26 — Бобурномп
www.ziyouz.com kutubxonasi
202
Б0БУРН0МЛ
боис Ҳ индустонга ю риш га эриш олм аган-
дим.
Н и ҳ о я т, бундай т ў си қл ар қолма-
д и . Б е к ва а м а л д о р л а р и м д а н ҳеч к и м
м ен и н г м а қ с а д и м га қ а р ш и бир сўз ай
т о л м а д и .
Т ў қ қ и з юз йи гирм а беш инчи (1519)
йи л и л а ш к а р тортиб, Б аж авр н и куч би-
лан икки-уч гарида — бир соатга ҳам кол
май олиб, элини қатлиом қилиб, Бҳира-
га кел д и к . Бу ерни талон-торож қилма-
дик. Элига моли омон солиб (мол берга-
ни э в а з и г а х а в ф с и з л и г и н и т а ъ м и н л а б )
тўрт юз м и н г ш о ҳ р у х и й н и пул ва мол
ҳолида олиб, аскар ва баъаи н а вк ар л ар
со н ига қ ар аб у л аш и б , Кобулга қ а й т и б
келдик.
Ў ша йилдан то т ў қ қ и з юз ўттиз ик
к ин чи (1526) йи лгача Ҳиндустонни эгал-
л а ш г а аст о й д и л к и р и ш и б , е т т и -с а к к и з
йи л ичида беш м арта қ ў ш и н тортди к.
Б е ш и н ч и саф ар Тангри таоло ўз ф азлу
к ар а м и билан Султон И броҳим дек душ-
м анн и қ а ҳ р у ғазаби га олиб яксон этди,
Ҳ и н д у сто н дек к а т т а м а м л а к а т н и бизга
м уяссар қ и л д и ва бўйсундирди.
Ҳ а з р а т и Р и с о л а т ( п а й ғ а м б а р и м и з
ҳ а з р а т М уҳам м ад с.а.в .) зам он и д ан ш у
к у н г а ч а Ҳ индустонга биз томондан фа-
қ ат уч к и ш и ҳ о к и м бўлиб, ўэ салтанати-
ни ўр натган. У лардан биринчиси Султон
М аҳмуд Ғозий бўлиб, у ва у н и н г авлоди
Ҳ и н д у сто н м а м л а к а т и с а л т а н а т тахти-
да узоқ м уддат ў т и р д и л ар . И к к и н ч и с и
Султон Ш иҳобидди н Ғурий бўлиб, уни нг
ўзи, қ у л л а р и ва унга тобе бўлган киш и-
лар бу м а м л а к а т д а кўп й и л л а р подшоҳ-
л и к қи л д и л а р . У чинчиси менман, лек и н
м ени нг и ш и м у п о д ш о ҳ л ар н и н г и ш и г а
ў х ш а м а й д и . Ч у н к и Султон М аҳмуд Ҳин-
дустонни ф атҳ этган чоғида Хуросон тах-
ти ҳам уни нг қ ў л и д а эди, Х оразм ва До-
рулм урз сал т ан ат л а р и унга бўйсунарди.
С а м а р қ а н д подш оҳи у н и н г қ ў л остида
эди. У нинг қ ў ш и н и и к к и юз м ин г бўлма-
са ҳам , юз м ин гча бор эди. Б у н и н г усти-
га унинг д у ш м а н л ар и р о ж а л а р эди. Бу-
тун Ҳиндустон битта под ш о ҳ ни нг қўли-
да э м асд и . Ҳ ар р о ж а бир в и л о я т д а ўз
ерини м у стақ и л б о ш қарарди.
Султон ТИиҳобиддин Ғурий Хуросон
сал тан ати га эгал и к қ и л м ага н бўлса ҳам,
у ер акас и Султон Ғиёсиддин Ғ урийнинг
қ ў л и д а эди, „Табақоти Н о си р и й “да кел-
т и р и л и ш и ч а , бир саф ар бир юз йигир-
ма м и н г ҳ а р б и й б и л а н Ҳ и н д у с т о н г а
қ ў ш и н тортган э кан . У нин г д у ш м анла-
ри ҳ ам рой ва р о ж а л а р бўлиб, у пайтла-
ри бутун Ҳ индустон бир к и ш и н и н г ҳукм-
ронли ги остида эмасди.
Б и з б и р и н ч и м ар т а Б ҳ и р а г а келга-
н и м и зд а бир м и н г беш юа, кў п и билан
и к к и м ин г к и ш и эд ик. Б е ш и н ч и бор кел-
ган им да Султон И б р о ҳ и м н и енгиб, Ҳин-
дустон м а м л а к а т и н и ф атҳ қ и л д и м . Ҳин-
дустонга ю р иш д а ҳеч қ ач о н бунча лаш-
к а р билан к е л и н м а г а н д и . Н а в к а р на хиз-
м а т к о р л а р , бутун қ ў ш и н б и л а н б и р га
б ў л ган л ар н и н г сони ўн и к к и м и н г к и ш и
деб р ў й х а тга олинди. Менга Бадахш он,
Қундуз, Кобул ва Қ андаҳор ви ло ятлар и
буйсунарди, аммо бу вилоятларга суяниш-
дан фойда й ў қ эди, акси н ч а, баъзи вило-
я т л а р д у ш м анга я қ и н ерда ж о й л аш ган -
л иги боис уларга ж у д а кў п ёрдам бериш
лоаим эди. Бундан т а ш қ а р и , Мовароун-
наҳр вило ятлар и ўабек хон ва султонла-
рининг тасарруфида булиб, уларнинг лаш-
к а р и юз м и н гт а га етарди; улар аз а л и й
д у ш м а н и м и з эди. Ҳиндустон м ам л ак ат и
эса Б ҳ и р ад ан Б и ҳ ар га ч а афғонлар тасар-
р уф ида бўлиб, у л ар га Султон И броҳим
п о д ш о ҳ л и к қ и л а р д и . Ҳ о к и м и я т и н и н г
к а т т а л и г и г а қ а р а г а н д а , л а ш к а р и н и н г
ҳисоби беш юз м ингта бўлиш и к ер ак эди.
Ў ша пайтда унинг баъзи ам и р л ар и унга
м ухолиф атда эдилар. Т ан илган лапткари-
нинг сони юз м ин г к и ш и г а етарди. Ай-
т и ш л а р и ч а , ў з и н и н г ва а м и р л а р и н и н г
мингга я қ и н фили бор эди. Ш у ҳолим из
ва к у ч и м и з билан т а в а к к а л қили б, ўзбак-
дек д у ш м а н н и юз м ин г қ а р и ортда қол-
дириб, к а т т а қ ў ш и н ва м у л к эгаси Сул-
тон И б роҳим д ек подш оҳ билан юзма-юз
к е л д и к . Т а в а к к а л и м и з г а я р а ш а Тангри
таоло ч е к к а н р а н ж ва м а ш а қ қ а т и м и а н и
бекор қ и л м а й , бундай к у ч л и д у ш м а н н и
мағлуб қ ил и б, Ҳ инд устон дек кат т а мам-
л а к а т н и очиб берди. Б у н д а й д а в л а т н и
ў з и м и з н и н г к у ч ва қ у в в а т и м и з д а н деб
б и л м ай м и з, б ал к и бу ф а қ а т Т ан гр и н и н г
лутф и ва м а р ҳ а м а т и д а н д и р . Б у н д ай са-
о д атни
ҳ а р а к а т ва и н т и л и ш л а р и м и з
т у ф а й л и деб эм ас, б а л к и Т а н г р и н и н г
к а р а м ва и н о ят и д а н д и р , деб б ил ам и з.
Ҳиндустон м а м л ак ат и — ҳудуди кенг,
аҳолиси к ў п , ер л ар и серҳосил ў л к ад и р .
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
203
Ш а р қ и ва ж ан у б и , ҳатто ғарби ҳам ум-
м онга т у т аш и б к ет га н . Ш и м о л и д а бир
тоғ бор. Ҳ и н д у к у ш , Кофиристон ва Каш-
м ир тоғл ар и билан т у таш . Ш имоли-ғар-
бида Кобул, Ғазна ва Қ ан д аҳ ор ж о й л аш -
ган. Б уту н Ҳиндустон в и л о я т и н и н г пой-
тах т и Д еҳ л и эк ан . Султон Ш аҳобиддин
Ғурийдан кей ин — Султон Ф ерузш оҳни нг
ҳ у к м д о р л и г и сў н ги гач а Ҳ инд устон нин г
к ат т а қ и см и Д еҳ л и су л то н л ар и қ ў л ос-
тида бўлган экан.
Мен Ҳ и н д у с т о н н и қ ў л г а к и р и т г а н
й и л и Ҳ индустонда бешта м усулм он, ик-
к и т а к о ф и р подш оҳ ҳ у к м д о р л и к қилар-
ди. Г а р ч и тоғ ва т ў қ а й л а р д а к ў п г и н а
к а т т а - к и ч и к рой ва р о ж а л а р ҳу км рон-
л и к қ и л а ё тг а н бўлса-да, бироқ уш булар
м ў ъ т а б а р ва м у с т а қ и л э д и л а р . Б и р и н -
ч и с и , аф г о н л а р э д и к и , п о й т а х т Д еҳ л и
у л а р н и н г қ ў л и остида эди. У лар Бҳира-
дан Б и ҳ а р г а ч а бўлган ҳудудни эгалла-
ган д и л ар . Б ҳ и р ад ан Б и ҳ а р г а ч а у л ар н и н г
қ ў л и д а эди. Ж ў н п у р аф го н л ар д ан бурун
Султон Ҳ усайн Ш а р қ и й н и н г қ ў л и д а эди.
Б у ж а м о а н и ҳ и н д у с т о н л и к л а р „ п у р и й “
деб а т ай д и л ар . Б у л а р н и н г о тал ар и Сул-
т о н Ф е р у з ш о ҳ ва у н и н г с у л т о н л а р и
қ о ш и д а с о қ и й л и к қ и л и ш г а н . Ферузшоҳ-
дан к ей и н Ж ў н п у р м а м л а к а т и г а ҳукм-
д о р л и к қ и л г а н л а р .
Д еҳ л и у п а й т л ар Султон Аловуддин-
н и нг
қ ў л и д а эди. Б у т аб ақ а саййидлар-
дандир. Темурбек Д еҳ л и н и олганида Деҳ-
л и ҳ у к у м а т и н и б у л ар н и н г о тал ар и қўли-
га б е р и б к е т г а н э д и . С у л т о н Б а ҳ л у л
Л ў д и й афғон ва у н и н г ўгли Султон Се-
к а н д а р (И скандар) пой тах т ш а ҳ а р Деҳ-
л и ва пой тахт ш а ҳ а р Ж ў н п у р н и қу л га
к и р и т а д и л а р . Ҳар и к к и п о й тахт бир под-
ш о ҳ л и к к а т еги ш л и бўлиб қолди.
И к к и н ч и с и Г у ж а р ат д аги Султон Му-
з а ф ф а р эд и. С ултон И б р о ҳ и м у ст и д ан
галаба қ и л и ш и м и з д а н бир неча кун бу-
р у н о л а м д а н ў тд и . Ш а р и а т г а
қ а т т и қ
а м ал қ и л а д и г а н подш оҳ эди. И лм га то-
л и б л и ги бор эди, ҳадис м утолаа қилар-
д и , ҳ а м и ш а Қ у р ъ о н н и к ў ч и р а р д и . Б у
т а б а қ а н и т а ъ н к л а р деб а т а ш а р д и л а р .
Б у л а р н и н г о т а л а р и ҳам Султон Феруз-
ш оҳ ва у н и н г с у л т о н л а р и г а с о қ и й л и к
қ и л и ш г а н . Ф ер у зш о ҳ д ан сўнг Г у ж а р а т
в и л о я т и н и б о ш қ а р га н л а р .
У ч и н ч и с и Д а к а н д а г и б а ҳ м а н и й л а р
эди. Б и р о қ ш у к у н л ар д а Д ака н султон-
л ар ид а на куч, на эътибор қолганди. Бар-
ча в и л о я т л а р и н и кат т а беклар ўз қўлла-
р ига олганди. Ҳ у к м д о р л ар га бирор нар-
са к е р а к бўлиб қолса, беклардан сўраб
о л и ш ар д и .
Т ў р тин чи си — Султон М аҳмуд Мал-
ва ви ло я ти д а, бу ви л о я т н и М андав ҳам
деб атай д и л ар , ҳ у км д о р эди. Б у табақа-
ни х и л ж и й л а р д ейи ш ад и. Р аан а Сангаа
коф ир буларни босиб, в и л о я т и н и н г кат-
та қ и с м и н и қ ў л га к и р и т д и . У лар анча
эаи ф л аш и б к о л ган д и л ар . Б у л а р н и н г ота-
л а р и ҳ ам Ф е р у з ш о ҳ қ ў л и д а ў с г а н . У
ў тган и д ан сўнг М алва ви л о я т и н и эгал-
л а г а н д и л а р .
Б е ш и н ч и с и Б а н г о л а в и л о я т и д а г и
Н усратш оҳ эди. Отаси Б ан го л ад а подшоҳ
бўлган эди, саййид эди ва Султон Ало-
вуддин л а қ а б и н и олганди. Н усратш оҳга
с а л т ан ат мерос бўлиб т е к к а н эди. Бан-
голада қ и з и қ бир одат бор эди: салтан ат
кам д ан к ам ҳ о л л ар д а мерос бўлиб ўтар-
ди. П одш оҳининг м у ай ян бир тахти бўла-
ди. Ҳ ар бир ам ир, вази р ва мансаб эга-
л а р и у ч у н ҳам а н и к ер-ж ой б е л ги л а б
қ ў й и л га н . Б ангол х а л қ и учун ў ш а тахт
ва ж о й л а р м ў ътаб ар ҳисобланади. Ҳ ар
бир ерга бўйсунувчи, итоат этадиган ас-
к ар ва х и з м а т к о р л а р ҳам м аси белгилаб
қ ў й и л г а н . П о д ш о ҳ н и н г к ў н г л и тиласа,
у х о ҳ л аган к и ш и с и н и бировнинг ерига
ў т к а з и ш и , у ер д аги н а в к а р ва хизмат-
к о р л а р ҳам подш оҳ и стаган ў ш а одам-
ни нг и х т и ёр и га ўтиш и м у м ки н . Б у ҳатто
п о д ш о ҳ н и н г т а х т и г а ҳам т е г и ш л и д и р .
К и м к и амалдаги подшоҳни ўлдириб, тахт-
га ч и қ и ш г а и м к о н топса, ўш а подш оҳ
бўлади. А м ир , вази р , барча аск а р л а р ва
х а л қ унга итоатда бўлиб, бўйсунадилар.
Уни аввал ги п о д ш оҳ л ар и д ек ҳ у км дор ва
фарм он берувчи деб б и ладилар. Б ангол
х а л қ и : „ Б и з т а х т н и н г ҳ а л о л х ў р и м и з
(тахтга бўйсунамиз). Т ахтга к и м ч иқ са,
биз ў ш ан га бўйсунам из ва фармонлари-
ни б а ж а р а м и з “ , — дейди. Ч у н к и Нусрат-
ш о ҳ н и н г о т а с и С ултон А л о в у д д и н д а н
ил гар и бир ҳаб аш и й подш оҳини ўлди-
риб т ах тга ч и қ д и ва бир муддат ҳукм-
р о н л и к қ и л д и . С у л то н А л о в у д д и н д а н
к ей и н т а х т мерос й ўли билан уни нг ўғли
(қўли)га ўтади ва у подш оҳ бўлди.
www.ziyouz.com kutubxonasi
204
БОБУРНОМЛ
Б ан го л ад а я н а бир одат бор: к и м к и
тах тга ч и қ са, аввалги подш оҳнинг бой
л иги ни сарф ва х а р ж қи л и ш н и м утлақо
айб, уят ҳисоблаган. Х азина ту пл аш ни
х а л қ и н и н г олдидаги ф ахр ва мақтовга
сазовор иш , деб билиш ган. Яна шундай
одат б о р к и , х а з и н а , о тх о на, м а м л а к а т
подиюҳининг ж ам и кўч-кўрони (лаш-луш-
лари) учун кетадиган х а р а ж а т л а р қадим-
дан белгилаб қўй и л ган м уайян вилоят ва
туманлардан туш адиган даромадлар ҳисо-
бидан қопланади; бу даромадлар бош қа
мақсадлар учун сарф этилм айди.
Улуғ, мўътабар, катта л а ш к а р ва ви-
лоятл ар га эга бўлган мусулмон подшоҳ-
лар м ана шу эсга олганим иэ беш подшоҳ
бўлди.
Кофирлардан вилоят ва л а ш к а р и н и н г
к уп л и ги га к у р а, энг к ат т а подшоҳ бу Би-
ж а н а г а р р о ж ас и д у р . Я н а Р а а н а Сангаа
булиб, у ў зи н и н г ж а с о р а т и ва қ и л и ч и
билан я қ и н г и н а д а ш у ҳ р ат топди. У нинг
асосий ҳ у к м д о р л и к қ и л ад и ган ери Читўр
булиб, М андав султони сал т ан ат и заи ф
л аш ган пайтда Р аан а Сангаа унга тегиш-
ли Р а н т а н б ў р , С а р а н гп ў р , Б ҳ и л с а н ва
Ч а н д е р и й к а б и в и л о я т л а р н и э г а л л а б
олди.
Т ў қ қ и з ю ўттиз тўр тинч и йили Танг-
ри т а о л о н и н г м е ҳ р и б о н ч и л и г и
б и л ан
мен беш-олти м ин г л а ш к а р и бўлган Ра-
ана С ан гани нг улуғ ва обрўли к и ш и с и
М е д а н и й н и н г қ у л и д а н бир н е ч а г ар и
( д а қ и қ а ) и ч и д а
у з о қ й и л л а р д а н буён
у р у ш
м а м л а к а т и ( у р у ш қ о қ д а в л а т )
б ў л г а н Ч а н д е р и й н и к у ч б и л а н о л и б
қў йд и м . К о ф и р лар ни қ атл и о м қ и л и б , бу
е р н и и с л о м д а в л а т и г а а й л а н т и р д и м .
У нин г ш ар ҳ и к е й и н р о қ баён қ и л и н а д и .
Я н а Ҳ и н д у с т о н н и н г ё н - а т р о ф и д а
к у п г и н а рой ва р о ж а л а р бўлиб, у л ар н и н г
б а ъ з и л а р и и с л о м г а т о б е , б а ъ з и л а р и
уэо қр о қд а ж о й л а ш г а н и д а н ёки мустаҳ-
к ам ҳ и м о я л а н га н л и ги д а н ислом ий ҳукм-
д о р л ар га бўйсун м айд и лар.
Ҳ и н д у с т о н б и р и н ч и , и к к и н ч и ва
у ч и н ч и и қ л и м д а ж о й л а ш г а н д и р .
У
т ў р т и н ч и и қ л и м г а к и р м а й д и . Ж у д а
аж о й и б м а м л а к а т д и р . Б и з н и н г ерларга
со л и ш ти рга н д а м у тлақо ўзга бир олам.
Тоғ ва д а р ё л а р и , ўрм он ва са ҳ р о л а р и ,
ш а ҳ а р ва в и л о я т л а р и , ҳайвон ва усим-
л и к л а р и , одам л ари ва ти л и , ём ғи р и ва
ш ам о л и — ҳ ам м аси б о ш қ ач а , б изники-
га ў х ш а м а й д и . Кобул т ар аф и д а ги иссик
в и л о я т л а р қ а й с и д и р ж и ҳ а т л а р и б илан
Ҳ индистонга ў х ш аб кетса-да, баъзи жи-
ҳ а т л а р и м у т л а қ о ф а р қ қ и л а д и . С инд
дарёсидан ў т и л и ш и б илан еру сувлар, да-
р а х т у т о ш л а р , о д а м л а р , й ў л л а р , одат-
л ар — ҳам м а-ҳам м аси ф а қ а т Ҳиндустон-
нинг ўэига хосдир. Ҳ индустон итимоли-
даги тоғ ҳ а қ и д а аввал эслатиб ўтилган-
ди. Синд д ар ёси н и н г у т а р а ф и д а Каш-
м ирга тобе в и л о я т л а р ж о й л а ш г а н . Гар-
чи ҳ о зи р ги п а й тд а бу то гд аги П а к л и й
ва Ш а ҳ м а н г к а б и к ў п г и н а в и л о я т л а р
К а ш м и р га бўйсунмасалар-да, авв ал л а р и
К аш м и р н и н г бир қ и с м и н и т а ш к и л этган.
К а ш м и р д а н к е й и н к е л а д и г а н бу тоғда
н и ҳ о я т д а кўп қ аб и л а ва х а л қ л а р , туман
ва в и л о я т л а р бор. Б у тоғ аҳолиси Бан-
го л агач а, ҳатто М уҳит д ен ги зи қирғоқ-
л а р и г а ч а зи ч ж о й л а ш г а н . Ҳ и н д у ст о н -
ни нг бу қи с м и ҳ а қ и д а кў п сур и ш ти р и б
б и л и ш га ҳ а р а к а т қ и л д и к , бироқ ҳеч ким
у л а р ҳ а қ и д а т ў ғр и м а ъ л у м о т беролма-
ди. А й т и ш л а р и ч а , бу тоғ х а л қ и н и „ к а с “
деб а т а ш а р к а н . М енинг х а ё л и м г а шун-
дай ф и к р келди: ҳ ин д у сто нл ик л ар „ ш и н “
(ҳ ар ф и )н и „ с и н “ деб т ал аф ф у з қилади-
л ар . Б у тоғда эъ ти б о р га м о л и к ш а ҳ а р
К а ш м и р б ў л и б , у н д а н б о ш қ а ш а ҳ а р
ҳ а қ и д а ҳеч гап й ў қ . Ш у сабабли Каш-
м и р н и „ К а с м и р “ деб ат аган л ар .
Б у тоғ э л и н и н г моли — м у ш к , ден-
гиз қўтоси, заъ ф аро н * , қу р ғо ш и н , мис-
дир. Ҳ инд х а л қ и бу тоғни С ава л а к Пар-
бат деб ат а й д и . Ҳ и н д т и л и д а „ а в а “ —
ч о р а к , „ л а к “ — юз м и н г, „ п ар б ат “ — тоғ,
я ъ н и „чорак ва юз м и н г т о ғ“ — бир юз
й и ги р м а беш м ин г тоғ кел и б ч и қ а д и . Бу
то ғл ар д а қор э р и м а й д и . Ҳ инд устон нин г
Л а ҳ ў р , С аҳ р и н д ва Санбал каби б аъ зи
ви л о я т л а р и д а н бу то ғлардаги қор оқариб
к ў р и н ад и . Ушбу тоғни Кобулда Ҳинду-
к у ш деб атай д и л ар . Б у тоғлар Кобулдан
ш а р қ томонга қараб ч ў зи л и б бориб, бир
оз ж ан у б га б урилган. У нин г жанубида-
ги е р л а р н и н г ҳ а м м а с и Ҳ и н д у с т о н д и р .
„ К а с “ деб атал ган ном аъ л у м х а л қ жой-
л а ш г а н бу т о гни нг ш и м о л и Тибат (Ти-
бет) ви л о я т и д и р .
* З а ъ ф а р о в — с а р г и ш тус берувчи х у ш б ў й у с и м л и к ( р у с . ш а ф р а н ).
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
205
Ж у д а кўп д ар ёл ар ш у тогдан бошла-
ниб, Ҳ и н д у с т о н н и о р ал аб о қ и б ў тад и .
Ушбу тогдан ч и қ қ а н олти дарё: Синд,
Б а ҳ а т , Чаноб, Р ави й , Б и й а ҳ ва С атл аж
С аҳ р и нд д ан ш им ол тар аф га қараб оқиб
б о р ад и . М ултон а т р о ф и г а б о р ган д а бу
су вл ар қ ў ш и л и б , бир ерга қ у й и л а д и ва
уни энди Синд деб атай д и л ар . Синд гарб
том о нга оқиб Т атта в и л о я т и д а н ўтгач,
б о р и б У м м о н д а р ё с и г а қ у й и л а д и . Б у
олти дарёдан бош қа яна: Ж у у н , Р ап а т,
Гўм тий, Гагар, Сарў, Г андак ва яна кўп
д ар ёл ар бўлиб, у л а р н и н г ҳ ам м аси Ганг
дарёсига қ у й и л а д и ва у л ар ҳам Ганг деб
а т а л а д и . Б у д ар ё ш а р қ қ а қ а р а б о қи б ,
Б а н г о л а в и л о я т и и ч и д а н ўтиб , М у ҳ и т
у м м о н и га қ у й и л а д и . У ш бу барча дарё-
л а р н и н г м анбаи С ава л а к П арбат тогла-
рида ж о й л а ш г а н .
Я на Ҳ инд у сто н н и н г
ҳеч қачон қор б ўл м айд иган тоғларид ан
ч и қ а д и г а н Ч анб ал, Б ан ас, Б ет ви й ва Сўн
каби д арёлари борки, улар ҳам Ганг "чрё-
сига қ ў ш и л а д и .
Ҳ индустонда б ош қа тоғлар ҳам бор.
Шу ж у м л а д а н , бир тоғ ту ш ган булиб, у
ш и м ол д ан ж ан уб га қараб ч ў зи л ган . Бу
т о г Д е ҳ л и в и л о я т и д а Ф е р у з ш о ҳ н и н г
Ж а ҳ о н н а м о н о м л и и м о р а т и д а н бошла-
нади. Б у им орат бир бў л ак унча баланд
б ўлм аган тоғ устида қ у р и л га н . Б у ердан
ў т г а ч , Д е ҳ л и а т р о ф и д а у ер-бу е р д а
бўлак-бўлак, т о ш қ о я л и к и ч и к -к и ч и к тог-
л а р к ў р и н ад и .
М еват в и л о я т и г а етган-
да бу т о г л а р к а т т а л а ш а д и . М е в а т д а н
ўтиб Б а й а н а в и л о я т и гач а ч ў зи л ад и . Сек-
р и й , Б ар и й ва Д ў л п у р т о ғл ар и ҳам ушбу
т о қ қ а туташ и б к е т м аг ан бўлса-да, мана
ш у тоғ т и зм аси га ки р а д и . Г а ли й у р деб
ат а ш а д и га н Г в ал и й а р тоглари ҳам ушбу
тоғ ш ох о б чал ар и д ан . Р ан т ан б ў р , Ч и тўр,
М андав ва Ч а н д ер и й тоғлари ҳ ам ш у тоғ
ти зм аси га т е ги ш л и . Б а ъ з и ж о й л ар д а тоғ
тизм аси ет ти -сак ки з к у р ў ҳ м асоф агача
бир-биридан узили б қ о л ган .
Б у тоғлар
паст, ери қ а т т и қ , то ш л и ва чангалзор-
л и тоғлардир. Б у тоғларда ҳеч қачон қор
ёғм ай ди.
Ҳ и н д у с т о н д а г и а й р и м д а р ё л а р н и н г
манбаи ш у то ғл ар д и р . Ҳ индустон вило-
я т л а р и н и н г
к а т т а қ и с м и т е к и с л и к д а
ж о й л а ш г а н . Гарчи Ҳ индустонда ш у н ч а
к ў п ш а ҳ а р ва в и л о я т л а р булса ҳам , ҳеч
ер и да о қ а р с у в л ар (а н ҳ о р л а р ) й ў қ д и р .
О қар суви д арёлардир, ай рим ж о й л ар д а
к ў л м а к сувлар тупл ан ад и.
А й р и м ш а ҳ а р л а р д а а р и қ қази б, сув
ч и қ а р и ш и м к о н и я т и ҳам бор, аммо сув
ч и қ а р м а й д и л а р . Б у н и н г сабаблари кўп:
бир и н ч и д ан , эки н д ал ал ар и ва боғлари-
ни су ғо р и ш га ҳ о ж ат йўқ. Кузги ҳосил
п а ш а к а а л ёмғири билан етилади. Шуни-
си қ и з и қ к и , баҳорги эк и н л ар ёмғир бўл-
маса ҳам ҳосил беради. Ёш ниҳолларни
бир-икки йилгача чарх ёрдамида ёки че-
л ак д а сув таш иб п а р вар и ш қ и л ад и л а р ,
ундан кей ин суғоришга ҳож ат бўлмайди.
Б а ъ з и саб зав о тл ар су ғо р и л ад и . Л а ҳ ў р ,
Д и п а л п у р ва С аҳ р и н д , ўш а атр о ф д аги
ерлар чарх билан суғорилади.
Қ у д уқни нг ч у қ у р л и ги ч а узунл и кдаги
и к к и т а ар қ о н н и ҳ а л қ а қ и л и б ўрай ди лар,
и к к и а р қ о н ораси га т а ё қ л а р боғлаб, у
т а ё қ л а р г а к ў з а л а р н и м а ҳ к а м л а й д и л а р .
Б у к ў эал ар м аҳ к ам л ан ган арқонни қу д у қ
у с т и г а ў р н а т и л г а н ч а р х г а к и й д и р а д и -
лар. Ч ар х ў қ и н и н г бир томонига икки н-
чи ч ар х н и б о ғлайди лар, и к к и н ч и чарх-
нинг ёнига ўқини ти к қилиб учинчи чарх-
ни ў р н а та ди л ар . Ҳ ў к и з ана ш у чархни
ай л а н т и р га н и д а , унинг п ар рак л ар и ик-
к и н ч и ч а р х н и н г п а р р а к л а р и г а к и р и б ,
учинчи — к ў з а л ь чархни ай лантир а бош-
л айди. Сув туш адиган ерга нов ўрнати-
шиб, ундан сувни турли томонга оқиза-
дилар. Яна Огра, Чандвар, Б ай ан а ва шу
атроф даги ж о й л а р д а ерни ч е л а к билан
суғорадилар. Бу м аш а қ қ а т л и иш, нопок-
лиги ҳам бор. Қудуқ ёнига ёгоч айрилар-
ни м а ҳ к а м ў р н а ти б , а й р и н и н г орасига
галтак ўрнатадилар. Узун арқонга катта
ч ел ак н и боғлаб, уни ғ а л т а к к а кийдира-
дилар. А р қо нни нг и к к и н ч и учини ҳўкиз-
га боғлайдилар. Б и р к и ш и ҳ ў к и зн и ҳай-
даш и, и к к и н ч и с и челакдаги сувни тўки-
ш и керак. Ҳар сафар ҳ ў к и з ч ел акн и сув-
дан то р ти б , я н а қ а й т а ё т г а н и д а ар қ о н
унинг сийдиги ва ах л ат и билан булған-
г а н й ў л д а н с у д р а л и б б о р а д и ва я н а
қ у д у қ қ а туш ади. Б а ъ з а н э к и н л ар н и су-
ғоришга э ҳти ёж бўлса, эр-аёллар кўзада
сув таш иб, уни суғорадилар.
Ҳ ин д у сто н н и н г ш а ҳ а р ва вилоятла-
ри ж у д а бесафодир. Ҳ ам м а ш а ҳ ар л ар и ,
ҳ ам м а т у р а р ж о й л а р и бир хи л қ у р и л г а н ,
боглари девор билан ў рал м ай д и . Ерла-
р и н и н г а к са р қ и с м и
теп-текис. Б а ъ з и
www.ziyouz.com kutubxonasi
206
БОБУРНОМА
дарё ва ан ҳ о р л а р н и н г қ и р ғ о қ л а р и баҳор
ё м ғи рлар и т у ф ай л и ю вилиб к е т г а н к и , у
ерл ар д ан юриб ў ти ш ҳам қ и й и н . Дала-
л а р и н и н г б аъ зи е р л а р и д а ч ан га л зо р л а-
ри бор. Б у ерл ар н и н г о дам лари ана ш у
ч а н га л з о р л а р г а я ш и р и н и б олиб, со л и қ
т ў л а ш д а н бош т о р т ад и л ар . Ҳиндустон-
да д ар ёл ар д ан б о ш қа оқ ар сувлар йўқ-
дир. Б а ъ з и ерларда к ў л м а к сувлар бор.
Ш унча кў п ш аҳ ар ва ви л о я т л а р кудуқ-
л ар ёки п а ш а к а а л (баҳорги) ём ғиридан
й и ғ и л а д и г а н ҳовуз су в л ар и б ил ан к у н
к еч и р ад и .
Ҳ и н д у сто н д а бирор м авзе на к а т т а
қ и ш л о қ н и н г , ҳатто ш а ҳ а р л а р н и н г бузи-
л и ш и ёки қ у р и л и ш и бир зум да к ечади.
А гар к ат т а ш а ҳ а р л а р д а узоқ в ақ т яша-
ган л ар га у ерни таш л а б к е т и ш зарура-
ти туғилса, бир-бир я р и м кунда у ерда
ҳеч нарсадан асар-аломат қ о л д и р м ай қо-
чиб қо л ад и л ар . А гар у лар ш а ҳ а р қуриш -
ни ў й л ас ал ар , ул ар га ар и қ қ а з и ш , тўгон-
га ҳ о ж а т й ў қ . Э к и н л а р и н и н г ҳ ам м аси
л ал м и д и р . Э лининг ҳисоби йў қд и р . Б и р
тўдаси й и ғи л са — битта ҳовуз ё битта
қ у д у қ қ азад и . Уй қ у р и ш ёки девор кўта-
риш деган гап нин г ўзи йўқ. Хас ва да-
р а х т л а р сан о қ си з. Ч а й л а л а р қу рдилар-
м и , д а р ҳ о л ш а ҳ а р ё к и қ и ш л о қ т а й ё р
бўлди, деяверинг.
Ҳ индустонда ф а қ а т ў ш а ерга хос ҳай-
вонлар т ар қ а л га н . Ёввойи ҳ ай вонлардан
б и р и ф и л д и р . Ҳ и н д у с т о н л и к л а р у н и
„ ҳ а а т и й “ деб ат ай ди л ар , у К ал п и й вило-
я т и н и н г ч е г а р а л а р и д а б ў л а д и . У н д ан
ю қ о р и — Ш а р қ том о нга қ ар аб борган
са р и ёвн ойи ф и л л а р к ў п р о қ у ч р а й д и .
Ў ш а ерлардан фил тутиб к е л т и р ад и л а р .
К у р а р а ва М а н и к п у р н и н г ў т т и з - қ и р қ
ж о й и д а ги аҳоли ф ил о влаш б илан шу-
ғул л ан ади . У е р л и к л а р ҳ у к у м ат м аҳка-
маси олдида ҳ ар бир ф ил учун жавоб-
гардир. Ф и л у л к а н ва з и й р а к ж онивор.
Н им а десалар, туш у н ад и ва н и м ан и бу-
ю р и ш са, б а ж а р а д и . Б а ҳ о с и к а т т а л и г и -
га қар аб бел гил ан ад и, уни бўйига қараб
сотад ил ар . Ф и л қ а н ч а к а т т а бўлса, ба-
ҳоси ш у н ч а баланд бўлади. Р и в о я т қила-
д и л а р к и , б аъ зи оролларда бўйи ўн қ ар и
к ел ад и г ан ф и л л а р ҳам бор экан . Б у ер-
л ар д а турт-беш қар и д а н баланд филлар-
ни у ч р ат м а д и к . Ф и л ф а қ а т хартум и би-
лан еб-ичади. Х ар ту м и бўлм аса, у яшол-
м айди. Х ар т у м и н и н г и к к и ёнида юқори-
ги ж а ғ и д а и к к и т а кат т а т и ш и бор. Ш у
т и ш л а р и к у ч и б и л а н девор ва д ар ах т-
л ар н и й и қ и т и ш и м у м к и н . У р у ш и ш ва
к у ч и ш л а т и л а д и г а н ҳар қ ан д а й иш н и ш у
т и ш л а р и билан б а ж а р а д и . Б у ти ш л ар -
ни о ж д е й д и л а р . Ҳ и н д у с т о н л и к л а р бу
т и ш л а р н и ж у д а қ а д р л а й д и л а р . Ф и л н и н г
ту ки бўлм айди. Ҳиндустон х а л қ и учун
ф и л н и н г а ҳ а м и я т и к а т т а . Л а ш к а р д а г и
ҳар бир гу р у ҳга (бўлинм а, қ и с м , отряд-
га) албатта бир неча ф и л ҳ ам р о ҳ була-
ди. Ф и л н и н г баъзи я х ш и х у су си ят л ар и
бор: у к а т т а ва тезоқар сувлардан огир
ю к н и о с о н л и к б ил ан к ў т а р и б ўта ола-
ди. Т ўрт юз-беш ю з к и ш и т о р т а д и г а н
қозон ар ав аси н и (тўп о ртилган аравани )
уч-тўртта фил бем алол тортади. Б и р о қ
ф и л га ж у д а кўп ем иш к е р а к . Б и т т а фил
и к к и т у я н и н г ем и ш и н и ейди.
Я на Ҳ индустонда к а р к (к ар ки до н ) та-
р қ а л га н . У ҳам ж у д а у л к а н ж о ни во р д ир .
К а т т а л и г и у чта ҳ ў к и з г а тенг кел ад и . Бу
ер ларда к а р к ф и л н и ш о х и билан кўта-
р а р м и ш , деб т а р қ а л г а н г а п л а р т ў ғ р и
бўлмаса к е р а к . Б у р н и н и н г устида битта
ш о х и бор, бир қ а р и ч д ан у зу н р о қ, и к к и
қ а р и ч г а е т а д и г а н и н и у ч р а т м а д и к . Б и р
к а т т а ш о х ид ан к ем а ш а к л и д а г и сувдон-
ва битта нардн ин г со ққ ач аси
ясалди.
Я на уч-тўрт э н ли к ортибди. Териси ж уда
қ а л и н б ўлади. Т ар а н г ёй б ил ан и п и н и
қ ў л т и қ қ а ч а т о р т и б ( қ у л о ч к а ш л а б ) ва
я х ш и м ў л ж а л л а б о т сал ар , ж у д а я х ш и
к ирса, тўрт э н ли к к и р и ш и м ум кин. Би-
р о қ а й т и ш л а р и ч а , т е р и с и н и н г а й р и м
ж о й л ар и д ан ў қ ж у д а осон ўтаркан . И к к и
қ ў л и (олдинги оёқлари) олдида ва и к к и
бути (о р қ а оёғи) о л дида қ ат -қ ат бурма
туш ган. Узоқдан ёпиғ (жул) ёпиб қўйган-
дек кў рин ад и. Б о ш қ а ҳ айвонлардан кўра
отга ў х ш а ш т о м о н л ар и к ў п р о қ . Ч у н к и
отнинг катта қорни бўлм айди, бунда ҳам
к ат т а қорин йўқ, ч у н к и отда о ш и қ ўрни-
да бир п а рча с у я к б ўлгани каби бунда
ҳам о ш и қ ўр ни га бир бў л ак с у я к жой-
л аш ган ; ч у н к и отни нг и л и г и д а к ў м и ги
бор, бунинг и л и ги д а ҳам к ў м и к бор. У
ф и л д ан к ў р а й и р т қ и ч р о қ . Б и р о қ ф и л д ек
и т о ат к о р ва бўйсунувчан эмас. П арш о-
вар ва Ҳ а ш н а ғ а р ч а н г а л з о р л а р и д а (ўр-
мон, т ў қ а й л а р и д а ) ж у д а к ў п у ч р а й д и .
Я на Синд дарёси б илан Б ҳ и р а ви л о я т и
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМА
207
орасидаги ч ан га л зо р л ар д а ҳам кў п бўла-
ди. Я н а Ҳ индустондаги Сару дарёси қ и р
ғ о қ л а р и д а ҳ а м б и с ё р . Ҳ и н д у с т о н г а
юрити ч о ғ и д а П а р ш а в а р ва Ҳ а ш н а ғ а р
ч а н г а л з о р л а р и д а к ў п к а р к ў л д и р д и к .
Я х ш и ш о х т а ш л а й д и . Ов п а й т и д а кўп
к иптиларни ва отни тттохи б илан сузган-
м и ш . Б и р саф ар овда к а р к М ақсуд де-
ган хос с о қ ч и н и н г отини гаохи б илан бир
н а й з а бўйи у л о қ т и р д и . Ш у сабабли унга
М ақсуди к а р к деб л ақ аб қ у й д и ла р .
Ҳ и н д у с т о н д а т а р қ а л г а н ҳ ай во н л ар -
дан я н а бири ёвнойи ҳ ў к и з д и р . У биз-
н и нг ҳ ў к и з д а н анча кат т а бўлади. Унинг
ш о х л а р и б у н и к и д ек о р қ а г а қараб кетган-
мас. У ж у д а ёмон ва й и р т қ и ч жонивор-
д и р . Ҳ и н д у с т о н н и н г Сару д ар ёси қир-
ғ о қ л ар и д а ж у д а кўп у ч р а й д и .я
Ҳ индустонда я н а нилагов тар қ ал ган .
Б ў й и отча к ел ад и . Б и р о қ отдан бир оз
и н г и ч к а р о қ д и р , эр к а ги к ў к рангда була-
д и . ТИу с а б а б л и у н и „ н и л а г о в “ ( к ў к
ҳ ў к и з ) деб а т ай д и л ар . У нин г и к к и т а ки-
ч и к р о қ ш о х и бор. Б ў ғ з и д а бир қари ч-
дан узу н р о қ ю нги бор. Ш униси б илан у
денгиз қў то си га ух ш аб к етад и . Т уёқ ла
р и о д д и й ҳ ў к и з н и к и д е к а й р и л г а н —
қ ў ш т у ё қ д и р . У р ғо чи си н и н г ран ги буғу
— м а р а л н и н г р ан ги д ек . Ш охи й ўқ . Бўғ-
зида ҳам юнги йўқ. Э р кагига қараган-
да, буниси ч а қ қ о н р о қ бўлади.
Я н а Ҳ и н д у с т о н д а г и ҳ а й в о н л а р д а н
бири — к ў т аҳ п о й (к ал тао ёқ ) бўлиб, кат
т а л и г и о қ к и й и к ч а . У нин г о л д и н ги ва
о р қ а о ё қ л а р и к а л т а , ттту с а б а б л и у н и
к ў т а ҳ п о й — к а л т а о ё қ дейд и лар . Мугуаи
буғу м у гу зи д ек ш о х ч а л и , бироқ к и ч и к
р оқдир. Ҳ ар й и л и у ҳам бўғудек мугуз
т а ш л а й д и . Я х ш и ю гуролм айди. Ш у боис
ч ан га л зо р д ан ч и қ м а й д и .
Ҳ инд у сто н да я н а ж а й р о н н и н г эрка-
ги — ҳ у н а га ў х ш а ш к и й и к бор. Орқаси
(усти) қора, қорин қ и с м и оқ т у к л и , ҳуна-
н и н г ш о х и д ан буни нг тнохлари узунроқ
ва ёйилиб к етган д и р . Ҳ и н д у ст о н л и к л ар
уни „ к а л а ҳ р а “ деб а т а й д и л а р . А сл ид а
„ к а л а ҳ и р а н " , я ъ н и „ қ о р а к и й и к “ деб
н о м л ан ган , к е й и н ч а л и к осонроқ қил и б
„ к а л а ҳ р а “ деб а й т и ш г а н . У рғочи си оқ
р а н г д а б ў л а д и .
У ш б у к а л а ҳ р а б и л а н
к и й и к о вл ай ди л ар : бу к а л а ҳ р а н и н г шо-
х и г а т у з о қ н и н г ҳ а л қ а с и н и м а ҳ к а м л а й -
д и л а р . К и й и к т у з о қ қ а т у ш г а ч , у з о қ қ а
қ о ч и б к е т м а с л и г и у ч у н к а л а ҳ р а н и н г
оегига т ў п и қ д а н к а т т а р о қ тош осиб боғ-
л а й д и л а р . Ш ундан сўнг чўл (ёввойи) ки-
йи ги н и топиб, к а л а ҳ р а н и уни нг рўпара-
с и г а қ ў я д и л а р . Б у к и й и к у р у ш и ш н и
ж у д а я х ш и к ў р а д и , д ар ҳ о л у р у ш и ш г а
к и р и ш а д и , к и й и к л а р ш о х и б илан ури-
ш иб, сузи ш и б олдинга-орқага бориб-ке-
л ад и л ар . Б у к и й и к н и н г ш охи у кийик-
н и нг ш о х и га м а ҳ к а м л а н г а н т у з о қ қ а или-
н а д и . У қ о ч и ш г а у р и н с а , ў р г а т и л г а н
к и й и к қ о ч м ай д и , аф ти д ан , унга уни нг
оеғига боғланган тош м о н ел и к қил ад и .
Ш у й ў л б и л а н к ў п к и й и к т у т а д и л а р .
Т у т ган д ан сў н г б о ш қ а к и й и к л а р н и ту-
т и ш у ч у н у л а р н и қ ў л г а у р г а т а д и л а р .
Қ ў л га ў р гати л га н к и й и к л а р н и уйда ҳам
у р у ш ти р а д и л а р . У лар я х ш и у руш ад и.
Ҳ и н д у с т о н н и н г тоғ э т а к л а р и д а ки-
ч и к р о қ к и й и к л а р ҳ ам т а р қ а л г а н . Кат-
т ал и ги тоғ ар х а р и н и н г бир й и л л и к тўқ
л иси ча келади. ,
Я на бири чи н и й ҳ ў к и зд и р . К и ч и к к и
на ҳ ў к и з . К ат т ал и г и б изн инг қ ўч қ о р ч а
бор. Гўш ти ж у д а ю м ш о қ ва ш и р и н д и р.
Ҳ и н д у с т о н д а я н а м а й м у н л а р ҳ а м
бор. Ҳ и н д у с т о н л и к л а р м а й м у н н и „бан-
д а р “ дейд и лар . У лар нин г турлари жуда
кўп. Б ир турдаги м ай м у н л ар н и бизнинг
ерл ар га олиб бориб, л ў л и л а р ў йи н урга-
т ад и л ар . Бу м ай м у н л ар Д ар а й и Нур тоғ-
л а р и д а , К ў ҳ и С аф и д нин г Х айбар атро-
ф и д аги э т а к л а р и д а ва ундан пастроқда
бутун Ҳиндустон бўйлаб т ар қ ал ган . Бу
ерлардан юқорида бўлмайди. Туки сариқ,
юэи о қ, думи у н ч а л и к узун эмас.
Я н а бир нав м а й м у н б ўлиб, у Ба-
ж а в р , Савод ва ў ш а ат р о ф л а р д а учра-
м ай д и . У лар б и зн и н г то м о н л ар га олиб
б ориладиган м ай м у н л ар д ан ан ча катта-
роқдир. Дум и ҳам ж у д а узун. Т у к и —
о қр о қ , юзи қора. Б у хил м айм ун Ҳиндус-
т о н н и н г тоғ ва ч а н г а л з о р л а р и д а я ш а й
ди. Б у в и л о я т л а р д а уч р ам айд и .
Я на бир м айм ун тури т а р қ а л г а н к и ,
уни нг юзи, ту к и ва барча аъ зо л ар и қоп-
қ о р ад и р .
Я н а бир ҳай вон нувлдир. Қундуздан
бир оз к и ч и к р о қ . У д а р а х т л а р г а чиқа-
ди. Б а ъ з и л а р уни „м у ш и х у р м о “ ҳам деб
а т ай д и л ар . Уни бахт к ел т и р ад и , деб му-
борак сан ай д и л а р .
Ҳ индустонда „ г и л а ҳ р и й “ деб номлан-
www.ziyouz.com kutubxonasi
208
БОБУ РНОМ Л
ган си ч қ о н л а р ҳам бор. Ф а қ а т дар ах тд а
я ш а й д и . Д ар а х т устида баланддан паст
га ҳ а й р а т л а н а р л и д а р а ж а д а тез ва чақ-
қон ю гуради.
Қ у ш л а р д а н Д и н д у ст о н д а товус тар-
қ а л г а н . Б ўёқдор (пурранг) ва ж у д а чи-
р ойли ж они во р д ир . Танаси ран ги ва бе-
з а к л а р и ч а эмас.
Гавдаси ту р н ад ек ке-
л ади, бироқ бўйи тур над ек баланд эмас.
Н ар и н и н г ҳам , у р го ч иси нин г ҳам боши-
да й и ги р м а-ў тти зтад ан
икк и -у ч э н л и к
б ал ан д л и к д а ги пари бор. М одасининг бе-
заги ва бўёғи йу қд и р . Н ар товуснинг бо-
ш и д а г у л саф с ар р а н г и д а г и ҳ а л қ а бор,
буйни ч и р о й л и кўкитп рангда. Орқаси-
нинг бўйнидан пастроқ қисм и сари қ, зан-
гор (сабза), к ў к ва с и ё ҳ р а н г н а қ ш л а р
б ил ан б езал ган . У сти д аги г у л л а р и ки-
ч и к р о қ -к и ч и к р о қ гул л ар д и р . О рқасидан
пастроги то д у м и н и н г у ч игач а ш у ранг-
л ар д аг и й и р и к -й и р и к гу л л а р б ил ан бе-
з а л га н . А й р и м т о в у сл ар н и н г дум и бир
қ улоч ке л а д и ва у л ар н и н г г у л л и к пар-
лари остида к ал т а, б о ш қ а қ у ш л а р н и к и -
га ў х ш а г а н я н а битта думи бўлади. Бу
р асм и й — оддий қ у й р у ғи . У нинг қанот-
л ар и қ и з и л д и р .
Товуслар Б а ж а в р ва Саводда ва ун-
дан пастроқда бўлади. У ердан ю қорида
— К у н а р , Л а м ғ а н о т ва б о ш қ а ер л а р д а
у ч р а м а й д и . У ч и ш д а қ и р ғ о в у л д а н ҳам
о ж и з р о қ д и р .
У бир-икки м ар тад ан ор тиқ кўтари-
л о л м а й д и . У ч и ш г а о ж и з б ў л г а н л и г и
учун ё тоғда, ё ч ангалзор д а я ш а й д и . Яна
қ и з и ғ и ш у н д а к и , т о в у сл ар я ш а й д и г а н
ч ан га лзо р д а ч и я б у р и л ар ж у д а кўп бўла-
ди. Товуслар бир қ улоч думи билан чан-
гал д ан -чан гал га ўтиб ю раверад и. Н им а
учун у лар ч и я б ў р и л ар д ан зиён к ў р м ай
ди? Ҳ инд устон ли кл ар товусни „ м у р “ дей-
д и л а р . И м о м А бу Ҳ а н и ф а м а з ҳ а б и д а
ун и н г гўш ти ҳал о л ҳисобланади. Гўшти-
ни м а з а с и з деб б ў л м айд и, д у р р о ж н и н г
гў ш т и га у х ш ай д и , аммо т у я н и н г гўш ти
каби ис та м а й р о қ ей ди л ар .
Я на бу ерда тўти т ар қ а л га н . У ҳам
Б а ж а в р ва ундан п а с т р о қ д а ги е р л ар д а
у чрайди. Ёзда тут п и ш и ғ и чоғида Нинг-
н а ҳ о р ва Л а м ғ а н о т г а учиб к е л а д и . Бо-
ш қ а п а й т л а р и бу ерда у ч р ам ай д и . Тўти-
лар бу ерда хил м а-х и лд и р. Б и з н и н г ви-
л о я т л а р г а ол иб б о р и л а д и г а н бир ту ри
бор, уни га п и р и ш г а ў р г атад и лар.
Я н а бир тури бу тўтид ан к и ч и к р о қ
булиб, уни ҳам г а п и р и ш га ў р г ат ад и л а р .
Б у т ў т и л а р н и „ ж а н г а л и й “ — ч ан га л зо р
т ў ти си деб а т а й д и л а р . Б у т ў т и л а р Ба-
ж а в р ва Савод ва ў ш а ер л ар га я қ и н жой-
ларда кўп. Беш -олти м и н г тў ти бир гала
бўлиб учади. Б у тў т и л ар билан аввалги-
л а р и н и н г ў р т аси д а ф а қ а т к ат т а -к и ч и к -
л и ги д а ф ар қ бор, р ан гл ар и бир хил.
Я н а бир нав тўти бор. У ч ан галзо р
т ў т и с и д а н ҳ а м к и ч и к р о қ . Б о ш и қ и п
қ и з и л , қ ан о тл ар и ҳам қ и з и л . Д ум ининг
учи и к к и эн л и к ч а оқ бўлади. Бу турдаги
ту тил ар ни нг боши сафсар рангидадир. Бу
тоифа тў тилар гапиритпни билм айдилар.
У ларни К аш м и р тўтиси деб атайдилар.
Я н а бир т ў т и б о р к и , у ч а н г а л з о р
(ўрмон) тўтиси дек к и ч к и н а бўлади. Тум-
ш уғи қо р а, бўйнида к а т т а ҳ а л қ а с и бор,
қ а н о т л а р и н и н г усти қ и з и л , гапиритпни
я х ш и ўрган ад и. Тўти ва м а й н а г а нима-
ни ўргатсанг, ш у ни т а к р о р л а й д и , ўзла-
ри бирор нарсани ўйлаб ай тол м ай д и , деб
ю рардик. Я қин да м улозимларимдан Абул-
қ о с и м Ж а л о й и р қ и з и қ н а р с а н и ай ти б
берди. М ана ш у х и л д а г и бир т ў ти н и н г
қ аф аси ёп иқ экан , тўти: „ Р ў й и маро во
к у н к и , д ам ги р ш у д а м “ * , деб гапириб-
ди. Б о ш қ а сафар бир неча гап и р ад и ган
тў т и н и олиб кетаётган к и ш и л а р бир оз
дам о л и ш учун ў т и р ад и л а р . Й ўловчилар-
н и н г ўтиб к е т а ё т г а н и н и к ў р г а н тў т и :
„ М а р д у м р а ф т а а н д , ш у м о ё н н а м е р а -
вед“ **, дебди. Б у р и в о я т л а р н и н г туғри-
л и г и г а ж авоб бериш р о в и й н и н г зимма-
сида. Ш ундай бўлса-да, к и ш и ўз қу л о ғи
билан эш и т м а г у н и ч а , иш они б бўлмас.
У ерда я н а бир нав тўти я ш а й д и . Ран-
ги ж у д а ч и р о й л и — қ и п -қ и з и л . Ботттқа
р а н гд а г и л а р и ҳам уч р ай д и . А н и қ эслаб
қ о л м а г а н л и г и м боис уни ш ар ҳ л аб ўтир-
м айм ан. Б у қ и з и л т у т и л а р н и н г ранги на
ш а к л и ж у д а ё қ и м л и , у л а р г а п и р и ш н и
ҳам б и л и ш ар эм и ш . Айби ш у к и , овози
худди чи н н и с и н и ги н и мис и д и ш га ур-
ган д ек ёқ и м си з ва баланд ч и қ а д и .
* „М енинг ю аи м н и о ч г и н , д и м и қ д и м "
** „ У к етд и , сиз бор м я й с и а “ .
www.ziyouz.com kutubxonasi
Do'stlaringiz bilan baham: |