|
35
12
15
12
че много от тях са свързани помежду си не само семантично, но и
формално семантично.
Минимальные субпарадигмы, существующие внутри отдельных
ЛСГ, образуют серию синонимов, т.е. ономатические слова с
одинаковым значением, например: падать - течь - течь; вадя - вадя -
вадя; забрать - забрать; государство - государство - власть. Здесь
имеются в виду абсолютные синонимы или номинативные варианты, в
значениях которых представлены одни и те же наборы семантических
компонентов.
В целом парадигматическая структура лексико-семантических
групп имеет так называемый «полевой» характер. Центр «поля»
представлен наиболее часто употребляемыми, наиболее многозначными,
наиболее распространенными словами в их основных значениях. Тези
думи са заобиколени от по-конкретни и по-рядко срещани думи.
Колкото по-специализирано е значението на една дума, толкова по-
рядко се използва, толкова повече гравитира към периферията.
Периферията включва и всички думи, които имат стилистична
маркировка, както и думи, които са «привлечени” в сферата на група от
други семантични групи.
Сравнявайки
граматически,
лексико-граматични,
лексико-
семантични групи (класове) от думи, е лесно да се забележи общ модел,
който регулира съотношението на обемите на тези класове с броя на
общите характеристики, които формират тяхната основа. Колкото по-
широк е класът на думите, толкова по-малко думите, включени в него,
имат общи, задължителни семи; колкото повече такива общи семи са в
думите, толкова по-ограничен е съставът на групата. В минималните
групи (синонимни редове) е представен максималният случай на пълно
съвпадение на семенния състав на думите.
12
10
71
Друга обща характеристика на лексико-семантичните групи е
сходството на синтагматичните характеристики на думите. Факт е, че
наличието на общи семантични компоненти в съдържанието на
лексикалните значения на думите предопределя начините на тяхното
функциониране като част от изречения - единици от по-високо ниво.
Типичността на дадена функция създава единството на синтактичните
характеристики на думи със сходни значения.
При описании глагола как части речи свяжите слово с
определенным грамматическим семом «действие». Он также определяет
его
синтаксические
особенности,
которые
проявляются
в
синтаксических функциях и правилах совместимости. Основная
функция глаголов в предложении — функция сказуемого, а основные
типы словосочетаний — подчиненные существительные и подчиненные
наречия В значенията на глаголите, свързани с една ЛСГ, има най-малко
три общи семи: категорично-граматична, битова (лексикално-
граматична) и категорично-лексикална. Съответно синтагматичното им
сходство се проявява в още по-конкретни форми. При характеризиране
на синтактичните функции на такива глаголи не е достатъчно да се
посочи ролята на сказуемото; необходимо е да се изясни в кои
семантични модели на изречения те се появяват, например глаголи на
речта - в изречения, обозначаващи ситуацията на речта; глаголи за
движение - в изречения, обозначаващи движение в пространството.
Индикацията за семантиката на изреченията трябва да бъде допълнена
със списък на онези позиции, които са пряко свързани с предикатния
глагол и които служат за изясняване на неговото значение.
Съвкупността от тези позиции съставлява обща характеристика на
моделите на изречения с глаголи с определена семантика, свързани с
една ЛСГ. Семантични модели по този начин глаголните изречения са
свързани с определени семантични групи от глаголи.
10
Таким образом, глаголы объектной связи, кроме общих для всех
глаголов синтаксических признаков (функция сказуемого, способность
управлять существительными) и общих для всех переходных глаголов
синтаксических признаков (обязательное наличие прямого дополнения),
обладают еще и такими синтагматическими свойствами, которые
специфичны для них. Общите свойства се проявяват, първо, във факта,
че тези глаголи изпълняват функцията на сказуемо в изречение,
съдържащо информация за ситуацията на привързаността на обекта, и
второ, във факта, че имат типична съвместимост. В контекста на тези
глаголи са характерни позициите: местоположението на предмета
(вземете го от масата, от рафта; вземете го в деканата, в библиотеката;
купете го в магазина и т.н.); лицето, което притежава обекта (вземете от
приятел, закупете от съсед и т.н.); компенсиращ обект (купува се за
десет рубли и повече); инструменти (вземете го с ръка, загребете го с
лъжица и т.н.).
Типичната съвместимост и типичното функциониране са
характерни не само за вербалния речник. В сферата на съществителните
имена в рамките на определени семантични групи се проявява и
спецификата на синтактичните признаци. И така, съществителните,
които назовават инструменти, най-често функционират като допълнения
със значение на инструмент (забравете с чук, издърпайте вилица,
копайте с лопата и т.н.). В техния контекст очевидно най-характерни са
глаголите, обозначаващи определени начини за конкретно въздействие
върху обект с помощта на инструмент; прилагателни със съответната
семантика (добър, удобен, остър нож, но не сладък или порочен нож)
могат да бъдат прилагателни с такива съществителни.
Сходство слов, принадлежащих к одному ЛСГ, проявляется и на
уровне их вторичных связей, в сфере вариантных отношений. В первую
очередь это сходство выражается в явлении закономерной полисемии,
Do'stlaringiz bilan baham: | 
