|
10.3. Синхрон генератори статор чулғамининг электр юритувчи кучи
Статор чулғамининг ҳар бир ўтказгичида ҳосил бўлган э.ю.к. нинг
ўртача қиймати ҳам электромагнит индукция қонунига биноан Е = В
УР
l
V
бўлади, бунда l — статор чулғами ўтказгичи узунлиги; м,
V
— магнит куч
чизиқларининг ҳаракат тезлиги, м/с; В
УР
– хаво бўшлиғидаги магнит
индукциянинг ўртача қиймати, Тл.
Чизиқли тезлик
V
ни айланиш частотаси п билан ифодалаб ҳамда πD=2πτ
бўлгани учун
60
2
60
n
Dn
олинади. Бундан
f
pn
60
бўлгани учун v=2fτ
бўлади. Демак, Е
УР
= В
УР
l
V
= В
УР
l2fτ, аммо ВН = Ф бўлгани учун
Е
УР
= 2f Ф
бўлади.
Ўтказгичдаги э.ю.к.нинг таъсир этувчи қиймати Е= 1,11E
УР
бўлади.
Бунда: 1,11 — синусоидал э. ю. к. нинг эгри шакллилиги коэффициенти.
Ҳар бир ўрам икки ўтказгичдан иборат бўлгани учун амдаги э.ю.к. қиймати
қуйидагича аниқланади:
Е
УР
=2·1,11·2fФ=4,44fФ
10.4. Синхрон генераторнинг вектор диаграммалари
Синхрон
генераторнинг
юклама
режимидаги
кучланиши
якорь
реакциясининг магнитсизлантириш таъсири ҳамда якорь чулғамидаги
кучланишнинг пасайуви хисобига унинг салт иш режимидаги э. ю. к. Е
0
дан
фарқ
қилади.
Номинал
юкламада
кучланиш
пасайиши
30
100
H
H
O
H
U
U
E
U
…50% бўлиши лозим. Электр юритувчи кучлар
тенгламасини тузиш ва унинг асосида синхрон генераторнинг вектор
диаграммасини қуриш, ундан эса ΔU нинг қийматини топиш учун ҳар бир
м.ю.к. ўзига тегишли Ф ни, ҳар бир Ф эса ўзига тегишли э. ю. к. ни хосил
қилади деб фараз қилинади (хақиқатда эса, турли F лар таъсирида умумий Ф
хосил бўлади). Демак, ротор чулғамидаги токдан асосий м. ю. к. F
0
, ундан
асосий магнит оқим Ф
0
, асосий магнит оқимдан эса Е
0
, яъни генераторнинг
салт иш режимига тегишли э. ю. к. хосил бўлади, Генераторнинг юклама токи
I дан эса якорнинг магнит юритувчи кучи F
я
, ундан якорь ва ротор ўзаги
орқали бекилувчи якорнинг асосий Ф
яд
магнит оқимлар хосил бўлади. Агар F
я
ни бўйлама ва кўндаланг қисмлардан иборат дейилса, улардан тегишлича Ф
яq
— бўйлама ва Ф
яq
— кўндаланг магнит оқимлар, бу магнит оқимлардан эса
тегишлича Е
щ
ва Е
я
э. ю. к. лар хосил бўлади. Шу сингари, якорнинг Ф
я6
магнит оқимидан э. ю. к. Е
я6
хосил бўлади деб, бу сунъий э. ю. к. лар
қийматини қуйидаги ифодалардан аникланади: 1) Е
я
—I
q
• х
яq
— якорнинг
кўндаланг магнит оқимидан ҳосил бўлган э. ю. к., бунда /
q
= I соsψ — якорь
токининг актив қисми; х
яq
— якорь реакциясининг кўндаланг индуктив
қаршилиги; 2) Е
яd
= 1
d
• х
яd
— якорнинг бўйлама магнит оқимидан хосил бўлган
э. ю. к., бунда I
d
= I·sinψ — якорь токининг реактив қисми; х
яd
— якорь
реакциясининг бўйлама индуктив қаршилиги; 3) Е
я6
= I х
я6
— якорнинг Ф
я6
магнит оқимидан хосил бўлган э. ю. к., бунда х
я6
— якорь чулғамининг индуктив
қаршилиги; 4) Е
я
= I R
я
— якорь чулғамининг актив қаршилигида кучланишнинг
пасайуви, бунда R
я
— якорь чулғамининг актив қаршилиги.
Демак, магнит қутблари аён бўлган синхрон генератори учун э. ю. к. лар
тенгламасини қуйидагича тузиш мумкин:
U=E
0
+E
яq
+Е
яd
+E
яб
+Е
я
(11.3)
13.13-расмда актив-индуктив юкламали магнит кутблари аён бўлган
синхрон генераторнинг, а — магнит юритувчи ва б — электр юритувчи
кучларининг вектор диаграммалари кўрсатилган.
(11.11) тенгламаси асосида қурилган э. ю. к. лар вектор диаграммаси (11.13-
расм, б) ни Блондель диаграммаси деб ҳам аталади. Блондель
диаграммасидан фойдаланиб ΔU қийматини аниқлаш 13.13-расм, б да
кўрсатилган. Симметрик юкламада генератор вектор диаграммасини бир фаза
учун қуриш кифоя. Бунда юклама токи билан Е
0
орасидаги φ бурчаги берилган.
Чулғамдаги токдан хосил бўлган м.ю.к. ва магнит оқим векторлари ток
вектори томон йўналган бўлади. Магнит оқимдан хосил бўлган э. ю. к. вектори
эса магнит оқим векторидан 90° кейиндан келувчи бўлади. Магнит қутблари
аён бўлмаган синхрон генераторининг ротор ва статор ўртасидаги хаво
бўшлиғи кўндаланг ва бўйлама ўқлар бўйича бир хил қийматга эга бўлгани учун
х
я
= х
яd
бўлади. Демак, бундай генераторлар учун якорь реакцияси умумий
таъсирини хисобга олиш, яъни F
я
таъсирида Ф
я
, ундан эса Е
ях
= 1х
ях
ҳосил бўлади
деб эътироф этиш кифоя, бунда Е
ях
— якорь магнит оқимининг асосий қисмидан
ҳосил бўлган э. ю. к.; х
ях
— якорь реакциясининг индуктив қаршилиги. Ф
я
ва Ф
я6
— магнит оқимлар якорь чулғамидаги умумий токдан хосил бўлгани учун х
ях
ва
х
я6
қаршиликларини қўшиш мумкин, яъни х
с
= х
ях
+ х
яб
бунда х
с
— магнит
қутблари аён бўлмаган синхрон машинасининг синхрон қаршилиги.
Демак, магнит қутблари аён бўлмаган синхрон генератори учун э. ю. к. лар
тенгламасини қуйидагича тузиш мумкин:
U = E
0
+E
с
+ Е
я
(11-4)
бунда Е
c
= Iх
с
— якорнинг умумий магнит оқимидан ҳосил бўлган э. ю. к.
11.14-расмда актив-индуктив юкламали магнит қутблари аён бўлмаган
синхрон генераторининг а — магнит юритувчи ва б — электр юритувчи
кучларнинг
вектор
диаграммалари
кўрсатилган.
11.13 ва 11.14-расм, б ларда кўрсатилган
э. ю. к. вектор диаграммаларини қуриш ва
ундан ΔU қийматини аниқлашда синхрон
машина қутбларидаги пўлат ўзакнинг
тўйиниши ҳисобга олинмаган. Тўйинишни
ҳисобга олиб ΔU қиймати, одатда э. ю. к.
ларнинг
амалий
деб
аталувчи
диаграммасидан график усулда топилади.
Амалий диаграммами қуриш учун салт иш ва қисқа туташиш
характеристикаларидан фойдаланилади.
11-МАЪРУЗА
Do'stlaringiz bilan baham: |
