Иқтисодий фаолият турлари бўйича асосий капиталга
киритилган инвестициялар ҳажми1
|
2015 й.
|
2016 й.
|
2017 й.
|
2018 й.
|
2019 й.
|
|
Млрд.
|
Жамига__Млрд.__Жамига__Млрд.'>Жамига
|
Млрд.
|
Жамига
|
Млрд.
|
Жамига
|
Млрд.
|
Жамига
|
Млрд.
|
Жамига
|
|
сўм
|
нисба-
|
сўм
|
нисба-
|
сўм
|
нисба-
|
сўм
|
нисба-
|
сўм
|
нисба-
|
|
|
тан %да
|
|
тан %да
|
|
тан %да
|
|
тан %да
|
|
тан %да
|
Жами
|
41670,5
|
100,0
|
48083,1
|
100
|
68423,9
|
100
|
107333,0
|
100
|
189924,3
|
100
|
Қишлоқ, ўрмон ва ба-
|
1375,5
|
3,3
|
1646,4
|
3,4
|
2379,3
|
3,5
|
3561,1
|
3,3
|
15141,0
|
8,0
|
лиқчилик хўжалиги
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Тоғ-кон саноати
|
9701,1
|
23,3
|
7173,4
|
14,9
|
14203,8
|
20,8
|
12253,9
|
11,4
|
22319,4
|
11,7
|
Ишлаб чиқариш
|
5346,2
|
12,8
|
8992,0
|
18.7
|
12238,1
|
17,9
|
23661,6
|
22,0
|
51433,3
|
27,1
|
саноати
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Электр, газ ва буғ
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
билан таъминлаш,
|
2244,5
|
5,4
|
2722,6
|
5,7
|
5472,2
|
8,0
|
15241,1
|
14,2
|
20527,0
|
10,8
|
ҳавони кондициялаш
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Сув билан таъмин-
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
лаш, канализация,
|
446,6
|
1,1
|
717,3
|
1,5
|
963,6
|
1,4
|
2587,8
|
2,4
|
4093,6
|
2,2
|
чиқиндиларни йиғиш
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
ва қайта ишлаш
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Қурилиш
|
1057,1
|
2,5
|
932,0
|
1,9
|
1427,9
|
2,1
|
2436,2
|
2,3
|
5260,2
|
2,8
|
Улгуржи ва чакана
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
савдо, моторли
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
транспорт воситалар
|
2028,8
|
4,9
|
2459,2
|
5,1
|
2508,9
|
3,7
|
4042,2
|
3,8
|
5903,8
|
3,1
|
ва мотоциклларни
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
таъмирлаш
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ташиш ва сақлаш
|
3739,5
|
9,0
|
5785,0
|
12,0
|
669,0
|
9,3
|
7969,5
|
7,4
|
11337,0
|
6,0
|
Овқатланиш ва яшаш
|
476,3
|
1,1
|
929,7
|
1,9
|
550,8
|
0,8
|
1296,8
|
1,2
|
5591,4
|
2,9
|
бўйича хизматлар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Ахборот ва алоқа
|
985,3
|
2,4
|
1098,5
|
2,3
|
1926,1
|
2,8
|
920,1
|
0,9
|
3241,3
|
1,7
|
Молия ва суғурта
|
511,4
|
1,2
|
345,4
|
0,7
|
801,9
|
1,2
|
1064,3
|
1,0
|
1519,4
|
0,8
|
фаолияти
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Профессионал, илмий
|
895,4
|
2,1
|
501,9
|
1,0
|
553,6
|
0,8
|
1354,1
|
1,3
|
2032,2
|
1,1
|
ва техник фаолият
|
Таълим
|
963,7
|
2,3
|
1330,6
|
2,8
|
1481,4
|
2,2
|
2772,1
|
2,6
|
4856,6
|
2,6
|
Соғлиқни сақлаш ва
|
950,2
|
2,3
|
1140,2
|
2,4
|
1605,8
|
2,3
|
2720,4
|
2,5
|
6077,6
|
3,2
|
ижтимоий хизматлар
|
кўрсатиш
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Санъат, кўнгил очиш
|
189,8
|
0,5
|
378,9
|
0,8
|
566,2
|
0,8
|
2157,3
|
2,0
|
5697,7
|
3,0
|
ва дам олиш
|
Жами фаолият тур-
|
9116,3
|
21,9
|
9394,2
|
19,5
|
11068,8
|
16,2
|
17695,8
|
16,5
|
19413,2
|
10,2
|
ларидан ташқари:
|
турар жой қурилиши
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
га инвестициялар
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Бошқа фаолият тури
|
1642,8
|
3,9
|
2535,8
|
5,3
|
4306,5
|
6,2
|
5598,7
|
5,2
|
5317,9
|
2,8
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
https://stat.uz – Ўзбекистон Республикаси Статистика қўмитасининг рас-мий сайти маълумотлари асосида муаллифлар томонидан тузилди.
МОЛИЯ БОЗОРИ ВА ИНВЕСТИЦИЯЛАР
Юқоридаги таҳлилдан кўриниб турибдики, миллий ва чет эл инвесторларига яратилган шарт-шароитлар, хусусан, ўз вақтида меъёрий-ҳуқуқий базанинг шакллантирилгани инвестициялар миқдорининг йилдан-йилга ортишига сабаб бўлмоқда.
Шу билан бир қаторда, миллий иқтисодиётга инвестициялар ҳажмини, ички инвестициялар негизида кўпайтириш учун қуйидаги ишларни амалга ошириш лозим:
жамғармаларни инвестицияга айлантириш билан боғлиқ миллий иқтисодиётда амал қилувчи мавжуд механизмни такомиллаштириш;
тижорат банклари томонидан аҳоли қўлида мавжуд пул ре-сурсларини, хоҳ у миллий, хоҳ у хорижий валютада бўлсин жалб қилиш ва уларни тадбиркорлик субъектларига кредит маблағлари сифатида бериш;
аҳоли қўлида йиғилган пул маблағларини «Тошкент» фонд биржаси орқали инвестиция жараёнига жалб қилиш ва
ҳоказо.
Кўриниб турибдики, ички инвестиция маблағларини миллий иқтисодиётга янада жадал жалб қилиш, мамлакатимизда мав-жуд капитал ресурсларни иқтисодиёт тармоқларига жалб қилиш механизмини такомиллаштириш билан боғлиқ босқични босиб ўтишни тақозо этади, яъни, бирмунча вақтни талаб қилади.
Миллий иқтисодиётга инвестициялар киритиш ҳажмини оши-ришда ички инвестицияларга альтернатив омил, бу фақат хорижий инвестициялар ва кредит маблағлари ҳисобланади.
Шундай экан, бугунги кунда хорижий инвестицияларни миллий иқтисодиётга жалб қилиш билан боғлиқ мавжуд барча ресурс ва захираларни ўрганиш ва қайтадан кўриб чиқиш, чет эл капиталини миллий корхоналарга жалб қилиш механизмини такомиллашти-риш борасида иш олиб бориш лозим бўлади.
Хулоса қилиб шуни айтиш мумкинки, юқоридаги масалалар-нинг ижобий ҳал этилиши, миллий иқтисодиётга йўналтирилган ички ва хорижий инвестициялар ҳажмининг ортишига, барқарор иқтисодий ўсишни таъминлашга, пировардида мамлакатимиз тараққиётини юксалтириш, халқимиз фаровонлигини оширишга хизмат қилади.
338
10-боб. ИНВЕСТИЦИЯ ХАҚИДА ТУШУНЧА ВА УНИНГ ИҚТИСОДИЙ МОҲИЯТИ
Do'stlaringiz bilan baham: |