Ўзбекистон республикаси Олий ва ўрта махсус таълим

 
УҚУВЧИЛАР НУТҚИНИ УстИРИШ ТИЗИМИДА
СИНТАКТИК ИШЛАР 
Сўз бирикмаси устида ишлаш 
Тилда лексик (сўз), синтактик (сўз бирикмаси ва гап) ва боғланишли нутқ савиялари ажратилади. Шу 
мазмунда сўз бирикмасига лексик савиядан синтактик савияга ўтиш ҳалқаси сифатида қаралади. 
Сўз бирикмаси лексик-грамматик бирлик бўлиб, тугалланган фикр ифодаламайди ва бу билан гапдан 
фарқланади. Сўз бирикмаси нутқда гап ичида ишлатилади. Болаларга сўз бирикмасини ўргатиш фикр 
элементи устида ишлаш ҳисобланади (Фомичева Г. А.). Бошланғич синфларда сўз бирикмаси устида 
ишлашда қуйидаги машқ турларидан фойдаланилади: 
1. Бош сўздан эргаш сўзга сўроқ бериш, сўзларнинг ўзаро боғланишини аниқлаш. Масалан, 
Аҳмаджон яхши ўқийди. Ким (ўқийди)? - Аҳмаджон. (Аҳмаджон) нима қилади? - ўқийди. Қаидай (ўқийди)? 
- яхши. Яхши ўқийди - сўз бирикмаси. 

---

2. Гапда сўзларнинг ўзаро боғланишини чизмада кўрсатиш. Бу ўқувчиларни аста-секин мураккаб 
қурилмаларни тузишга ўргатади. Масалан: 
Теримчи терди гуллар очилди 
пахтани машинада 
ҳар хил Гулзорда 
Теримчи пахтани машинада терди. Гулзорда ҳар хил гуллар очилди. 
3. Матнда учраган сўз бирикмасининг маъносини тушунтириш.
4. Матнда ёки фаолият жараёнида учраган янги сўз билан сўз бирикмаси тузиш. Машқнинг бу
тури сўзнинг маъносини чуқур тушунишга ва ундан ўз нутқида фойдаланишга ёрдам беради. 
5. Сўз туркумларини ўрганиш билан боғлиқ ҳолда сўз бирикмаси туздириш: от ўтилганда, от ва 
сифат билан (жонажон Ватаним), от ва бошқа от билан (мактаб боғи); феъл ўтилганда, от ва феъл билан 
(далага борди, мактабда бўлди, мактабдан келди, китобни ўқиди) сўз бирикмалари туздирилади. 
Сўз бирикмаси тузишда йўл қўйилган хато гап тузишда ҳам хатога олиб келади, шунинг учун унинг 
олдини олиш керак.
Масалан: