НАУЧНО-ПРАКТИЧЕСКАЯ КОНФЕРЕНЦИЯ С МЕЖДУНАРОДНЫМ УЧАСТИЕМ
146 Проблемы биологии и медицины, 2018, №3,1 (103)
тиббиёти энтеробиозни даволашда кучли таъсир доирасига эга воситаларга бой, улар яхши самара хам беради, лекин
улар
қ
ўлланилганда айрим аъзо ва тў
қ
ималар фаолиятига салбий, захарли таъсирлар кузатилиши мумкинлигини асло
унутиб бўлмайди, шундай экан “касалликни даволашдан кўра, унинг олдини олиш мумкин” дейилган эпидемиологик
а
қ
идага амал
қ
илинса ма
қ
садга мувофи
қ
бўлади.
САМАР
Қ
АНД ВИЛОЯТИДА БРУЦЕЛЛЁЗ КАСАЛЛИГИ ЁШГА ХОС КЕЧИШ ХУСУСИЯТЛАРИ
Ярму
ҳ
аммедова Н.А., Рустамова Ш.А., Муминова Ш.Ш.
Самар
қ
анд давлат тиббиёт институти
Амалиётда бруцеллёз касаллигини ёшга хос кечиш хусусиятларини ўрганиш му
ҳ
им а
ҳ
амиятга эга. Бруцеллез
касаллиги болаларда, ўсмирларда, ўрта ёшда ва кексаларда ўзига хос кечиш хусусиятига эга. Инсон ёшига мос ушбу
касалликда ички аъзо ва тизимларнинг шикастланиши
ҳ
ам ўзгариб боради. Тад
қ
и
қ
от ма
қ
сади. Самар
қ
анд вилояти
Ю
қ
умли касалликлар клиник шифохонаси материаллари асосида бруцеллёз касаллигининг ёшга хос кечиш хусусият-
ларини та
ҳ
лил
қ
илишдан иборат. Тад
қ
и
қ
от материаллари ва усуллари. Шу ма
қ
садда кузатув остига Самар
қ
анд ви-
лояти Ю
қ
умли касалликлар клиник шифохонасида 2015-2017 йиллар давомида “Бруцеллёз” ташхиси билан давола-
нилган беморлар олинди. Бу шифохонага тушган жами беморларнинг 9,5 % ини ташкил этади. Ушбу иш жараёнида
эпидемиологик, клиник, лаборатор (бактериологик, серологик), инструментал диагностика усуллари
қ
ўлланилди.
Тад
қ
и
қ
от му
ҳ
окамаси. Кузатув остига 15 - 64 ёшдаги беморлар олинди. Беморлар ёши хал
қ
аро таснифга асосан
қ
уйидагича та
қ
симланди: 14-19 ёш (11,5%), 20-29 ёш (20,3%), 30-44 ёш (32,3%), 45-59 ёш (28,8%), 60-64 ёш (7,1%).
Ушбу беморлардан ша
ҳ
ар а
ҳ
олиси – 11,2%,
қ
ишло
қ
фу
қ
аролари – 88,8% ни ташкил этади. Ўз.респ. Со
ғ
ли
қ
ни са
қ
лаш
вазирлиги йўри
қ
номасига асосан касаллик шакллари
қ
уйидаги таснифга асосан
қ
ўйилган: ўткир (24,6%), ўткир ости
(17,4%), сурункали бруцеллёз (43,5%), резидуал бруцеллёз (14,5%). Касаллик мавсмийлигига кўра, ўсмирлар, ёшлар
ва ўрта ёшда касаллик май-июнь ойларида асосан учраган бўлса, кексаларда касалликнинг
қ
иш ойларида кўпро
қ
учра-
ганлиги ани
қ
ланилди. Бу
ҳ
олат ёшларнинг шу ойларда маълум фаолият турига шўн
ғ
иши, кексаларда декабрь ойидан
апрель ойигача касалликнинг
қ
ўз
ғ
алиши билан бо
ғ
ли
қ
. Ўткир бруцеллёз 20-44 ёшлилар орасида кўп учраган (46,1%).
Бу
ҳ
олатни бу ёшдаги
қ
атламнинг касбий фаолияти билан бо
ғ
лаш мумкин. Ёшлар орасида касалликнинг енгил шакли-
20,6%, ўрта о
ғ
ир шакли 53,9%, о
ғ
ир шакли 25,5%
ҳ
олда
қ
айд этилди. 15-19 ёшлилар орасида 45,5%
ҳ
олда касаллик-
нинг енгил кечиши
қ
айд этилган. Касалликнинг ўткир бошланиши ўрта ёшлиларда-46%, ўртача интоксикация белгилари
намоён бўлиши билан (25,7%), секин аста бошланиши эса асосан кексаларда ани
қ
ланилган (28,3%). Субфебрил
ҳ
аро-
рат кексаларда (44,8%), камро
қ
ёшларда (21,9%), ўрта ёшлиларда (33,3%) ани
қ
ланилган. Иситманинг узо
қ
давом
этиши (2 ойдан зиёд) кексаларда -24,5%, ўрта ёшлиларда-16,9%, ўсмирларда-7,9%, ёшларда -50,7%
қ
айд этилган.
Артралгия асосан ўсмирларда (26,4%), ёшларда (33,2%), ўрта ёшлиларда (18,4%), кексаларда (22%) учраган. Бў
ғ
им-
ларнинг шикастланиши 45 ёшгача бўлган беморлар орасида метастатик хусусиятга эга бўлиб, кексаларда инфекцион-
аллергик артрит тарзида намоён бўлди. Ўткир бруцеллёзда радикулит ўрта ёш ва кексаларда ёшларга нисбатан 2 ба-
равар кўп учради. Ўткир ости бруцеллёз асосан ёшларда ва ўрта ёшлиларда ани
қ
ланлди (61,3%) Кексаларда касал-
ликнинг бу шакли
қ
айд этилмади. Ўткир ости бруцеллёз о
ғ
ир шакли ўсмирларда (31,7%), ўрта о
ғ
ир шакли ўрта ёшли-
ларда (32,8%) ва ёшларда (35,5%) учраб, енгил шакли
қ
айд этилмади. Таянч
ҳ
аракат тизимининг шикасталаниши ёш
ўтиши билан ортиб борди: ёшларда 66,3%, ўрта ёшда 72%, кексаларда 90% гача учради. Ўрта ёшда ва кексаларда
ўчо
қ
ли ўзгаришлар ани
қ
ланиши бў
ғ
имлардаги дегенератив ўзгаришлар билан бо
ғ
ли
қ
. Ички аъзоларнинг шикастла-
ниши 28,6% ўсмирларда, 15,4% ёшларда, 12% ўрта ёшлиларда ани
қ
ланилди. Периферик асаб тизимининг шикастла-
ниши ёшларда 35,9%, ўрта ёшлиларда 30,2%, ўсмирларда 8,6%
ҳ
олда ани
қ
ланилди. Гепатомегалия ёш ўтиши билан
нисбатан кўп учради (84%), спленомегалия эса кексаларда нисбатан камро
қ
учради (12%). Касалликнинг сурункали
шакли 45 ёшдан сўнг кўпро
қ
учраши ани
қ
ланди (60%).Сурункали бруцеллез 54,5% беморларда мўътадил
ҳ
арорат,
43,6% субфебрил, 0,7% -ремиттирловчи, 1,2% тўл
қ
инсимон иситма билан кузатилди. Ўрта ёш ва кексаларда умурт
қ
а
по
ғ
онасининг дегенератив-дистрофик ўзгаришлари (спондилез, остеохондроз-32,3% ани
қ
ланилди. Сурункали бруцел-
лёзда ўсмирларда умурт
қ
а по
ғ
онасининг шикастланиши учрамади. Резидуал бруцеллёз ўрта ёшлиларда 30,3%, кек-
саларда 69,7%
ҳ
олда
қ
айд этилди. Резидуал бруцеллёзда таянч
ҳ
аракат тизимининг шикастланиши ўрта ёшлиларда
72,6%, кексаларда 91,3%
ҳ
олда учради. Шунингдек, резидуал бруцеллёзда юрак
қ
он томир тизими томонидан ўзгари-
шлар ўрта ёшлиларда 72,6%, кексаларда 91,3% кузатилди. Резидуал бруцеллезда юрак
қ
он томир ва таянч
ҳ
аракат
тизими шикастланиши ёш ўтиши билан кучаяди. Хулоса. Ўткир бруцеллез асосан ёшларда учраб, иситма ва йирик
бў
ғ
имларнинг шикастланиши билан характерланди. Ўрта ёшлиларда бруцеллёз давомли субфебрилитет билан куза-
тилди. Кексаларда асосан сурункали жараён ани
қ
ланилиб, таянч харакат тизимининг шикастланиши дегенератив-дис-
трофик жараёнлар билан ани
қ
ланилди. Резидуал бруцеллез асосан ўрта ёш ва кексаларда учраб, таянч
ҳ
аракат ва
юрак
қ
он томир тизимининг дегенератив-дистрофик ўзгаришлари билан кузатилди.
Do'stlaringiz bilan baham: |