ТЎҚҚИЗ ЮЗ ЎН ИККИНЧИ(1506-1507) ЙИЛ ВОҚЕАЛАРИ
М у ҳ ар р ам ойи ў зб ак н и даф қ и л и ш
м ақсади д а Хуросонга ж ў н а д и к . Ғўрбанд
ва Ш ибарту й ўли билан равона бўлдик.
Ж а ҳ о н г и р мирзо у в и ло я тд ан н о х у ш л и к
б и л а н ч и қ қ а н эди. „У а й м о қ н и ў з и га
қў ш иб олса, я н а не ё м о н л и к л а р у фитна-
л ар содир б ў л иш и м у м к и н " , деб ўйла-
дим. ТПунинг учун Уштур ш аҳрида, уруқ-
дан ай р и л и б , унга Вали х а з и н а ч и н и ва
Д ав л а т Қ адам қар о ву л н и қўйиб, аймоқ-
ни тезроқ қ ў л г а о л а й л и к , дея ш о ш и л и н ч
ж ў н а д и к . Ў ша к у н и З а ҳ ҳ о к қ а л ъ а с и г а
етиб к ел д и к . Ундан Гунбазак довонидан
ошиб, Сойқон о р қ ал и тушиб, Дандонш и-
кан
довонидан ўтиб, К оҳм ард сайхон-
л и ги га туш и лди.
С а й й и д А ф з а л т а ъ б и р ч и г а С ултон
М у ҳ ам м ад д ў л д о й н и қ ў ш и б , К обулдан
й ў л г а т у ш г а н и м и з ҳ а қ и д а С у л т о н
Ҳ усайн мирзога м актуб юборилди. Ж а-
ҳонгир мирзо к ей и н р о қ қо л ган э кан . Бо-
м иён тўгрисига етган чогим из у лар йи-
ги рм а-ўттиз к и ш и билан Б ом и ёнга қараб
к ел аётган экан . Б омиёнга я қ и н етганла-
рида б и зн и н г ортда қ о л ган уруқ чодир-
л ар и н и кў р ад и л ар . У ларни биз деб хаёл
қ и л и б т езд а, қ а й т а д и л а р . Ў р д а л а р и г а
бориб, ҳеч нарсага қ а р а м а й к ў ч ад и л ар .
О р қ а л а р и г а қ а р а м а й ў з л а р и н и Я к к а
ў л ан г ер л ар и га тортиш ади.
Ш айбонийхон Б а л х н и қам ал қ и л га н
эди. Б а л х д а Султон Қ у л и ч о қ қўргонбе-
ги эди. Ш айбон ийхон и к к и -у ч султонни
у ч-тўрт м и н г к и ш и б илан Б а д а х ш о н г а
ҳ у ж у м қ и л и ш у ч у н ю борди. У п а й т и
М у б о р акш о ҳ ва Зуб ай р к ел и б я н а Но-
сир м ирзога қ ў ш и л г а н эд и л ар . Бурун-
роқ қасос ва к е к л а р и бор эди. К и ш м н и н г
пастида Ш оҳидонда К и ш м дарёси ни нг
ш а р қ и й тар аф и да л а ш к а р тортиб утир-
г а н л а р и д а ў з б а к л а р тонг о т м аёқ тунги
қ и р г и н га ёп ирили б келиб, К и ш м дарё-
сини кечиб ўтиб, Носир м и рзо н инг ус-
т и га юрди. Носир м ирзо д ар ҳ о л ў зин и
қ и р г а тортди. Қ ирд аги о д ам л ар и н и йи-
ғи ш т и р и б , к а р н а й ч ал д и р и б , олга сил-
ж и г а н ч а ў з б а к л а р н и с у р и б қ о ч и р д и .
К и ш м д ар ёси к а т т а эди. У з б а к л а р ш у
сувдан
к еч и б к е л г а н д и л а р . У л а р н и н г
к ў п ч и л и г и ў қ еди, қ и л и ч остида қолди.
Ж у д а кў п к и ш и с и қ ў л г а туш ди . Сувда
ҳ ам кў п к и ш и ўлди.
Муборакшоҳ ва Зубайр (Носир) мирзо-
дан юқорироқда — Кишм тарафида эдилар.
Уларнинг устига юборилган ўзбаклар улар-
ни қирга қочирди. Носир мирзо ёвни қочи-
раётганда бундан хабар топиб, ўша одам-
лар устига юрди. Юқоридан Кўҳистон бек-
лари (Муборакшоҳ ва Зубайр) ҳам отлиқ-
яёвини йигиб жангга кириш лари билан
ўзбаклар туриш бера олмадилар, қочдилар.
Бу жамоатдан ҳам кўп киш и қўлга туш-
ди, кўп киш и ўқ еди, қиличда чопилди ва
сувда оқди. Ч ам аси м и н г-м и н г беш юз
ўзбак ўлди. Носир мирзонинг бир я х ш и за-
фари мана шу эди. Бу хабарни Коҳмард
сайхонлигида эканлигимизда Носир мир-
зонинг китписи келтирди.
Ушбу юртда экан д а б изн инг л а ш к а р
бориб, Ў ғрий ва Д аҳон адан дон-дун олиб
к ел д и л ар . Б у ерда Х уросонга юборилган
С аййид А ф зал билан Султон М уҳам м ад
д ўлдойдан х а т л а р к ел д и . Бу — Султон
Ҳ у сайн м и р зо ва ф о т и н и н г хаб ари эди.
Ушбу хо надон ни нг номусини ўйлаб Ху-
росонга қараб ж ў н а д и к . Б у ю риш д а бош-
қ а м ақ са д л ар ҳам бор эди. А ж а р дара-
си нин г ичи билан ўтиб Тўп М андағон ва
Б алхоб билан қ у й и туш и б, К ўҳи Софга
ч и қ и л д и . Ў зб а к л ар н и н г Сон ва Ч а ҳ о р я к -
ни тал он-торож қ и л г а н и д а н хабар топиб,
Қ о с и м б е к н и л а ш к а р б и л а н т а л о н ч и
ў зб а к л а р устига юбордик. Бориб, учра-
тиб, я х ш и енгиб, кўп бош кесиб келтир-
д и л ар . Ж а ҳ о н г и р м ирзога ва ай м о қ лар -
га к и ш и л а р ю б о р д и к . У л а р д а н х а б а р
олгунча бир неча ку н К ўҳи Соф яй л о ви -
да ў т и р д и к.
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУ РНОМЛ
148
Бу ер ларда к и й и к ж у д а кўп бўлади.
Б и р м ар о таб а он л ад и к . Б и р - и к к и кун-
дан сўнг а й м о қ л а р н и н г ҳам м аси келиб
м у л о з а м а т қ и л д и л а р . А й м о қ л а р г а Ж а -
ҳ о нгир м ирзо бир неча м артаба ки ш и -
лар юборди. Б и р сафар Имодиддин Масъ-
удни юборди. Б о р м а д и л ар . М енинг қо-
ш и м га келд илар. Охири Ж а ҳ о н ги р мир-
зога зарурат бўлдики, Кўҳи Софдан Да
райи Бойга туш ганида келиб мени кўрди.
Б и з н и н г н и я т и м и з Х у р о с о н г а б о р и ш
б ў л г ан и д ан м ирзога қ а р а м а й , а й м о қ қ а
парво қ и л м ай , Гурзивон, Алмор ва Қай-
сор, Ч е ч а к т у б илан юриб,
Ф ах р ид д и н
Ў лў м и д ан утиб, Бодгисга қ а р а ш л и Да-
райи Бом деган ерга келдик.
Олам сергавго эди. Ш у сабабли ҳар
к и м в и л о я т ва х а л қ д а н и л о ж и борича
бирор нарса тортиб олиш га, ним адир ун-
д ири ш га ҳ ар а к а т қил ар д и . Б и з ҳам бир
ёқ д ан у ер л ар д аги ай м о қ ва т у р к л ар г а
солиқ
солиб, нарсалар олиш га кириш -
дик. Ш у б ир-и кки ойнинг ичида уч юз
т у м а н к е п а к и й (пул) о л и н д и , ч а м а с и .
Бизд ан бир неча кун бурунроқ ўзбакнинг
талончиси ни Хуросон илгори (ҳуж ум ч и
қисми) ва Зуннунбекнинг киш ил ар и Пан-
ди, Д аҳ ва М арвчоқда енгиб, кўп ўзбак-
ни ўлдирибдилар.
Б ад иу ззам о н мирзо, М узафф ар мир-
зо, М уҳам м ад Б у р у н д у қ барлос, Зуннун
аргун ўгли Ш оҳбек Б ал х д а Султон Қу-
л и ч о қ н и қ а м а л қ и л г а н Ш ай б о н и й х о н -
н и н г у с т и г а ю р и т м а қ с а д и д а С ултон
Ҳ у с а й н м и р з о н и н г б а р ч а у г и л л а р и г а
к и ш и л а р юбориб ч а қ и р т и р д и л а р . Ушбу
ҳ а р а к а т билан Ҳ иротдан ҳам ч и қ д и л ар .
У л а р Б о д ғ и с г а е т г а н л а р и д а , Ч и л д у х -
таронда А булм уҳси н м ирзо Марвдан ке-
либ қ ў ш и л д и . У ндан сўнг ибн Ҳ усайн
мирэо ҳам Тўн ва Қойиндан келди. Ке-
п ак мирзо М аш ҳадда эди. Б ир неча мар-
та к и ш и л а р юборсалар-да, н о м аъ қ у л сўз-
л ар ай ти б , н о м а р д л и к қ и л и б к е л м а д и .
У нинг ги н а-к у д у р ат и М узафф ар мирзо-
дан эди, я ъ н и : „У подшоҳ бўлганда, мен
қ ан дай қилиб уни нг қ о ш и га бораман?Г‘
дерди. Ш ундай бир п а й тд а— барча оға-
ини бир ерда йи ғил иб , иттиф оқ бўлиб,
Ш айбонийхондек ғаним устига азму ж азм
қ ил и б ю р аётган ида ана ш у н д ай бемаза
г и н а х о н л и г и н и қил и б кел м ад и. Унинг бу
к е л м а г а н и н и ҳ ози р ч а г и н а х о н л и к к а йў-
я р л а р , ҳолбуки барча буни но м ар д л и к
деб ўйлади.
Бу нд ан м ақсад ш у к и , бу дунёда ки-
ш идан ана ш унд ай нарсалар эсда қола-
ди. А қ л эгаси бўлган ҳар қ ан дай одам,
о р т и д а н ём о н сўз б и л а н э с л а н а д и г а н
и ш л ар га нега қўл у р ар к и н , эс-ҳуш и жо-
йи д а бўлган ҳар бир к и ш и дунёдан ўтгач
т аҳ си н л ар билан эслан адиган и ш л ар н и
қ и л и ш г а нега у р ин м ас экан ? И см нинг
ёдга о л и н и ш и н и ҳ а к и м л а р и к к и н ч и умр
д еган л ар .
М енга ҳам э л ч и л а р к е л д и . С ў нгр а
М уҳам м ад Б ур у н д у қ барлос ҳам келди.
Мен нега бормайин?! Ю з-икки юз йиғоч
йўлни ш у м асл аҳ а т учун босиб ўтибман.
Мен М уҳам м адбек билан оқ йўлга туш
дим . У ф урсатда Б ад иу ззам о н мирзо ва
М у з а ф ф а р м и р з о М у р ғо б га к е л и ш г а н
эди. Д уш анба к у н и ж ум од ул-охир ойи-
н и н г с а к к и з и н ч и с и д а м и р з о л а р б и л ан
м улоқот бўлди. А булм уҳсин мирзо ярим
к урўҳ йўл босиб, менинг исти қболи м га
к е л га н д и , у ч р а ш д и к . Мен бу тарафдан
отдан ту ш д и м , А булмуҳсин мирзо у та
р аф дан отдан туш ди . Бориб, к ў р и ш и б ,
яна отга ч и қ д и к . И лгар и си л ж и ган и м и з-
да ў р д а н и н г я қ и н и г а М узаф ф ар м ирзо
ва Ибни Ҳ усайн м ирзо к ел д и л ар . Улар
А б у л м у ҳ с и н м и р з о д а н к и ч и к э д и л а р .
И с т и қ б о л и м и з г а б у р у н р о қ ч и қ и ш л а р и
к е р а к эди. Ч а м а с и у л а р к е ч р о қ й ў л г а
ч и қ и ш г а н . Б у к е ч и к и ш так аббурликдан
эм ас, б а л к и х у м о р т у ф а й л и э к а н , бу
гуноҳ ку д у р ат д ан эмас, а й ш -и ш р а т са-
бабидан экан .
М узаф фар м ирзо муболаға қ и л д и , от
устида к ў р и ш д и к . Ибни Ҳ усайн мирзо
билан ҳам ушбу нав к ў р и ш и л д и . Келиб
Б а д и у з з а м о н м и р з о н и н г э ш и г и г а туш-
д ик. Одам беҳад кўп тў п л ан ган , шунча-
л и к тўполон э д и к и , т и қ и л и н ч д а баъзи
к и ш и н и н г уч-тўрт қ адам йўлда оёғи ерга
тегм ас эди. Б а ъ з и биров и ш -к у ч учун
қ а й т м о қ н и х аёл қ и л с а , беихтиёр тўрт-
беш қ а д а м о р т г а сури б б о р и ш а р эди.
Б ад и у ззам о н м и р зо н и н г м а ҳ к а м а уйига
етдик. Ш унга қарор қи л и н ган эдики, мен
уйга к и р г а ч , т а ъ з и м қ и л а м а н . Бадиуз-
зам о н м и р зо ў р н и д а н туриб, п о й г а к к а
к ел ад и ва к ў р и ш а м и з . Мен уйга к и р г ач,
бир т а ъ з и м қ и л д и м ва т ў х т а м а й унга
қ араб юра бош ладим . Б ад иу ззам о н мир-
www.ziyouz.com kutubxonasi
144
БОБУРНОМЛ
зо ш о ш и л м а й ў р н и д а н ту р иб , сустроқ
юрди.
Қ оси м бек м ен и н г х а й р и х о ҳ и м , ме-
нинг номусим уни нг номуси эди, белбо-
ғимдан бир тортди, ҳ уш ёр тортдим. Се-
к и н р о қ ю риб, б е л г и л а н г а н ерда к ў р и -
ш илд и. Б у кат т а оқ уйда тўрт т ў ш а к сол-
ган эдилар. Б ад иуззам он м ирзон инг оқ
у й л а р и (оқ к и г и з д а н и ш л а н г а н к а т т а
ўтов, чодир), алб атта, бн э ш и к л и к бў-
ларди. Мирзо доим ш у э ш и к н и н г ёнида
ў тирарди. Б ир т ў ш а к н и ш у э ш и к ёнига
со лган дилар. Б ад иуззам он мирзо ва Му-
заф ф а р м ирзо ш у т ў ш а к к а ў т и р д и л ар .
Я на бир т ў ш а к н и ўнг тарафга солиш ган
эдилар. А булм уҳсин мирзо ва мен ў ш а
т ў ш а к д а ў т и р д и к . Б ад и у з з а м о н мирзо-
ни нг т ў ш агид ан қ у й и чап ёнда я н а бир
т ў ш а к солин ган эди. Ў збак Ш айб он ий
султонларидан Қосим Султон (мирзонинг
кубви, Қосим Ҳ усайн С ултоннинг отаси
эди) ва Ибни Ҳ усайн мирзо ана ш у тў-
ш а к д а ўтир д ил ар . Менга солган т ў ш ак -
дан қ у й и ўнг қ ў л и м д а я н а бир т у ш а к
с о л г а н д и л а р . Ж а ҳ о н г и р м и р з о б и л а н
А б дураззоқ мирзо ў ш а т ў ш а к д а утирди.
М у ҳ а м м а д Б у р у н д у қ б е к , З у н у н б е к ва
Қ осимбек ўнг ёнда Қосим Султон билан
Ибни Ҳ усайн м ирзод ан бироз қ у й и р о қ
ў т и р д и л а р .
Ош тортилди. Суҳбат м авриди бўлма-
са-да, ош т о р т и л а д и г а н ерга х о н т а х т а
қ ўйи б , олтин ва к у м у ш м ай к ў зач ал а-
рини у н и н г устига терд ил ар . Б у р унл а-
ри б изн инг ота-боболар Ч и н ги з одатини
ж у д а ҳ у р м ат қи л а р д и л а р . Б азм ва маҳ-
кам ац а, тўй ва ошда, ў т и р и ш ва туриш -
да одатга хилоф иш қ и л м ас д и л ар . Чин-
ги зх о н н и н г одати олий қ а т ъ и й ҳ у ж ж а т
эм асд и рк и, албатта к и ш и унга ам ал қил-
син! Ҳар ки м д ан я х ш и қоида қолган бўл-
са, унга амал қилм оқ керак. Агар ота ёмон
иш қи л ган бўлса, я х ш и иш билан алмаш -
т и р м о қ керак.
О ш д ан сў н г о т л а н и б , т у ш г а н ер га
к ел д и м . Б и з н и н г ўрда билан м и рзо л ар
ўрдаси нин г ораси бир ш а р ъ и й келард и.
И к к и н ч и сафар к ел ган и д а Б ад и у ззам о н
мирзо бурунгидек т аъ зи м қ и л м а д и . Му-
ҳ а м м а д Б у р у н д у қ б е к к а ва З у н н у н б е к
о р қ а л и : „Г ар ч и ёш им к и ч и к бўлса-да,
мартабам улугдир. Ота т ах т и , С ам арқ-
ан дн и , и к к и бора ж а н г билан олиб ўти
р и б м а н . Б у х о н а д о н у ч у н В т-д у ш м ан
б ў л г а н л а р б и л а н қ а н ч а ж а н г у ж а д а л
қ и л г а н м а н , шу боис м ени нг таъ зи м и м -
да б ў л м асл и к асо сси зд и р “ , деб айттир-
дим. Бу сўэ е т к а з и л га ч , м а ъ қ у л бўлга-
ни учун, эътироф этиб, таъ зи м н и кўнгил-
д аги дек қ и л д и .
Я на бир навбат Б ад и уззам он қош и-
га борганда п еш и н нам ози дан сўнг май
базми бўлди. Мен у п а й т л ар и ичм асдим.
А ж аб ораста базм эди. Д ас тур х о н л арга
турли-тум ан га з а к л а р қ ў й и л г а н эди: то-
вуқ кабоби, гоз кабоби, ҳар х и л таом-
лар д ан то ртди лар. Б ад и у з з а м о н мирзо-
нинг базм ин и к ў п т а ъ р и ф қ и л а р эдилар.
Д а р ҳ а қ и қ а т , беғаш у т а ш в и ш с и з , сокин
базм эди. Мурғоб ёқ аси д а эк а н д а и к к и -
уч м а р о т а б а м и р з о н и н г м ай б а з м и д а
ҳ о з и р б ў л ди м . И ч м а с л и г и м н и б илган -
л и к л а р и учун май т а к л и ф қ и л м а д и л а р .
М у з а ф ф а р м и р з о н и н г б а з м и г а ҳ ам
бир навбат бордим. Ҳ усайн А ли ж ал о й -
ир ва Мир Б ад р М узаф ф ар м ирзо қош и-
да эдилар. У базмда ҳ ам қ а т н а ш д и л а р .
К ай ф бўлганида Мир Б адр рақ с туш ди ,
я х ш и рақс т у ш д и . А ф ти д ан , у нав рақс
Мир Б а д р н и н г их ти р о си д и р . М ирзолар
Ҳ иротдан ч и қи б , иттиф о қ қ и л и б , йиги-
либ Мургобга к е л г у н л а р и ч а уч-турт ой
ўтди.
С у л то н Қ у л и ч о қ т а н г қ о л и б Б а л х
қ а л ъ а с и н и ў з б а к к а берди. Ў збак Б алх-
ни олган идан сўнг бу ж а м и я т н и н г хаба-
рини эш итиб, С ам ар қ а н д га қай ти б кет-
ди. Б у м ир зо л ар гарчи суҳбат ва суҳбат-
о р о л и к д а , м у н о с а б а т ва м у л о з а м а т д а
м о ҳ и р б ў л сал ар -д а, л е к и н с и п о ҳ и й л и к
р ан гу б ў ёги дан й и р о қ , м а р д о н а л и к ва
ж а н г у ж а д а л д а н четда эдилар. Мурғоб-
да ў т и р г а н п а й т л а р и м и з Ҳ а қ н а з а р ча-
пани тўрт-беш юз к и ш и б и л а н к ел и б ,
Ч е ч а к т у е р л а р и н и т а л о н -т о р о ж қ и л д и ,
д е г а н х а б а р к е л д и . Б а р ч а м и р з о л а р
ҳозир бўлиб, кўп у риниб бу тал о нч ил ар -
н и нг устига ҳ у ж у м ч и л а ш к а р юбора ол-
м а д и л а р . М ур ғо б б и л а н Ч е ч а к т у н и н г
о р аси ўн йиғоч й ў л д и р , бу и ш н и мен
қ и л м о қ ч и бўлдим . Номус қ и л и б , менга
ҳам р у х сат б е р м а д и л а р . Ш ай б о н и й х о н
қ а й тг а н и д а , йил ҳам охирлаб қолган ди .
Ш ундай қарорга кел и н д и : бу қ и ш мир-
з о л ар ҳ ар қ ай си си ў зи га муносиб ерда
қ и ш л а б , эрта баҳор й и ғ и л и ш и б ғаним-
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
145
ни даф эт и ш га йўл о л ад и л ар . М енга ҳам
Х у р о со н е р л а р и д а қ и ш л а ш н и т а к л и ф
қ и л д и л а р .
Кобул ва Ғазни ту по л о нч и ва ж ан -
ж а л к а ш л а р м а к о н и эди, т у р к , м у ғу л ,
ай м о қ , афгон ва ҳазорадан т а ш к и л топ-
ган х и л м а-х и л эл ва улус ш у ерларда йи-
гилган эдилар. Я на Хуросон билан Ко-
бул орасида я қ и н р о қ тоғ йўли бор эди,
а г а р қ о р ва м у з к аб и н а р с а л а р т ў си қ
бўлмаса, бир ой ч ал и к , текис йўл билан
эса қ и р қ -э л л и к к у н л и к йўл эди. Вилоят-
дан ҳам ҳануз к ў нгил х о т и р ж ам эмасди.
Х айр и хо ҳ лар дан ҳеч ким бизнинг у ерда
қ и ш л а ш и м и з н и м а ъ қ у л к ў р и ш м а д и .
М ирзоларга узр айтдик. Қабул қилм ади-
лар, к ў п р о қ т а к л и ф қи л д и л ар . Ҳ ар қан-
ча узр айтсак-д а, т а к л и ф н и қ а т ъ и й р о қ
қ ў й д и л а р . О х и р и Б а д и у з з а м о н м и р зо ,
А бу лм у ҳси н м ирзо ва М узаффар мирзо
отланиб, менинг уйим га келиб, Хуросон-
да қ и ш л а м о қ так л и ф и н и қилд илар. Мир-
золар юзи учун йўқ деёлм адик. Бундай
п о д ш о ҳ л а р н и н г ў з л а р и к е л и б , т у р м о қ
т а к л и ф и н и қ и л д и л а р . Б у н и н г у с т и г а
дунёда Ҳ иротдек ш аҳ ар йўқди р ва Сул-
тон Ҳ усайн мирзо зам онида уни нг тасар-
руфи ва т а к а л л у ф и д а н Ҳ и р о т н и н г зеб-
зий нати бирга ўн, б ал ки йи гирм а бара-
вар т а р а қ қ и й қ и л г а н эди, уни к ў р м о қ
орзуси ҳам анча эди. Б у сабабларга к ў р а
т а к л и ф н и қаб ул қ и л д и к .
А б у л м у ҳ с и н м и р з о ўз в и л о я т и г а ,
М арвга к е т д и . Ибн Ҳ у сай н м ирзо ҳам
Тўн ва Қ о й и н г а ж ў н а д и . Б а д и у з з а м о н
м и р з о ва М у з а ф ф а р м и р з о Ҳ и р о т г а
ж ўн аб кетдилар. И кк и -у ч кун кей инр о қ
Чилдухтарон ва Тошработ йўли билан мен
ҳам Ҳ иротга йўл олдим.
Б а р ч а б еги м лар, менинг ам м ам По-
я н д а Султонбегим, Х адичабегим , Офоқ-
бегим, я н а Султон А бусаид м и р зо н и н г
қ и з л ар и — амма бегимлар ҳам м аси Сул-
тон Ҳ усайн м ирзонинг м адрасасида йи-
ғ и л д и л а р . Б а р ч а б е г и м л а р н и С у л т о н
Ҳусайн м ирзон инг мақбарасида экан лик-
ларида бориб кўрдим . Аввал П оянда Сул-
тонбегим билан таъ зи м қилиб кў р иш д им .
Ундан сўнг Офоқбегим билан таъ зим сиз
к ў р и ш д и м . К е й и н Х а д и ч а б е ги м б ил ан
таъ зи м қ ил и б кў р и ш д и м . Б и р замон бун-
да ўтириб, қ о рилар Қуръон ўқиганлари-
дан сўнг Х адичабегимнинг чодири тикил-
ган ж ан убий мадрасага бордик. Хадича-
бегим ном идан ош тортдилар. Ош тор-
тилгандан сўнг П оянда Султонбегимнинг
уйига бордим. Ў ша кеча у ерда бўлдим.
А в в а л м е н г а
Б о ғ и Н а в д а ( я н г и бог)
қ ў н и м ж о й тайин қилган эдилар. Эртаси
эрталаб келиб Боғи Навда тушдим. Боғи
Н ав д а бир к е ч а бўлдим . Уни муносиб
кўрм ай, А ли ш ерб екни нг уйларини тайин
қ и л д и л а р . Ҳ иротдан кетгу н ча А лиш ер-
бекнинг уйларида эдим.
Ҳ ар ик ки -у ч кунда бориб, Боги Ж а-
ҳонорода Бадиуззам он мирзога кўрин иш
қиларди м . Б ир неча кундан сўнг Музаф-
ф ар м и р з о у й и г а ч о р л а д и . М у з а ф ф а р
мирзо Боги Сафидда ўтирарди. Хадича-
бегим ҳам ўш а ерда эди. Ж аҳ о н г и р мир-
зо мен билан борди. Хадичабегим қоши-
да ош ва таом тортилгандан кей ин Му-
заф ф а р м и рзо бизни А б у л қ о с и м Бобур
мирзо солган Тарабхона деб ном ланган
им оратга олиб борди. Т арабхонада май
базми бўлди.
Тарабхона боғчанинг ўртасида бунёд
т о п г а н . И х ч а м р о қ и м о р а т д и р . И к к и
қ а в а т л и к . Л е к и н ё қ и м л и и м о р а т д и р .
Ю қориги қ а в а ти га кўп безак берибдилар.
Тўрт б у р ч а г и д а тў р т ҳ у ж р а с и бор. Бу
тўрт ҳ у ж р а г а олиб к и р а д и га н уй исти-
роҳат хонасидир. Б и р у й д и р к и , ҳуж ра-
ларни нг оралиғи тўрт ш аҳ н и ш и н * йўсин-
л и к эди. Б у у й н и н г ҳар том онига сурат-
лар солинган. Бу им оратни Бобур мир-
зо қ у р ган бўлса-да, л е к и н бу тасвирлар-
ни Султон Абусаид м ирзо буюргандир.
У нда ў з и н и н г саф т о р т и ш л а р и ю ж ан г-
л а р и т а с в и р л а н г а н . Ш и м о л т а р а ф д а ги
ш а ҳ н и ш и н г а бир-бирига қарати б и к ки -
та т ў ш а к солдилар, т ў ш а к л а р н и н г ёнла-
ри ш и м о л га қ а р а г а н эди. Б и р тў ш а к д а
М узаф фар мирзо ва мен ў т и р д и к. Яна
бир т ў ш а к д а Султон М асъуд м ир зо ва
Ж а ҳ о н г и р м ирзо ў т и р д и л ар . М узаффар
м и р з о н и н г у й и д а м еҳ м о н б ў л г а н и м и з
у ч у н М у з а ф ф а р м и р з о м е н и ў з и д а н
ю қорига ў т к азд и .
Май қ а д а ҳ л а р и н и тўлдириб, соқий-
л ар юриб базм аҳ л и г а тута бош лади лар.
Т и н и қ ш ароб ларни базм аҳ л и оби ҳаёт-
* Ш а ҳ в и ш и в — у й л в р н и н г т у р и д а г и суп а си м он б а л а н д р о қ қ и см и .
Do'stlaringiz bilan baham: |