|
ЛИТЕРАТУРА
1. Волошин М. А. Стихотворения. Воспоминания современников / М. А. Волошин ; вступ. ст. З. Д. Давыдова, В. П. Купченко. – М. : Правда, 1991. – 480 с.
2. Маслова В. А. Поэт и культура : концептосфера М. Цветаевой : учебное пособие / В. Маслова. – М. : Флинта : Наука, 2004. – 248 с
3. Попова 3. Д. Введение в когнитивную лингвистику / 3. Д. Попова, И. А. Стернин, В. И. Карасик, А. А. Кретов, О. О. Борискина, Е. А. Пименов, М. В. Пименова ; под ред. М. В. Пименовой. – Кемерово, 2004. – 345 с.
Ганна Потапова,
3 курс Інституту філології та соціальних комунікацій.
Наук. керівник: к.філол.н., доц. С. М. Цанов
ФИЛОСОФСКО-ХУДОЖЕСТВЕНИ АСПЕКТИ НА СМЪРТТА В ЯВОРОВАТА ПОЕЗИЯ
Цел на статията е да се разгледа лирическата идентичност на Яворовата философска интерпретация на смъртта в поемата “Нощ”. Исползвани са историко-типологичният и интерпретативният метод.Една от основните сили, загадки, енигми на битието е смъртта, чийто мотив натрапчиво се появява и в лириката на Яворов. Ще разгледам конкретно лирическата поема “Нощ”, прочитането на която ми дава повод да твърдя, че Яворовата поезия търси отделните проявления на смъртта като характерно състояние на субекта, локализиращо го между реалния свят и този на имагинациите, фантазиите, сънищата. Смъртта е обвързана интертекстово с корпуса от будистки, философски и литературни текстове, представящия като висше познание и върховна истина. Смъртта предполага движението на субекта в нея – той е устремен, динамичен, но и пропадащ; движи се по вертикала надолу, пропада в пропаст, някъде в неизвестността. Отношението на субекта към смъртта е двойствено, въпреки стремежа към сливането му с нея се наблюдава и един видим страх, който не позволява пропастта и върхът да се слеят в едно; пространството е конципирано според библейската истина за Ад и Рай, горен свят и долен свят, за разлика например от представата на чешките и френски автори-модернисти, които като че ли статично стоят, битуват в смъртта и долния свят и без страх произнасят философски истини за битието [1]. Българският модернизъм черпи сюжети и мотиви от народния фолклор и Яворов също не прави изключение в това отношение. Предсказването, пророкуването на смъртта чрез съня е често срещана във фолклора тема. Интерпретацията на връзката сън-смърт обаче е далеч по-сложна и по-късните стихосбирки на Яворов говорят за това. Поемата “Нощ” е демонстрация на всички проявления на смъртта в Яворовата поезия като arci motiv (от чешки език – основен мотив) – смъртта-път; смъртта-сватба; израз на несъзнаваното; смъртта-като-гроб и топос на пребиваване на субекта. Лирическият субект в “Нощ” се опитва типично по бергоновски да реконструира, разпознава, опитва, назовава предметите-символи от реалния свят около себе си; да изрича интуитивно действителността. Той е междинно състояние, между съня и бдението; изминава своя бавен път към смъртта – един път през назоваването на предметите-символи в стаята (в полубудно състояние) и втори път – през съня си ( в състояние на несъзнаваност), чрез движение надолу по вертикала; пропадане в бездна, пропаст [2]. Яворовият лирически субект от “Нощ” интуитивно опитва действителността – “оголени стени”, “камина без топливо”, “възглавието – камък същи”, “леглото тръне и коприва”, са само някои от знаците на реалния свят, света на стаята, в която той се намира. При това бъдещето е придърпано към настоящето, дори единствената възможност за изричането му остава неосъществена – камината, като метафора на пророческото слово и клетвата, остава да мълчи. Предметите-символи са в динамика, те имат обикновено по няколко конотата или означаващи. Не можем да бъдем никога окончателни в разгадаването на даден символ – процесът на семиозис е безкраен [3]. Поемата “Нощ” е също израз на колективното несъзнавано. Субектът реконструира характерни за възрожденската на литература образи – на майката, родината, любимата. Те са важни за света на субекта, който изкупва както личната, така и колективната вина. Отношението му към смъртта е двойствено, но желанието му за живот обикновено се обвързва с идеята за майката, любимата, родината.
Do'stlaringiz bilan baham: |
