Доктори X. А л и у л о в Та ризчи — ф алсаф а фанлари доктори А. А Х м ед о в

1 
Мафоти.ч, ал-улум , 132- бет. УзФ А Беруний номидаги Ш ар^щу-
нослик института вд/лёамалар фонди.
53

---

Асарнинг биринчи «араб» и л м л ар и ^и см и га ун бир 
б о б д ан и борат фивд, етти бобдан и борат калом , ун 
икки бобдан и борат г р а м м а т и к а , сакки з б о б д ан и борат 
иш юргизиш, беш бобдан и борат ш е ъ р и я т ва аруз, тук;- 
ц из б обдан иборат т а р и х киритилган. И ккинчи ^исмига 
эса 
« ар а б б улм аган » 
^унидаги 
и л м л ар : уч 
б обд ан
и борат ф а л с а ф а , т у ^ и з б обд ан иборат мантиц, с а к к и з 
б обд ан и борат тиббиёт (м ед и ц и н а ), беш б о б д ан и борат 
ари ф м етик а, турт б обд ан и борат х а н д а с а (ге о м етр и я ), 
шунингдек турт б обд ан иборат и лм у-н-нуж ум (а с т р о ­
н ом и я), уч б обдан и борат муси^а, икки б обдан и борат 
м еханика ва уч б обдан иборат киме киритилган. Ш у н ­
д а й ^илиб, асар икки ^исм дан и борат булиб, унинг Tyiy 
сон уч бобида ун беш ф ан баси этилган.
К ^пчилик були м л арни н г биринчи б о б л а р и д а асосан 
у ёки бу фаннинг а т а м а л а р и ва ул арн и нг келиб чи^и- 
ши, сунгра 
у л а р д а од ди й дан секин-аста м у р а к к а б га
утувчи н а зар и й м а ъ л у м о т л а р ва охирида, од атд а, но- 
дир д олат ва д а л и л л а р берилади.
Д и в д а т г а
сазовор 
б у л и м л а р д а н
бири — ф а л с а ф а
булиб, унинг биринчи «ф а л с а ф а н и н г ^и см л а р и :^а^и- 
д а » — боби да п ери п а тети кл арн и н г (Аристотель т а ъ л и ­
моти т а р а ф д о р л а р и ) энг яхши н а м о я н д а л а р и ф и к р л а р и
м у ж а с с а м б улган и л м л а р таснифи ва унинг ас о сл ар и
берилган. Унинг т ас н и ф и д а ^ад и м ги Ю нондаги бири н ­
чи та с н и ф л а р ан ъ а н а с и ва урта асрли к Ш а р ^ утмиш- 
д ош о л и м ларн и н г и лм л арн и тар т и б га солиш т ак л и ф - 
л а р и акс этган.
\/
Ф а л с а ф а н и ал-Х оразм и й А расту к а б и иккига, яъни 
н а з а р и й в а а м ал и й к;исмларга булади. Н а з а р и й цисмп 
эса уз н а в б а т и д а учга: физика, м а т е м а т и к а в а метафи- 
зи к а г а булинади. Б у булиннш модда ва ш акл ни и г уз- 
аро м у н осабатига асосланади. Ш унинг учун ф и зи к а — 
ал -Х оразм и й т а ъ к и д л а ш и ч а , «элемент ва м о д д ага эга 
булган н а р с а л а р н и урганувчи» ф ан дир. Ф и зи кага, олим 
ф и кри ча, тиббиёт, метеорология, к и м ё , м ехан ик а ки- 
ради.
М а т е м а т и к а н и н г предмети «узи м а т е р и я д а м а в ж у д
булга н н а р с а л а р н и » — мнцдорлар, 
ш а к л л а р , д а р а к а т - 
л ар ва ж и с м л а р г а т а а л л у ц л и б улга н н а р с а л а р н и урга- 
нишдир. Абу Абдуллой м а тем ат и к ан и «олий илм — ило- 
^и ёт ва ^уйи илм — табииёт о р ал и ги д аги у ртан ч а» илм 
деб
^исоблайди. М а т е м а т и к а га
к и р ад и г ан ф а н л а р — 
ари ф м ети к а, яъни сон ва ^исоб илми, иккинчиси геомет­
54

---

рия, яъни х а н д а с а илми, учинчиси астроном ия, яъни 
илм у н-нуж ум ва туртинчиси м уси ^а илми, яъни куй 
(о.^анг) илмидир»
Абу А б д улл охд а олий, ило^ий илм деб ата л м и ш м е ­
т а ф и з и к а н а зар и й ф а л с а ф а н и н г бир цисми булиб, у 
«элем ен т 
в а м о д д а д а н т а ш ц а р и д а б улган н а р с а л а р н и • 
урганувчи» 2 илмдир. Б у илм, м а тер и я га боглиц б}'лма- 
ган, яъ ни умумий ту ш у н ч ал ар ва к а те го р и я л а р
щ л ,
ж о н (н а ф с ), т а б и а т ва ^о к а зо л а р н и ;урганади.
М а н т и ^
(л оги ка) гарчи 
а л о ^ и д а б ерилган булса 
^ а м н а зар и й ф а л с а ф а ^и см и д а зикр этилади. «М антиц- 
нинг 
f a n
бир илм ва унинг б ^ л а к л а р и к ^ п ...» 3.
-/У а м ал и й ф а л с а ф а ц исмида «одам узини бонщари- 
ши», 
я ъ н я эти к а 
(а х ло ц ш у н о сл и к), 
«уйни 
бошца- 
риш», « ж а м о а тн и
бош цариш », 
яъни сиёсатни куриб 
ч н ц ад и 4.
Л бу Абдулло^нинг и л м л а р таснифи умумий ^о л д а 
1
\упидагнча:
I. «Ш ар и ат» п л м л ар и ва уларн и т а ъ м и н л а ш б и л ан
боглнц булган «араб» и лм л ари :