В а Х а б о в а. В., Т а д ж и б а е в а д. А., Х а ж и б а к и е в ш. Х



Download 23,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet273/441
Sana22.02.2022
Hajmi23,32 Mb.
#112691
1   ...   269   270   271   272   273   274   275   276   ...   441
Bog'liq
Jahoniqtisodiyotyoti

23.2.3-жадвал
Ҳажми, млрд. долл.
Жами товарлар 
импортидаги улуши, %
1990 й.
2000 й.
2010 й.
2005 й.
2010 й.
ЕИ
200,0
469,0
7,9
8,8
АҚШ
30,1
51,2
97,3
4
2
4,9
Япония
34,2
48,6
64,0
10,4
92
Хитой
4,6
9,0
59,5
3,3
4,3
Россия
8,3
34,4
14,3
13,8
Канада
7,1
12,0
27,9
5,6
7,1
Мексика
4,3
8,5
19,5
6,0
6.5
Корея Республикаси
3,9
7,7
192
4,4
4,5
X X аср б о ш лар и д а ж аҳ о н озиқ-овқат м аҳсулотлари савдосидаги н и золи
м асал а халқаро сав д о д а туфли тариф в а н отариф чекловларн и бекор қили ш
орқали у н и ян ад а э р ки н л аш ти р ш п ш ш ҳисобланади. 1995 й и л д а Ж С Т
д о и р аси д а шшгаб ч и қ и л г а н қ ш п л о қ хўж алик м аҳсулотлари бўйича ш артн ом а 
у м ум ан
савдонинг 
эрки н лаш трили ш и , 
м аҳсулот 
и ш лаб 
чи қари ш
в а
эксп ортн и н г давлат то м о н и д ан субсидияланиш ини қисқартириш , ри вож ­
лан ган м ам лакатлар о зи қ-овқат м аҳсулотлари бозорига ривож ланаётган
м ам лакатлардан м а ҳ с у л о т етказиб бериш ни содд алаш тириш ни назарда тутган
бўлса-да, ун и н г ш ар тл ар и м унтазам равиш д а баж арилм асдан келинм окда.
23.3. Ж а ҳ о н о з и қ - о в қ а т и н қ и р о з и в а у н и ҳ а л э т и ш й ў л л а р и
2007-2008 й и л л ар д а бош лан ган к иш ло қ хуж алик м аҳсулотлари в а озиқ- 
о в қат товарлари н и н г н архин и нг кескин ў си б бори ш и тен ден ци яси давом
этм окда. Ф А О м аъ л у м о тл ар и га к ў р а уш б у д ав р д а 55 турдаги озиқ-овқат 
м ахсулотлари н ар х и к еск и н ўсди. Ж ум ладан, 2010 йилд а озиқ-онқат 
м аҳсулотлари н архи 2 4 ,3 % г а в а 2011 й ид ц а э са 11% га, ж ум ладан
ри вож лан аётган м ам лак атл ар д а 20 % гач а ош ди.
О зиқ-овқат м аҳ су л о тл ар и нархлари асосан ривож ланаётган мам лакат- 
л ардаги и қтисодий ў с и ш натиж асид а аҳоли таркиб ид а ўрта синф нинг 
ш акллан и ш и ту ф ай л и ози қ-овқат м аҳсулотларига б ўлган талабн ин г ортиб 
кетиш и, биоёқилғи и ш л а б чи қариш ҳаж м ин и нг кўпай ш и , қ иш ло қ хўж али к 
м аҳсулотлари ни ети пгги рувчи асосий м ам лакатлардаги таби и й и қли м н ин г 
нокулай кел и ш и б и л а н б о ғл и қ ом и ллар таъ сири да соди р бўлди.
Ж аҳ о н ози қ-о вқат и н қи рози — О сиё, А ф ри ка ва Л о ти н А м ерикаси даги
ри вож лан аётган
м ам лак атл ар н и н г 
сурункали 
и қги со д и й
қолоқпиги 
оқибатидир. Ж ум лад ан , р и вож ланаётган м ам лакатларда 800 м лн: киш и тўй иб
6 International Trade Statistics. WTO. Geneva, 2011. P. 74.
403


овқатл ан м ай д и (ш ун д ан 2 0 0 м лн. А ф ри када, 221 млн. Ҳ ин ди стонд а, 142 млн. 
Х итойда) в а ж а ҳ о в д а ҳ ар й или 30 м лн. киш и (ш ундан, 6 млн. болалар) 
очликдан в а ф о т этади.
2008 й и л бо ш и д а ж аҳон д а н авб атдаги о зи қ-овқат инқирози бош лан д и ва 
саккизта р и в о ж л ан ган м ам лакатлар р аҳ б ар л ар и Я п о н и яд а м ах су с сам м и тга 
й иғилиб, у ш б у ҳод и сан и н г ж аҳ о н и кти со д и ёти га таъсири , оқиб атлари н и н г 
олдини о л и ш ч о р ал ар и н и м у ҳ о кам а кили ш ди .
О з и қ - о в қ а т м а ҳ с у л о т л а р и н а р х л а р и н и н г к е с к и н о ш и б к е т и ш и . Б М Т , 
Ж аҳон б ан к и , Х В Ф , Ж аҳ о н о зи қ-овқат д асту р и в а О зиқ-овқат в а қ и ш л о қ
хўж али ги таш к и ло ти (Ф А О ) 2008 й и л м а р т в д а ж аҳ о н ҳ ам ж ам и яти га озиқ- 
овқат и н к и р о зи х ав ф солаётганини расм ан эъ л о н қилди. 2008 й и л н и н г 1 
апрелид а ози қ-о вқат и н қи рози ж аҳ о н н и н г 3 9 т а м ам л а к а ш н и қам раб олди.
20 0 9 й и лд ан б о ш л аб ж аҳ о н д аги о зи қ-овқат м ахсулотлари н архлари кескин 
о ш и б кетд и
(д еярли 40% ). 2 0 1 0 й и л н и н г декаб рид а э са ози қ-овқат 
м аҳ су л о тл ар и н и н г н ар х и н авб атдаги р ек о р д дар аж ад а қим м атлаш ди.
Т и з и м л и -и к т и с о д и й с а б а б л а р . Б М Т эксп ер тл ар и ва ж аҳонн ин г етакчи 
м утахасси слари ғалла, гур у ч нархларин ин г назоратсиз ў си б б ори ш и в а бун и нг 
оқиб ати д а 
сод и р 
бўладиган 
и н қ и р о зн и н г 
я го н а 
сабаби 
— 
бозор 
и қ ги со д и ёти н и н г қи й м атли (п уллик) неокласси к парадигм асига бо ғл и қ бўли б 
ж аҳон б о зо р
и қти соди ёти қ и й м ат кўрсатки ч лари га асосланиб, и ш л аб
ч и қарилад и ган товар л ар н и нг м о д ци й -аш ёвий ном ен клатураси ни х и собга 
олм ай ди д е г а н ғояга асосланади. Б у п аради гм а н еги зи да куйидаги тўртта эски 
постулатлар ётади:
- х а м м а н ар сан и пул ҳал қилади;
— и кти со д и ётн и н г ҳақиқий м о ти вац и яси ф о й д а олиш ;
— х и зм атл ар со х зси н и су н ъи й о ш и риш ҳи со б и га и ш лаб ч и қари ш си з 
ф ойд а олиш ;
- п у л б ў л с а зар у р и стеъм ол то вар л ар и н и соти б ол и ш м ум кин.
Т о р т е х н о к р а т - п р а г м а т и к л а р э г о ц е н т р и з м и : т е х н и к а в а т е х н о л о - 
г и я л а р и
1
П
1
г қ у д р а т и н и м у г л а қ л а ш т и р и ш . Т ехнократларн ин г м азкур гу руҳи
X X аср н и н г охирги чо р аги д а и лм ий -техн ик и нқи лоб ду н ён и н г й ири к 
кор п о р ац и ял ар и , м ам лакатлар в а халқпарн ин г тех н о ло ги к хулқ-атво р и
услу б и н и б ел ги лаб берди. И н д у стр и ал и ш л аб чи қариш даги тех н и к ю туқлар, 
авиакосм и к 
в а ч у к у р
сув о сти тех н икаси ни нг ж ад ал ри во ж л ан и ш и
тех н и кан и н г қ у д р атл и экан л и ги в а таб и ат қ онун и ятлари га қар ш и б ори б 
б ўй сун д и ра о л и ш и га техн ократларн и и ш о н гар д и .
О з и қ - о в к а т м а х с у л о т л а р и н а р х л а р и ў с и ш и н и н г а п и к и к т и с о д и й
с а б а б л а р и . 
Х и то й , 
Ҳ и н д и стон
в а
б о ш қа 
м ам лакатларда 
ози қ-овқат 
м аҳ су л о тл ар и га 
талабн и н г 
кескин
ош иш и, 
ж ах о н
б у гд о й
захи раси
м и кд ори н и н г сўн гги 3 0 й и л и ч и д а кр и ти к дараж агача кам айиб кетиш и, д ав л ат 
д а р о м ад л ар и н и н г бир қи см ин и ж аҳ о н бозорид а неф ть н архин и нг ош и б
кетгани т у ф а й л и эн ерги я ресурслар и ни соти б олиш га сарф ланиш и, тран сп орт 
хизм атлари қи й м ати н и н г ортиш и, п ротекц и они зм сиёсати асоси да “ кўш н ин и
404


ҳ о н авай р о н қили ш ” там о й и л и б ў й и ч а гуруч еггиштирадиган м ам лакатларн и н г 
ў зар о сав д о у р у ш л ар и , ж аҳ о н н и н г айрим м ам лакатлари то м о н и д ан бугдой 
гу р у ч , м аккаж ўҳори , картош ка, соя, қ ан д лавлаги ва п альм а ёғи д ан биоён илги
и ш лаб ч и кар и ш у ч у н фойдаланш тиш и.
Э к о л о п и с - и қ л и м и й с а б а б л а р . Б у ерда r a n сун гги 50 й и л и ч и д а 
и н сон и ятн и н г ак гр о п о ген -тех н о ген ф аолияти н ати ж аси д а эко л о ги к м увоза- 
н атн и н г бузи л и ш и қ ақи д а борад и. У ш б у сабаб га к ў р а сў н гги й ил л ар д а 
сай ёр ам и зд а но қу л ай и қли м и й ўзгариш лар ю з берм окда. О қи батд а 2 0 0 7 й и л д а
Ж ан у б и -Ш ар қи й
О с и ё
м ам лакатлари -
Х итой, 
В ьетнам , 
Б англадеш , 
И н д о н ези я , Ф ш ш п п и н д а гуруч ҳ о си ли қисм ан н обуд бўлди.
Ф А О п рогн озлари га к ў р а ж аҳонд а ози қ-овқат маҳсулсггларига бўлган
тал аб н и қ о н д и р и ш у ч у н зарур бў л ад и ган и ш лаб ч и қ ар и ш хаж м и н и м ун тазам
рав и ш гд а ош и р и б б о р и ш зарур. Ж ум ладан, 2020 й илд а озиқ-овқатга бўлган
қ ў ш и м ч а тал аб н и қ о н д и рш п у ч у н 88,9 м лн. т о н н а бугдой, 89,2 м лн. то н н а 
ш о л и , 107,5 м лн. т о н н а м акаж ўҳори, 36 ,7 млн. т о н н а г ў л п в а гў ш т 
м ақсу л о тл ар и , 89,5 м л н . т о н г а су т в а су т м аҳсуло тл ар и и ш лаб ч и қар и ш зарур 
б ў л ад и (23.3.1-ж адвал).
С ў н гги ў н й и лли клар и ч и д а д у н ёд а ози қ-овқат м аҳсулотлари б и лан
таъ м и н л аш д а и ж о б и й ўзгариш лар ю з берди. 1 9 9 0 -2 0 0 0 й и л л ар д а зарури й
о зи қ -о вқ ат м аҳсулотлари н и нг э н г к а м м и қдори ни хам о лм аётган а қ о л и ул у ш и
13% г а қискарди. Ш у н т а қарам асдан, 2008 й и л д аги ози қ-овк^т инқи рози
н ати ж аси д а тў й и б овқатлан м аётганлар сони ор ти б 2 0 1 0 й и л д а 9 2 6 м и лли он
к иш ин и , ри вож ланаётган м ам лакатлар аҳолисин ин г 16% и н и таш к и л этди. Ҳ ар 
й и л и р и вож лан аётган м ам лакатларда 2 0 млн. бола о р и қ туғилиб, тў й и б
о вқатл ан м асл и к 5 м л н . б олан и нг ў л им ига сабаб бўл ад и в а т и р и к қолган лари
э с а турли касал ли кл ар га чалинади.

Download 23,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   269   270   271   272   273   274   275   276   ...   441




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish