4. Хужайра пўсти. Юксак ўсимликларнинг хужайраси ташќи томонидан анча ќаттиќ пўст билан ўралган бўлади. Бу пўст хужайрага маълум бир шакл беради ва уни ташќи ноќулай таъсирлардан саќлайди. Фаќат жинсий хужайраларда, ћаракатчан спораларда ва баъзи тубан ўсимликларда бундай ќаттиќ пўст бўлмайди.
Ћар хил турга кирадиган ўсимликлар хужайраси пўстининг химиявий таркиби турлича бўлиб, организмларнинг ёшига ќараб ўзгариши мумкин. Лекин ћар ќандай ћолда ћам хужайралар деворини ћосил ќилувчи асосий модда целлюлозадир.
Хужайра пўсти лигнин моддасини сингдирса ёѓочланади. Бунда у сув ва газларни ўтказади.Протопласт нобуд бўлади, камдан- кам ћолда тирик ќолади, ёгочланиш ќайтар жараёндир. Масалан: бехи, нок мевалари. Пишмаганда ќатиќ бўлиб, етила бориши билан юмшайди.
Пўкакланиш. Хужайра пўсти мойсимон суберин моддасини сингдирса пукакланиш жараёни рўй беради. Ўзидан сув ва газларни ўтказиш хусусиятини йўќотади. Протопласт нобуд бўлади. Масалан: пробка (пўкак).
Кутинланиш. Кўпчилик ўсимликлар хужайрасининг пўсти ташќи томондан суберинга ўхшаш махсус модда юпќа кутин (пленка) билан ўралади. Бу жараёндан кегин хужайра пўстининг эгилувчанликк хусусияти саќланса ћам, бироќ сув ва газларни ёмон ўтказади. Масалан: кўпчилик ўсимликларни баргининг юзаси.
Шилимшиќланиш. Бунда хужайра пўстидаги целлюлоза эриб шилимшиќсимон углеводларга айланади. Шилимшиќланган пўст сувда жуда бўртиб, унаётган уруѓни ќуриб колишдан саќлайдиган чала суюќ шилимшиќ ћосил ќилади.
Минералланиш. Бунда хужайра пўсти кумтупроќ, кальций ёки магнийли тузлар шимади ва маханикавий жићатдан жуда пишиќ бўлади. Масалан: ќамиш барглари.
5. Тургор ва плазмолиз. Хужайрани сувга тўйинган таранглашган ћолат и тургар, ўзидан сувни йўќотган бўшашган ћолат и плазмолиз дейилади. Хужайрани плазмолиз ћолат идан ќайта тургар ћолат ига ўтиши деплозмализ ходисаси дейилади. Хужайра тургор ћолат ида бўлганда, хужайра шираси хужайрани марказида жойлашиб, ќисмларини хужайра пўстига таќаб туради. Хужайра плазмолиз ћолат ида бўлганда, хужайрани барча ќисмлари хужайрани марказида жойлашиб, хужайра шираси эса хужайра пўстига таќалиб туради. Бу жараённи уруѓни униб чиќишида ва хужайрани сув ва унда эриган минерал моддаларни шимишида аћамияти катта.
Саволлар:
Хужайрани физиологик актив моддаларига кайси моддалар киради?
Хужайрани захира озиќ моддалари, ќандай органик моддалар шаклида тўпланади?
Нима учун ўсимлик хужайралари захира озиќ моддалар тўплайди?
Хужайра ширасини таркибига кнадай моддалар киради?
Хужайра пўстини аћамияти?
Ёгочланган хужайралар озиќани ќандай ўтказади.
Тургор ва плозмализ ходисасини ќишлоќ хўжалигидаги аћамияти.
Do'stlaringiz bilan baham: |