|
(ингл.
«trap» - «тузоқ» сўзидан) - Шимолий Аме-
р и к ад а мўйнали ҳайвонларни тузоқда уш лайдиган овчи.
Шимолий
А мерика европаликлар томонидан ўзлаш тирила
бошланган дастлабки п ай тда мўйна савдо-сотикда асосий то
в ар ҳисобланганлиги сабабли бу ов тури ниҳоятда оммалаш ган
эди.
86
ўт олдирилган қ ар ағай бутоқлари билан бола, гене
рал Компсон, Уолтер ҳ ам д а бу ерга келган в а энди
тунда қайти ш лари ни Хоукс ҳ ам д а ундан узоқларда
кути ш аётган одам лардан ч ам аси эллик н аф ар и ,
хилват в ай р о н а ётоқларига отда эмас, балки яёв
етиб бориш лари к е р а к бўлган ўрмончилар эргаш -
ганди. Бун белкуракка ҳам ҳеч ким ни йўлатмади,
ўзи чуқур қ ази д и , у ерга Ш ерни ж о й л аш ти р д и ,
устидан тупроқ тортди ҳам да қатрон ан қи ш и в а
қи ш ки шоҳлар ораси да сузаётган тутунда генерал
Компсон гўрнинг бош томонида, худди одам қабри
у сти д а т у р га н д е к ви д олаш ув сўзлари н и ай тд и .
Кейин орқаларига қайтдилар. Б у в а қ т д а м айор де
Спейн М аккаслин в а Эш билан тўш акларни ўраб,
боғлаб бўлган эдилар. Хачирлар извош га қўшилган,
юк ортилган извош йўлга тўғрилаб қўйилган в а бола
кечки овқатн и тановул қилиб бўлган де Спейн в а
М аккаслиннинг олдига югуриб кирганида, ўчоқдаги
ўт ўчган, столда эса нон, совуқ гўшт қолдиқлари
турар, ф а қ а т қ а ҳ в а иссиқ эди.
- Бу ним аси? - қичқирди у. - Н им ага? Мен кет-
м айман.
- Ж ўнайсан, - деди М аккаслин. - Ҳ аммамиз кет-
япм из. Майор уйим изга қай ти ш н и буюрди.
- Йўқ! Мен қоламан.
-Д у ш а н б а д а м актабга бориш инг керак. Шундай
ҳам дарсларни и кки эмас, уч ҳ а ф т а қолдирдинг.
Д уш анбагача дарсликларни ўқийсан, бўлмаса синф-
дош ларингга етиб ололмайсан. Сэмга ҳеч нарса қил-
майди. Д октор Крофорд ним а деган и н и эш итдинг.
Бу ерда Бун билан Ж имни қолдиряпман - Сэм оёққа
турмагунча у билан бўладилар.
Б о л а н и н г то м о ғи б ў ғи л а ёт га н д и . О ш х о н а д а
бош қалар тўпланганди. Ноиложликдан уларга кес-
ки н буридди. Бун оғзи очилмаган ш и ш ан и ушлаб
турарди. Бун уни тўнтириб, тубига к и ф ти билан
87
урди, бўғзидаги пўкакн и ти ш и билан суғуриб олиб,
туфлаб таш лади в а ш иш адан бир култум хўплади.
- Сен бола, м актаб га бориш дан бўйин товлама, -
деди Бун. - Акс ҳолда иш тонингни туш ирам ан -да,
еавал ай м ан . Мен Кае эм асм ан , ўн олти ёш бўл-
м асдан олтмиш ёш бўлсанг ҳам сен билан пачаки-
лаш иб ўтирм айм ан. Ў қимасанг ким бўласан? Кас
ким бўларди? Лаънатлар бўлсин, м актаб га қатн а-
м аган и м да мен ким бўлардим?
Бола я н а М аккаслинга ўгирилди. Гўё ош хонада
ҳам м а учун ҳаво етиш м аётгандек, у тобора тезроқ,
тобора қи сқ ар о қ н а ф а с оларди.
- Бугун энди пайш ан ба. М аккаслин, бу ердан от
оламан-да, уйга як ш а н б а кечкурун, ҳатто кундузи
етиб бораман. Тунгача китоб ўқиб, қувиб етаман,
- дерди у ноиложлик чегараси дан ҳам ўтган ҳолда.
- Йўқ дейилдими, йўқ, - чўрт кесди М аккаслин.
- Кечки о вқатга ўтир. Ҳозир..
- Кас, ш ош м а, - деди генерал Компсон қўлини
боланинг елкаси га қўяр экан . Бола у келганини
сезм ай қолганди.
- Сенга н и м а бўлди, ўғлим? - сўради генерал
Компсон.
- Мен қолиш им керак, - деди бола. - Қолишим
зарур.
- Майли, - деди генерал Компсон. - Қолақол. Агар
бу ерда бир ҳ а ф т а орти қча бўлганингдан қай си ди р
ўқитувчи том онидан пул эвази га ам ал-тақал қилиб
битилган китобчани ўзлаш тиргунингча ботмон-бот-
мон терга ботсанг, м актабга қатн аш и н гга ҳож ат
йўқ. Сен эса, Кас, тилингни тийиб тур, - М аккас
лин ш ундай ҳам и н дам ай турганига қ ар ам асд ан ,
генерал гапини давом эттирди. - Б и р оёғинг билан
ф ерм ада, иккинчиси билан банкда ботиб қолгансан,
асл, қадим и й и ш д а эс а сен унинг олдида гўдаксан;
88
сизлар, ш у н ақ а Сарторислар в а Эдмондслар18 бу
болага туғилганидан ато қилинган илмдан ўзла-
рингизни тўсиб олиш учун ф е р м а в а банкларни
тўқиб чиқардинглар; кўрқинч ҳам туғма эканлиги
туш унарли, аммо қўрқоқлик эм ас в а у бизнинг би-
рортам из ў қ у за олиш м асоф асига яқ и н лаш а олма-
ган ай и қн и кўриш учун компас билан ўн миля йўл
босди в а уни кўрди ҳам да қоронғуликда ўн миля
орқасига қайтди; бу, эҳтимол, ф ер м а в а банклардан
муҳимрокдир... Хўш, айтчи, ra n н им ада?
Бирок, бола ф а қ а т аввалги дек ш ундай дея олди,
холос:
- Қолишим зарур.
- Майли, - деди генерал Компсон. Б у ерд а емиш -
лик сизларга етарли. Д ем ак, М аккаслинга в аъ д а
қилганингдек, як ш а н б а д а уйгами? Кечкурун эмас,
кундузи.
- Ҳа, сэр.
- Ш ундай бўлсин. Қани, кечки овқатга, - хотима
я сад и генерал Компсон. - Ч аққон роқ бўлинглар.
Тунда совуқ қақш атад и .
О вқатлан и б бўлиш ди. И звош т а й ё р ту р ар д и ,
ўтириш са бас. Бун уларни ўрмон четигача, ф айтун
кутаётган ф ер м а отхонасигача олиб бориб кўяди.
Бун извош олдида кўлида ш иш а, ж ароҳати боғлан
ган бош ини орқаси га таш лаб, осмон м ан зар аси д а
баланд қилиб ўралган аф ғон салласини кўз~кўз қи-
ларди. М ана, бўш ш и ш а лабдан узилди, думалаган-
18
«Сарторис»
Do'stlaringiz bilan baham: | 
