n
айл/мин
|
Ia,A
|
Iюм1,
А
|
Uюм1
В
|
Рюм1,
Вт
|
М
Нм
|
Мюм1
Нм
|
М2, Нм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
rкуш=0
|
С у н ъ и й х а р а к т е р и с т и к а л а р н и қ у р и ш у ч у н қ и й м а т л а р н и о л и ш. Лаборатория қурилмаси юқорида қайд қилинган тартибда уланиб, фарқи М электр двигатели юргизилгандан сўнг rкуш реостат қаршилигини чиқариб ташламаслик керак.
Кичик айланма тезликни ўрнатиб секин аста ЮМ2 машинанинг қўзьатув токи камайтирилади, бу эса М электр двигателдаги юкламани ортишига олиб келади ва қисқа туташув режимида n = 0 тенг бўлади. П1 қайта улагич ёрдамида ЮМ2 машининг қўзьатув чўлғамида ток йўналиши ўзгартирилади ва Rп потенциометри орқали ушбу ток оширилади. Бундай ша-роитда ЮМ2 машина генератор режимида ишлай бошлайди; ЮМ1 машина двигател режимига ўтади ва М электр дви-гателнинг якорини двигател режимида қарама-қарши йўналишда айлантиради. Электр двигател ханузгача тармоққа уланиб қолгани сабабли электромагнит моменти тўхтатувчисига айланади ва тескари уланишли тўхтатиш режими хосил бўлади. Тажриба ўрганилаётган двигателни якор занжиридаги ток рухсат этилган қийматига еткунча олиб борилади.
Тескари уланишли тўхтатиш режимида айланиш тезлигини ўлчаш учун П2 қайта улагичи бошқа улаш холатига ўтказилиб «айл/мин» ускунанинг кўрсатаётган қийматларини минус ишораси билан ёзиб олиш лозим. Ускуналардан олинган қийматларни 3.3 – жадвалига киритиш керак. Жами 6-8 ўлчов натижалари бўлиши зарур.
3.3 - жадвал
Ўлчов ва хисобни
номери
|
Ўлчовлар
|
Ҳисоблар
|
Илова
|
n
айл/мин
|
Ia,A
|
Iюм1,
А
|
Uюм1
В
|
Рюм1,
Вт
|
М
Нм
|
Мюм1
Нм
|
М2, Нм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
rкуш=0
|
М2 момент қийматлари (3.13) тенглама бўйича М = f (n) боғланишни, хамда (3.14) ва (23.15) хисобга олиб аниқлаш мумкин. Бу холат учун двигател (асосий) режимда (3.13) тенгламада плюс ишораси, тўхтатиш режимида эса минус ишораси ишлатилади.
Э л е к т р д в и г а т е л н и я к о р ч у л ь а м и ш у н т л а н г а н д а г и х о л а т и у ч у н х а р а к т е р и с т и к а л а р н и қ у р и ш у ч у н қ и й м а т л а р н и о л и ш. Тўртинчи пунктгача тажриба бажарилгандан кейин К2 калити узилади, М электр двигател манбаадн узилади ва К1 калитни улаш йўли билан якор чўлғамига rш қаршилиги шунтланади. Кейин электр двигател манбаага уланиб юқорида берилган кетма-кетлик тартибида ЮМ1 ва ЮМ2 юклама машиналарнинг якор занжирлари уланади. ЮМ2 машинанинг қўзьатув токини ошириш йўли билан электр двигателни айланиш тезлиги оширилади. Аввал айланиш тезлиги nо (салт тезлиги) қийматига етиб боради, оқибатда электр двигателнинг якор токи нолгача пасаяди. Кейин эса тезлик nо қийматидан ортиб кетади ва электр двигател генератор тўхтатиш режимига ўтиб энергияни тармоққа қайтаради. ЮМ2 машинанинг қўзьатув токи оширилади ва М электр двигателнинг айланиш тезлиги рухсат этилган қийматигача n = 2nном етказилади. Сўнг ЮМ2 машинанинг қўзьатув токи секин аста пасайтирилади ва М двигателини тезлиги аввал n = nо гача, кейин эса n = 0 камайтирилади. П1 қайта улагич ёрдамида ЮМ2 машинанинг қўзьатув чўлғамидаги ток йўналиши ўзгартирилади ва бу ток ортирилиб электр двигател М тескари уланишли тўхтатиш режимига ўтказилади. Хар қайси режим учун 4-6 ўлчов олиб борилади ва ўлчов ускуналари кўрсатган қийматлари 3.4 - жадвалига киритилади. М2 моментни хисоби (3.13) бўйича олиб борилади ва ишорани танлаш тартиби юқорида кўрсатилган тартиб бўйича олиб борилади.
3.4 - жадвал
Ўлчов ва хисобни
номери
|
Ўлчовлар
|
Ҳисоблар
|
Илова
|
n
айл/мин
|
Ia,A
|
Iюм1,
А
|
Uюм1
В
|
Рюм1,
Вт
|
М
Нм
|
Мюм1
Нм
|
М2, Нм
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
rкуш=0
|
Х а р а к т е р и с т и к а л а р н и қ у р и ш. Характеристикаларни қуриш учун иккита координаталар сеткаси керак: бирида тезлик характеристикаси, иккинчисида механик характеристикаси кўрилади.
Олинган натижаларни бахолаш учун тажрибада олинган тезлик характеристикасини бирга каталогдан олинган табиий характеристикаси билан таққослаш керак (бунда rкуш о). Бундай характеристикани қуриш учун якор токига мос айланиш тезлиги аниқланади (3.9). Хисоблар натижаси жадвалга киритилади. Сўнг керакли характеристика қурилади (ранги алохида белгиланади).
Iа,А
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Uном=…B
|
nт,айл/мин
|
|
|
|
|
|
|
|
|
r =…Ом
|
n, айл/мин
|
|
|
|
|
|
|
|
|
rкуш=…Ом
|
Бунда nт каталогда олинган электр двигателни айланма тезлиги табиий тезлик характеристикадан олинади.
Лаборатория ишининг натижаларини тахлили. Тахлилда тажриба характеристикаларини қуриш назарий асослар бўйича олинган характеристикаларга мос тушишлиги тўғрисида хулоса берилади. Тажриба характеристикаларни каталогдаги та-биий ва хисобдан чиққан сунoий харак-теристикаларни таққослаб ўлчов ва хисобларни аниқлиги тўғрисида хулоса қилиш мумкин.
Кетма-кет қўзғатишли электр двигател хилма хил ишчи режимларда тадқиқот қилинганда хар қайси тўртта электр машиналар учун (ускуна таркибидаги) ишчи режими аниқланади. 2.6 жадвали хамма режимлар учун тўлдирилиши зарур (динамик тўхтатиш режимидан ташқари).
Назорат саволлари. 1) Нима сабабдан схема бўйича уланган кетма-кет қўзғатишли электр двигател учун генератор тўхтатиш режими мумкин эмас?
2) Кетма-кет қўзғатишли ўзгармас ток двигателнинг қайси хусусиятлари тезлик ва механик характеристикалари тенгламасини ифодалашга йўл қўйилмайди?
3) Қайси схема бўйича уланган кетма-кет қўзғатишли электрдвигател генератор тўхтатиш режимида ишлайди?
4) Якор занжири шунтланган кетма-кет қўзғатишли электрдвигателнинг тезлиги ушбу қаршилигини қиймати камайганда қандай ўзгаради?
№ 4 ИШ
ФАЗА РОТОРЛИ АСИНХРОН ДВИГАТЕЛНИ МЕХАНИК ХАРАКТЕРИСТИКАСИНИ ТЕКШИРИШ
Ишнинг мақсади. Фаза роторли асинхрон двигателни турли иш режимлари учун механик характеристикасини қуриш мақсадида тажриба ўтказиш кўникмаларни хосил қилиш. Ушбу электр двигателни механик характеристикаси тўғрисидаги назарий маълумотларни тадқиқот орқали тасдиьини олиш.
Ишнинг режаси. 1) Лаборатория қурилмаси билан танишиш, электр машиналарнинг паспорт қийматларини ва ўлчов ускуналар учун берилган маълумотларни ёзиб олиш.
2) Йўқотишлар моменти графиги М = f (n2) қийматларини тажрибада олиб қуриш.
3) Электр двигателни табиий (rкуш=0) ва сунoий (rкуш 0) характеристикаларни қуриш учун тажрибавий қиймат-ларни олиш.
4) Электр двигателни динамик тўхтатиш режими учун механик характеристикани қуриш мақсадида қийматларни олиш.
5) Учинчи ва тўртинчи пунктларда олинган қийматлар бўйича механик характеристикаларни қуриш.
6) Бажарилган тажриба бўйича хулоса қилиб хисобот тайёрлаш.
Do'stlaringiz bilan baham: |