Махматқулов турдимурод ёғоч конструкциялари

Мустақил бажариш учун вариантлар

К ўрсаткич Вариантлар лар номи 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10
Тўсиннинг
6.0 6,5 7,0 7,5 8,0 8,5 9,0 9,5 10,0 10,5
узунлиги, м Тўсиннинг
175 17563 175 175 175 175 175 175 175 1758
кесим юзаси,
_мм 630 0 675 675 720 720 765 765 810 10
Меъёрий юк,
_кН/м2 13,0 13,5 14,0 14,5 15,0 15,5 16,0 16,5 17,0 17,5
Ҳисобий
_юк,кН/м2 22,0 22,5 23,0 23,5 24,0 24,5 25,0 25,5 25,0 25,5
Тўсиннинг шум оқ қара
жука тол акас эман заранг қайин тол
материали тол қайин ғай
Иморат
I II II II I I II III II III
синфи
6.2-мисол. Равоқ оралиғи l=12,0 м, икки нишабли елимланган тўсиннинг мустаҳкамлигини қуйидаги маълумотлар асосида текшириш талаб этилади. Елимланган тўсинга қийматлари q^н =9,5 кН/м га тенг меъёрий ва
q=13,5 кН/м бўлган ҳисобий юклар таъсир қилади. Тўсин материали–қарағай.Тўсининг нишаблиги i=1/10 (tgα=0,1). Иморат синфи–I. Бинонинг ишончлик коэффициенти γ_n = 0,95 га тенг.
Тўсиннинг тўғри тўрт бурчакли кесим юзаси икки томонлама
текислангандан кейин δb=44175 мм га тенг эканлигини эътиборга олган ҳолда унинг ўрта қисмидаги баландлиги h_ўр = (1/12)l = (1/12)12 = 1,0 м.
Аниқланган қийматни эътиборга олган ҳолда баландлигини 23 қават, қалинлиги δ =44 мм бўлган тахтадан танласак, унинг баландлиги h_ўр =1,012 м.
га тенг бўлади.
Тўсиннинг таянчдаги баландлиги
h_таянч= h_ўр– (0,5l) tgα = 1,012 – 0,5120,1 = 0,412 м.
У ҳолда тўсиннинг таянч реакциялари A = Б = ql/2 = 13,5 12/2 = 81 кH.
Тўсиннинг чап таянчидан нормал максимал кучланиш пайдо бўладиган кесим юзасигача бўлган масофа
Х_таянч= 0,5 lh_таянч / h_ўр= 0,5120,412/1,012 = 2,443 м.
Аниқланган Х кесим юзасидаги эгувчи момент
M_x = qX_таянч(1- X_таянч)/2 = 13,52,443·(12-2,443)/2 = 157,5 кHм.
Тўсиннинг ҳисобий кесим юзасидаги баландлиги h_x = h_т+X_т tga = 0,412+2,4430,1=0,656 м.
Ҳисобий кесим юзасининг қаршилик моменти
W_х = bh_x²/6 = 17,5  65,62/6 = 12,551,47 cм³
Тўсиннинг мустаҳкамлиги
 =M_x /W_xm_δm_қ = 15760/12551,470,9470,95 = 1,40и/γ_n=1,5/0,95=
1,40< R_э /γ_n=1,5/0,95= 1,57 кH/cм²
бу ерда: m₆ = 0,947- кесим юзасининг баландлигини эътиборга олувчи коэффициент (1.15-жадвал асосида); m_қ=0,95 –қаватлар сонини эътиборга олувчи коэффициент
(1.16-жадвал асосида);
R_Э=1,5 кHм – ёғочнинг эгилишдаги ҳисобий қаршилиги.
Тўсиннинг эгилишини текшириш учун дастлаб кесим юзасини ўзгарувчанлигиниk ва кесим юзасини силжишини эътиборга олувчи скоэффициентларнинг қийматлари қуйидаги формулалардан аниқланади: k =0,15 + 0,85 h_т h_ўр= 0,15 + 0,850,412/1,012 = 0,49.
c =15,4 + 3,8 h_т h_ўр=15,4+3,80,412/1,012=16,94.
Кесим юзасининг баландлиги h_ўр= 1,012 м бўлган тўсиннинг силжиш
деформациясини эътиборга олган ҳолда эгилиши f₀ = 5q^Hl_H⁴/384EJ_ўр=50,0951200⁴/38410001511465,85 = 1,69cм. бу ерда: E = 1000 кH/cм²- қарағай ёғоч материалининг эластиклик модули; Jўр– кесим юзасининг инерция моменти:
Jўр = bh_ўр³/12 = 17,5101,2³/12=1511465,84cм⁴.
Кесим юзасининг ўзгарувчанлигини ва силжиш деформациясини эътиборга олган ҳолда тўсиннинг тўлиқ эгилиши:
f = f₀ [1+c(h_ўр /l)]/k = 1,697[1+16,947(101,2/1200)]/0,496 = 5,01 cм.
Тўсиннинг тўлиқ эгилиши f/l = 5,01/1200 = 0,00417<[1/250]/γ_{n =}[1/250]/0,95 = 0,00421.
Тўсиннинг бикирлиги таъминланган.
Тўсиннинг таянч тугунида пайдо бўладиган уринма кучланишни эътиборга олган ҳолда мустаҳкамлигини текширамиз. Тўсин таянчидаги кесувчи куч Q = ql/2 = 13,512/2 = 81кH.
Инерция моменти:
-таянч кесим юзасида
J_т = bh_т³/12 = 17,541,2/12 = 101987,78 cм⁴;
-ўрта кесим юзасида
J_ўр = bh_ўр³/12 = 17,5 101,23³/12 = 1511465,85 cм⁴.
Тўсин таянч кесим юзасининг статик моменти S_т = bh_т²/8 = 17,541,23²/8 = 3713,15 cм³.
Уринма кучланиш
= QS_т/bJ_т = 813713,15/17,5101987,87=0,168=R_ёр /γ_n = 0,168 кH/ cм².
бу ерда: R_ёр= 0,16 кH/cм²– қарағай материалининг толалари бўйлаб ёрилишдаги ҳисобий қаршилиги
Тўсиннинг мустаҳкамлиги ва бикирлиги таъминланган
6.2- жадвал