В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х

23.1.3-жадвал
М и н е р а л х о м а ш ё в а о з и қ - о в қ а т м а ҳ с у л о т л а р и
э к с п о р т и н а р х л а р и н и н г ў з г а р и ш и 3
2005 й.
2006 й.
2007 й.
2008 й.
2009 й.
2010 й.
Жами бирламчи сектор 
маҳсулотлари
100
121
135
172
121
152
шу жумладан:
Озиқ-овақг ва ичимликлар
100
110
127
157
136
152
Қшплоқ хўжалик хомашёси
100
109
114
113
94
125
Минераллар ва рангли 
металлар
100
156
183
169
136
202
Еқшви
100
119
132
185
117
147
шу жумладан:
Табиий газ
100
115
117
174
110
113
Хом нефть
100
121
133
182
116
149
Кумир
100
104
138
266
149
206
Т а б и и й х о м аш ё ресу р сл ар и нархларин и ўсиб бо р и ш тенденциясига р е н та
м у н о саб атл ар и б ев о си та таъ си р к ў р сатад а. Т оғ-кон саноатида и ш л аб
3 International Trade Stafctics. WTO. Geneva 2011. P. 264.
397

---

чи қарувчилар н архи одатда, ф аолият ю ритаёгган конлард а м аҳ су л о т тан н архи
энг ю қо р и б улган корхоналар билан белгиланади. Б у ҳ о л ат б о ш қ а и ш лаб 
чи қар у вч и л ар га ҳам рен та олиш им кони ни беради.
23.2. Ж а қ о н о з и қ - о в қ а т б о з о р и н и н г т а р к н б и
в а р и в о ж л а н и ш х у с у с и я т л а р и
Х ў ж а л и к ф аоли яти н и нг глоб аллаш уви х ам д а халқаро м еҳн ат так- 
сим о ти н и н г т а б о р а чукурлаш иб б о р и ш и б арч а турдаги товарлар халқаро 
савдосини ж ад ал суръатларда ривож лантирм окда. Ш у б и лан б и р га халқаро 
м и кёсд а қ и ш л о қ хўж али ги х ом аш ёси в а озиқ-овқат м аҳсулотлари савдоси 
тай ёр 
сан оат 
м аҳсулотлари 
савдоси га 
Караганда 
п аст 
суръатларда 
р и вож ланм оқд а. Ш у бои с ж аҳ о н то вар айланм асида аграр м аҳсулотлар у л у ш и
асга-секи н п асай и б б о р м о в д а в а 20 1 0 й и л д а у н и н г ж ахрн эксп орти даги у л у ш и
9 ,2 % и н и таш к и л этди. У ш у ҳо л ат и лм ий -техн ик тар ақ қи ёг ш ар о и ти д а аграр 
соҳа э к с п о р
1
'ининг п аст су ръатларда ўсаётганини акс эттирса-д а, ам алд а 
эк с п о р т в а им п о р т ҳаж м и н ату р а в а қий м ат кўрсаткичларида ош и б борм окда.
Ж аҳ о н д а о зи қ-овқат м аҳсулотларини и ш л аб чи қариш м ан б ал ар и в а
ом и ллари к у й и даги лардан иборат:
1. Қ и ш л о қ х ўж али ги и ш л аб чи қариш ининг д астл аб ки ш а р ти ер 
ресурслари ди р. Ш и м о л и й А м ерика в а А встралия й ири к ер ресу р сл ар и га эга 
(тегиш ли ч а к и ш и бош и га 23,6 в а 15,5 га тў гр и келади). Ри вож ланаётган
м ам лакатларн и н г би рон таси Ш и м оли й А м ерика в а А встралияд агидек к атта ер 
р есурслари га э га эм ас. Ф а қ зг Л о ти н А м ерикаси да ҳар бир киш и ҳ и со б и га 
қ и ш л о қ х ў ж ал и к ерлари н и н г н исб атан ю қо р и курсаткичлари қ ай д этилган — 
1,5 га. Р и вож лан аётган м ам лакатларда у м ум ий ҳисобда ҳ ар бир к и п ш га 0,67 
гектар, жах;он б ўй и ча э с а —0,82 г а қ и ш л о қ хўж алик ерлари тў ғр и келади.
Е р
р есу р сл ар и
тар к и б и д а 
и ш лов 
бериладиган 
ер 
м ай дон лари
(суғорилад иган , ҳай далади ган ерлар) ҳаж м и м уҳи м аҳам и ятга эга. С ў н гги ўн 
й и ллард а у ш б у кўрсатки ч ж аҳ о н м и қёси д а аҳоли сонининг ў си ш и га м о с эм ас 
эд и в а аҳ о л и ж о н бо ш и га 0,23 гектаргача кам айди. У ш б у кўрсатки чни нг 
қисқари ш и Я қ и н в а У р т а Ш ар қ м ам лакатлари, А ф ри кани нг С ахрои
К аб и р и д ан Ж ан у б д а ж ой лаш ган м ам лакатлар в а ривож ланган м ам лакатларда 
ю з берд и. Б у н д ай ш арои глард а м аҳсулот и ш лаб чикариш нинг кў п ай и ш и
и ш лаб чи қари ш н и интен сивлаш уви ҳи соб и гатаъ м и нл ан д и .
2 . О зи қ-ов қат м аҳсулотларини и ш лаб чи қариш ни кўпай ти ри ш н и н г 
м у ҳ и м ом и ли қ и ш л о қ хўж али гид а ким ёви й у суллардан ф ойд алани ш бўлди. 
К им ёви й ўғитларн и, зараркунандалар в а б егон а ўтлар б и лан кураш и ш
в о си гал ар и н и қ ў л лаш асо си й қ и ш ло қ хўж алиги экинлари ҳ о си лд орли ги
у м у м и й ў си ш и н и н г 40 ф ои зин и таъм инлади. А гар 1973 й и л д а бутун д ун ёда 1 
гектар ҳай далади ган ерлар в а к ў п йиштик эки н ларга 60 к г ўғитлар солин ган
бўлса, 2 0 0 0 -2 0 0 2 й и л л ар д а - 9 9 к г ўғитлар иш латилди. М и н ерал ўғигларни н г 
энг й и р и к дозалари У зо к Ш ар к в а Е вр о п а м ам лакатларида қўллан и лади .
398

---

Р и во ж л ан ган м ам лак атл ар да эко л о ги к ҳ ар ак ат таъ сир и д а м инерал утитлардан
ф о й д ал ан и ш м и кд о р и ҳ ар би р гектарда 132 д а н 121 кг гача камайди. М и н ерал 
ўгитл ар А ф р и к а м ам лакатлари да оз м и кдорларда - 1 г а и ш лов б ерилади ган
е р л ар в а к ў п й иллик ўси м ли кп арга 13,2 кг. қўлланилади.
3. Қ и ш ло қ х ў ж али к м аҳсулотлари ни и ш л аб чи қариш ни ри вож лан - 
т и р и ш н и н г м уҳи м м ан б аси қ и ш л о қ хўж али к ерларини суғориш хисоблан ади . 
М и со л у ч у н 2 0 0 0 -2 0 0 2 й ил л ар д а ж аҳ о н д а и ш лов бериладиган ерларн и н г 
19,7% и суғори лади ган ер л ар н и таш к и л этгани ҳ о л д а (1980 й и л д а - 17,7% ) 
у л а р ялп и қ и ш л о қ х ў ж ал и ги м аҳсулоти ни н г тахм и нан 4 0 % ини таъм и нлади . 
Е р л ар н и суғо р и ш н и н г ю қо р и курсатки члари Ж ан убий О сиё (41,2% ), Ш арқи й
О си ё в а Я қ и н Ш а р қ м ам лакатлари да (38,4% ) қ ай д этилган. Т ропи к А фрика 
м ам лакатлари да э с а и ш лов бериладиган ерларнинг бор-йўги 4 Д % и
сугорилад и ган ерлар х и ссаси га тў гр и келади.
4. И лм и й тадқи қотлар, биринчи гал д а д о н л и эки н лар в а ем -хаш ак 
эки н лари н и н г 
(со я л и дуккакли лар, м аккаж ўхори, пом и дор, р ап с) ю қо р и
х оси лд ор ги б р и д л ар и ва генети к я н ги навлари ни яр ати ш йўнали ш и к и ш ло к 
х ў ж али ги и ш л аб ч и қ ар и ш и н и интен сиф и кади ялаш га салм оқли ҳ и сса қўш ди. 
Т рансген эки н лар м ай д о н л ар и 18 т а м ам лакатда 2,8 м лн. гектардан 6 7 ,7 млн. 
гектаргача кўпайди. Т р ан сген м аҳсулотларни и ш лаб чи қариш ни н г асоси й
у л у ш и А КД1 (43% ), А р ген ти н а (14% ), Бразилия, Х и го й ва Ж ан у б и й А ф ри ка 
Р есп убли к аси га тў ғ р и келади. Д еҳқон чи ли кда илм ий-техник тар аққи ёт 
ю тукл ар и н и н г к ў л лан и л и ш и до н л и экинлар ҳоси лд орлиги ни нг 33% д а н ор ти қ 
ў си ш и га о ли б келди. Д о н л и эки н лар ҳоси лд орлиги ў р тач а ҳ ар гектаридан 3,1 
то н н ан и таш к и л қилди.
Ж аҳ о н д а ози қ-о вқат м аҳсулотларини и ш лаб чиқариш ж адал суръатларда 
ў с и б борм окд а. М асал ан , 1 9 9 0 -2 0 0 2 й иллард а ози қ-овқат иш лаб чи қари ш
ҳаж м и 1,3 баравар о р тд и в а аҳолин и нг ў си ш и суръатларига тенглаш ди. 
Ж аҳ о н д а ози қ-о вқат м ахсулотлари и ш лаб чи қариш ни н г ўсиш и, и ш лаб 
ч и қар и ш д аги кулай т а р к и б и й ўзгариш лар б о ш ка иж об ий тенденциялар у ч у н
зам и н яратди, ж ум ладан , с ў ш т и я р и м аср д ав о м и д а асосий озиқ-овқат 
м ахсулотлари и ш лаб ч и қ ар и ш и қийм ати пасайди.
Қ и ш л о қ х ў ж ал и к м ахсу л о тл ар и и ш лаб чиқариш тар к и б и д а озиқ-овқат 
эки н л ар и у л у ш и н и н г о р ти ш и в а техн ик экин лар улу ш и ни н г пасайиш и 
тен д ен ц и яси кузати лм окд а. О зиқ-овқат эки н л ар и таркиб ид а и нсон н ин г 
ов қатлан и ш и у ч у н э н г м у ҳ и м и до н м ахсулотлари бўлиб қолм окда. Т ахди ллар 
кўрсатиш и ч а, ға л л а эк и н л а р и ҳисобига ж аҳ о н аҳолиси ўзининг озиқ-овқат 
м аҳ су л о тл ар и га б ў л ган эҳ тиёж л ар ин и нг 5 0% га яқи н и н и қондирилади. У ш б у 
н и сб ат т о б о р а чо р в ач и л и к м аҳсулоти (17% ) ф ойд асига ўзгар и б борм окда. 1 кг 
гў ш тн и и н тен си в и ш л аб ч и қар и ш у ч у н ўртача 4—5 к г озуқа талаб қш ш н са, 
у н и н г 5 0% и н и д о н т а ш к и л қилади.
Ж аҳ о н ози к-овқат и ш л а б ч и қ ар и ш вд а асосий ўринни агросаноат 
м аж м уаси
таш к и л этад и . 
А гросан оат м аж м уаси й и р и к тарм окдараро 
м аж м уаси б ў л и б , қ и ш ло қ х ў ж али ги х ом аш ёсини егиш ти ри ш в а қайта иш лаш ,
399

---

ж ам и я т э х ти ёж л ар и в а аҳ о л и талаби га м у в о ф и қ тай ёр м аҳсулотн и и ш лаб 
чиқариш в а соти ш га й ў н алти рилган ту р л и тарм окдарн и бирлаш тиради.
А гр о сан о ат м аж м у аси га қ и ш ло қ хўж али ги м аш и н асозлиги , аграр сектор 
м аҳсулоти н и қ ай та и ш лаш , қ и ш л о қ хўж алик, савдо, тр ан сп о р т корхоналари
к и р ад и в а у л а р озиқ-онқат м аҳсулотлари , қи ш ло қ х ў ж ал и к х ом аш ёсин и қайта 
и ш л аш н ати ж аси д а о ли н ад и ган сан о ат м аҳсулотлари ни я р ати ш в а тақси м лаш
ж ар аёни га бев оси та ёк и б и л во си та ж алб қилингандир. Т ах м и н и й баҳоларга 
Караганда, агросан оат м аж м у аси н и н г ж аҳ о н Я М М и д аги у л у ш и 20— 2 5 % ни 
таш ки л этад и в а қ и ш л о қ х ў ж али ги и ш л аб чи қар ил и ш и д а м аш и н алар, асбоб- 
ускуналар в а к и м ёви й у ти тлард ан ф ойдаланиш нинг х аж м и ни н г кенгай иш и , 
ш у н и н гд ек х о м аш ёни к ай та и ш л аш н и н г чукурлаш уви в а хизм атлар соҳаси 
корхоналари (сав д о, тр ан сп о р т в а ж ам о ат овқатланиш и) сони н и н г кўпай и ш и
ҳи со б и га я н а д а орти б борм окда.
Қ и ш л о қ хўж али ги м аҳсулоти ни н г м уай ян қи см и сан оат и стеьм оли га 
й ўнал ти р и л ад и . С о ф т е х н и к эки н лар -
пахта,
каноп , н атурал каучук, 
там аки лард ан
таш кари , 
сан о атд а қ ай та ш п л аш га 
ози қ-овқат 
сектори
м аҳ су л о ти н и н г б и р қи см и й ўналтирилд и, ж ум ладан , 
бев оси та қ и ш ло қ 
х ў ж али ги и ш лаб ч и қар и ш и н и н г айрим соҳалари бў л м и ш ем -хаш ак, ўғи тлар 
и ш л аб ч и қ ар и ш га хос. М асал ан , гўпгг вазни н и 1 к г г а о ш и р иш у ч у н 4-5 кг 
аралаш ем -хаш ак керак, у н и тай ёр лаш у ч у н э с а соя, м аккахўж ори , о зу к а до н и
в а б оп щ а и н греди ен тлар та л а б этилади . Д ен ги з балиғи ўгитлар олиш у ч у н ёки 
озуқави й қўш и м чалар си ф ати д а қўллан и лиш и м ум кин, 1 к г кревегкаларни
ети ш ти р и ш у ч у н эса 5 к г гач а б ал и қ сарф лаш к ер ак бўлади. Ҳ ай вон
п р отеин лари — гўш т, д ен ги з м аҳсулотлари га б ў л ган тал аб н и н г ўси ш и ем- 
хаш ак эки н л ар и и ш лаб ч и қ ар и ш н и теги ш л и ч а к ўпай ти риш н и тал аб килади.
Д у н ё м ам лакатлари н и ақ о л и н и ози қ-о вқ аг б и лан таъ м и н л аш д араж аси га 
кўра ку й и д аги гурухдарга аж р ати ш м ум ки н:
1. О зи қ-о в кат м аҳ су л о тл ар и н и н г асосий эксп ортерлари (А Қ Ш , К анада, 
А встрали я, Ж А Р , Т аи л ан д в а Е в р о п а И тги ф о қ и н и н г айрим м ам лакатлари).
2. О зи қ-о в қат м аҳ су л о гл ар и н и ф ао л эксп о р т қ и л у в ч и кич ик м ам лакатлар 
(В енгрия, Ф инляндия).
3. О зи қ-ов қат м аҳсулотлари ети ш м асли ги м ав ж у д в а у л ар н и соти б олиш
и м ко н и га э га м ам лакатлар (Я пония)
4. О зи қ-овқат м ахсу л о тл ар и б и л ан ў зи н и зў р га таъ м и нл о в ч и м ам лакатлар 
(Ҳ индистон , Х и г о й , Ж ан у б и й А м ер и к а мам лакатлари).
5. О зи қ-ов қат м аҳсулотлари билан таъм и нлан ган лик д ар аж аси глобал 
ози қ-о вқат ҳ о л ати га таъсир кўрсатм ай д и ган м ам лакатлар (П апуа-Я нги Г ви нея, 
И сландия).
6. О зи к -о в к эт етш п м асли ги ту ф ай л и ў зи н и ў зи таъ м и н л аш м ақсади да сув 
в а ер р есурслари н и ўзлаш ти р аётган м ам лакатлар 
(М иср, 
И ндонези я, 
П оки сгон , Ф илиппин).
400

---

7. А ҳ о л и н и о зи қ -о в к ат м ахсулотлари билан таъ м и нлаш дараж аси
м ун тазам р ав и ш д а ём о н л аш аёгган м ам лакатлар (А ф рикан ин г С ахрои К аб и ­
р и дан Ж ан у б д а ж о й л аш ган м ам лакатлар).
8. А х р л и со н и р е с у р с им кониятларидан ж адал суръатларда ривож ла- 
н аётган и ту ф ай л и о зи қ -о в қ ат и нқи рози ю зага к елаётган м ам лакатлар (Гаити, 
Н епал , С альвадор)
2 0 0 5 -2 0 1 0
й и л л ар д а 
ж ах р н
озиқ-овқагг 
б озорлари д а 
озиқ-овқат 
м аҳсулотлари э к с п о р т й и л и га ў р гача 10% г а орти б б орган и ҳо л д а 2 0 1 0 й и лд а
1 трлн. 119 м л р д . д о л л ар н и таш к и л этди (23.2.1-ж адвал).