Ўзбек диалектологияси


е  қўшимчаси: а) от ва сифатдан феъл ясайди:  й е ш + е



Download 1,89 Mb.
Pdf ko'rish
bet42/88
Sana04.06.2022
Hajmi1,89 Mb.
#636659
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   88
Bog'liq
ўзбек диалектологияси (1)

е 
қўшимчаси: а) от ва сифатдан феъл ясайди: 
й е ш + е
(Андижон, 
Фарғона) 
ойне, қъйна 
(Тошкент), б) феъл негизидан равишдош ҳосил 
қилади: кере-туръп (А ндиж он)//кере туръп (Тошкент).
-ей 
қўшимчаси: а) сифат ва равишдан феъл ясайди: эзэй (Тошкент) 
/ / озэй (Ф арғона, Андижон). б) сифат ва отдан от ҳосил қилади: 
хэмей 
(Тошкент) / /
хамек 
(Фарғона, Андижон).
-
екъ 
отдан сифат ясайди: 
е:зекъ 
(Тошкент). 
йўзеки 
(Андижон).
-
еле 
сондан жамловчи сон ясайди: 
терелесъ 
(Андижон, Фарғона).
-
эғен 
феъл негизидан сифат ясайди: 
сузэғен, қепэғен 
(Тошкент), 
сузеҳен 
(Андижон).
-
ай (ей): кепей, кемей, 
(Бухоро).
-
бе, -ба 
— сифат ясайди: 
бақувват, бама:нъ 
(Бухоро), 
бесевлет,
бедевлет 
(Тошкент).
-
банд: ҳунарбанд 
(Бухоро)
-
бе 
- отдан сифат ва равиш ясайди: 
бевапа 
(Андижон), 
бесевър
(Тошкент).
-
без 
отдан от ясайди: 
кафтарбез 
(Бухоро).
-
бен 
отдан от ясайди: 
сарайбен, дарбезабен 
(Бухоро).
-
беф 
от ясайди: гъламбэф (Бухоро)-гилам тўқувчи.
-
ван: 
меҳръван (Андижон).
-
вез: 
дэрвез (Тошкент).
-
вен: 
тўрэвэн (Тошкент)- 
тўрэзбен, дарвезвен (Бухоро)-дарвезабен,
ейелвен 
(Тош кент)- 
аёлманд.
-
вет: 
кетветтъ (Тошкент).
- гер отдан от ясайди: савдагер (Андижон)//севдегер (Тошкент) 
севънгер (Тошкент).


- гэчэ сон ва равишдан равиш ҳосил қилади: ертэгэчэ, йўзгэчэ 
(Тош кент).
- гэчэйън: кечкечейън, сэғэт бешкэчэйън (Тошкент).
- гэчэн: ертэгэчэн, йўзгэчэн (Тошкент).
- гэчэвур: ертэгэчэвур (Фарғона).
- гар: заргар, мъсгар (Бухоро).
- гър: феълдан сифат ясайди: сезгър (Андижон, Тошкент).
- гэр: отдан от ясайди: дурэдгэр (Тошкент).
- гу (н)дэй феъл негизидан равиш ясайди: елгў (н)дэй (Тошкент).
- дэй: йўгърдэй (Тошкент). Сэндэй (Тошкент).
- дэкэм: рэстэкэм (Тошкент).
- дар: нақшдар (Андижон).
- даш: йолдаш (Андижон).
- дъгэн ҳозирги — келаси замон сифатдош и ясайди: кетэдъгэн 
(Тошкент, Андижон), ўғузда:-даған: гелдаған, барадағэн.
- дэн: а) отдан от ясайди: ғалладэн (Андижон), съйэ: дэн (Тош кент)- 
ғалладон, сиёҳдон; б) отдан сифат ясайди: бълъмдэн (Тошкент).
- дэр: отдан сифат ясайди: пулдэр (Тошкент), декэндэр (Бухоро).
- дэқ: а) феълдан от ясайди: қундэқ (<қўнде:) (Тошкент), б) кўр- 
сатиш олмошдан равиш ясайди: бундақ//м ундэқ(> мунде:) (Тошкент).
- доз: отдан от ясайди: топпъдоз (Тошкент), зардоз (Бухоро).
- ъ: а) отдан феъл ясайди: бэйъ (Андижон, Тошкент), б) исмдан 
сифат ясайди: бузуқъ (Тошкент).
- ък. Феълдан сифат ва от ясайди: тепгьк, элък (Андижон), қиёсланг: 
қипчоқ лаҳжасида кэсик, смнмқ.
- ълдэқ. товушга тақлид сўзлардан от ва сифат ҳосил қилади: 
шэқълдэқ (>ш еқълдеқ) (Тошкент).
- ъллэ. Товушга тақпид сўзлардан феъл ясайди: възъллэ (Тошкент, 
Андижон).
- ъм феълдан от ясайди: теръм, оръм, къйъм (Тошкент).
- ъндъ феълдан от ясайди: қъръндъ (Тошкент, Бухоро).
- ъп феъл негизидан ўтган замон равишдошини ясайди: чертип 
(Андижон), корип (Тош кент), қиёсланг: қипчоқ лаҳжасида сорап, 
ЧЬ1ҒЬ1П, сўйўнўп (суйинип).
- ъш а) феълдан ҳаракат номи ясайди: оқьш (Тошкент).
- ъчъш (Андижон) қиёсланг: ўғуз лаҳжасида -мақ //-м э к :


-

Download 1,89 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   38   39   40   41   42   43   44   45   ...   88




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish