Узбекистон Республикаси олий ва урта махсус таълим вазирлиги Низомий номидаги

---

Узбекистон Республикаси
олий ва урта махсус таълим вазирлиги
Низомий номидаги
Тошкент Давлат педагогика университета
Р. Расулов
У збек тили феълларининг
маъно туз илиш и
2-нашри
ТОШКЕНТ + 2 W

---

М о н о гр аф и я д а 
у зб е к
тилид аги 
х,олат 
ф е ъ л л а р и н и н г м аъно 
гузилиш и - м а ъ н о т а р к и б и х аки да ф и к р ю р и ти л а д и . Ф е ъ л м а ъ н о с и
тахли л килиниш и н ати ж аси д а ун и н г та р к и б и й кисм лари, м антикий 
б улак л ари (семалари) ан и кл ан ад и ва ш у асо сд а ф е ъ л м аъноси 
изохланади. Иш тилш унослар, олий ук,ув 
ю р тл ар и н и н г талаб ал ар и -
б ак ал авр ва м ам странтлари учун мулжалланган.
М асъул мухаррир: 
ф и лологи я ф ан л ар и доктори, п р о ф е с с о р
Х,.Г.Неьматов
Т акризчи: 
У зР ФА академ иги, ф и л о л о ги я ф ан л ар и
д октори , п р о ф е с с о р А .Х о ж и ев
М о н о гр а ф и я Н и зо м и й ном и даги ТДПУ илм ий кен гаш и н и н г 
2005 йил 29 сен тяб р д аги 2-сонли ^ а р о р и га к у р а н аш р га тавси я 
этилган.
© Низомий номидаги Тош кент Давлат педагогика университета

---

О т а м и з Р ас у л х у ж а Н аср и д д и н углини нг, 
О н а м и з М атлуб ахон К о р а б о й к и з и н и н г
х оти рал ари га багиш лайм ан.
К И Р И Ш
Т и л н и н г и м к о н и я т с и ф а т и д а
нуткд а 
р у ё б га чи ки ш и , нутк; 
оркал и
воке 
б у л и ш и
-
ти л
ва 
нутк, 
д и а л е к т и к м у н о саб ати
сузд а — 
ти л ва н у т к б и р л и ги д а 
ам алга ош ади. Д е м ак , ти л нутк; 
оркал и , нутк, э с а т и л б о й л и ги (м а тер и ал и ) оркали нам оён булади. 
Тил бойлиги, асосан, суз (лексем а)лар б у л и б , у л а р ш а к л в а м а з м у н
т о м о н и г а - т о в у ш ва м а ъ н о т а р к и б и г а эгад и р . 
С у з у з и н и н г а н а
ш у 
эн г м ухим
и к к и том он и билан и ж ти м ои й -ам ал и й , илм ий 
кийматга эга булади.
С у зн и н г 
с е м а н т и к
т у зи л и ш и
(структураси ) 
б ев о си та м аън о 
(семема) билан богланади. Ч ун к и с ем а н т и к кури лиш га эга 
булм аган 
м аъ н о 
йук. 
Х,ар 
би р 
м аъ н о
сем ан т и к тузилиш ига, т ар к и б и га 
кура «бахоланади». У м у ай я н с у зн и н г м а з м у н т о м о н и н и х о с и л
к,илиб, у з т о в у ш а с о с и - и ф о д а т о м о н и б и л а н б и р г а л и к д а , б и р
б у ту н холда т и л ва нутк,да м у ай я н в а з и ф а б аж ар ад и . А никроги, 
м аъ н о рухи й м о х и я т — онг хо д и саси с и ф а т и д а у зи н и н г таш ки 
(эк стр ал и н гв и сти к ) а с о с и г а эга. Х,ар б и р м у с та к и л м а ъ н о л и с у з
а с о с и н и хоси л килувчи 
о б ъ ек т и в
б орли к 
предм ет, 
н ар са - 
ходисалари у зи н и н г т а б и и й ту зи л и ш и га, курилиш а ъ зо л а р и га эга 
булиб, у л ар н и н г хар б и р и тил даги (лисоний) ном и да - ти л б и рл и ги
(суз)да, суз м аъ н о си д а акс этади.
С у зн и н г 
м аъ н оси , 
м аъ н о
т а р к и б и
м у ай ян
м антикий 
булаклардан, т а р к и б и й кисм лар 
(семалардан) таш к и л топади. Бу 
мантикий, та р к и б и й кисм лар суз м аъ н о си н и ш ак л л ан т и р и б , х ар б и р
м а ъ н о н и н г
ал о х и д а 
ти л
« б и рл и ги » 
си ф ати д а
м авж удлигини 
таъм инлайди. С уз м аъ н о си н и н г т а р к и б и й к и см л ар и н у тк д а м у ай я н
х а б а р (дарак) т аш и й д и . Д ем ак, 
суз м а ъ н о с и н и н г к и ч и к м антикий, 
та р к и б и й
ки см лар и
у з а р о
б а р к а р о р
б у ту н л и к 
(систем а) 
м у н о с аб ат и д а булиб, 
м аъ н о н и н г 
нутк,ий 
«иф одаси » 
с и ф а ти д а
х и зм ат к,илади.
С у зн и н г
м а ъ н о т а р к и б и н и
(тузи л и ш и н и ) 
у р ган и ш , 
тахли л 
килиш суз м а ъ н о с и н и н г м ан ти к и й б у л ак л ар и н и аниклаш , т а р к и б и й
ки см лари н и н г х и л л ар и н и белгилаш , хар би р сем ан и н г м аън о (семема) 
таркибидаги урни, ахам и яти н и ёр и ти ш , б о ш к а сем а л а р га б улган 
м у н о саб ати н и оч и ш - м аъ н о л ар ораси д аги м ан ти ки й алокани топ и ш
(сем антик си н тагм ан и хосил килиш) - ш унга к у р а су зл ар н и н г у за р о
п а р ад и гм ати к ва с и н т а г м а т и к м у н о саб атл ар га к и р и ш и ш , с у зл а р
4

---

к а т о р и н и
т у зи ш , 
п а р а д и г м а т и к
м у н о с а б а т д а г и
су зл ар н и
бир- 
би ри д ан ф а р х л аб турувчи сем алар н и аникдаш , т о п и ш и м к о н и н и
б е р а д и . Б у н и н г н а т и ж а л а р и э с а сем а си о л о ги я, л е к с и к о гр а ф и я , 
л ек си к о л о ги я , 
умум ан, 
ти л ш ун осар 
учун 
катта 
илм ий-амалий 
ахам иятга эга. Ш унга к у р а у з б е к т и л и д а ги ф е ъ л л а р н и н г , ж у м л ад ан , 
Холат 
ф е ъ л л а р и н и н г
м а ъ н о
т у зи л и ш и н и , 
т а р к и б и н и
алохи д а 
урганиш гоят мухимдир.
Х ол ат 
ф е ъ л л а р и н и н г
м а ъ н о
т а р к и б и н и
б елгилаш да, 
а с о с а н , л и н г в и с т и к - с е м а н т и к н а з а р и я г а - у н и н г д и ф ф е р е н ц и а л - 
с е м а н т и к тахли л килиш у су л и га су ян д и к. Ш уни алохида таъкидлаш
к ер ак к и , у ш б у суз м аъ н о си н и т а р к и б и й к и см л а р га а ж р а т и б у р ган и ш
усули (к о м п о н е н т тахлил усули) 
м аънон инг 
тарки б и н и , 
тузили­
ш ини ани клаш да энг а с о с и й ва кулай усулл ард ан б и р и д и р
Д и ф ф е р е н ц и а л - с е м а н т и к у су л ё р д а м и д а х о л а т ф еъ л л ар и н и н г 
м аъ н о
т ар к и б и н и
тахлил 
килиш да 
м у ш тар ак
(архисема), 
б ирлаш тирувч и (интеграл) сем а ва ф ар х л о вч и {д и ф ф ер ен ц и ал ) сем а 
ту ш у н ч ал ар и д ан ф ой д ал ан д и к . Бу с е м а л ар м а ъ н о н и н г (сем ем ан инг) 
т а р к и б и н и
у р ган и ш д а 
се м а н т и к
улчов 
в а зи ф а с и н и
б аж аради . 
Б и н об ари н , холат м аъ н о си га эга с у зл ар н и ан и кл аш ва изохлаш учун 
ай н и с у зл ар н и н г м аъ н о т ар к и б и д аги с е м ал ар н и м охиятига кура: 
м у ш т а р а к с е м а , б и р л а ш т и р у в ч и с е м а в а ф а р х л о в ч и сем аларга 
булдик. 
Улар 
асоси д а 
холат 
м аъноли 
ф е ъ л л а р н и
изохдадик. 
М уш тарак, б ирлаш тирувч и ва ф архловч и сем алар м охи ят эъти б о р и га 
ку р а у зи га хосдир. Улар у зи га ои д суз м аъ н о л ар и н и тилда хам, нуткда 
хам изохлайди, «бахолайди».
Ш уни таъкиддаш лозим ки, сузн и н г м аьно тарки б и д аги м уш тарак, 
б и р л аш ти р у вч и ва ф ар х л о в ч и сем ал ар м аъ н о (сем ем а)н инг одд,ий 
м и к д о р и й йи ги ндиси эмас, б алки суз м а ъ н о с и н и н г т а р к и б и д а у зи га 
хос с и с т е м а ва с т р у к т у р а н и т а ш к и л х и л и б , т и л н и н г (нутк,нинг) 
ал ока - а р а л а ш у в в ази ф ас и н и б аж а р и ш и учун хи зм ат к,илади. 
М уш тарак сем а 
а с о с и д а у з б е к ти л и д аги х о л а т ф е ъ л л а р и н и н г
с е м а н т и к м а й д о н и
х о с и л б у л а д и . 
А н и к р о г и , 
а й н и ф е ъ л л а р
м аъ н о си н и н г м у ш тар ак сем аси «холат» булиб, у бундай ф е ъ л л а р н и
б и р к а т т а д о и р а г а к и р и т а д и . Я ъ н и м у ш т а р а к сем а суз м аъ н оси н и н г 
м охиятини иф одалайди.
Б и р м а н т и к и й с и н ф г а к и р у в ч и п р е д м е т л а р д а хар б ирин инг 
ум ум ий ва алохида белгилари булганидек, м аъноси «холат» м уш тарак 
сем али ф еъ лл ар д а хам ф ар х ло вч и сем алар м авж уд. Ч ун ки ф еъ л л ар
ф ар х л о вч и сем алари билан ан и к м а н т и к и й и ф о д а г а , у м у м и й л и к д а н
н и с б и й а ж р а л и ш г а эгадир.
«Х,олат» м уш тарак сем али ф еъ л л ар ф архловч и сем адан бош ка 
с ем а га 
хам 
эга 
булади. 
Бу 
сем а 
«холат» 
м у ш тар ак
семали 
ф еъ л л а р н и н г 
маълум 
гурухлари 
учун 
ум ум ий. 
Бундай 
сем алар 
м уш тарак сем а билан ф ар х ло в ч и сем ал ар у р таси д а туради, м у ай ян
5

---

х а б а р т аш и й д и - б и р л а ш т и р у в ч и сем а саналади . Б и р л аш ти р у в ч и
с е м а л а р хам н и сб и й м у стак и л булиб, ф архловч и сем аларга ни сбатан
хаж м ж и хатд ан кенг, я ъ н и б и р о р л ек си к - сем ан ти к гурух (ЛСГ)га 
к и р у вч и суз м а ъ н о л а р и г а х ос ум ум и й х у с у си я т л ар н и у з ич и га 
олади. Аммо б ирлаш тирувч и сем а м уш тарак сем ага ни сбатан хажм 
ж и хатд ан тор, чунки у ф ак ат м уай ян к и ч и к д о и р ага хос суз 
м а ъ н о л а р и н и н г т а р к и б и й к и см л ар и б и л ан б огл ан ад и . М у ш тар ак
сем а эс а с у з м а ъ н о с и н и н г хаж м ж и х атд ан эн г кенг, м азм унан бой 
мантикий булаги, чегарасидир. «Холат» м уш тарак сем али ф еъ лл ар н и н г 
хар би р и ч ки Л СГи узи га хос б и рлаш тирувчи сем аларга эга булади.
Б аркарор 
бутунлик 
(система) 
таркибидаги 
б и рли к ларн и н г 
у за р о карам а - карш и ж у ф т л а р га аж р а л и ш кон унияти (дихотомия 
п ри н ц и п и )га к у р а суз м аъ н о л ар и д аставвал ум ум ий ва ф архли 
сем аларга 
булинади. 
Умумий 
се м а
уз 
и ч и д а 
м у ш та р а к
ва 
б и р л а ш т и р у в ч и с е м а л а р га а ж р ал ад и . Б и р л аш т и р у в ч и с ем а билан 
м у ш та р а к
с ем а 
ф архловч и
сем ага 
н и сбатан 
ум ум ий 
сем а 
хисобланади. Б и р л а ш т и р у в ч и с е м а хам д а с т а в в а л м у ш т а р а к се м а
тарки б и д а булиб, тахдил натиж асида ажратилади. Бири и к ки н чи си га 
н и сбатан 
киёсан 
олинганда, 
х^олат ф еъ лл ар 
м аъноси 
м уш тарак 
сем аси нин г 
умумийлиги кен г 
булиб, у зб е к тили д о и р аси д а х;олат 
ф е ъ л л а р и га хос мухим сем а сан ал ад и . Б и р л аш ти р у в ч и сем ан и н г 
ф а р х л о в ч и
с ем ага 
н и с б а т а н
у м у м и й л и ги
м у ш т а р а к
с е м а
у м у м и й л и ги г а
н и сб атан
и к к и н ч и
д ар аж ал и
хисобланади. 
Б и рлаш ти рувч и сем а хам м у ш тар ак сем ага ухш аш , ам м о хамма вакт 
ундан сунг аникланадиган, м уш тарак сем ан и н г т а ъ с и р д о и р аси н и
ни сбатан торай ти р и б берадиган сем а си ф ати да бирор ЛСГни таш кил 
килувчи ки чи к б аркарор бутун ли кларни белгилайди.
Ф архловчи 
сем алар 
у зб е к
тилидаги 
холат 
ф еъ лл ари н и н г 
м у с т а к и л л и г и н и к у р с а т у в ч и
с е м а н т и к б елги
с и ф а т и д а хи зм ат 
Килади. Уларда суз м аъ н о си н и н г узига хосликлари, хи сси й -таъ си р ч ан
буёги, нутрий хосл ан и ш и акс этади.
Хар к,андай ум ум ийлик хусусийликдан, алохидаликдан, улар н и н г 
м антикий и ч ки боглан и ш и дан ю зага келади ва в ази я т га караб 
х усу си й л и к оркали н ам о ён булади, яш айди. Я ъ н и х о л а т у м у м и й л и к
с и ф а т и д а , у н г а х о с б ел ги -х у су си ят л ар эса хусусийли к си ф ати да 
вокелаш ади. 
«Холат» 
м у ш тар ак 
сем али 
ф еъ л л ар н и н г ф архловч и
сем аси
хол ат 
ф еъллари н и н г 
мустакиллигини, 
алохидалигини 
таъминловчи, тил ва нутк; бирлиги си ф ати да изохданиш ига хи зм ат 
килувчи сем а хисобланади.
Ш уни 
таъкидлаш
кер ак ки , 
суз 
м аъноларин инг 
тар ки б и й
кисм лари 
(сем антик 
к о м п он ен тлари , 
сем алари )н и
м икдор 
ж ихатдан чегаралаш нисбийдир. 
Асосан, 
диккат - эъти б ор суз 
м аъ н оси н и н г 
энг 
мухим 
сем аларига; 
м аънон и 
тил 
«бирлиги»

---

си ф ати д а 
ш акллантирувчи, 
нутк; 
ф аоли яти д а 
ф аолли ги ни 
т а ъ м и н л о в ч и
с е м а л а р г а , 
я ъ н и
ф ар к ,л о в ч и
с е м а л а р г а
каратилади. 
С уз 
м а ъ н о л а р и н и н г 
сем а л ар
т ар к и б и д а 
эса 
ф архловч и
семалар. 
одатда, 
биттадан 
ртик 
булади. 
Бундай 
холларда 
текш и р и ш
м а н б аи н и н г 
табиатидан, 
талабидан, 
м а к с а д и д а н
к е л и б
ч и ки б , 
ф а р к ,л о в ч и
с е м а л а р д а н
эн г 
зар у р и й си , 
м ухими 
олинади, 
бош каси 
и м к о н и я т 
си ф ати д а 
сакланади. 
Д емак, 
холат 
ф е ъ л л а р и н и н г 
м аъ н о 
тарки б и д аги
мухим, 
зар у р и й
фарк^ловчи 
сем ал ар н и
аниклаш
м аксадга 
мувофикдир.
Холат феълларининг муш тарак семаси «холат» бирлаш тирувчи ва 
фарк,ловчи 
сем аларда 
равш ан лаш иб, 
ан и к 
изохга 
эга 
булади. 
Б и рлаш тирувч и 
ва 
ф ар к ^ о в ч и
сем ал ар
м а ъ н о н и н г
а н и к л и к
к и р и т у в ч и м а н т и к и й б у л а к л а р и , т а р к и б и й
кисм лари 
с и ф а ти д а
м у ш тар ак
сем а билан д и а л е к т и к богли кликни та ш к и л келад и, 
с ем ан ти к си стем ан и ш акллантиради.
М у ш т а р а к
сем а, 
б и р л а ш т и р у в ч и
се м а
ва 
ф а р к л о в ч и
с е м а л а р н и н г и ф од а во си тал ар и асо си д а тузи л ган с и н так ти к б и р л и к
(к о н с тр у к ц и я )л а р холат ф е ъ л и м а ъ н о с и н и н г и зохи булади.
У з б е к
ти л и д аги
х о л а т
ф е ъ л л а р и
м а ъ н о с и н и
т а р к и б и й
к,исм ларга 
а ж р а т и б
у р ган и ш
н а т и ж а с и д а
бу 
с е м а н т и к
м ай д о н н и н г куйидаги л ек с и к -с е м а н ти к гурухлардан таш к и л топиш и 
аникланди:
1. Д авом ли холат ф еъллари.
2. Х ар ак ат н ати ж аси булган хо л ат ф еъ лл ари .
3. И ж р о холати ф еъллари.
4. Х аракатн и н г холати ф еъллари.
5. М алака холати ф еъллари.
6. О б р азл и холат ф еъ ллари .
7. Биологи к холат ф еъллари.
8. Ф и зи ол оги к холат ф еъллари.
9. П сихи к холат феъллари.
Бу л е к с и к - сем ан ти к гурухл арда «холат» м у ш тар ак сема, 
« д аво м л и » , 
« х а р а к а т н а т и ж а с и » , 
« и ж р о » , 
« х а р а к а т » , 
«малака», 
«образли», 
«биологик», 
«ф изиологик» ва «психик» каби 
м аъ н о
б улак л ари эса б и рлаш тирувчи с ем а булади.
7

---