Список использованной литературы

35
12
15
12

---

че много от тях са свързани помежду си не само семантично, но и 
формално семантично. 
Минимальные субпарадигмы, существующие внутри отдельных 
ЛСГ, образуют серию синонимов, т.е. ономатические слова с 
одинаковым значением, например: падать - течь - течь; вадя - вадя - 
вадя; забрать - забрать; государство - государство - власть. Здесь 
имеются в виду абсолютные синонимы или номинативные варианты, в 
значениях которых представлены одни и те же наборы семантических 
компонентов. 
В целом парадигматическая структура лексико-семантических 
групп имеет так называемый «полевой» характер. Центр «поля» 
представлен наиболее часто употребляемыми, наиболее многозначными, 
наиболее распространенными словами в их основных значениях. Тези 
думи са заобиколени от по-конкретни и по-рядко срещани думи. 
Колкото по-специализирано е значението на една дума, толкова по-
рядко се използва, толкова повече гравитира към периферията. 
Периферията включва и всички думи, които имат стилистична 
маркировка, както и думи, които са «привлечени” в сферата на група от 
други семантични групи. 
Сравнявайки 
граматически, 
лексико-граматични, 
лексико-
семантични групи (класове) от думи, е лесно да се забележи общ модел, 
който регулира съотношението на обемите на тези класове с броя на 
общите характеристики, които формират тяхната основа. Колкото по-
широк е класът на думите, толкова по-малко думите, включени в него, 
имат общи, задължителни семи; колкото повече такива общи семи са в 
думите, толкова по-ограничен е съставът на групата. В минималните 
групи (синонимни редове) е представен максималният случай на пълно 
съвпадение на семенния състав на думите. 
12
10
71

---

Друга обща характеристика на лексико-семантичните групи е 
сходството на синтагматичните характеристики на думите. Факт е, че 
наличието на общи семантични компоненти в съдържанието на 
лексикалните значения на думите предопределя начините на тяхното 
функциониране като част от изречения - единици от по-високо ниво. 
Типичността на дадена функция създава единството на синтактичните 
характеристики на думи със сходни значения. 
При описании глагола как части речи свяжите слово с 
определенным грамматическим семом «действие». Он также определяет 
его 
синтаксические 
особенности, 
которые 
проявляются 
в 
синтаксических функциях и правилах совместимости. Основная 
функция глаголов в предложении — функция сказуемого, а основные 
типы словосочетаний — подчиненные существительные и подчиненные 
наречия В значенията на глаголите, свързани с една ЛСГ, има най-малко 
три общи семи: категорично-граматична, битова (лексикално-
граматична) и категорично-лексикална. Съответно синтагматичното им 
сходство се проявява в още по-конкретни форми. При характеризиране 
на синтактичните функции на такива глаголи не е достатъчно да се 
посочи ролята на сказуемото; необходимо е да се изясни в кои 
семантични модели на изречения те се появяват, например глаголи на 
речта - в изречения, обозначаващи ситуацията на речта; глаголи за 
движение - в изречения, обозначаващи движение в пространството. 
Индикацията за семантиката на изреченията трябва да бъде допълнена 
със списък на онези позиции, които са пряко свързани с предикатния 
глагол и които служат за изясняване на неговото значение. 
Съвкупността от тези позиции съставлява обща характеристика на 
моделите на изречения с глаголи с определена семантика, свързани с 
една ЛСГ. Семантични модели по този начин глаголните изречения са 
свързани с определени семантични групи от глаголи. 
10

---

Таким образом, глаголы объектной связи, кроме общих для всех 
глаголов синтаксических признаков (функция сказуемого, способность 
управлять существительными) и общих для всех переходных глаголов 
синтаксических признаков (обязательное наличие прямого дополнения), 
обладают еще и такими синтагматическими свойствами, которые 
специфичны для них. Общите свойства се проявяват, първо, във факта, 
че тези глаголи изпълняват функцията на сказуемо в изречение, 
съдържащо информация за ситуацията на привързаността на обекта, и 
второ, във факта, че имат типична съвместимост. В контекста на тези 
глаголи са характерни позициите: местоположението на предмета 
(вземете го от масата, от рафта; вземете го в деканата, в библиотеката; 
купете го в магазина и т.н.); лицето, което притежава обекта (вземете от 
приятел, закупете от съсед и т.н.); компенсиращ обект (купува се за 
десет рубли и повече); инструменти (вземете го с ръка, загребете го с 
лъжица и т.н.). 
Типичната съвместимост и типичното функциониране са 
характерни не само за вербалния речник. В сферата на съществителните 
имена в рамките на определени семантични групи се проявява и 
спецификата на синтактичните признаци. И така, съществителните, 
които назовават инструменти, най-често функционират като допълнения 
със значение на инструмент (забравете с чук, издърпайте вилица, 
копайте с лопата и т.н.). В техния контекст очевидно най-характерни са 
глаголите, обозначаващи определени начини за конкретно въздействие 
върху обект с помощта на инструмент; прилагателни със съответната 
семантика (добър, удобен, остър нож, но не сладък или порочен нож) 
могат да бъдат прилагателни с такива съществителни. 
Сходство слов, принадлежащих к одному ЛСГ, проявляется и на 
уровне их вторичных связей, в сфере вариантных отношений. В первую 
очередь это сходство выражается в явлении закономерной полисемии,