Интернет маълумотлари.
WWW.ceep.uz.
WWW.bearingpoint.uz.
WWW.pca.uz.
www.makroiqtisodiyot.narod.ru
www.nigorabonu.narod.ru
163
XI-БОБ.МОЛИЯВИЙ ТАХЛИЛ
11.1. Молиявий тахлилнинг мохияти ва
турлари
Лойихани молиявий тахлил қилиш бир неча кўринишга эга бўлиб, лойиха турига қараб, икки ѐки ундан кўпроқ турдаги молиявий тахлил амалга оширилиши мумкин. Молиявий тахлил қуйидаги турларни ўз ичига олади:
Молиявий рентабеллилик тахлили.
Молиялаштиришга эхтиѐж тахлили.
Лойихани эксплуатация қилувчи ташкилотнинг молиявий тахлили.
Харажатларнинг қопланиши тахлили.
Молиявий тахлилнинг санаб ўтилган турлари
қайси вазифаларга эга бўлиши, лойиханинг молиявий жихатдан мақсадга мувофиқлиги у қайси нуқтаи назардан туриб кўриб чиқилаѐтганлигига боғлиқ.
Буни қуйидаги жадвалда кўрамиз:
Молиявий тахлил турлари
|
Молиявий
|
Молиялаш
|
Лойихани
|
|
Харажатларни
|
|
Рентабелли-
|
тиришга
|
эксплуатация
|
|
қопланиши
|
Тахлил тури
|
лик тахлили
|
эхтиѐж
|
қилувчи
|
|
тахлили
|
|
тахлили
|
ташкилотни
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
молиявий
|
|
|
|
|
|
тахлил
|
|
|
|
Лойихага
|
Лойихани
|
Лойихани
|
|
Давлат
|
|
қўйилган
|
амалга
|
эксплуатация
|
|
лойихаларида
|
|
капитал
|
ошириш
|
қилувчи
|
|
фойдаланувчила
|
|
маблағлар
|
учун
|
ташкилотнинг
|
рдан тушадиган
|
Тахлил
|
самарадорли
|
маблағ
|
молиявий
|
|
тўловлар
|
мақсади
|
гини
|
билан
|
ахвопи
|
ва
|
хисобига
|
|
аниқлаш
|
таъминла
|
бошқарув
|
|
харажатлар
|
|
|
шни
|
сифатини
|
|
қопланишини
|
|
|
режалаш-
|
аниқлаш
|
|
бахолаш
|
|
|
тириш
|
|
|
|
Лойиха
|
Лойиха
|
Хукумат,
|
Лойихани
|
|
Хукумат,
|
тахлили қайси
|
позиция-
|
|
лойихадан
|
эксплуатация
|
лойихадан
|
позициядан
|
сидан туриб
|
фойдала-
|
қилувчи
|
|
фойдаланувчи-
|
туриб амалга
|
|
|
нувчилар
|
ташкилот
|
|
лар,
|
ундан
|
оширилади
|
|
|
ва
|
ундан
|
позициясидан
|
манфаат
|
|
|
|
манфаат
|
туриб
|
|
кўрувчилар
|
|
|
|
кўрувчи-
|
|
|
хамда
|
лойихани
|
|
|
|
лар
|
|
|
|
бошқариш
|
|
|
|
позицияси
|
|
|
позициясидан
|
|
|
|
дан туриб
|
|
|
туриб
|
|
|
Дисконтлан-
|
Молиявий
|
Фойда
|
ва
|
Харажатларни
|
|
ган
|
пул
|
режа
|
|
зарарлар
|
|
қоплаш
|
|
Фойдаланила
|
тушумлари
|
|
|
хисоботи,
|
Пул
|
кўрсаткичлари,
|
ва
|
|
|
|
маблағлари
|
|
тўлов хажми, ѐки
|
диган
|
|
|
|
|
чиқимлари
|
|
|
тушумлари
|
ва
|
фойдаланувчила
|
молиявий
|
|
|
оқими
|
|
|
|
чиқимлари
|
|
рдан олинадиган
|
хисоботлар
|
|
|
|
|
хисоботи
|
|
|
|
оқими
|
|
солиқ хажми.
|
тизими
|
|
|
|
|
|
|
|
|
хисоботи,
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
баланс
|
|
|
|
|
|
|
|
|
хисоботи.
|
|
|
|
|
Ички фойда
|
Қарзларни
|
Самарадорлик
|
Тўлов хажми ва
|
|
меъѐри,
|
Соф
|
ва
|
улар
|
меъѐри,
|
|
таркиби
|
|
|
келтирилган
|
бўйича
|
молиявий
|
|
|
|
|
қиймат
|
|
фоизларни
|
кўрсаткичлар
|
|
|
|
|
|
тўлаш
|
|
|
|
|
Мезонлар
|
|
|
учун
|
|
|
|
|
|
|
|
|
қилинган
|
|
|
|
|
|
|
|
харажатла
|
|
|
|
|
|
|
|
рни
|
|
|
|
|
|
|
|
|
қоплаш
|
|
|
|
|
|
|
|
даражаси.
|
|
|
|
|
|
Хусусий
|
|
Хамма
|
Фирмаларга ва
|
Давлат
|
|
|
сектордаги
|
лойихалар
|
давлат
|
|
секторидаги
|
|
лойихаларга,
|
га
|
|
лойихаларига
|
таълим,
|
соғлиқни
|
Қайси
|
давлат
|
|
нисбатан
|
нисбатан
|
|
сақлаш,
|
сув
|
секторидаги
|
|
|
|
|
таъминоти,
|
объектга
|
|
|
|
|
тижорат
|
|
|
|
|
|
транспорт каби
|
нисбатан
|
|
|
|
|
|
лойихалари-
|
|
|
|
|
хизмат
|
|
қўлланилади
|
|
|
|
|
|
га нисбатан
|
|
|
|
|
кўрсатишга
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
йўналтирилган
|
|
|
|
|
|
|
|
лойихаларга
|
|
|
|
|
|
|
|
нисбатан
|
Молиявий тахлилнинг хар хил турлари лойиханинг мақсадга мувофиқлигини, ресурслардан фойдаланиш
самарадорлигини, лойиха иштирокчилари учун рағбатларни, молиявий режаларнинг асосланганлигини, молиявий бошқарувнинг лаѐқатлилиги даражасини хамда лойихани амалга ошириш натижасида кутилаѐтган фойда даражасини бахолаш учун қўлланилади.
ѐки бу турдаги тахлилни ўтказиш зарурати лойиханинг мураккаблиги даражасига, унинг хусусий сектордаги ѐки давлат лойихаси эканлилигига хамда иқтисодиѐтнинг қайси тармоғига тааллуқлигига боғлиқ.
Молиявий тахлилда даромад ва харажатларни хисоблашда:
фақат алохида бозор бахолари қўлланилади;
капитал харажатлар лойиханинг бутун хизмат даврига тақсимлаб чиқилади (амортизация);
солиқлар ва турли гурухлар ўртасидаги бир томонлама тўловлар хисобга олинади;
хусусий дисконт ставкаси қўлланилади.
Do'stlaringiz bilan baham: |