Ўрта ма кта бни нг 10- 11- синфлари учун дарслик

103. Н ам езш омгулнм м о н сд ур а га н чатиштирнш.
www.ziyouz.com kutubxonasi

---

И р с и я т н и ў р г д н и ш н и н г ги б р и д о л о г и к лиетоди М е н д е л н и н г б и р и н ч и қо н у н и
199
ралишни намоён қнлмайдиган ва ўэ белгиларини «соф» ҳолда саклаб ко 
ладиган индивидлар маэкур белгиси жиҳатидан гомозигот индивидлар деб 
аталади (латинча «гомо» — бир хил, тенг, барааар). Наслида ажралиш 
ҳодисасини намоен киладиган индивидлар маэкур белгиси жиҳатидан ге- 
терозигот индинидлар дейилади («гетеро» — ҳар хил).
Наслдан-наслга ўтиш нинг оралик характери. Бнринчи авлод дурагай 
лари бир хил бўлади, деган коида юкорида кўриб чикилган мисолларда шу 
билан ифодаланадики дурагайларнинг ҳаммаси сиртдан ё онага ёки отага 
ўхшаш бўлиб чикди, яъни доминантлик намоён бўлди. Бу ҳамиша ҳам ку- 
затилавермайди. Гетерозигот формаларда белгилар кў п и н ч а орал и қ харак- 
терга эга бўлади, яъни доминантлик чала бўлиши мумкин. 
расмда но 
мозшомгул ўсимлиги икки ирсий формасини чатиштириш натижалари кўр- 
сатилган. Улардан бирининг гуллари кизил, и кки н ч и с и н и ки — оқ. Биринчи 
авлод дурагайларининг ҳаммаси пушти гулли, яъни улар оралик характер 
да бўлади.
Д урагайлар ўэаро чатиштиришганида иккинчи авлодда ажралиш ҳоди- 
саси рўй беради: битта ўсимлик кизил, иккитаси пушти ва биттаси о к гулли 
бўлади (1 :2 :1 ). М аълумки бу ҳолда гетероэигот (дурагай) ўсимликлар го- 
мозигот (кизил ва о к гулли) ўсимликлардан сиртдан ф арк килади
1. Генетика нимани урганади? 2. Ирсиит ва ўэгарувчан.пикка таърнф йеринг 3 Ги- 
бридологик. яъни л урагай текш ирнш методи ва м онодурагай чатиш тирнш ни таъриф- 
лаб беринг. 4. М он о дур а гай чатиш тириш асасида Мендель ка нд а й конд а ва ко нун ият- 
ни тяърифлаб берди? 5. Д о м и на нт белги ва репессив белги, гом озигота ва гетерози- 
гота, генотип ва фенотип нима?