102
БОБУРНОМД
Қанбар А ли мўгул (илгари зи к р эт-
ган эд и к, т акр о р бўлди) вай сақи к и ш и
эди, унинг ф еъл-атвори Б о қ и б е к к а ёқма-
ди. Б о қи б ек н и н г кў н гл и учун унга рух-
сат бериб ю б о р д и к . У ғл и А б д у ш у к у р
ў ш ан д ан буён Ж а ҳ о н г и р м ирзо х изм а-
тида бўлди.
Х и с р а в ш о ҳ м ў ғул у л у с и н и н г бизга
қ ў ш и л г а н и н и эш итиб, х и й л а ж о н с ар ак
бўлиб, чора тополмай, куёви Я ъ қ у б Ай-
юбни менга э л ч и л и к к а юборибди. Қул-
л и к ҳ ам д а х а й р и х о ҳ л и к иэҳ о р қ и л и б ,
агар кел и ш о л с а к , қ у л л и к к а келгум дир,
деб илтимос қилибди. Б о қи Ч агониёний
к ў н г л и г а қ а р а г а н и м у ч у н , ҳ а р қ а н ч а
менга х ай р и х о ҳ бўлса-да, ак ас и н и н г та-
рафини ҳам қ ўйм асди. У к аф и л бўлди.
Ш унга к е л и ш д и к к и , унинг ж о н и омонда
бўлади. М олига ҳам ў зи қ а н ч а и хти ёр
қилса, ҳеч бир келиш м овчилик бўлмайди.
Я ъ қ у б г а к ет и ш учун и ж о з а т берга-
н и м и з д а н с ў н г Қ и з и л с у в д а н қ у й и г а ,
у н и н г А н д ар о б су ви б и л а н қ ў ш и л и ш
ж ойи га я қ и н ерда ту ш и л д и. Эртаси, раби
у л -аввал о й и н и н г ўртаси да ёл ғи з ўзим
Андароб сувидан ўтиб, Д у ш и ерл ар и да
бир улуғ чинор тубида ў ти р д и м . У та-
рафдан Х исравш оҳ ҳ аш ам ат ва дабдаба
билан кўп к и ш и с и ҳ ам р о ҳ л и ги д а келди.
Қоида ва таом илга кўра, йи роқда отдан
туш ди. Келиб к ў р иш ган ид а уч марта эги-
либ, қ ай тганд а ҳам уч кар р а, ҳол сўра-
ш иш ва тортиқ тортганда бир маротаба-
дан т аъ зи м қи л д и . Ж а ҳ о н г и р мирзо ва
Хон м ирзога ҳам ушбу йўсинда таъ зим
қ и л д и . Қ ар и сем и з э р к а к неча й и л л а р
ўз муродича юриб, су л тонл икд ан ўз но-
м ига бирор хутба ў қи м а ган эди. Й игир-
ма беш, й и ги р м а олти м арта устма-уст
таъ зи м қ и л д и , олдим да у ёқдан-бу ё қ қ а
бориб к елди. Толиқиб тамом йи қил аёз-
ди. Ш у н ч а й и л л и к қ и л г а н б е к л и ги ва
с а л т а н а т и т а м о м а н б у р н и д а н ч и қ д и .
К ў р иш и б то р тиқ тортгандан сўнг, ўти-
р и ш г а бую рдим , ўтир д и. Б и р - и к к и га-
рий* ўтириб, у ёқ-бу ёқдан сўз ва ҳико-
ят ай ти лди . Н о м ард ли к ва ҳ ар ом хўрлик-
дан т а ш қ а р и , у бефаросат ва бемаза вай-
сақи ҳам экан .
Э ътиборли ва и ш о н ч л и н а в к а р л а р и
к ў з и н и н г олдида гуруҳ-гуруҳ келиб мен-
га н а в к ар бўлаётган пайти ш у аҳволга
етд ики , по д ш о ҳ л ик қ и л и б гердайиб юр-
ган э р к а к бундай хор-эорликда истар-ис-
там ас к е л и б не ҳ о л а т л а р б и л а н м ен г а
м уло зам ат қ и л д и .
Ундан и к к и қ и з и қ иш содир бўлди.
Б и р и : н а в к а р л а р и а й р и л г а н и саб аб л и
уни нг к ў н г л и н и к ў т а р и ш г а ҳ а р а к а т қил-
ган им д а, у бунга ж авобан: „ Н а в к а р л а р
тўрт маротаба айнан ш ундай мендан ай-
р и л и ш г а н , яна к е л и ш г а н “ , деди. И к к и н -
чиси: ин иси В а л и н и н г қ а ч о н к е л и ш и ,
Аму дарёсидан қай си к е ч и к билан ўти-
ш и н и сў р агани м д а, дедики: „А гар кечув
топилса, тез к ел ад и. Б и р о қ к е ч и к л а р сув
к ў п а й гач , ўзгаради . „У кечувни сув олиб
к е т д и “ , деган м ақол бор.
Д а в л а т и н и н г ва н а в к а р и н и н г ундан
к ет и ш и хусусидаги бу сўзни ун и н г тили-
га Тангри солди. А нчадан сўнг мен от-
ланиб л а ш к а р г о ҳ г а к елдим , у ҳам туш-
ган ерига кетди. Ушбу к у н д ан эътибо-
ран у л у ғ -к и ч и к , я х ш и -ём о н беклари ва
бек н а в к а р л а р и гу р у ҳ-гу р уҳ бўлиб кўч
ва моллари билан ундан ай рилиб, бизга
к е л а б о ш л а д и л а р . Эртаси к у н и п е ш и н
намози п айтид ан то к еч қ у р у н га ч а уни нг
қ о ш и д а ҳеч ки м қолм ад и. „Қ у л аллоҳум-
ма м а л и к -а л -м у л к и т у ъ т и л -м у л к а ман
т а ш а у ва т а н з и ъ у л -м у л к а м и м м ан та-
ш ау ва туиззу ман т аш ау ва ту з и л л у ман
т а ш а ъ би я д и к ал-хойру и н н а к а ала кул-
ли ш а й и н қ о д и р “ .
Do'stlaringiz bilan baham: