№
|
Тест саволлари
|
1
жавоб
|
2
Жавоб
|
3
жавоб
|
4
жавоб
|
Тўғри
жавоб
|
1
|
Биоинформатика фани қайси вақтда шаклана бошланди
|
19 асрнинг биринчи чорагида
|
1911 йил
|
18 асрнинг иккинчи чорагида
|
ХХ асрнинг охири ХХI асрни боши
|
4
|
2
|
Биоинформатика фанининг шакланишига сабаб нима
|
Катта миқдо- да биологик маълумотларни тўпланиши
|
Информатикани фанининг тараққиёти
|
Информаци-он техноло-гияни ривож-ланиши
|
Математика фанини жадал ривожланиши
|
Турталак жавобҳам тўғри
|
3
|
Қачондан бошлаб одам геноми севенирланди
|
1978 й.
|
1999 й.
|
2003 й.
|
2013 й.
|
3
|
4
|
Биологияда қа- чондан бошлаб ЭҲМ қўллана бошланди
|
1960-1970 йй.
|
1900 й.
|
1958 й.
|
19 аср бошларида
|
1
|
5
|
Биологик маълумотларни кўплик даражаси
|
Ҳадан ташқари
|
Бир неча том китоб
|
Мураккаб жадваллар даражасида
|
Инсон мияси-ни таҳлил қи- ла олмаслиги
|
4
|
6
|
Геномика фани қачон пайдо бўлган
|
1896 й.
|
1990 й
|
2008 й.
|
2000 й.
|
2
|
7
|
Бактерия гено- мини ўқиш уч ун қанча вақт талаб қили.ди
|
2-3тадқиқотчи
ни 1 йиллик меҳнати
|
10 йил
|
6 ой
|
3 йил
|
1
|
8
|
Одам геноми қанча ҳарфдан иборат
|
2980000 ҳарфдан
|
3000000000
Ҳарфдан
|
90000000
ҳарфдан
|
3000000 ҳарфдан
|
2
|
9
|
Одам геном маълумоти неча томдан иборат
|
15 000
том
|
15 том
|
3 том
|
1000 том
|
1
|
10
|
Ген кетмакет-лигини тенгла-штириш алго- ритми қачон тузилди
|
1960 й.
|
2001 й.
|
1970 й.
|
2014 й.
|
3
|
11
|
Биоинформатика фанини шак ланиши билан биологик маъ лумотларга бу лган талаб қай даражад ошди
|
Деярли ошмади
|
Ҳаддан ташқари ошди
|
Ўзгаргани йўқ
|
Анча камайган
|
2
|
12
|
Биринчи шахc- ий компьютер қачон ярат.ди
|
1954
|
1981
|
1978
|
1995
|
2
|
13
|
Нечанчи йил дан бери интер нет ишлай бошлади
|
1954
|
1981
|
1991
|
2000
|
3
|
14
|
Биоинфоматика фанини асос ий принципи
|
ДНК ни ўқилиши
|
Генетик инженерия
|
Ягона дунё вий ахборот марказини яратилиши
|
Генетик банк яратилиши
|
3
|
15
|
Биоинформатиканинг яралиш тарихи
|
13 аср
|
16 аср
|
1970 й.
|
2017 й.
|
1
|
16
|
Биринчи биоло гик моделни яратган олимни исми
|
Максвел
|
Пизалик Леонардо
|
Беруний
|
Ал Форобий
|
2
|
17
|
Биринчи йиртқич-ўлжа мат. моделини ким яратган?
|
Вито Вольтеро
|
Колмогоров
|
Стеклов
|
Абу Али Ибн Сино
|
1
|
18
|
Биологияни замонавий тарихи қачон бошланган?
|
1965
|
2017
|
1953
|
2002
|
3
|
19
|
Биологияни за монавий асос чилари кимлар
|
Максвел ва Берунийлар
|
Колмогоров ва Стекловлар
|
Жеймес Уотсон ва Френсис Криклар
|
Ибсино ва Берунийлар
|
3
|
20
|
Биологияни за монавий тари хини асосий фан янгилик.и
|
Ҳужайра структурасини аниқланиши
|
Фотосинтез жараёнини кашф қилиниши
|
РНКни кашфи
|
ДНКни қўш спираллигини кашфи
|
4
|
21
|
Биоинформатикани ўз ичга оладиган йўналиш
|
Фотосинтез жараёни
|
Популяцион анализ
|
Аутэколдогия
|
Қиёсий геномика
|
4
|
22
|
Биоинформатикани ўз ичга оладиган йўналиш
|
Фотосинтез жараёни
|
Популяцион анализ
|
Аутэколдогия
|
Оқсил структ ура.ни башо рат қилиш алгоритмларини яратиш
|
4
|
23
|
Биоинформатика қўлланиш йўналишини кўрсатинг
|
Ҳужайра структурасини ўрганишида
|
Геномика,транскриптомика ва протеомика
|
Осмотик босимни ўрганишда
|
Иқлим ўзгаришини ўрганишда
|
2
|
24
|
Биоинформатика қўлланиш йўналишини кўрсатинг
|
Ҳужайра структурасини ўрганишида
|
Ривожланиш биологиясида компьютер моделлашти.ш
|
Осмотик босимни ўрганишда
|
Иқлим ўзгаришини ўрганишда
|
2
|
25
|
Биоинформатика қўлланиш йўналишини кўрсатинг
|
Ҳужайра структурасини ўрганишида
|
Ген тармоқла –рини компью –тер таҳлили
|
Осмотик босимни ўрганишда
|
Иқлим ўзгаришини ўрганишда
|
2
|
26
|
Биоинформатика қўлланиш йўналишини кўрсатинг
|
Ҳужайра структурасини ўрганишида
|
Популяцион генетикада мо-деллаштириш
|
Осмотик босимни ўрганишда
|
Иқлим ўзгаришини ўрганишда
|
2
|
27
|
Биоинформатика фармоцевтик лойиҳалаш тириш мудда тини канчага қисқартиради
|
1 йилга
|
8 йилга
|
5-6 ойга
|
1 ойга
|
3
|
28
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
Умумий биоинформатика
|
Хусусий биоинформатика
|
Умумий экология
|
цитология
|
1
|
29
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
Хусусий биоинформатика
|
Микробиологик тадқиқотлар
|
Клиник биоинформатика
|
Тубан усимликлар
|
3
|
30
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
Хусусий биоинформатика
|
Микробиологик тадқиқотлар
|
Тубан усимликлар
|
Структуравий геномика
|
4
|
31
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
Функционал геномика
|
Биотехнология
|
Турлар
|
Ихтиология
|
1
|
32
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
Биотехнология
|
Турлар
|
Ихтиология
|
фармакогеномика
|
4
|
33
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
усимликлар
|
Вируслар
|
Клиник протеомика
|
Экосистема
|
3
|
34
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
Нерв системаси
|
Функционал протеомика
|
Шаҳар экосистемаси
|
Флора
|
2
|
35
|
Биоинформатикани қайси бў-лими мавжуд
|
Популяция
|
Структуравий протеомика
|
Сув экосистемаси
|
Чўл зонаси
|
2
|
36
|
Биоинформатика оқсилларни нимасини ўрганади7
|
Оқсилларни таркибини
|
Оқсилларни сонини
|
Оқсилларни парчаланишини
|
Генлар ва уларни код- лайдиган оқ- силларни ба шорат қилиш
|
4
|
37
|
Қачон бринчи маротиба қай- си биологик объект секве-
Нирланган
|
каламуш
|
қуён
|
микроб
|
Phi-X фаг
|
4
|
38
|
Қачон бринчи маротиба секвенирлани-шган
|
1955
|
1977
|
1997
|
2007
|
2
|
39
|
Секвенирла-ниш нима?
|
Ген тадқиқоти
|
Ген аллеларни аниқланиши
|
ДНК ген кет- макетликларини ўқилиши
|
Генни кесилиши
|
3
|
40
|
Ген кетмакет- лигини аниқ- лаш нима учун керак?
|
Оксил кетмакетлигини аниқлаш учун
|
Тур бўйича маълумот йиғиш учун
|
Фотоцинтез жараёнини ўрганиш учун
|
Табиий танлашни ўрганиш учун
|
1
|
41
|
Геномика контекстида аннотация дегани нима
|
Ген турлари ҳақида маълумот
|
Бу ДНК кемакетлигида генларни нишонлаш
|
Генларни аллелларини аниқлаш
|
ДНК фрагментларини йиғиш
|
2
|
42
|
Геномлар аннатациясини ким тузган
|
Жеймес Уотсон
|
Френсис Крик
|
Гилберт
|
Оуэн Уайт
|
4
|
43
|
Геномлар аннатациясини қачон тузилган
|
2001
|
1999
|
1955
|
2016
|
3
|
44
|
Биоинформатика қайси ама-лий масалалар- ни ечишда фойдали
|
ДНК ўзгариш ларни ўрган- ган ҳолда орга низмларни эво люциясини ўрганишда
|
Популяцияни ареал бўйича тарқалишини
|
Эволюцион амалий масалаларни ечишда
|
Систематика масалларини ечишда
|
1
|
45
|
Биоинформатика қайси ама- лий масалалар- ни ечишда фойдали
|
Популяцияни ареал бўйича тарқалишини
|
Популяцилар компьютер моделларини қуришда
|
Эволюцион амалий масалаларни ечишда
|
Систематика масалларини ечишда
|
2
|
46
|
Бугунги кунда энг катта тиббий-биологик инте рнет маълумот лар базаси қайси?
|
Mail.ru
|
Google
|
Amazon
|
PubMed
|
4
|
47
|
Энг катта тиббий-биоло гик интернет маълумотлар базаси ҳажми қанча?
|
20000 дан ортиқ
|
20000000 дан ортиқ
|
16 000000 дан ортиқ
|
90000 дан ортиқ
|
3
|
48
|
Геномни бел- гилаш дегани нима?
|
Геномдан генни ажратиб олиш
|
Ген ҳолатини аниқлаш
|
Аллелларни сонини аниқлаш
|
ДНК ни ўқиш
|
1
|
49
|
Генни функ -циясини аниқ- лаш дегани нима?
|
Ген ҳолати аниқлаш дегани
|
Генни организ мда қайси фун кцияни бажа рилиши дегани
|
ДНКни ўрганиши
|
Геномдан генни ажратиб олиш
|
2
|
50
|
Молекулаларни фазовий стру ктурасини бил иш қандой им кон яратади?
|
Молекулани қандай ишла шини ва унинг ишлашига қан дай таъсир қилишни
|
ДНКни ўрганиши
|
Аллелларни сонини аниқлаш
|
Ген ҳолатини аниқлаш
|
1
|
51
|
Молекулаларни фазовий стру ктурасини бил иш қандой им кон яратади
|
ДНКни ўрганиши
|
Генни организ мда қайси фун кцияни бажа рилиши дегани
|
Дори препаратларини таёрлашда
|
Ген ҳолати аниқлаш дегани
|
3
|
52
|
Ген-нокаут ёки РНК интерфре нцияси нима?
|
Кераксиз генларни юқотиш
|
Организмнинг белгиланган генлари фаоллигини тўхтатиш
|
Кераксиз генларни учириб ташлаш
|
Ген фаолиятини шрганиш
|
2
|
53
|
Ген онтологияси бу нима?
|
Ген кетма кетликлар
|
Кераксиз генларни учириб ташлаш
|
Ген фаолиятини шрганиш
|
Генетик маълумотларбазаси
|
4
|
54
|
Нечинчи йилда ген онтологияси бўйича иш бажарилди?
|
1998
|
2008
|
1967
|
2015
|
1
|
55
|
Ўзбекистонда биоинформатика фанининг ҳолати
|
ЎзР Биоинфор матика инсти тутини ташк ил қилиниши
|
ЎзР ФА қоши даги Геномика ва Биоинформа тика марказини очилиши
|
ЎзР биоин форматика бўйича ҳеч қандой таш килот йўқ
|
Биоинформатика бўйича академия мавжуд
|
2
|
56
|
Геномларни таҳрирлаш қай си технология ларини биласиз?
|
GDTW
|
CILPE, NTRES
|
TALEN, Zinc Finger ва CRISPR/Cas9
|
DDHFPN
|
3
|
57
|
Ген муҳандислиги тарихи
|
2006
|
1972
|
1998
|
1956
|
2
|
58
|
Ген муҳандис лигига асос солган олим
|
Герберт
|
Ахматқулов
|
Пол Наим Берг
|
Френсис Криклар
|
3
|
59
|
Ген муҳандис лиги қандой фан янгилиги билан бошланди
|
Гени очилиши бмлан
|
Аллелларни яратилиши билан
|
Рекомбинант ДНК яратилиши билан
|
Геномика аннотасиясини очилиши билан
|
3
|
60
|
Биоинформатика қайси соҳа ларда энг кўп ишлатилади
|
Қишлоқ хўжалиги ва медецинад
|
Экология соҳасида
|
Ҳарбий медецинада
|
Ҳужайрани ўрганишда
|
1
|
61
|
Одам ДНК эле ментлари энци клопедиясини яратиш қачон бошланди?
|
1999
|
2003
|
2006
|
2012
|
2
|
62
|
TALEN технолгияси бу
|
Генларни ўқиш учун мўлжалланган
|
ДНКани ўқиш учун
|
Геномни ўқиш учун
|
Транскрипцияни фаоллаш тирувчиларга ўхшаш эф фектор нукле азалар
|
4
|
63
|
Zinc Finger, TALEN, CRISPR технологияларни мақсади
|
Биологик тадқиқотларни олиб бориш учун
|
Экологик тадқиқотларни олиб бориш учун
|
Геномлар уст ида турли хил манипу ляцияларни амалга оширишда
|
Қишлоқ хужалик ҳосилдорлигини оширишда
|
3
|
64
|
Геномлар усти да турли хил манипуляцияларни ўтказиш дан мақсад
|
Биологик тадқиқотларни олиб бориш учун
|
Трасген ва мутант ҳайвон ва усимликлар ни яратиш
|
Қишлоқ хужалик ҳосилдорлигини оширишда
|
Экологик тадқиқотларни олиб бориш учун
|
2
|
65
|
TALEN технол огияси қайси йида нуфузли технология деб тан олинди халқаро миқёсда
|
2011
|
2005
|
1999
|
1967
|
1
|
66
|
Бундай техно логияларни яратилиш тари хи нима билан боғлиқ
|
ДНК ни кашф қилиниши билан
|
Гени ўрганилиши билан
|
Трасген ва мутант ҳайвон ва усимликлар ни яратиш
|
|
