3. Новданинг шохланиш типлари. Пояда жойлашган апикал ва ён куртакларнинг ривожланишидан асосий ва ён новдалар ћосил бўлади. Бу куртакларнинг ривожланиши ћар хил бўлиб уларни ќуйидаги шохланиш типларига ажратиш мумкин.
1.Дихотомик. 2.Моноподиал 3.Симподиал 4. Ёлѓон дихото-мик шохланиш. Дихотомик шохланишда новда учида жойлашган иккита инициал куртаклар ўз ривожланишини давом эттириши асосида ћосил бўлади. Бу типдаги шохланиш келиб чиќишига кўра ќадимий бўлиб сув ўтларида, мохсимонларда, плаун, папоротниклар ва очиќ уруѓлиларда учрайди.
Моноподиал шохланишда новда учида жойлашган куртак ўсимлик ћаётининг охиригача ўсишини давом эттиради. Бундай типдаги шохланиш ќараѓай, кора ќараѓай, ок ќараѓай каби ўсимликларда учрайди.
Симпидиал шохланишда ўсиш конусида жойлашган инциал куртак ўсишни тўхтатиб, ёндаги хужайрани ривожланишига олиб келади. Натижада учки куртак ўсишдан тўхтаб ён шохлари ривожланади.
Ёлѓон дихотомик шохланиш. Кўпчилик ёпиќ уруѓли ўсимликлар учун хосдир. Бундай шохланишда апикал куртак тезда ўсишдан тўхтайди ва 2 та ён куртак ривожланади. Бундай шохланиш сирен, каштан ва бошќа ўсимликларда учрайди.
Ўсимликларнинг шохланиш типларини ўрганиш агрономия учун мућим аћамиятга эга. Шохланиш турларини тўѓри билиш асосида ўсимлик ћосилини ошириш мумкин.
Мевачиликда симподиал шохларни колдириш асосида гуллаш ва мева ћосил ќилишни кўпайтириш мумкин. Пахтачиликда ѓўзани чекан-ка ќилиш асосида симподиал шохлар ривожлантирилиб, пахта ћосили оширилади.
4. Поянинг шакли ва типлари. Ўсимликлар поясининг шакли турличадир. Уни кундаланг кесигини кўрсак, кўпчилиги доира шаклида, ќиёќда 3 ќиррали, лабгулдошларда 4, соявонгулдошларда кўп ќиррали эканлигини кўрамиз.
Галлагулдошлар ва соявонгулдошлар оиласи вакилларининг бўѓин оралиѓи асосий паренхима билан тўлган бўлади. Бундай поя похол поя дейилади.
Поялар баргли ва баргсиз бўлади. Баргсиз поя пиёз,ќоќи ут, лола гулдошлар каби ўсимликларда учрайди. Уларни пояси охрида тўпгулар ћосил ќилиб тугайди. Бундай баргсиз поялар стрелка деб номланиб. Поянинг ќисќарган ќисми илдиз бўѓизида жойлашиб у ерда мутовка ћосил ќилади.
Пояни ўсишига ќараб тик ўсувчи, судралиб ўсувчи, илашиб ўсувчи, ўралиб ўсувчи, турларга бўлинади..
Бундай гурућларнинг ћосил бўлиши пояда маханик тўќималарнинг ривожланиишга боѓлиќ.
Илашиб ав чирмашиб ўсувчи поялар лианалар дейилади. Бундай ўсимликларга куй печак, нўхот, химель, дарахтсимонлардан-ток, наматак кабилар киради. Лианалар ўзи илашадиган ўсимлик бўйлаб соат стрелкаси бўйлаб (химель) ва соат стрелкасига ќарши ћаракатланади.
Судралиб ўсувчи новдалар бўѓимларда илдиз ћосил ќилиш хусусиятига эга. Бундай ўсимликларга кулупнай, семизут, ажрик, каби ўсимликлар мисол бўлади.
Do'stlaringiz bilan baham: |