инфилтратив, дўм боқ-
ли, ярали ва чандиқли
ж араён кузатилади. М аховли ж ароҳат-
л а н и ш д а б арча б осқи ч ўзгариш ларид а у ёки бу б осқи ч ҳоси-
л алар д а ўзига хос п о л и м о р ф и зм ҳолатида к л и н и к фарк^дари
нам оён бўлади.
О ғиз бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қаватида маховли жароҳат че-
гарали и н ф и лтрат ҳосил бўлиш идан б ош ланиб, сар ғи ш -о қ и ш ,
ай р и м ҳолатда, қ о р а м ти р -к ў к и ш рангдаги атроф тў қ и м ал ар -
дан ф арқланувчи тош м алар ҳосил қилади. К ейин инф илтра
60
О ш з бўшлиғи шиллиқ қавати ва лаб касалликлари
ц и я ўринларида турли катталикдаги — дон д ан то олча катта-
лигича келадиган д ўм бокдар ҳосил бўлади. Д астлаб дўм бокдар
қаттикдаш ади, кей и н ч ал и к ю м ш айди. Д ўм боқчалар ти зи м си з
ж ойлаш иб, пери ф ери к ўсиш том онга қўйилади. Д ўм боқпарнинг
кўпчилиги с а р и қ -б и н а ф ш а , б о ш қ а ҳолларда к ў к и ш -б и н а ф ш а
р ан гд а бўлади. Ю заси одатда я л т и р о қ тус б ерад и . К ўп и н ч а
дўм боқлар ярага айланади. Д ўм боқча ўрнидаги яра дастлаб кат
та бўлм аган, туби п аст-б ал ан д сарғи ш , о ч -и ф л о с рангда, ч ет
лари н отекис ш и ш ган ю м ш оқ ҳолатда бўлади. А йрим ҳолат-
л ард а, ж ар аён с у як тўқ и м аси га ўтади. Б унда кўп и н ч а, с у як -
н и н г алвеоляр ўси қаари ем ирилади. Я ра к ей и н ч ал и к ч ан д и қ-
л ан ад и , л ек и н дўм боқча ёки и н ф и лтрат ф и брозл ан ган д а ч ан -
д и қ я н а я р ал ан и ш и м ум кин. Ч а н д и қ ҳосил бўлиш и бу со ғай -
иб кети ш ж араён и бўлм аслиги ҳам м ум кин; чунки ай н и вақт-
д а и н ф и лтрат д ўм б оқча ёки я р а ҳосил қ и л и ш и м ум кин. М ахов
ч ан д и қл ари оғи з ш и л л и қ қ о б и қ қавати да ай л ан а ё к и нурси-
м он кўриниш да бўлади. Ч ан д и қлар ж ойлаш ган ўрнига ва кат-
та л и ги га б о ғ л и қ ҳолд а ф а о л и я т г а т а ъ с и р қ и л и ш и м у м к и н .
К ўпинча ю м ш о қ танглай ва ти л н и д еф о р м ац и я га учраш и, а й
рим ҳолларда, йўқолиб кетиш и кўринади. М аховдан ж ароҳат-
л а н и ш л а б д а ҳам ку зати л ад и . Б ун д а ш и ш б и л ан кеч ад и ган
ўткир и н ф и лтрат п айдо бўлади, натиж ада махов эл еф антеази
ю зага келади. Л аб қаттиғуташади, кам ки м и р л ай д и , қал и н л а-
ш ади. Л аб тери си ва қи зи л ҳош ияси б и р -б и р и д ан кам ф аркда-
нади. Ш у кўриниш д а, яхш и аксл ан ад и ган д ўм боқлар ю зага к е
лади.
Л аб н и н г и ч ки ю засидаги маховли ўзгариш тарқалган эр и т-
м а л а р д а н б о ш л а н и б , к е й и н и н ф и л т р а ц и я р и в о ж л а н а д и , у
кўки м ти р д оғд аги қ ал и н л аш ган эп и те л и й л а р б и л ан қ о п л а н -
ган. Ш у кўриниш да ш и л л и қ қ о б и қ қават устига кўтарилм ай-
диган дўм бокдар ҳам пайдо бўлиш и кузатилган. Л абдаги м а
ховли ўзгариш лар узо қ вақтгача ўзгари ш си з қол и ш и м ум кин,
айрим ҳолларда у ярал ан и б кетади. Д ўм б оқ устида ж ойлаш ган
унча чуқур бўлмаган яра ҳосил бўлиб, ун и н г сую қ аж ралм аси
қуриб, о ч -к ў к и ш караш ҳосил қилади.
Л абдаги ярали ж араён нинг асорати д оим о унинг деф орм а-
цияси — ю пқалаш иш и ёки теш илиб қолиш и ва чандикданиш и-
дир. Агар дўмбоқлар чуқур жойлаш ган бўлса - фиброзланса, унда
лаб чандикданиб н у гқ бузилади, лаб қи зи л ҳош иясида доғлар
пайдо бўлади. Оғиз ш иллиқ қоб и қ қаватининг маховли ўзгари-
ш и кам дан-кам ҳолатда ўтиш бурмагача давом этиб боради.
М аховли тош м ал арн и н г кўп и н ч а учрайдиган соҳаси бу ол -
д и н ги тиш лар, кам ҳолларда, ч ай н ов ти ш лар соҳасидир. М и л к
д а маховли ж ароҳатлар и н ф и лтрат ҳосил бўлиш и б илан б о ш
ланади. М и л к бўкади, ш иш ади, қаварган бўлади, м и л к сўр-
Сурункали юқумли касалликларда о н и бўшлит шиллиқ қаватининг жароҳатланиши
61
ғи ч лари тўли ш ад и , мил к кў р и н и ш и д ай тек и сл ан ад и ва осон
қон ай д и ган бўлиб қолади. К ўпинча бу ж араён га сўлак аж ра-
л и ш и н и н г кучайиш и қўш илади. Тезда м и л к н и н г ш и л л и қ қо-
б и қ қавати хира то р ти б , устида я р ач а ҳосил бўлади, у к е й
и н ч ал и к ч ан д и қ тан ад и ва м и л к четлари тес кари буриш иб қо-
лади. М и л к калталаш и б, ти ш илдизлари очилиб қолади. Ч ан -
д и қ л а н и ш б и л а н б и р в а қ т д а , м и лк д а я н ги и н ф и л т р а т п айдо
бўлади. О ғри қ си з кеч и ш и у н и н г ўзига хос тавсиф ид ир. Қ атти қ
танглайдаги ш и л л и қ қ о б и қ қаватда ўзгариш қуйидагича кеч а
ди: агар ж ароҳат тан гл ай н и н г олдин ги 1/3 қисм ида бўлса, м ар-
кази й соҳасидан қ о зи қ ти ш л аргача и н ф и лтрат ю зага келади.
Ш и л л и қ қ о б и қ қаватн и и н ф и лтратл ан ган ж ой и орқага си қ и -
л и б боради ва кўпинча тан гл ай н и н г ўрта соҳасини учинчи қи с-
мида тугал л ан ад и , н ати ж ад а, о л д и н га и н ги ч к а л а ш и б борган
учбурчак ҳосил бўлади. К ам ҳолатларда и н ф и лтрат орқа йўна-
л и ш д а, 2 см кен гли кд а, ю м ш о қ та н гл а й н и н г ўрта чегарасига-
ча давом этади. Қ а тти қ тан гл ай н и н г ён том он л ари да и н ф и л т
рат кам дан -кам ҳолатда учрайди. И н ф и л тр атн и н г кўп қи см и
к ў к и ш -қ и зи л рангда бўлиб, умуман огриқсиздир. С ў н ф а и н
ф илтратланган соҳада тари қд ан к а гга р о қ келадиган к ў к и ш -о қ
рангдаги д ўм боқлар пайдо бўлиб, к ей и н ч ал и к уларн и н г ю за
си яраланади.
Ю м ш о қ танглайда ж ароҳат қи зар и ш б илан б ош л ан и б , и н
ф илтрат корам тир тусга киради. Айрим ҳолатларда ю м ш оқ танг
л ай о ч -с а р и қ рангга киради. Т англай тилчаси и н ф и л т р а ц и я-
л а н и б , катталаш ади. Ю м ш оқ тан гл ай н и н г и н ф и лтрац и ял ан ган
соҳаси ва ти л о ч -к ў к и ш рангда бўлиб, д ў м б о қч алар ж о й л а
ш и ш и ва катталиги б илан т а р и қ д он и д ан нўхат катталигича
ўзгаради, к е й и н дўм бокдар туш иб кетиб, ярачал ар ҳосил бўла-
ди. А йрим ҳолда м айда ярачалар б и р -б и р и га қўш илиб, к и ч и к
ю зани ҳосил қилади. Я ра четлари қисм ан кўтарилган ва йи р-
ти л ган , туби кўкиш к араш л и , гадир-будир бўлади. Р анги о қ -
кўкиш и ф лос тусга киради. Я рали ж ароҳат ти л н и тўла ёки қи с-
м ан ш икастлайди. Қ а тти қ ва ю м ш оқ танглайда ярал и ж араён
чандикутаниш б илан тугалланади, ҳосил бўлган ч а н д и қ турли
кў р и н и ш д а, н у р си м о н , ю лдузсим он, ай р и м ҳолларда ай л ан а
тусида бўлади. Ч а н д и қ одатда, ю заки ж ой л аш ган , о қ рангда,
я л ти р о қ бўлади.
Ч а н д и қ л ар то р т и л и ш и д а н қ а т т и қ та н гл а й , ол д и н ги т и ш
л ар соҳаси ва м илк ғадир-будир бўлиб, ти ш илдизлари о ч и
л и б қолади. Буж м айган м илк четлари ти ш илдизи том он тес-
кари буралиб, унга мустаҳкам ёп и ш ади , ю м ш о қ танглайда чан-
дикд ан и ш қаб ари қ ёй ш аклига кириб, олдинга йўналган бўлади.
Ю м ш оқ танглайда ф и б р и н л ан и ш мустаҳкам д еф орм ац и я ҳосил
қи л ад и , нати ж ад а ю м ш о қ та н гл а й ю қ ори га кўтари л ад и , бу-
62
Огиз бўш лит шиллиқ қавати ва лаб касалликлари
р у н -ю тқ и н йўли с и қи л ад и . А йрим ҳолларда ю м ш о қ тан гл ай
қисқариб кетади.
М ах о вн и н г би рл ам ч и ҳоси лалари , ас о са н , т и л н и н г и л д и
зида н то учигача тил д ев о р и н и н г ўрта чизиғида ж ойлаш ади.
Т ил и н ф и л т р а ц и я л а н а д и , й ў ғо н л аш ад и , к аттал аш ад и , н а т и
ж ада ти л н и харакатлан ти ри ш қи й и н л аш и б , н утқ туш унарсиз
бўлиб қолади. Т и л н и н г и н ф илтратланган ю засида турли кат
таликд аги дўм боқчалар ҳосил бўлади, л ек и н улар кен г а со с
л и , ясси ю зали ш аклда ж ойлаш ади. Д ўм боқчалар ю заси ял ти -
р о қ эп и тел и ял ар б илан қо план ган ( “ кум уш ли” тил). Д ўм б оқ-
чалар сони кўпайиш и ва улар қ ўш и л и ш и (маховли тил) н а ти
ж асида тил деворида вал и кси м он д ўппайиш кузатилиб, ўрта-
сида ё р и қ ч и зи қ ўрни п айдо бўлади. Тилдаги дўм бокдар аста-
секи н туш иб кетиб, яра ҳосил қилади. Ҳ осил бўлган яра ти ш -
л и , т и л и н га н , и .н ф и лтрац и ял и қ и р р а л а р га эга б ўл и б, ю зага
тарқдлади. Яра туби унча чуқур бўлмай, туби ғадир-будир кўкиш
караш билан қопланган. Бир қанча ҳолатларда, бу яралар қўш и-
ли б , ю пқа кўкиш караш билан қоп л ан ган яра ю заси н и ҳосил
қилади. Я ра ўрнида кў ки ш -о қи ш рангли ва я л ти р о қ ю зали ч ан-
ди кд ар ҳосил бўлади.
М аховни
Do'stlaringiz bilan baham: |