ДОИМИЙ СИГНАЛ БЕЛГИЛАРИ 64. «Газ» ва «Нефт» доимий сигнал белгилари (расм 5.12, а, б) темир йўлларнинг нефт-газ қувурлари билан кесишган жойларда бевосита контакт тармоғи устунларида ёки алоҳида устунларда ўрнатилади ва кесишув жойларига ўта диққат (ҳушёрлик) билан яқинлашиш заруратини кўрсатади.
«Карст хавфли участканинг боши» ва «Карст хавфли участканинг охири» доимий сигнал белгилари (расм 5.12, в, г) темир йўлларнинг карстли зоналардан ўтиш жойларида бевосита контакт тармоғи устунларида ёки алоҳида устунларда жойлаштирилади ва чегараланган участкани ўта диққат (ҳушёрлик) билан ўтиш кераклигини кўрсатади.
Расм 5.12
65. «Тормозлаш боши» (расм 5.13, а) ва «Тормозлаш охири» (расм 5.13, б) доимий сигнал белгилари локомотив машинистига ҳаракатланиш мобайнида автотормозлар ишини текшириш жойларини кўрсатади.
Бундай сигнал белгиларини жойлаштириш тартиби комиссия томонидан аниқланади ва ДАТК раиси томонидан тасдиқланади.
а)
б)
в)
Расм 5.13
66. «Ток қабул қилгични тушир» сигнал кўрсаткичлардан фойдаланган ҳолатда унинг олдидан нур қайтаргичли «Диққат! Ток ажратгич» доимий сигнал белгиси ўрнатилади (расм 5.14, а).
Нур қайтаргичли «Ток қабул қилгични кўтар» доимий сигнал белгиси ҳаракат йўналиши бўйлаб ток ажратгичдан сўнг ўрнатилади (расм 5.14, б).
а)
б)
Расм 5.14
«Ток қабул қилгични тушир» сигнал кўрсаткичлар ва «Ток қабул қилгични кўтар» ва «Диққат! Ток ажратгич» доимий сигнал белгиларини жойлаштириш схемаси 5.15 расмда келтирилган. Уларнинг жойлашуви доимий сигналларнинг кўриниш ва қабул қилинишини тўсиши керак эмас.
Расм 5.15
12-вагонли электрпоездлар қатнаганда ток ажратгичдан «Ток қабул қилгични кўтар» доимий сигнал белгисигача бўлган масофа 250 м дан кам бўлмаслиги керак.
Расм 5.16
67. Ток ажратгичнинг чекловчи контакт тармоғи устунлари алоҳида белгилар – навбатма-навбат тортилган тўрт қора ва уч оқ горизонтал тасмаларга эга бўлишлари керак. Ундан ташқари, поезд ҳаракати йўналиши бўйича биринчи устун қўшимча равишда вертикал қора тасма билан белгиланади (расм 5.16).
Белгилар бевосита устунларда ёки уларга маҳкамланган шитларда тасвирланиши мумкин. Кўп йўлли участкаларда кўрсатилган белгиларни контакт тармоғи конструксияларида йўл ўқи устида жойлаштирилиши мумкин. Электр ҳаракат таркибининг ток қабул қилгичлар кўтарилган ҳолда бу устунлар (белгилар) оралиғида тўхташ тақиқланади.
68. Чекловчи устунчалар ундан сўнг ҳаракат таркибини стрелкали ўтказгич ёки берк кесишув йўналишида жойлаштирилиши мумкин бўлмаган жойни кўрсатади (расм 5.17, а, б). Чекловчи устунчаларнинг асосий ва қабул қилиш-жўнатиш йўлларида турлича бўялиши керак (расм 5.17, б).
а)
б)
Расм 5.18
Расм 5.17
69. «Стансия чегараси» белгиси (расм 5.18) икки ва кўп йўлли участкаларда стансия чегарасини кўрсатади. Белгида ёзув ҳар иккала томонда бўлиши керак.
70. «Хавфли жой боши» (расм 5.19, а) ва «Хавфли жой охири» (расм 5.19, б) нур қайтаргичли доимий сигнал белгилари поезднинг кичик тезликда ҳаракатланишини талаб этадиган участка чегараларини бидиради. «Хавфли жой охири» сигнал белгиси «Хавфли жой боши» белгисининг орқа томонига ўрнатилади.
а)
б)
Расм 5.19
71. Огоҳлантирувчи сигнал белгилари «С» белгиси – ҳуштак бериш – тоннеллар, кўприклар, темир йўл ўтиш жойлари ва ҳ.з. лар олдида жойлаштирилади (расм 5.20);
«Локомотивни тўхтатиш» белгиси (расм 5.21) ДАТК минтақавий темир йўл узели бошлиғи тайинлаган комиссия белгилаган жойларда ўрнатилади.
