Геодезиядан 1-практикум

1. Горизонтал доира алидадасидаги цилиндрик адилак ўқи асбоб айланиш ўқига перпендткуляр бўлиши керак (UU¹  JJ¹).
Адилак икки кўтаргич винтга параллел ўрнатилади ва иккала винт қарама - қарши томонга буралиб адилак пуфакчаси ампуланинг ўртасига (ноль пунктга) келтирилади (45- шакл, а). Кейин алидада 90⁰ га буралиб, адилак ўқи учинчи кўтаргич винт йўналишига ориентирланади ва шу винт буралиб пуфакча яна ампула ўртасига келтирилади (45- шакл, б). Лимбдан саноқ олиниб, алидада 180⁰ га тенг бурчакка бурилади. Агар пуфакча ноль пунктда қолса (45 - шакл, в), ёки пуфакча ўртадан бир бўлакдан ортиқ силжимаган бўлса, шарт бажарилган бўлади. Акс ҳолда пуфакчанинг ноль

45- шакл. Адилак пуфакчасини ноль пунктга келтириш тартиби

пунктга нисбатан оғиш ёйи аниқланиб, адилакнинг тузатгич винти ёрдамида пуфакча оғиш ёйининг ярмига қайтарилади. Кейин кўтаргич винтлар орқали пуфакча ноль пунктга келтирилади. Агар алидадани яна 180⁰ га бурилганда (бунда адилак 45, б - шаклдаги ҳолга келади) пуфакча ноль пунктда қолса, адилак тузатилган бўлади. Акс ҳолда тузатиш такрорланади.

Кейинги текширишларни амалга оширишда ва умуман иш жараёнида теодолит текширилган цилиндрик адилак ёрдамида горизонтлаштирилади, яъни горизонтал доира текислиги горизонтал ҳолатга (ёки, бошқача қилиб айтганда, асбобнинг айланиш ўқи шоқул йўналишига) келтирилади. Бунинг учун адилак иккита кўтаргич винтга параллел ўрнатилган, шу винтлар ёрдамида пуфакча ўртага келтирилади. Кейин алидадани 90⁰ га буриб, учинчи кўтаргич винт ёрдамида пуфакча яна ўртага келтирилган.
2. Трубанинг кўриш ўқи трубанинг айланиш ўқига перпендикуляр бўлиши керак (VV¹TT¹).
Кўриш ўқини трубанинг айланиш ўқига перпендикуляр бўлмаслигидан трубанинг коллимацион хатоси С келиб чиқади (46 - шакл).

46 – шакл. Коллимацион хатони аниқлаш
Буни текшириш учун яққол кўринадиган шундай нуқта танлаб олини-ши керакким, унга қаратилган кўриш трубаси тахминан горизонтал ҳолатда бўлиши керак. Шу нуқтага кўриш трубаси аввал доира ўнг (ДЎ), яъни вертикал доира трубага нисбатан ўнг томонда жойлашган ҳолатида қаратилган, горизонтал доирадан Г_ў саноғи олинади. Кейин труба зенит орқали айлантирилиб, доира чап (ДЧ) ҳолатида яна ўша нуқтага қаратилади ва горизонтал доирадан Г_ч саноғи олинади.
Коллимацион хато қиймати қуйидагича аниқланади:
(Т30 теодолитлар учун); (5.1)
(2Т30 теодолитлар учун). (5.2)
Агар колимацион хатонинг қиймати саноқ олиш аниқлигининг иккиланганидан, яъни 2¹ дан ошмаса, шарт бажарилган бўлади. Акс ҳолда алидаданинг қаратиш винти ёрдамида горизонтал доирада Г = Г_ч - С саноғи қўйилади. Шунда трубадан қаралганда кузатилаётган нуқта тасвири иплар тўрининг кесишган нуқтасидан четлашган бўлади. Энди иплар тўрининг кесишган нуқтаси иплар тўри диафрагмасини тутиб турган тузатгич винтларнинг ёнбошдагилари орқали сурилиб, кузатилаётган нуқта тасвири устига туширилади.
Ишонч ҳосил қилиш учун текшириш такрорланади.