Сурункали юқумли касалликларда оғиз бўшлит шиллиқ қаватининг жароҳатланиши
53
с а р и қ бўлади, асаб толалари ж ароҳатланганда оғрикуш ҳоси-
ла бўлади. Т уб и н и н г четлари қ и см ан қаттикдаш ган; бу асосан
л абд а ж о й л аш са, яқ қ о л кўринади. Я ра ҳосил бўлганидан 2-4
ҳаф та ўтгач, ж ағ ости л и м ф а тугунлари қаттиқлаш ади. Д а с т
лаб л и м ф а тугунлар ҳаракатчан, кей и н ч ал и к улар ўзаро ва тери
б илан б и ри кад и . К ўп ҳолатларда бу тугунлар йири н гл ай д и ва
ёри лад и .
С и л н и н г бу тури оғир кечади, а й н и қ с а қ ў п р о қ атроф даги
болаларда с и л н и н г тар қал и б кетадиган тури н и н г хавф и куза
тилади. Д аволаш ж араён и с е к и н л и к б илан о л и б б орилса, б е-
м ор тузалиш том он ўзгаради. Л аб раки ва қатти қ ш анкрдан сил
ш ан кр и осон ф арқланади: у н и н г ри во ж лан и ш и б ем ор ёш лиги
б и л а н л и м ф а т у г у н л а р и н и н г б и р и к и б к е т и ш и , я р а д а н сил
м и к роб актери ялари аж рал и ш и б илан тавсиф ланади.
Силли югирик.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати ва лаб
силлари ичида си л ли ю гирик кўп учрайди. К асаллик учун ўрна-
ш иб о л и н ган , қай талан и б тури ш и ва юз соҳасида кузатилиш и
тав си ф л и , ай н и вақгда лаб қ и зи л ҳош и яси д а, бурун соҳасига
тез ўтади. А йрим ҳолларда, ю қори л а б н и н г қи зи л ҳош и яси д а-
ги сил ч егаралан ган б ўлиш и ҳам м умкин.
С и л л и ю ги р и кн и н г би рл ам ч и э л е м е н т а бу д ўм б оқча (л и
п ом а). Л и п о м а дастлаб ясси , к и ч и к тўғноғи ч б о ш л и , катта ёки
қ и см ан каттар о қ қи зи л , са р ғи ш -қ и зи л , ю м ш оқ, оғри қси з ҳоси-
л а б ўлиб, тар м о қ л ан ган қ и см лари б и л ан қўш ни ҳосилаларга
қўйилади. Қ ўй и л и ш ж ароҳат ўчоғи турли к а п ал и к ва ш аклга
к и р и ш и м ум кин.
Л и п ом ал арн и таш хислаш учун и кки хил: д и а ск о п и к ва зон -
длаш усулларидан ф ой даланилади. Л и п о м ан и д и а ск о п и я кил-
ганда, оддий ш иш а м ослам адан ф ой даланилади; ш иш а б илан
тер и га ва лаб қи зи л ҳош и яси га б осилганда, қ о б и қ қо н си зл а-
н а д и , б ун д а л и п о м а қ и зи л ҳ о ш и я д а н й ў қ о л ад и , п е р и ф о к ал
қон том ирлар кенгаяди, л и п ом а қўн ғи р-сари қ ёки ш ағам рангда
кўринади ҳамда олм а бўтқаси ран ги ни эслатади. Б и р н еча л и -
п ом алар б и р -б и р и га қў й и л и ш и натиж асида д и аско п и яд а кат
та доғ, айрим ҳолатларда 1 см к а п а л и к к а ч а бўлган б и р-н еч та
алоҳида кич ки н а қўнғир доғлар вужудга келади. И кки н чи усул-
д а таш хислаш да тугм асим он зонд б илан л и п о м ага б о си л ган
д а, зонд о со н ги н а ки ри б кетади. Бу ф ен о м е н н и 1896 й. А. И.
П осп ел ов ан и қ л аган , ҳозирги вакгда каллоген ва ш акл и ўзга-
рувч ан ли к ш акл б узи л и ш и б и л ан и зо \л а н а д и .
Do'stlaringiz bilan baham: