Шартли мисол: Бюджет ташкилотининг 2011 йил мобайнидаги ривожлантириш жамғармаси бўйича ҳисобланган даромадлари 80.0 млн сўмни ташкил қилди. Бу сумма албатта, 262-субсчётнинг кредитида йиғилиб боради. Бундан ташқари ривожлантириш жамғармасига тежалган бюджет маблағлари ҳисобидан 5.0 млн.сўм бюджет маблағи ўтказилди. Бу операция ҳисобда қуйидагича аксэттирилади: Дебет 112-субсчёт 5.0 млн.сўм; Кредит 232-субсчёт 5.0 млн.сўм. Юқоридаги ҳисобланган даромадлардан (80.0 млн.сўмдан) солиқларни ҳисобланиши (шартли равишда фақатгина бюджетга ҳисобланадиган 9% солиқни ўзини келтирамиз): Дебет 262-субсчёт 7.2 млн.сўм; Кредит 160-субсчёт 7.2 млн.сўм. Маълумки, Ўзбекистон Республикаси Вазирлар Маҳкамасининг 1999 йил 3 сентябрдаги 414-сон “Бюджет ташкилотларини маблағ билан таъминлаш тартибини такомиллаштириш тўғрисида”ги қарорига мувофиқ ривожлантириш жамғармаси маблағлари бўйича қўшимча даромад олаётган бюджет ташкилотлари 2000 йил 1 январдан бошлаб 2015 йил 1 январгача Давлат бюджетига ундириладиган солиқлар ва йиғимларнинг барча турларидан озод қилинган, бўшаб қолган маблағлар эса, моддий-техника ва ижтимоий базани мустаҳкамлашга, шунингдек уларнинг ходимларини моддий рағбатлантиришга мақсадли йўналтирилиши лозим. Ушбу имтиёз Ўзбекистон Республикаси Молия вазирлиги ҳузуридаги бюджетдан ташқари Пенсия жамғармасига, Республика йўл жамғармасига ва бюджетдан ташқари Таълим муассасаларини реконструкция қилиш, мукаммал таъмирлаш ва жиҳозлаш жамғармасига ажратмалар тўлашга ҳам жорий этилган. Мазкур ҳисобланган 7.2 млн.сўм солиқ суммасини имтиёзларда акс эттирилиши: Дебет 160-субсчёт 7.2 млн.сўм; Кредит 285-субсчёт 7.2 млн.сўм. Ривожлантириш жамғармаси маблағлари ҳисобидан бюджет ташкилотиининг 2011 йил мобайнидаги амалга оширган хақиқий харажатлари 75.2 млн. сўмни, шундан берилган имтиёзлар суммаси ҳисобидан жорий таъмирлаш харажатлари учун 7.2 млн.сўм хақиқий харажат амалга оширилди: Дебет 261-субсчёт 75.2 млн.сўм Кредит 159 ва бошқа тегишли субсчётлар 75.2 млн.сўм. Йил охирида аввало, иқтисод қилинган ва бюджетдан ташқари ҳисобвараққа ўтказилган бюджет маблағлари суммасига (5.0 млн.сўм) тўғри келувчи 261 “Бюджет ташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари ҳисобидан амалга оширилган хақиқий харажатлар” субсчёт дебетида акс эттирилган хақиқий харажатлар мос равишда 230 “Бюджет маблағлари бўйича жорий йилга молиявий натижалар” субсчётнинг дебетига ёзиш йўли билан ёпилади. Дебет 230-субсчёт 5.0 млн.сўм; Кредит 261-субсчёт 5.0 млн.сўм. Шундан сўнг, фойдаланилган солиқ ва бошқа мажбурий тўловлар бўйича имтиёзлар суммасига (7.2 млн.сўм) тўғри келувчи хақиқий харажатлар суммаси (таъмирлаш муносабати билан амалга оширилган хақиқий харажатлар) 261 “Бюджет ташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари ҳисобидан амалга оширилган хақиқий харажатлар” субсчётидан ҳисобдан чиқарилади. Бунда, 285 “Бюджетга ва бюджетдан ташқари жамғармаларга ҳисобланган солиқ ва бошқа мажбурий тўловлар бўйича имтиёзлар” субсчёти дебетланади ва 261 “Бюджет ташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари ҳисобидан амалга оширилган хақиқий харажатлар” субсчёти кредитланади. Дебет 285-субсчёт 7.2 млн.сўм; Кредит 261-субсчёт 7.2 млн.сўм. Қолган барча хақиқий харажатлар (75.2-7.2-5.0=63.0 млн.сўм) 261 “Бюджет ташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари ҳисобидан амалга оширилган хақиқий харажатлар” субсчётнинг кредитида ва 260 “Бюджет ташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари бўйича жорий йилга молиявий натижалар” субсчёти дебетида акс эттириш йўли билан ёпилади. Дебет 260-субсчёт 63.0 млн.сўм; Кредит 261-субсчёт 63.0 млн.сўм. Йил охирида 262 “Бюджет ташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари бўйича даромадлар” субсчётнинг кредитида акс эттирилган барча даромадлар (72.8 млн.сўм) 260 “Бюджет ташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари бўйича жорий йилга молиявий натижалар” субсчётининг кредитига ҳисобдан чиқариш йўли билан ёпилади ва 262 “Бюджетташкилотини ривожлантириш жамғармаси маблағлари бўйича даромадлар” субсчёт бўйича қолдиқ қолмайди. Дебет262-субсчёт 72.8 млн.сўм; Кредит260-субсчёт 72.8млн.сўм. Мазкур операциялардан кейин 260-субсчётнинг “Бош-журнал китоби”даги кўриниши қуйидагичабўлади: