mb.
Pdf ko'rish
bet66/130
Sana03.07.2022
Hajmi8,71 Mb.
#736396
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   ...   130
Bog'liq
Ўзбекистонда ижтимоий-фалсафий фикрлар тарихидан лавхалар. Хайруллаев М.М

меъморчилик
с а н ъ а т к х а м тез т а р а е д и й э та бошлади. Хусусан, Темур 
С а м а р ^ а н д д а Бибихоним, К ^ к с ар о й 
м а с ж и д и , 
Шо^и -
з инда м а ^ б а р ас и н и барп о ^илди.
К е ш ( Ша з ф и са бз )
ш а ^ р и д а
сарой д урил а
бошлади. Б у л а р д а н т аш-
к;арп, укинг д а в р и д а С а м а р к а н д а тр о фи да
B o f h
Ш а м о л ,
Б
ори
 
Д ил к у ш о ,
B
ofh
 
нав, 
B
ofh
 
Чинор 
цурилди. 
Темур 
об одопчилик и ш л а р и г а к а т та эътибор бериб, ку п ри кл ар,
с уг ор к ш иншоотлари, к а рвон с а ройлари, р а б о т л а р i^yp- 
дирдн, к а н а л л а р ^ т ка зд и, ку пл аб ма кт аб ,
Мадраса 
ва 
х он а^оч л ар, ^ а м м о м л а р барпо килди.
XfV— XV а с р л а р д а
С а м а р к а н д ,
Хирот ва 
бошка 
ш а ^ а р л а р д а мус ав ви рл ик м а к т а б и т а р а в д и й этди. М а ъ -
л у м о г л а р г а Кар аг а нд а,
На во ин д а в р и д а
н а^ ц о ш л и к
с а нъ а
п
;
енинг
 
мо^ир у с т а ла р и пайдо 
булди. Хусусан, 
« Ш ар ц Р а ф а э л и » иомнпи олгап, дунёга ма ш^ у р Бе х з о д 
аа 11J.»*, М у з а ф ф лр момлари ал ох ида урнпни тутали.
Бек,юд (14Г)Г>— 1535) Хир<п рас сомчилик м а к та б и
б а д н и /i. услубинннг асосчиспдир. У рас со мл и к са нъ ати ни
юедри бос^ичта кутарди, о д а м л а р
сура тиии чизди, 
т а б и а т м а н з а р а л а р н н и тас ви рл ад и , китоб л ар ни безади.
Унинг илк ас ари « З а ф а р н о м а » китобига солинган р асм- 
л а р б$либ, у н д а X I V асрнинг охирида руй берг ан воке- 
а л а р т ас ви рл ан г ан . У нд а н т а ш ^ а р и , Бе^Зод Хисрав Дех- 
л а в и й н
инр
«Хамса», Саъд и йн и нг «Бустон» а с ар ла р и ни
н а ц ш л а р б ил а н б езаган. З^уеайн 
Б ой ^аро , Хотифий. 
Ж о м и й ва б о ш ^ а л а р н и н г суратини чизган. Б у с у р а т л а р
^озир дунёнинг турли м уз е йл ар и ва кут уб хо иа л ар и да
с а ц л а н м о в д а .
XI V—XV а с р л а р д а х а т т от л ик ва м у ^ о ва с оз л и к сапъ- 
ати ^ а м та р ац ц ий эта бошл ад и. Н а ф и с китоб в а х а т ­
т о тл и к с а н ъ ат и со^а си да янги у сл уб ла р пайдо булди. 
М а с а л а н , Мир Али 
Т аб ри зи й (1330— 1404) на с т ал и^
услубини ихтиро к;илди. Б у услуб «>^атти Хиротий» номи 
б илан а т а л иб , ке йи н ча ли к бутун Я^ин ва Урта Ш а р ^
м а м л а к а т л а р и г а кенг ёйилди.
С а м а р к а н д ва Хиротда х ат т о тл ик
с а нъ ат и ни камо- 
лотга ет ка з г ан ицтидорли ва г^обилиятли хуснихат у с т а ­
л а р и етишиб чи^ди. У л а р о р а с ид а а й ш щ с а , Султоп Але 
М а н ц а д и й , Р а ф и ^ и й т а х а лл у с ин и олг ан Мир Али М а ж -
нун бин К а мо л и д д и и М ах м у д , С а м а р ц а н д л и к ^агтот 
Х у ж а Абдулцодир Р у я и да ( в афот и 1434 йнл ) ,
гот-
127


л а р султопи» номини ол г ан Султон Али (1437— 1520) 
на б о ш ^ а л а р а ж р а л и б туради.
XI V— XV а с р л а р д а мус и^а сохаснда уз касбининг 
мохир уст ал ар и б а с т а к о р л ар Абду^одир На йи , Хусайн 
Уднй, Х у ж а Юс уф Андижоний, М а в л о н о Н а ж м и д д и н
К ав ка б ий , Шохцул и Р и ж ж а к и й , Д а р в и ш А ^ м а д К>ону- 
11
ий, Устод Шодий ва б о ш ^ а л а р я ш а б и ж о д э т га н ла р 
Улугбек, Навоий, Ж о м и й
Биноий ка би б уюк м у та фа к -
к и рл а р к уй л а р б а с т а л а г а н л а р .
X I V —XV а с р л а р д а фа н л а р н и нг
куп 
с о ^ а л ар и г а ,
хусусан, тиббиёт риёзиёт, ^ а нд ас а ,
ж у г р о ф и я, фала- 
киёт, тарих, мантик;, а д а б иё т
педагогика,
ф а л с а ф а ,
а х л о^ ш у н о сл и к ва 
бошца 
ф а н л а р г а
к а т т а
эътибор 
берилган. Айни^са, а д а б и ё т ва а д а би ёт шу но сл ик тез 
т а р а кц и й э та бошлади. Ш е ър ия т , назм со^ а си да и жод
цилувчи м а ш^ у р шои рл ар етишиб чи^ди.
С а м а р ^ а н д д а йирик шои рл ар
Д а в л а т ш щ С ам а р -
цандий (1437— 1496) ва Сакк оки й (XV а с р ) , Бисотий 
Самарк;андий, Ж а в ^ а р и й , Х у ж а Сугдий С ам а рц а нд ий ,
М и рз аб ек , Э. Восифий, Ни ёз и йл а р 
и жо д
цил д ила р .
Д а в л а т ш о х С а м а р ^ а н д и й « Та з к ир а т у ш- шуа ро» ( шо и р ­
л а р хацида т а з к и р а ) номли 
ри с олаларнинг ,
Сакк оки й
■-ха I а за л ва ц ас и да л ар н ин г м уа лл и фи ди р.
Х уж а пд да К амол Ху жа ид ий (вафоти 
1402 
йил ) ,
Б а л х д а эса Д у р б е к ( XI V— XV аср) и жо д ^илг ан. Д ур - 
бек «Юсуф ва З у л ай хо » достонини ёзгаи. Ха йд ар Х о ­
р азмий эса (XI V— XV аср) «Махзун у л — асрор («Сир- 
л а р хазинаси») рисоласиии битган. Б у л а р д а н т а ш ^ а р й
у ша д а в р д а И с м а т Бухорий (1365— 1436), }^офиз Хо­
р а з м и й ( XI V—XV ас р) , Я^иний 
(XV а с р ), З^илолий 
( XVacp) , Гадоий (XV ас р) , Атоий ва б о ш ^ а шоир ва 
ё зув ч ил ар яшаб , и ж о д этганла р.
XV 
ас рд а адабиёт, ше ърият, и ж ти мо и й- ф а л са ф ий ва 
ахлокий ф и к р л а р буюк у зб ек шоирн 
ва 
м у т а ф а к к и р и
Алишер На во и й ти мсол и да узининг юкори чутсдисига 
кутарилди.
XV 
асрнинг йирик м у т а ф а к к и р и ф о рс - тожи к шоири 
ва олими Абд урахмо н Ж о м и й
(1414— 1492 й и л л ар )
Хам Урта Осиё м а да ни ят и ва фан и г а у л к а н хисса к,уш- 
гапдир.
Унинг ижод и куп ц ир р ал и булиб, адабиётшунослик,
тилшунослик, ф а л с а ф а ,
та с ав в уф , с а нъ а т нин г
т урли 
со ха ла ри, ше ър и ят ва насрни у з ичига 
1
^амраб олади.
М у т а ф а к к и р бир неча уи ла б йирик а с ар л а р н и н г чунон-
128


чи « Н а ф а ц а т
ул-унс, « Л у ж ж а т
ул-асрор», «Рис о ла и
муаммо», «Бахористон», « Ри с ол а н муси^и» ва б ош^а 
а с а р л ар н и ёзади. Унинг 
асосий р и с о л а л а р
тфплами 
уХаф'г ав ранг » 
(«Етти тахт») булиб, у л а р «Ту^фа тул 
а хрор» 
( «Нурон и й ла р т у х ф а с и » ) , « С а б ^ а т у л аб рор » 
(«. Та^водорлар т а с б е х и » ) , «Юсуф ва Зул айхо », «Л а или 
ва Мажнун », «Хи рад и омай и И с ка н да р ий » ( «И с к а нд ар
хпрадномаси») 
«Сил с илатуз- захоб» 
(Олтин 
з а ш ки р)
ва 
« Саломон ва Абсол» к а би ла р
ш у л а р ж у м л а с в д я н -
дир. ■
Ж о м и й уз а с а р л а р н д а умуминсоний ма змун ка сб э т ­
ган и нс он п ар в ар л ик г о я л ар ин и илг ари сурди. У форс- 
т о ж и к ад а б и ё т ини р и в о ж ла н т и р н шг а у л к а н ^исса к$ш- 
ди. А с ар л ар ин и нг бадиийлиги, ма зму нд о р ли г и ва ха л к-
чнллиги учун к у р а ш олиб борди.
Те м у ри й ла р д а в р и д а т и л шун ос л ик к а
хам 
к а тт а
эътибор берн ла бошлади. Ж о м и й ва Н а в о и йд а н ташк4а- 
рн, тил м у а м м о л ар и б нлан ш у ту лл ан га н йирик о ли м л а р
пайдо булди. XV ас рда С а м а р к а н д д а я ш а б и жо д этган 
о л и м л а р ППи Абу Ба к р Лаисмй С а м л р ка н д н н ^ а м д а
11сом|гдд||м 11бро.\пм 1!бп М у х а м м а д
нбм 
Ар а б ш о ^
номларипи келтирши мумкн».
XIV асрнинг иккинчи яр м н д ан б о ш л а б Урта Ос иё да 
ф а л а к и р т ва риёзиёт ф а н л а р и ^ а м ри вож топди. У л у г ­
бек асос солган ф а л а к и ё т м а к та б и у ш а д а в р д а табиий- 
илмий фнкр т а р а ц ц иё т и да мухим роль уйнади.
У лу гб ек ж а х о н м а д а н и я т и в а и лм - фа н и р а в н а ^ и г а
у л к а н з^исса ^ у шг а н буюк 
му т а ф а к к и р д и р .
Улуг б ек 
д а в р и д а 1417— 1420 й и л л а р д а Р ег истонда у л к а н
Мадраса
ку ри б битказилди. Ш у й и л л а р д а Бухоро д а, 1432— 1433 
й и л л а р д а Б и жд ув о н да м а д р а с а л а р бар п о ^илинди. Б у ­
л а р д а н т а ш ^ а р и , Улуг б ек Темур д а в р и д а д у ри л а бошла- 
ган Биби хон нм ма сжи д и, Бури амир м а цб ар а с ин и !\уриб 
б итказди. Б у д а в р д а г и энг иодир ме ъмо рч ил ик с а нъ а-
тининг намун ас и 1429 йил д а б а р по ^ и л ин га н У л у г б е к - 
нинг ф а л а к и ё т рас адхона сидир.
У л у г б ек асос с ол г ан ф а л а к и ё т
м а к т а б и д а н
ж у д а
куп ицтидорли о л и м л а р етишиб ч щ д и .
У л а р Ман сур 
Коший, М а р я м Ч а л а б и й , К о з из о д а
Румий,
Абдуали 
Б и р ж а н д и й , Али Кушчи, Биёсиддин Ж а м ш и д ва бошкл- 
л ар д ир .
Б у д а в р д а тибб иёт илми ^ а м узининг йирик намояп- 
д а л а р и г а эга эди. Самарк.андга келиб и жо д килган, та- 
б оба т илмининг йирик в а к и л л а р и д а н Бурхонудднн на-

Download 8,71 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   62   63   64   65   66   67   68   69   ...   130




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish