Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

билиш 
назарияси ва мантиций м асалаларнмнг ёритплиши. 
Ab-
п .реферат, Тошкент, 1975, 5 - бет.
131

---

ц з з фд ан ч ш д а н ^уёшни н г нури а р а б м а м л а к а т л а р и ва 
И с па н и я г а ч а етиб к е л м о ^ д а » 1.
Гафтазонийнинг ш у ^ р а т и уз пойтахти С а м а р ^ а н д г а
энг м а ш ^ у р о л им л ар , ^ у н а р м а н д л а р ва у с т а л а р н и туп- 
л а ё т г а н Амир Те мург а з^ам етиб келди. У Та ф т аз о ни й нн
С а м а р ц а н д г а ч аки рт и р ад и. Та ф т а з он ий у мрининг охи- 
рнгача с а ройд а я ш а й ди ва 1392 йилнинг 12 августида 
в а ф о т этади.
Т а ф т аз он ий и ин г н аз а р и й мероси у р т а а с р ла р фани- 
нинг б а р ч а с о^ а ла р ин и уз ичига олади. К,уръон тафси- 
р и д а к боища а с а р л а р и а р а б ти л ид а ёзи л ган булиб, у л а р
ичкда мантик;, иутц с а н ъ а т и в а а р а б тили г р а м м ат и ка -
сига оид р н со л ал ар и а л о ^ и д а урин тутади. Б у рисола- 
л а р д а н XI V а с рнинг иккинчи я р м ид ан
XVI асрнинг 
иккинчи яр м н г ач а Мовароунна,\ р ва у ш ш г а трофи д аг и
у л к а л а р м а д р а с а л а р и д а уцув ц у л л а н м а с и
с иф а т и да
фо йда ла и ил га и . Е. Э. Бе р те ль с ^з т а д ц и ^ о т л а р и д а форс- 
т о ж и к ше ъри яти ии и г буюк классиги А б ду р а^ м о н Ж о ­
мий ш е ъ р и я т ва нут^ с а нъ а т и ни С а ъд ид ди н Т а ф т а з о ­
ний а с а р л а р и д а н у рг анг анл игини к ^рс ати б £тади,
Т а ф та з о ни й ^ и рц да н ортиц асар ёзган булиб бизга ча 
етиб. келг ан а с а р л а р и д а н д и ^ а т г а с а зо в о р л а р и вд'йида- 
г кл ар : «Тахзиб а л - м а н т и^
в ал - К а л о м»
(«Мантнц 
в а
К а л о мг а с а й ^ а л б ерн ш» ) , « Ас -Саъдия» (XIII аср охири 
ва XIV аср биринчи я р м ид а я ш а г а н Котибийнииг ман- 
т и в д а оид «Аш Ш ам с и я » рисоласиг а 
ёзилг ан ш а р ^ ) ,
«Ал-мутаввол» ( Ну т ц с а н ъ а т и г а оид «Кенг та л ци н» ),
«Мухтас ар ал-маоний» ( ри тори каг а оид « К ис ^а ч а ма ъ-
н о л а р» ) , «Ал-ирхиод ал-ходий ( а р а б тили г р а м м а т и к а-
сига оид «Йул бошловчи р а ^ б а р » ) , «Ал -ма^осид ат- 
толибии» ( ф а л с а ф а ва К а л о мг а оид «Толиби и лм л а р н ин г
м а ^ с а д л а р и » ) , « Р и с ол а фи з а в ое а л- м у са лл ас » 
(«Уч 
бурча книнг б у р ч а кл ар и ^ а ц и д а рисола») б у л а р д а н т а ш -
^ а р и Т аф та з о н ий у зи да н олдииги утган м у т а ф а к к ир л ар -
кинг ac ap j fa p u ra ку пл аб ш а р ^ л а р ва ^ о ш и я л а р ёзган.
С а ъ д и дд и н Та ф т а з о н ий уз ф а л с а ф и й ^ а р а ш л а р и д а
т а б и а т ^ о д ис а л ар и у рт ас ид а с а б а б - о ^ и б а т муносабат- 
л а р и м а в ж у дл и г иг а ш у б ^ а
1
^илмайди. Боз устига у бор- 
л и^ ни н г а н а шун д ай м у н ос а ба тл а ри н и 
д и к к а т б и л а н
тазушл этиб, с а б а б ва о ^ибатнинг
му а йя н хн лма- хи л
т у рл ар ин и а ж р а т и б курсатади. С а б а б — бу шундай нар- 
са кя, нарсанинг м а в ж у д булиши унга б ог лшу щр. Са-
1 И бн Халдун. М уцаддим а. 1^о>;ира, 1985, I ж илд, 545- бет.
132

---

ба б нчки ва т ашци к у р нн иш л а рг а эга. Агар с а ба бн и нг
муанип б ел г ил а ри оки б атга кучиб утса, унда ички са ба б
на моей булг ан б ула ди , а г а р да бунинг акси булса, унда 
т а ш
1
\и с а ба б узлигини курс ат га н б ула ди ■.
Та ф т а з о ни й д у н ё ^ а р а ш и д а г и дгщкатга сазовор ма- 
с а л а л а р д а н бири 
1
^азо ва ц а д р х а м д а ирода э ркинлиги- 
днр. М а ъ л у м к и , ирода эркинлиги м а с а л а с и д а ку п л аб
ф а й л а с у ф л а р з^ар хил ф и к р л а р баён з ти шг а ва инсон 
у з х у лц- ат вори да эркинми, яъни ихтиёри уз цулндами,
дег ан са в о л га ж а в о б тоиишг а интилг анлар.
С а ъ д ид д ин Та ф т а з о н ий узининг «Тахзиб ал-мантии; 
ва а л - к ал о м» а с ар и да инсоннинг х ул ц- атв орида ги ирода 
эркинлиги м а с ал а с и г а кенгроц тухтал а ди . Унинг ф и к ­
рича >;ар ^ а и д а й о л иж а и о б л и к
ва х ай рл и и ш л а р