Санчиқли сил.
С ан ч и кд и сил ёки
скрофулодерма,
оғи з ш и л -
л и қ қ о б и қ қавати да к а м д а н -к а м ҳолда учрайди ва асо сан б о
л алард а о ғи з ш и л л и қ қ о б и қ қавати да, чуқур қатл ам л ард а т у
гунлар ҳосил қилади. Бу тугун с е к и н л и к б и л ан ю м ш окд аш и б
б оради ва ж ар о ҳ атл ан и б , оз м и кд о р д а қон ар алаш й и р и н г,
ш у н и н гд ек , к и ч и к б ўл ак ўлган тў қ и м а ч и қ ад и , ҳосил бўла-
ё тган я р а ю м ш о қ, я к к а - я к к а , у зи л га н к ў р и н и ш д а , четл ари
о ғри қл и , яра туби кучсиз грануляция б илан қоп л ан ган бўлади.
Я р ал ар ўзар о б и р -б и р и б и л ан най йўллари о р қ а л и қ ў ш и л -
м айди. Ч ан д и к д ан и ш д а, те к и с бўлм аган б ў л ак -б ў л ак ч ан д и -
қ л ар ҳосил этади.
О ғиз бўш лиғидаги ш и л л и қ қ о б и қ қават скроф улодерм аси
ва захм гуммаси бир-бирига ўхшаш. А ктином икозда ш иллиқ
Сурункали юқумли касалликларда огиз бўшлизи шиллиқ қаватининг жароҳатланиши
5 7
қ о б и қ қават ва ш и л л и қ ости қаватда ж ойлаш ган тугунлар, с а н
никам с и л д ан фарку
1
и, уларда д о с к а с и м о н қ а т т и қ л и к , о қм а
йўл бўлиш и ва унда нурли замбуруғлар аж ралади. Т уш иб кета-
ёгган ўсм али яр ал ард а қ а т т и қ л и к , о ғр и қ л и , илгакда а ти п и к
ҳуж айралар борлиги б илан ф аркданади.
Милиар-ярали сил;
касал л и к асосан касаллик ка берилувчан
кучсиз-ўпка ва ҳ и қ и л д о қ сили б илан оғриган б ем орлар сўлаги
орқали ч иқадиган сил м и коб актери ялари и н окул яц и яси оқи -
батида келиб чиқади. М и коб актери ял ар ш и л л и қ қ о б и қ қава-
ти га ўрнаш ади ва касалли кн и келтиради. Б ундай бем орларда-
ги тош м алардан аж ралган ҳосиладан кўп м иқдорда м и к о б ак
тери ял ар топ и ш м умкин.
М и л и ар -я р а л и силда о ғи з бўш лиғи ш и л л и қ қ о б и қ қавати
д астл аб к ў к и ш -с а р и қ ёки қи зғи ш ран гд а, н у қ таси м о н , ш и л -
л и қ қаватдан қ и см ан кўтари лган ҳоси л ал ар - к и ч и к аб сц ес-
слар аж рати л ад и , улар к е й и н ч ал и к м и ли ар д ўм б оқл арга ай -
л ан ад и . К а с а л л и к н и н г бу б о сқ и ч и яр ал и си б и л ан т е з ал м а-
ш и н а д и , ш ун и н г учун м и ли ар -яр али сил д а к а с ал л и к н и н г б и р
л ам ч и эл ем е н тл а р и н и ку зати б бўлм айди. Б ем ор о ғр и к ^ и яра
пайдо бўлгачгина, врач га м урож аат қилади. Д астлаб ш и л л и қ
қоб и қд а н у қта-н у қтал и яр ал ар ҳосил б ўлиб, улар б и р -б и р и -
га тезд а қўш и ли б к ети ш и д ан 2,5 см к аттали к да ҳосила пайдо
бўлади. Бу яр ал ар чуқур ж о й л аш м аган , нотўғри ш акл д а, ч ет
л ари узилган ш акл д а, ю м ш о қ бўлади. Я ра атроф и д а қи см ан
ял л и ғл ан и ш р е а к ц и я с и кузатилади. Я ра туби те к и с бўлм аган
п а с т -б а л а н д , с а р ғ и ш , к ў к и ш , қ и з и л р а н г д а , б и р -б и р и д а н
у з о қ р о қ ж о й л а ш га н , сў р ғи ч л ар д а, ай р и м ҳол атд а й и р и н гл и
караш ё к и қон у й и л и б қолган ҳолатни кўриш м ум кин. Б у н
д ай я р а л а р н и н г тубида о з м и қд орда сарғи ш ёки к ў к и м ти р -
с а р ғи ш м и л и ар д д ў м б о қ ч ал ар , к и ч к и н а а б сц ессч ал ар (Т рел
д о н и )н и учратам из.
К асал д а в о л а н м а с а хастал и к жуда сек и н кеч ад и , ж араён
а с та -с е к и н л и к билан тарқал и б боради. Ў з-ўзидан ч ан д и қл ан и -
ш ,к а м д а н -к а м ҳолатларда кузатилади. О датда, яраси оғрикди
бўлиб, ж араён к ў п и н ч а ж ағ ости л и м ф а д ен и т и б и л ан б ирга
кеч и ш и м ум кин, л е к и н л и м ф а тугун лари н и н г йири н гл аш и ку
зати л м ай д и .
М и л и ар -яр ал и сил кўпинча тан гл ай , тил, б аъзи ҳолатлар-
да м илк ва лунж да ж ойлаш ади. Т ош м алар ж ой л аш и ш и га қа-
раб, ўзига хос ж ароҳатларга эга. М ил и ар-ярал и сил танглайда
ж ойлаш ганда, тош м алари қизара б ош лайди, ял л и ғлан и ш ин-
ф илтрати тилда ёки танглай халқасида бўлиб, кей и н яра ҳосил
бўлади. Т ан гл ай н и н г ё н ю засида аввал ёри л и ш кузатилади, ич-
каридан четга йўналган бу ёрикдар я р а н и н г қи рралари бўйлаб,
у зилган ш аклга киради.
58
Оғиз бўшлиғи шиллиқ қавати ва лаб каса/ииклари
Т илда эса ж араён қисм ан сези ларли ёриғумрдан б о ш л ан а
д и , к е й и н ч ал и к ўртага йўналган б ўлиб, м и л и ар я р ал и силга
хос оғрикди яра ҳосил қилади. Т илда и н ф и л тр ац и я сези лар-
си з бўлиб, ай ри м ҳолатларда тилда сар ғи ш -к ў к и ш Трел дони
ш акли кузатилиб, тезда ярага айланади. М и л и ар-ярал и сил б и
л ан кўпинча эр к ак л ар оғрийди.
М и л и ар-ярал и с и л н и гуммали яралардан
Do'stlaringiz bilan baham: |