Ўзбек дипломатияси тарихидан

I КИ СМ . И Л М И Й ОЧЕРКЛАР
Ў ЗБЕК Э Л Ч И Л И К А Л О Қ А Л А Р И Н И Н Г
Т А Р И Х И Й И Л Д И ЗЛ А Р И
Ўзбек элчилик муносабатлари нин г маънавий асосларини, унинг 
ўзига хос хусусиятларини аниқлаш учун биз биринчи навбатда уч 
м и н г й и л л и к та р и х га эга бўлган қ а д и м и й д а в л а т ч и л и г и м и з 
анъаналарига мурожаат қилиш им из лозим бўлади.
Т у р к и сто н сар ҳад л ари д аги и к к и б у ю к д арё - А м у ва С и р
ҳавзаларида Х итойдаги Хуанхэ ва Я н ц зи , Ҳ и н д и стон д аги Ҳ и н д
ва Ганг, И рок д аги Ф урот ва Д аж ла, М и ердаги Н ил ҳавзаларида 
қад кўтарган бую к ц и ви л и зац и ял ар б и л ан бир вақтда сугорм а- 
ў тр о қ ч и л и кка асосл ан ган м ад ан и й ҳаёт куртаклари барг ёзган , 
у н и н г зам и р и д а бундан неча м и н г й и л л ар аввал қадим ги илк 
д авлатлар вужудга келган. Бу ҳакда бизгача етиб келган ёзма 
м анбаларда қуйидагиларни ўқийм из: “ Х оразм ликлар, - деб ёзади 
Абу Р айҳон Б еруний ў зи н и н г б ундан м и н г йил олд ин б и ти л ган
1 Jcopyn б о қ и я ” китобид а, - Х оразм га од ам лар ж ой л аш а б о ш - 
л аган и д ан тари х олар эд и лар, бу И ск ан д ар д ан тў қ қ и з ю з с а к со н
й ил и л гари бўлган э д и ” 1. Д е м а к , бу вақтд а, я ъ н и м и лод д ан
қ а р и й б 1300 й и л и л гар и , бун д ай қ а р а га н д а , 3300 й и л аввал 
Х оразм за м и н и д а д астл аб ки д авл атч и л и ги м и зга асос со л и н ган
эк ан . Б еруний бу ерда қадим ги халқларда м авж уд бўлган та қ - 
в и м - к а л е н д а р л а р ҳ а қ и д а м а ъ л у м о т б е р а ё т и б д и . Т а қ в и м -
к а л е н д а р ь э с а ф а қ а т г и н а м ад а н и й ҳаёт қ а р о р то п га н е р д а, 
м уайян тар т и б -и н ти зо м ва қ о н у н -қ о и д а га асосл ан ган д авл ат­
ч и ли к атрибутлари ўрнатилган ж ойда вужудга к ел и ш и м ум кин. 
Б е р у н и й бу қ а д и м г и д а в л а т н и н г қ а й с и қ а в м г а т а а л л у қ л и
б ў л га н л и ги ҳ а қ и д а ҳам ўз ф и к р -м у л о ҳ а з а л а р и н и б аён э т и б
кетган. “ Ш у вақтда, - деб ёзади у, - К айхусрав Х оразм га кўчиб, 
турк п о д ш о қ л ар и усти д ан ҳ у к м р о н л и ги н и ю р ги зган эди. Бу 
воқеа Х оразм га одам ж ой л аш и ш и д ан тўқсон и к к и йил кей и н
б ўлди” 2. Бу воқ еа, Б еруний ҳисобича, тахм и н ан м илоддан 1200 
й ил м уқадд ам рўй б е р га н. Б ую к а л л о м а н и н г та ъ к и д л а ш и га
/. 
Абу Райҳон Беруний. Танлаиган асарлар. 1-жилд. «ФАН»
нашриёти, Тот., 1968. 7!-бет.
2. Уша жойда.
14

---

қ а раганда, Х оразм да туркий ш оқлар ҳ у км рон л и ги эса ундан 
ан ч а и л гари қ а р о р то п га н . 2700 йил м уқаддам шу зам и н д а 
з а р д у ш т и й л и к н и н г м у қ а д д а с к и т о б и “ А в е с т о " б и т и л г а н . 
Подш о)у
1
ик қи л и ш , ш аҳар б арпо этиш ва китоб б итиш учун 
давлат, м уайян с и ёси й тизим мавжуд бўлмоғи л о зи м . Акс \о л д а
б у л ар н и н г б и р о н та с и ҳам вужудга к ел м ай д и , албатта. А м м о 
за м и н и м и зд а ги ан а шу кдцим ий давл атл ар ф ао л и яти та ф с и - 
л о т л а р и ҳ а қ и д а г и м а ъ л у м о т л а р н и ў зи д а м у ж а с с а м э т г а н
м аҳаллий ёзм а м ан б ал ар бизгача етиб келм аган. Б ун и н г сабаби 
ш у н д а к и , а р а б л а р Ў рта О с и ё н и заб т э т а р э к а н л а р , бу ерд а 
илгари м авж уд бўлган б арча ёзм а ё д го р л и к л а р н и й ў қ қи л и б
ю борганлар. М асал ан , Абу Райҳон Б еруний ю қорида эслатилган 
ў з а с а р и д а Қ у т а й б а и б н М у с л и м б о ш ч и л и г и д а г и а р а б
и с ти л о ч и л а р и н и н г Х оразм н и забт этгач, бу ердаги ёзм а ёдгор- 
л и к л а р г а н и с б а т а н ю р ги зган с и ё са т и ҳақи д а ш ундай ёзади : 
“ Қ утайба Х оразм хатини яхш и б и л ад и ган , у л арн и н г хабар ва 
р и во ятл ар и н и ўрганган ва б и л и м и н и бош қал арга ўргатадиган 
к и ш и л а р н и ҳ а л о к э т и б , б у тк у л й ў қ қ и л и б ю б о р г а н э д и . 
Ш у н и н г учун у (хабар ва ривоятл ар) ислом даври д ан к ей и н , 
ҳ ақи қатн и б и л и б бўлм айдиган дараж ада я ш и р и н қ о л д и ” 1. Ш у 
сабабли э н г қад и м ги д авл атч и л и к ти зи м л а р и м и з тўғрисидаги 
ёзм а м аълум отлар асосан ю нон ва хитой м анбалари ёки то ш - 
л арга ўйиб ёзи л ган б и ти к л ар о р қ а л и ги н а бизгача етиб келган, 
холос.
Ў збек д авл атч и л и к тарихи м и н г й иллар и чида ю з берган с о н - 
с а н о қ с и з в о қ еал ар , хориж дан б а л о -қ а зо д е к ё п и р и л и б келган 
ё г и й л а р н и н г х у р у ж л а р и , ю к с а л и ш ва т а н а ззу л д а в р л а р и г а
қар ам ай , узлуксиз давом этган ж араён дир. Т а б и и й к и , бу давр 
ичида д авл а тч и л и ги м и зн и н г тар к и б и й қ и с м и , у н и н г аж ралм ас 
атрибути бўлган д и п л о м а ти к м уносабатлар ҳам изчил суратда 
давом эти б келган. Тўғри, у маълум воқеалар таъ си ри д а айрим
ҳ о л л ард а с у с а й г а н , б а ъ зи в а қ т л ар д а м у в а ф ф а қ и я т с и з л и к л а р
гирдобига дуч келган, л е к и н ҳамм а вақт ўз ш акл ва м азм унида 
қад и м и й турк и й урф -од атл ар, М овароуннаҳрдаги азали й туркий 
ў тр о қ ҳамда кўч м ан ч и халкушрнинг бу соҳадаги ан ъ ан ал ар и н и
д авом қи л д и р ган , уни турли ш акл ва кўри н и ш л ард а ўзида акс 
эттириб келган.
1. Ўша асар, 72-бет.
15

---

Т уркистон сарҳадларида вужудга келган ва ф ао л и я т кўрсатган 
давлатлар ҳукм дорлари то м о н и д ан ам алга о ш и р и л и б кел и н ган
д и п л о м а т и к м у н о с а б а т л а р қ а д и м з а м о н л а р д а н б о ш л а б о қ
“ эл ч и л и к а л о қ а л а р и ” д еб ю ритиб к ел и н ган . Бу туш унча у зо қ
ўтм иш га эгадир.
Қ ад и м и й турки й атам ал арн и с и н ч к о в л и к б и л ан тўплаб, улар 
ю за с и д а н к е н г к ў л а м л и и з л а н и ш л а р о л и б б о р г а н т а н и ^ и
туркш ун ос-л уғатш ун ос Л .З. Б удаговнинг та ъ к и д л а ш и ч а , “ э л ч и ” 
атам аси асли д а “ э л ” , яън и халқ, қаб ила, ж ам оа сўзидан кел и б
ч и ққан б ўлиш и м ум ки н . Б ун и н г исботи учун у “ э л л а н м о қ ” - 
я р а ш м о қ , д ў с т л а ш м о қ , м о й и л б ў л м о қ , “ э л т у р м о қ ” , т и н ч , 
о со й и ш та, д ўстона, бўйсуниб яш ам о қ, “ эл б ў л м о қ ” - и тоаткор, 
с а д о қ а т л и б ў л м о қ к а б и а т а м а л а р н и к е л т и р а д и 1. У қ а д и м и й
қ ў л ё з м а л а р г а т а я н г а н ҳ о л д а , “ э л ч и ” а т а м а с и н и н г қ а т о р
кўриниш ларига эътиборни жалб этади. М асалан, ф авқулодда элчи 
- “ эл ч и й и м ахсус” , “ эл ч и й и к а б и р ” ёк и “ бую к э л ч и ” атам алари 
б илан ю ритилган бўлса, “ ўрта эл ч и " ва “ к и ч и к э л ч и " атам алари 
о р а л и қ эл чи ларга ни сб атан иш л ати л ган . “ И ш у р э л ч и ” атам аси 
эс а б о ш қ а м ам лакатга бора туриб, йўлдаги м ам л ак ат сарқад- 
л а р и д а н ў т а ё т г а н д а у н и н г ҳ у к м д о р и г а т а ш р и ф б у ю р г а н
элчиларга нисб атан қўлланилган. Ш у н и н гд ек , б о ш қ а ю ртларга 
й ў л л ан ган в а к и л га т о п ш и р и л га н в а з и ф а н и н г “ э л ч и л и к ” д еб
а т а л г а н и г а , ў за р о э л ч и л а р а л м а ш у в и н и э с а “ э л ч и л а ш м о қ ” 
атам алари б и л ан ю ри ти л ган ли ги га ҳам и ш ора қ и л а д и 2. А й н и
вақтда Л .З. Будагов «элчи» атам аси турк и й д а вл атл ар н и н г ўзаро 
м у н о с а б а т л а р и д а қ а д и м д а н қ ў л л а н и л и б к е л и н г а н “ я л а в а ч ” 
атам аси б и л ан б о ғл и қ б ўлиш и м у м ки н л и ги га ҳам эъ т и б о р н и
тортади. Бунда у м азкур иборанинг “ э л ч и ” м аъ носида и ш латилиб 
к е л и н га н л и ги и сб о ти учун “ М уҳам м ад п а й га м б а р Х у д о н и н г 
(о л л о ҳ н и н г) я л а в а ч и ” , д е ган к а л и м а н и к е л т и р а д и 3. Бу и к к и
а т а м а н и н г ў за р о б о ғл и қ л и ги ҳақи д а баҳс ю р и т и ш м у м к и н , 
албатта. А м м о “ я л авач ” сў зи н и н г “ э л ч и ” м аъ н оси да ўз вақтида 
кенг қўллан и лган и тарихдан маълум. Б у н и н г учун Х оразм ш оҳ- 
л а р - а н у ш т е ги н л а р (1097-1231) д а в р и д а ф а о л и я т к ўрсатган
э л ч и л а р н и н г “ я л а в а ч ” д е б а т а л г а н и н и , м ў ғу л л ар и с т и л о с и