Список использованной литературы



Download 8,61 Mb.
Pdf ko'rish
bet16/39
Sana18.07.2022
Hajmi8,61 Mb.
#824293
TuriРеферат
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   39
Bog'liq
document62ac95d1543f8

15
10
10


органично свързано с количеството и качеството на общите семи
присъстващи в значенията на всички думи, включени в даден клас. 
Такова разграничение се отнася само до семантичните и формално-
семантичните класове думи. 
Частите на речта са най-широките класове думи. Те съчетават 
думи, чието сходство е минимално, т.е. в значенията на тези думи има 
само една обща сема от категорично-граматичен характер: 'предметност' 
в съществителните, 'действие' в глаголите, 'атрибут на обект' в 
значенията на прилагателните. Изброените семи се повтарят в хиляди 
руски думи, което определя максималната широта на граматическите 
класове. 
В рамките на частите на речта има класове думи с лексико-
граматичен характер, категории, например качествени и относителни 
прилагателни, преходни и непреходни глаголи, собствени и общи 
съществителни и др. Основата за комбиниране на думи в категории е не 
само категорично-граматични семи, но и изясняващи ги лексико-
граматични семи, които по правило нямат формални показатели в 
морфемната структура на думите. Например прилагателните горещ и 
висящ, гладък и планински, здрав и ковък са сходни по своята морфемна 
структура, тъй като техните стебла съдържат едни и същи наставки -
yach-, 
-n-, 
-k-, 
но в рамките на двойките са семантично 
противопоставени чрез семи `качество` и `относителност`, които 
изясняват категорично-граматическата сема `знак на обект` и отнасят 
съответните прилагателни към различни лексикално-граматични 
категории. Не имея различий в своей морфемной структуре, слова, 
принадлежащие к одной категории, все же характеризуются 
определенными 
грамматическими 
различиями. 
Следователно 
парадигмата на преходния глагол е по-широка от парадигмата на 
непреходния глагол, тъй като пасивният залог съществува в първата си 
12


форма. Качествената прилагателна парадигма се различава от 
относителната прилагателна парадигма по наличието на сравнителни 
прилагателни. От гледна точка на лексикалната система най-важният 
тип словни класове са лексико-семантичните групи. Те съчетават думите 
от една част на речта, в която освен общи граматични семи има поне 
още една обща сема – категорично-лексикална (архизема, класме). 
Такива семи заемат сякаш междинна позиция в семантиката на думите. 
между граматически семи, на които те са квалификатори, и всички други 
лексикални семи, които служат за изясняване. Например в значението на 
глагола go има граматически семи «действие», «непреходност» и 
категорично-лексикална 
сема 
«движение». 
От 
него 
зависят 
диференциалните семи «с помощта на крака», «на твърда повърхност», 
уточнява се. В значението на думата стол граматическата сема 
«предмет» се уточнява с помощта на категориално-лексикалната сема 
«мебел»,, на която като нейни квалификатори са подчинени семи като 
«предназначени за сядане», «имащ гръб». . Категорично-лексикалните 
семи имат доста общ характер и по това се доближават до граматичните 
семи, но се различават съществено от последните по това, че нямат 
специални формални изразни средства. Эти особенности категориально-
лексических семян дают основание отнести их к сфере так называемой 
«скрытой грамматики» [].Такива категорично-лексикални семи лежат в 
основата на отделни лексико-семантични групи, примери за които могат 
да бъдат: глаголи на мислене (мисля, размишлявам, помня, представям, 
размишлявам, мечтаем, предполагам и много други), прилагателни, 
обозначаващи вкус (горчив, кисел, сладък , солено, люто, безвкусно, 
кисело и др.), съществителни със значение на мебели (маса, стол, легло, 
диван, фотьойл, табуретка, гардероб и др.). 
65


Думите, принадлежащи към една и съща лексико-семантична 
група, имат редица общи парадигматични и синтагматични 
характеристики. 
Основната парадигматична особеност на думите от една лексико-
семантична група (ЛСГ) е, че техните значения имат единна 
категорично-лексикална сема. Тази сема съставлява семантичната 
основа на групата и се усъвършенства във всяка отделна дума с помощта 
на диференциални семи. Например в значението на глагола да tan - 
`лекувам кожата чрез накисване в специални разтвори`, могат да се 
разграничат 
категорично-лексикалната 
сема 
«обработка» 
и 
диференциални семи: «специализиран обект» (кожа), «метод на 
обработка ` (накисване), `означава` (разтвор). 
Очень важным, характерным признаком слов из одной группы 
является то, что дифференциальные семена, уточняя определенное зерно, 
оказываются однотипными, повторяющимися в них. Категориальная 
сема предполагает, «определяет» не какие-либо, а какие-то частные 
аспекты ее совершенствования. 
Наличието на еднотипни, повтарящи се семи прави всички думи в 
групата свързани с определени опозиции. Съвкупността от всички 
опозиционни връзки формира вътрешната парадигмална структура на 
такива групи. Структурата има йерархичен характер, тъй като всички 
елементи на групата - думите - са частно свързани с основните, 
поддържащи думи. Практика исследований показывает, что в каждом 
локальном сообществе такие ключевые слова существуют и обладают 
определенными свойствами. Те са най-често използваните; така че 
глаголът to take (to take), който е в основата на ЛСГ глаголите за 
иницииране на обект, е записан в 4227 фрази от 20 хиляди фрази, в 
които се предава ситуацията на вграждане на обект. Това значително 
надхвърля употребата на други глаголи от тази група. 

Download 8,61 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   ...   39




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish