Список использованной литературы

15
67
63
15
12

---

что-то, подниму – возьму ‘из-под земли, из-под пол`, убираю – беру` 
сверху`, разгребаю – беру` снизу из глубины`. 
Същият тип подгрупа може да се разграничи по наличието на 
семето `усилие`, като средство за иницииране ще включва глаголите да 
сграбчваш - да вземаш `насила`, да получаваш - да придобиеш `с мъка`, 
да заграбвам - вземам `насила`, отнемам, с едно значение `отнема от 
някого със сила`, проси - получавам в резултат на `засилени искания`, 
набавям - получавам в резултат на `увеличаване неприятности и др. В 
ЛСГ от глаголи за движение такива подгрупи могат да бъдат 
представени от глаголи със сема «изтриване» (да напусна, отнесе, 
мигрира, отплува, отплува, прогонвам и т.н.), глаголи с диференциална 
сема «с помощ на краката» (да вървя, вървя, бягам, вървя, марширувам, 
тропа, водя, стъпвам, скача и др.). В группе существительных со 
значением мебель обычно можно выделить и определить малые 
подгруппы, например существительные с дифференциалом сема «тара» 
(гардероб, платяной шкаф, буфет, стеллаж, секретарь, тумбочка) 
Освен това всяка дума може да бъде включена в няколко подгрупи 
в зависимост от естеството и броя на нейните диференциални семи и 
може да се комбинира в тях с различни думи. Глаголът да сортирам - 
'анализирам един по един, преразглеждам всичко, много', от една страна, 
според това, 'специфичен инструмент' се доближава до глаголите да 
вземам, вадя, грабвам, измъквам, загребвам, риба, в значението на която 
има указание за някакъв или специфичен инструмент, с помощта на 
който се прикрепя предметът (ръка, вилица, въдица и др.). От друга 
страна, същият глагол за сортиране е включен в подгрупата глаголи с 
диференциална сема «номер на обект» (събирам, купувам, хващам, 
разглобявам, придобивам, хващам, спасявам и т.н.). 
Тези факти показват, че подобни подгрупи не трябва да се 
разглеждат като ясно противопоставени в рамките на набора от звена на 
12

---

ЛСГ. Те се различават значително например от лексико-граматичните 
категории, които съществуват в рамките на частите на речта, или от 
самата система от части на речта. Подгрупите в рамките на лексико-
семантичните групи имат подчертан пресичащ се характер и 
следователно вътрешната структура на такива групи (и цялата 
лексикална система) е подобна на структурата на фонологичната 
система, характеризираща която А. М. Пешковский: «Звук К как фонема 
будет ассоциироваться в основном со всеми остальными «К», 
встречающимися в речи, затем при более слабой связи соединится с 
другими задними небными (Г, Х), другими взрывными (Г, В, Д, Т, Р), 
другими глухие и все эти ассоциации в конце концов будут разорваны 
еще более отдаленной связью вообще с другими согласными» []. 
Несъмнено структурата на всяка ЛСГ е по-сложна от структурата 
на фонологичните класове, тъй като думите са двустранни единици и 
техните връзки също могат да се проявят в две равнини: семантична и 
формална. Семантическое соотношение слов из одного ЛСГ часто 
сопровождается формальным (морфемным) сходством. В семантических 
группах есть типичные корневые морфемы, представленные в ряде слов. 
Для причастных глаголов такими морфемами являются корень бр– /бер–
/бир– (поднимать, выбирать, брать, назначать, брать и др.) и корень –
ня//ит (нанимать, забирать, снимать, поднимать), приемка , так далее.). 
Доста често думите на една група се оказват сходни по отношение 
на словообразувателните форманти, тъй като в рамките на такива групи 
се реализират някои специфични словообразувателни модели. Например 
повечето сложни глаголи се образуват с представка с–: събирам, 
свързвам, шия, лепим, вържем, сглобявам и т. н. В семантичната група 
съществителни, обозначаващи инструменти, се откроява глаголен модел 
с наставка –l– : бормашина, длето, вършечни, вентилирани, точил и под. 
Наличието на морфемно сходство в думите на една група води до факта,