Б у н Хоггенбек - У.Фолкнернинг «Йокнаиатофа сагаси»
романлар турқум ининг саргузаш тларга ўч қадрам онлари.
48
тиғи ён и да Жо Б ейкернинг кулбасидек, аммо ёғоч
тўсинлардан б ақувватроқ в а зичроқ қилиб саройча
қуриб олган, бу ер д а чўчқа болаларига бериш учун
м аккаж ўхори захирасини сақларди. Сэм эрталаб
ҳ ам м а ухлаб ётган и да келди. У тойчоқни топғанди.
Н онуш тани кутм асдан ў ш а ж ой га йўл олишди. Бу
я қ и н орада, отхонадан олти юз қ ад ам чам аси н а
р и д а экан, уч ойлик тойчоқ би қинида ётар, бўғиз-
ланган, и чак-чавоғи в а биқинининг бир қисми еб
тугатилган эди. М урдага қар ал са, й и р тқи ч унга
тен адан таш ланмаганлиги, биқинидан уриб, дума-
латгани сезиларди, агар бу қоплон бўлганида той
чоқни бўғизлагунча унинг тан аси д а қолиш и к ер ак
бўлган чангал излари қўринмасди. И злардан байтал
онгсиз р ави ш д а йиртқич атроф и да айланиб юрган-
лиги, кейин кеч а Сэмга таш ланганидек, й иртқи чга
қутурганча ҳужум қилганлиги уқиларди. Узун излар
йиртқич байталга таш ланмаганлиги, ф а қ а т у томон
уч-тўрт қад ам қўйгани, от эса қўрқувдан ш аталоқ
отиб, қочиб қолганлигидан далолат берарди. Гене
рал Компсон сукут сақлай олмади:
- Худо кўрсатм асин, бўри!
Сэм сукут сақлард и . Б о ш қ ал ар ч ў к к а туш иб,
изларни ўлчар эканлар бола ундан кўзини олмасди.
Энди Сэм ю зидан қан д ай д и р янгилик балқирди.
Т а н та н а ҳам , қувонч ҳам , ум и д ҳам эм ас. Бола
улғайгач, бу и ф о д а м аъносини уқди: Сэм боши-
д ан о қ бу ким ни нг излари в а баҳорда к и й и к билан
унинг боласини ким бўғизлаганини биларди. Ниҳоя-
нинг баш орати - ў ш а тонгда Сэмнинг ю зида шу
ёзилганди. «У хурсанд эди, - дерди бола кейин ўзига.
- Ахир у чол. Энди болаларни ҳам, ўз халқини ҳам,
қондош ларидан ҳеч ким ни ҳам учратм асди, ҳам
м аси ер д а ётарди. Б ундай учраш ув яқи н ли к ҳам,
ак с садо ҳам бермасди, чунки м ан а етмиш йилдан
49
бери унинг тан аси бош қа, қ ора эди. Энди ниҳоя
яқи н лаш аётган ди в а у бунга хурсанд бўлаётганди».
Улар лагерга йўл олдилар, овқатланиб милтиқлар
в а изқувар итлар билан қайтиб келдилар. Шу найт-
д а улар ҳам Сэмдек тойчоқни қай си йиртқи ч қу-
л атган и н и ан глаш лари к е р а к эди, деб хаёлидан
ў т к а з г а н д и бола к е й и н р о қ . Б и р о қ бу о д ам л а р
янглиш хулосага келиб, кейин унинг асосида иш
ту тган л ар и н и н г гувоҳи бўлган бундай ҳолатлар
ҳаёти да биринчиси в а охиргиси ҳам эмасди. Бун
тойчоқ ним таси ҳар и кки томонидаги товонларни
аниқлаб, белбоғи билан итларни ҳ ай дади в а итлар
изларни и скай бош ладилар. Ҳали ёш изқувар ит
бир гал акиллаб, йиртқи ч изига туш гандек, бироз
югура кетди. Аммо бош қа итлар тўхтаб қолиш ди ва
одамларга н им а қилиш ни билмагандек эмас, балки
саволомуз тикилиш ди: «Хўш, буёғи н и м а бўлади?»
Кейин я н а орқага, тойчоқ нимтаси ёнига қайтиш ди,
бу ерда эса Бен уларни савалаб кутиб олди.
- Из иси бу қ а д ар тез йўқолмайди, - деди генерал
Компсон.
- Бу бўри ҳам м а н ар сага - тойчоқни онасидан
аж р ати ш га ҳам, ис қолдирм асликка ҳам қодирга
ўхш айди, - деди м айор де Спейн.
- Эҳтимол, у ў т а маккордир, - деди Уолтер Юэлл ва
Теннин Ж имга қаради. - Жим, қандай ф икрдасан?
Итлар из ололмагач, м айор де Спейн Сэмга изни
юз қ ад ам ч а н ари роқд ан излаш в а итларни я н а из
кетига туш иш га чорлаш ни буюрди. Таж рибасиз ёш
и т худди лайча нотан и ш га вовуллайдигандек я н а
акиллади, бироқ йи ртқи ч изига туш ганда бундай
ҳурилмасди. Генерал Компсон олмахонни ов қила-
диганлар - бола, Бун в а Ж им га деди:
- Сизлар итлар билан туш гача атроф и и айланиб
ч и қи н г. А ф тидан у ш у я қ и н ор ад а, той чоқн и н г
50
ним таси олдидан кетиш им изни пойлаётганга ўх-
ш айди. Балки унга тўқнаш келиб қоларсизлар.
Лекин тонг бесам ар ўтди. Б оланинг ёдида: улар
и тлар н и т а с м а л а р г а боғлаб, ўрм он и ч к а р и с и г а
йўл олиш ди, Сэм э с а улар о р қ аси д ан қ ар аб қол
д и - у н и н г и н д еец ю зи дан кулм агун и ча ҳеч н а р
са англай олм айсан, ф а қ а т г и н а ўш а, қ а р и а й и қ
к е ти га туш ган би ри н чи т о н гд аги д е к бурнининг
к ата к л ар и ти тр аб туради . Улар и тлар н и я н ги из-
л ар га солиб ю бориш учун э р та с и г а ҳам келдилар,
ам м о то й чо қ н и м та с и ж о й и д а н ғойиб бўлибди.
У чинчи к у н э р т а л а б я н а С эм п а й д о бўлди, бу
с а ф а р улар н он уш та қилиб бўлиш ларини пойлаб
турди . Кейин: «Кетдик» деди . У ларни ўз кулба-
си, са р о й ч аси га бош лаб келди. К еча у бу ердаги
м акк аж ў х о р и н и олиб чи қи б, то й чо қ н и м таси д ан
х ў р а к т а й ё р л а г а н д и ; улар тў си н л ар о р а с и д а г и
ти р қи ш д ан деярли м илтиқ ёки пистолет тусига ўх-
ш аш қ а н д а й д и р й и р тқи ч н и п а й қ а ш д и . Й иртқич
кўзга т а ш л а н м а с л и к к а ҳ а р а к а т қи лард и . У ётм а-
ган ди ҳам , ту р м асд и ҳам. Аммо ҳ а р а к а т д а эди,
худди ҳ ав о д ан қ а р а м а -қ а р ш и кел аётган д и , оғир
гав д аси билан э ш и к к а ш у қ а д а р д аҳ ш атл и ку чд а
урилди-ки, эш и к ош и қ-м ош и ғи дан отилиб чиқди,
номаълум й и р тқ и ч я н ги с а к р а ш учун полга оёғи
т егм аёқ я н а э ш и к к а зарб билан урилди.
- Ю ринглар, - деди Сэм, - бўйнини синдириб
олмагунча борайлик.
Улар одим о тар э к а н л а р , а в в а л г и д е к қ а т т и қ
зарблар эш ити лар в а ҳар гал и к к и дю йм бли эш и к
л ар зага келар, й и р тқи чн и н г ҳириллаш и ҳам, тиш
қай раш и ҳам қулоққа чалинмасди - у товуш чиқаз-
масди.
- У қай си иблисдан туғилган? - сўради майор де
Спейн.
6 Д ю йм - 2,54 сантиметр.
51
- Бу ит, - ж авоб берди Сэм. Унинг бурнининг
к атак л ар и ай и қ и зи дан туш иш ган ў ш а биринчи
тонгдагидек бироз ш иш ган, кўзларида у қ ад ар рав-
ш ан бўлмаган, яш инли оқимтир шуъла пайқаларди.
- Қайеи ит? - сўради м айор де Спейн.
- Қари Бен йўлини тўеадиган.
- Итмиш, - деди м айор де Спейн. - Бу йиртқич-
ни галамга кўш гандан кўра Қари Б ен н и олганим
ма'ькулроқ. Уни отиб таш ла.
- Йўқ, - деди Сэм.
- Уни бир умр ўргата олмайеан. Қ андай қилиб
сендан қўрқадиган бўлади?
- Менга ўргатилган ит керакмас, - деди Сэм. Бола
я н а унинг бурни катаклари ҳаракати н и в а кўзлари-
даги яш инли оқим тир шуълани сезди. - Қўрқитил-
ган бўлса, умуман керакм ас. Ф ақат бу дунёда ҳеч
ким в а ҳеч н ар са уни қўрқи та олмайди.
- У билан н и м а қилмоқчисан?
- Ўзингиз кўрасиз, - ж авоб берди Сэм.
О внинг бутун и кки н чи ҳаф таси д ав о м и д а улар
эрталаб с а р о й ч ага бориб тури ш ди . Сэм том дан
саройча ичига арқон туш ириб, унга боғланган той-
чоқ н им тасидан хўрак тайёрлаган, и т бу ҳийлага
учгач, ним тани тортиб олган экан. Ҳар тонг улар
Сэм саройча ичи га арқон га боғланган челакда сув
туш ириш ини, ит сабот билан э ш и к к а таш ланиш и
в а йиқилиш ини, я н а ўрн и дан туриб таш ланиш ини
кўриш арди. У бирон товуш ч и қарм ас, сакраш ла-
р и д а аш аддийлик эмас, балки совуқ в а тунд қать-
и ят сезиларди. Ҳ аф та охирида э ш и к к а сакраш лар
тўхтади. Б унга и т ҳолдан тойгандан эмас, балки
эш и кка кучи етмаслигини англагани сабаб бўлганга
ўхш арди. У ш унчаки бундан буёқдаги уриниш ла-
ри дан наф ратланганди. Лекин ётиб олмади. Улар
ҳали уни ётган ҳолда учратм ади. У т и к турарди в а
52
итни дурустроқ кўриш мумкин эди - ў з и д а м астиф ,
эрдел7д ан баъзи нарсаларни, эҳтимол, бош қа ўнтача
зот белгиларини м уж ассам лаш тирганди, бўйи ўт-
тиз дю йм даи баландроқ, оғирлиги тўқсон ф унт8 га
бориб қоларди, кўзлари совуқ сар и қ тусда, яғрини
ниҳоятда бакувват, ж уни ғалати сидирға, милтиқ
стволиникидек кўким тир тусда эди.
Ярим ой тугади. О вчилар к ети ш тар ад д у д и га
туш дилар. Лекин бола шу ерда қолиш га изн сўра
д и в а ам аки вач ч аси бунга рухсат берди. Бола Сэм
Ф азерснинг кулбасига кўчиб ўтди. Эрталаблари у
саройча ичига челакда сув туш ирилиш ига қарарди.
Ҳ аф та охирида и т ётиб олди. У ўрн и дан турар, тен-
тираб сув олдига борар в а йиқиларди. Тонглардан
бирида у сув олдига эмаклаб бориш га ҳам, бош ини
ер д ан кўтари ш га ҳам м адори қолмади. Сэм калта-
роқ таёқн и олиб, саройчага йўл олди.
- Тўхтаб тур, - деди бола. - Милтиқни олиб келай...
- Ҳ ожати йўқ, - деди Сэм. - Унинг қим ирлаш га
ҳам ҳоли йўқ.
Ш ундай эк ан . Сэм та ё қ ч а с и н и и тн и н г боши,
озиб кетган гавд аси га теккизиб кўрди, аммо у қи-
м ирлам ай ёнбошлаб ётар, сар и қ кўзлари эса очиқ
эди. Уларда н а ф р а т п ай қалм асди , балки деярли
бўрон в а қаҳратон қиш ш и ддати дек б еф ар қ совуқ
ш иддати ак с этарди. Бу қўзлар тўсинлар орасидаги
тирқиш лардан қараётган Сэм в а болага қадалганди.
Сэм и тга о в қ ат берди. Гўштли ш ўрван и ичиб
бўлгунича бош ини уш лаб ту р и ш га тўғри келди.
Do'stlaringiz bilan baham: |