Тубан ўсимликларда бундай шохланиш усули эволю
циянинг турли даврларида учрайди..Юксак ўсимликларда
дихотомик шохланиш содда шакл тузилишга эга бўлган
псилофитлар, плаунлар, жигарсимон йўсунларда кўрина-
ди. Агар ҳосил бўлган шохча пастдан юқори ўсиб тарақ-
қий этса бундай ўсишга
а к р оп етал
(юнон. а к р о с — уст-
ки, чўққи, петерс — интилиш) ривожланиш деб аталади.
Акропетал ривожланишнинг акси
б а зи п е т а л
(юнон. б а
з и с — асос, туб) ривожланиш дейилади. Ривожланишнинг
бундай тури, шохча новданинг уч томонидан асосга қараб
ўсишда учрайди. Базипетал ривожланиш кўпинча сувўт-
9
-раем.
Шохланиш хиллари.
А
— схема (учки) дихотомик шохланиш;
Б —
диктиота сувўтида дихотомик шохланиш;
б
— ён моноподиал шох
ланиш;
В —
схема;
Г —
қарағай новдаси. Ён симподиал шохланиш (мо-
нохазия); Л — схема;
Е —
черемуха новдаси. Ён симподиал шохланиш
(дихазий): Ж — схема;
3 —
сирень шохчаси:
1, 2, 3, 4 —
шохларнинг
тартибдаги ўқлари.