302
О т з бўш лит ш иллиқ қават и ва ла б касалликлари
ф ас аъзолари орқал и туш ади. С и м об м етали + 1 7°Сда буғлана
бош лайди. С и м об буғини узо қ вақт м обайнида кам м иқдорда
организм га таъ си р қилиш и ҳам
микромеркуриа.шзмнинг
ривож -
л ан и ш и га сабаб бўлади.
С им обли заҳарланиш да оғи з бўш лиғида, м илклардаги ўзи-
га хос тавсиф ли ўзгариш лар рўй беради. М илкнинг ш иш и, қиза-
р и ш и , м илк сўрғи чл ари н и н г бўртиш и, м илк қонаш и кузати
лади. Тўқим аларга сим об қу й и л и ш и уларни водород олтинг>'-
гурти б илан ал оқаси натиж асида и н ги ч ка доғ ш акл и д а қора
ч и з и қ си м об сул ьф и д и н и ҳосил қ и л а д и , бу ч и з и қ эп и тел ей
қаватида ёки ун и н г остидаги қаватда бўлади. О ғи р р о қ ҳолат-
л арда д астлаб асеп т и к н ек р о з, кей и н унга и н ф е к ц и я қўш и -
л и б ярали гингивостом ати т ривож ланади.
Меркуриал стоматит
одатда с е к и н л и к б илан ри вож ланиб
боради. Б унинг б и ри н чи белгиси сў л ак н и н г кў п р о қ аж рали-
ш идир. С ўл акн и н г кўп аж ралиш и га сабаб си м о б н и н г қи ти қ-
ловчи таъ сиридир ва сўлак б илан биргаликда сим об аж рала-
ди. Н екротик тўқималар ш иллиқ қават ялли ғлан и ш и н и н г тўпла-
ми бўлиб, о ч -қи зи л рангли кўри н и ш д а бўлади. Б ем ор оғзида
металл
таъ м идан, оғзи қуриш идан, пульсли ва м илкдаги тўсат-
дан бўладиган оғриқдан бош оғри қд ан ш и ко ят қилади. Я ллиғ-
л ан и ш ж араёни аввалам бор к ар и о з коваги бор ти ш атроф ида
юзага келади. М илкдаги ял л и гл ан и ш н и н г б и ри н чи си м п том -
л ари пайдо б ўлиш и б и л а н о қ , ж ар о ҳ атн и н г и н те н с и в ўсиш и
кузатилади, яра ва эрозия пайдо бўлиб осон қонайди.
С им обдан заҳарланиш нинг оғир ҳолатларида ж араён лунж ,
тил, бодом ш иллиқ қаватларида ривож ланади, огиз туб ида яра
ли стом атитнинг огир тури кузатилади. Ж араён ретромоляр со
ланин г ш и л л и қ қобиқ қаватигача тарқалса тризм пайдо бўлади.
Тиш лар қимирлайдиган
чайнов тартиби бузил ади, оғр и қ пайдо
бўлади. Н угқ ва ю тқиннинг ўзгаради. Айрим ҳолларда жараён чу-
қур суя к тўқималаригача тарқалади ва чегараланган некротиза-
ция ҳамда оқм а йўлларнинг ҳосил қилади. С ўлак аж ралиш и бу
даврда кучаяди: кун давомида 3-4 л сўлак ажралади. Ж араён уму
мий кучсизлик ва тана ҳароратининг ош иш и билан кечади. С у
рункали заҳарланишда касаллик белгилари: сўлак ажралиш и нис
батан
секинлик билан ош иб боради, сурункали катарал стом а
тит, яраланиш кўриниш ида кечади.
Даволаш
учун дастлаб орган и зм га сим об туш и ш и н и тўхта-
ти ш керак ва уни организм дан ч и қар и ш н и ўйлаб кўриш зарур.
Ш у м ақсадда и ш қ о р л и .о вқ атл ар , и л и қ сувда ванна қи ли ш к е
рак. О рганизм дан сим обни ч и қари ш учун кал и й , натрий т и о
сульф ат қўлланилади. Укол учун унитол тав си я этилади, уни-
тол сим об билан қўш илиб эри м ай д и ган модда ҳосил қилади,
бу организм учун и н д и ф ф ер ен т ҳисобланади. Бу модда си й -
Оғиз бўш лит ш иллиқ қавати ва лабдаги касбга оид касалликлар
303
ди к ва сўлак билан тез чиқиб кетади. Н екрозли соҳа 5%ли йод-
н и н г спиртли эри тм аси б илан и ш л ан ад и , 1% л и н атри й гид
рокарб онат б илан оғи з чайқалади, кал и й перм ан ган ат ва во
д ород перекиси б илан ҳам чайқаш м ум кин. Т и ш л ар ораси ов-
қат қо л д и к д ар и ё п и ш қ о қ м одда, ти ш к ар аш л ар и , ти ш то ш -
л ари д ан яхш илаб тозаланади. О ғрикди соҳалар 0,5% н о в о к а
ин, ан естези н гл и ц ери н л и эри тм аси б илан иш ланади. С ўлак
аж рал и ш и н и кам айтириш учун атроп и н қўлланилади. И чиш га
п ол и ви там и н л ар тавси я қилинади.
Do'stlaringiz bilan baham: