Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

си,, 1
—96- бстяар.)
136

---

урта х у л о с а } 1 ва б о нщ а л а р и и курсатиб утиш мумкин. 
Унинг « Ш а р х е ф а ро из е е а р о ж и й а » (Мерос булиш м а ж-
б урия тл ари ни н г С а р о жи й т а ъ р иф и г а ш а р х ) 2 асари j^y- 
цу^шун осл и к м а с а л а л а р н г а бап-цилангаи булиб, факи.% 
С а ж о в а н д и й а с а р л а р и г а ж а в о б т а р н к а си да ёзилган.
Ж у р ж о н и й ии н г X I V аср ф а й л а с у ф и Эзиддин Абду- 
р а ^ м он а л - И ж и й (1300— 1356) нинг «Мав оциф фи илм 
а л- к ал о м» («'Калом 
илмид аг и м а н з и л л а р » )
ас ар иг а 
ш а р к с и фа т и да ёзган « Ш а р ^ е ма вок иф фи илм а л - к а ­
л ом» ( «К ал ом илмидаги м а н з и л л а р г а ш а р ^ » ) 3 китоби 
унинг з а м о н д о ш л а р и ва келгуси а в л о д о л и м л ар и учун 
ф а л с а ф а ва мантик_ буйича узи г а хос к,омус ма цомиг а 
эга булди. 1018 са.угфадан иборат булг а н бу а с ар д а 
Ж у р ж о н и й м у т а к а л л и м л а р н и и г
айрим 
ц а р а ш л а р н н и
та и ки д оотига оладн.
Ш а р х л а р д а н ташкарц 
Ж у р ж о н и й
ж у д а куп ф а л ­
сафнп асарларга хоишнлар с.;дн. Унинг Абу Али ибн
( ' т к н ш п г ^11 (ко])a i » 
( « К у р с а т м а л ар » )
асарига ёзган
uiap\ii а.и).\ида i\ii iiii^nni умготадн.
11;u-
1
hi I.
4
Ui( Туспмнинг 
<:Тажрпд> 
(«Дбст[)акция»)
1 1
ига inap.\ Гчгап inaiix Ша м с уд д п н ААахмуд Ис фа -
.\fnniii ( l ‘Jl.)4 
1349) га ж а в о б т арикасида ёзилган Ж у р -
жшни": ,\oiHiiHcif|; .\ам д ш ^ а т г а сазовордир.
Ж у р ж о н и й ии н г
д уи ё ^ а р а ш и ,
у н д а н
олдин л^тган 
са ла ф л а р и п и к и д е к , урта а с рл а р д а г и бутун ф а л с а ф и й
м а с а л а л а р н и , чунончи, б о рл и ^ 
х а ^ и да г и
т а ъ ли мот ,
коннот жу м бо цл ар и , мод д а ва унинг ш а к л л а р и , жон си з
ва ж о н лн дуиёнинг хусусиятлари, жисмони й ва рухпп 
му н о са б а т ла р , билиш м у а м м о ла ри , мантилий ф и к р л а ш
^ а ц ид аг и т а ъ ли мот , тил ва т а ф а к к у р а л о ^ а л а р и ва бош- 
^ а л а р н и уз ичига олади.
У коинот, инсон 
ва а клни 
1
^амраб олувчи дунёнинг умумнй м а н з а ра с и ни яр а ти ш г а 
^ а р а к а т килди. Ж у р ж о н и й а ^ и да с и г а хос булг ан нар са 
борлик; м а нз а ра с и ни босцичма-боск;ич т ар т и б д а тушун- 
ти р и ш д а н и бо ра т эди. Б е ш бобдан и бор а т булг а н у з и ­
нинг «Дунё ни акс эттирувчи кузгу» рисоласининг бирин- 
чн 
бобини в ожи б ул -в ужу д ва мумкин ул - в ужу д ни м а в ­
ж у д э канлнгини ас о с л ашг а 
б а г ишл а й ди .
Ж у р ж о ш ш
1 
М ир Саййид Шариф.
М аж м уаи рисолан мантик. К анпур, 1893,
0 — 14 - бет лар.
2 
Ж урж оний.
Ш архе ф ароизе еарож ийа. С тамбул, 1873 
й.
•'* 
Ж урж оний.
Ш архе маводиф фи илм ал-калом . Стамбул. «Дор 
улм.ггбтгул О мера» босмахонаси. 1267 jq. й.
* 
— бирор асарга ёзилган ш арага ёзилган шар^.
137

---

унга шундай т а ъ р н ф беради: 
булиш мумкин бул-
маган, бор були ши эса за р у р булг ан нарса в ожи б ул- 
в у ж у д деб ат ал ад и. М а с а л а н , холикнииг 
f x:-.
? и каби 
тушунча, Б о р л и ш хам. й у калиги .хам з арур б у лм а г а н
на р с а эса мумкин у л - в у ж у д деб а т а л а д и » 1.
Ж у р ж о н и й фикрича, в ожи б у л - в у ж у д худо булиб, 
мумк ин у л - в у ж у д эса — моддий оламдир. У борли^нинг 
биринчи с а ба би
с и фа т и да в ож и б 
ул-вужудни,
яъ ни
худоиинг борлигипи т ан олади. Унинг фикрича, мумкин 
у л - в у ж у д узининг бор бу ли ши учун ^ а н д а й д п р т л р з д а 
булс а ^ам, бирор-бир с а ба б г а э.хтиёж сезади. 
У
бирор- 
бир парса туфайлн, яъни биринчи 
с а б а б
цимглатига 
кура в ожи б ул в у жу д д а р а ж а с н г а кутариладн.
Ж у р ж о н и й фикрича, ха м ма ж п с м л а р б и р - б и р ш а б у л ­
ган уз ар о м у п оса ба г да сабаб-ок.нбат нисбатидд була- 
дилар. «Дунё пи акс эттирувчн кузгу» рисо л аспд а ш у н ­
д а й ёзади: «бор булишг а имконн бор нарса ники тар- 
кибий циемдан — субстанция ва а к ци д ен ци яд ан , яъни 
туб мохият ва тасоднфнй холда н ёки ход ис ад аи т а ш к и л
топади. Агар м а в ж у д булишга имкони булг ан нарса 
уз ма вж у д л иг и учун жой г а эхтнё ж се змаса, у в д а уни 
туб мохият деб, а гарда унга э.\тиёж сезса, хсднса деб 
ат а ла д и. Туб мохият беш хил булиши мумкин. Аг а р д а 
бирор-бир туб мохият, бонща жо йд а 
бирортз 
нарса 
урнида ка рор тоигаи булса, у ж о й л а ш г а п
у ш а
жой
мод д а деб, холат э с а — ш а кл деб а т ал ад и. Агар у уз 
ичига з\олат ва жо й н н олган булса, у жи см д е б ном- 
л ан а д и . Агар туб мохият, бу аптнлгап уч парсани 
$ з
ичига ол ма с а, у айирувчи субстанция 
деб 
ат а ла д и.
А г а р д а шу айирувчи туб мохият ж и ем га эга булса, у 
хол ла унинг узг арувчи киемн рух 
деб 
а т а л а ди . Бу 
ж и с м л а р д а г и у з г а р м а й д и г а н нарса а к л деб а т а л ад и.
А г а р д а ушб у а к л бевосита в ож и б у л - ву жу дд а н ке либ 
ч ик ан булса, 
у б ошл ан г ич
он г ёки у мумий 
акл деб 
а т а л а д и » 2.
Ж у р ж о н и й т а б и а т д аг и з^еч бир ходиса с а ба бс пз келиб 
ч икмайди, деб т аъ ки дл ай ди . Х а м м а м а в ж у д а ш ё л ар - 
д а г и бутун х а р а к а т в а у з г а р и ш л а р ф а к а т
к а к о й ва 
з а м о н д а г и н а руй беради.
Мир С ай йи д Ш а р и ф Ж у р ж о н и й дунёкаразиига хос
1 У эРФ А Бсруний гюмкдаги Ш а р к к у н о с л и к нветитутн ну.пёэма- 
л гр