Халцаро бобур фонди


Парешон жамъэю, жамъе парешон



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet133/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   129   130   131   132   133   134   135   136   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

Парешон жамъэю, жамъе парешон,
Гирифтор цавмею, ц&вме ажойиб.
Д у ш м а н а с к а р л а р и н и н г сони ай н и
пайтда бир л а к — юз минг китиига етар- 
ди. Узи ва ам и р л а р и д а б и р -и к к и минг- 
тага я қ и н ф и л л а р и бор, д ей и ш ар д и . Ота- 
бобосидан қ о л г а н х а з и н а н и н г ҳ а м м а с и
қ ў л и д а н а қ д эди. Ҳ индустонда ш унд ай 
одат бор: агар ш унд ай у р у ш л а р рўй бер- 
гудек бўлса, б е л г и л а н г а н м уд д ат учун 
пулга н а в к ар ёл л ан и л ад и . Ё л л ан г ан ки- 
ш и л а р н и „ б а д ҳ а н д и й “ деб а т а й д и л а р . 
А гар Султон И бр о ҳим ш у н д а й ф и к р г а
к ел са, юз м инг, и к к и юз м и н гт а навкар - 
ни ҳам ёл л ай оларди. Т ан гр и таоло биз- 
ни ё р л а қ а д и , у на н а в к а р л а р и н и рози 
қ и л а олди, на х а з и н а с и н и у л а ш а олди. 
Т абиатида б а х и л л и к голиб к ел ган одам 
қ а н д а й қ и л и б й и г и т л а р и н и роэи қ и л а
олади. Узи пул й и ғи ш га беҳад берилган, 
таж р иб асиа, ғўр бир йи ги т эди. У нинг 
на к е л и ш и ва т у р и ш и д а с а р а н ж о м л и к , 
на ю риш и ва у р уш ида ғ ай р ат -и ш ти ёқ бор 
эди.
П ан и п ат д а а с к а р л а р н и н г ён-атрофи- 
га арав а ва ш о х л а р д ан тў сиқ ясаб, хан- 
д а қ л а р қ а з и б и с те ҳ ко м қ у р а ё т г а н пай- 
т и м и з Д арвеш М уҳам м ад сорбон: „Бун- 
дай э ҳ т и ё т к о р л и к билан ҳ и м о я л ан аё тга-
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУ РНОМЛ
199
н и м и зд а у бизга қ а р ш и к е л и ш г а қ ан д а й
им кон т о п а д и “ , деб айтди.
— 
Сен буларни узбек хон ва султон- 
л а р и г а ў х ш а т я п с а н м и ? — деб жавоб бер- 
д и м . — С а м а р қ а н д н и т а ш л а б ч и қ и б ,
Ҳ исорга к е л г а н и м и з д а , ў зб ек ни нг барча 
хон ва су л то н л ар и йи гил иб , б изн инг ус- 
т и м и з г а бирлаш иб , бостириб к е л и ш ни- 
я т и д а Д ар б а н д д ан ў т д и л а р . Б и з бутун 
л а ш к а р ва м ўгулни нг кўч-кўрони ва мол- 
л ар и н и м а ҳ а л л а л а р г а я ш и р и б , кў чалар- 
н и т ў с и б қ ў й д и к . Ю р и ш - т у р и ш н и н г
ҳ исоб-китобини олгач, хон ва султонлар 
Ҳ и со р н и ҳ и м о я л а ш учун ҳаёт-м ам о ти- 
м и з н и т и к к а н и м и з н и к ў р д и л а р . Ҳисор 
устига к е л и ш г а к ў з л а р и етм ай, Чағони- 
ён атроф ида ж о й л а ш г а н Н аван док д ан о қ 
ор т л ар и га қ ай ти б к етд и л ар . Б у л а р н и сен 
у л ар га ў х ш а т м а , булар ҳарбий иш н и ва 
у р у ш и ш қ у р о л л а р и н и қаер д ан билсин- 
л а р .
Т ангри бизга к ў м а к берди, ҳ ам м аси 
мен ай т га н д е к бўлди. П ан и п атд а ўтган 
е т ти -сак ки з кун мобайнида одамларимиз- 
дан оз-оздан бориб, ул ар ни нг доирасига- 
ч а я қ и н л а ш и б , к ў п с о н л и д у ш м а н г а ўқ 
отардилар ва бош кесиб к елтирарди лар. 
Д у ш м а н эса на ж о й и д а н қ ў з ғ а л д и , на 
ҳ а м л а ц и л д и . К е й и н б и з г а х а й р и х о ҳ
ҳ и н д у с т о н л и к б е к л а р н и н г м а с л а ҳ а т и г а
ам ал қ и л и б , М аҳдий Х о ж а, М уҳам м ад 
Султон мирзо, Одил Султон, Хисрав, Шоҳ 
М ир Ҳ у с а й н , С ултон Ж у н а й д бар л о с, 
А б д у л а з и з м и р о х ў р , М у ҳ а м м а д А л и
ж а н г - ж а н г , Қ у т л у қ қ а д а м , Вали хозин , 
М уҳиб А ли х а л и ф а , М уҳ ам м ад бах ш и, 
Ж о н и б ек ва Қ оракўз бош чилигида тўрт- 
беш м ин г к и ш и н и тунги ҳу ж у м га юбор- 
д и к . Кеч к ир и б қ о л ган и боис я х ш и л а б
к ел и ш и б о л о л м ай, т ар қ ал и б кетиб, би- 
рор иш қ и л о л м а д и л а р . Тонг отиб, кун 
ёри ш гун ча, улар душ ман доираси (лаге- 
ри)нинг я қ и н и д а эканида, душ ман ноғо- 
р ал ар и н и чалиб, ф ил л ар и билан саф тор- 
тиб ч и қ д и . Гарчи б и зн и к и л ар бирор иш 
қ и л о л м а г а н б ў л с а л а р ҳ а м , ш у н ч а к ў п
к и ш и б и л а н у р у ш и б , б и р о р к и ш и н и
й ў қ о тм ай , соғ-омон ч и қ д и л ар . М уҳаммад 
А л и ж а н г - ж а н г н и н г о ё ғи г а ў қ т е г д и . 
Ж а р о ҳ а т и х а в ф л и б ў л м а с а - д а , у р у ш
к у н и у ж а н г г а я р ам ад и .
Бундан хабар топиб, мен Ҳумоюн- 
ни аск а р л а р и билан бир-бир я р и м к у рўҳ 
олдинга — ду ш м ан қ а р ш и с и га юбориб, 
ўзим қ олган ж а н г ч и л а р билан саф тор- 
тиб ч и қ д и м . Тунги ҳ у ж у м г а к е т ган л ар
келиб Ҳ умоюнга қ ў ш и л д и л а р . Д уш м ан 
о дам лари олдинга қараб, биз ҳам орқа- 
га қай ти б , т ўх тад и к.
Ш у кеч а ўрдуда гал ат и (ёлгондакам) 
ғавғо к ў тар и л д и . И лгари бундай ш овқин- 
сурон к ў р м а г а н к и ш и л а р қ ў р қ у в ва ва- 
ҳ и м а г а т у ш и б қ о л д и л а р . Б и р о з в а қ т
ўтгач, ш о вқ и н босилди.
Р а ж а б о й и н и н г с а к к и з и н ч и с и д а ,
ж у м а к у н и бомдод намози чоғи соқчи- 
л ар д ан д у ш м а н н и н г саф тортиб келаёт- 
г а н л и г и ҳ а қ и д а х аб ар к е л д и . Б и з я н а
с о в у т л а р н и к и й и б , қ у р о л л а н и б отлан- 
д и к . Ўнг қанотда Ҳ умоюн, Х о ж а Калон, 
С у л то н М у ҳ а м м а д д ў л д о й , Ҳ и н д у б е к , 
Вали хозин ва П и р қ у л и С ийстоний тур- 
д и л ар . Ч а п қан о тд а М у ҳ ам м ад Султон 
мирзо, М аҳдий Х о ж а, Одил Султон, Шоҳ 
М ир Ҳ у с а й н , С ултон Ж у н а й д барлос, 
Қ у т л у қ қ а д а м , Ж о н и б е к , М уҳам м ад бах- 
ш и ва Ш оҳ Ҳ усайн Ё р ак и й м ўғул ғончи 
т у р д и л ар .
М ар к аэ н и н г ўнг тар аф и га Ч и н Темур 
Султон, С улайм он м ирзо, М уҳ ам м ад и й
к ў к а л д о ш , Ш оҳ М ансур барлос, Юнус 
А ли , Д арв еш М уҳам м ад сорбон ва Аб- 
д у л л о к и то б д о р қ ў й и л д и . М а р к а з н и н г
чап тар аф и га Х алиф а, Х о ж а М ирмирон, 
А ҳ м ад и й парвоначи, Турдибек, Қўчбек, 
М уҳиб А л и х ал и ф а ва М ирзобек тархон 
қ ў й и л д и . И ровулга (аска р н и н г айғоқчи- 
л и к х и з м а т и н и қили б, олдинда боради- 
ган қисм и) Х исрав к ў к а л д о ш ва Муҳам- 
м ад А л и ж а н г - ж а н г е т а к ч и б ў л д и л а р . 
А б д у л ази з м и р о х ў р н и т ар ҳ г а (ёрдам чи 
бўлинм ага) б о ш л и қ қ и л и б тай и н л ад и к . 
У н г қ а н о т н и н г ч е т и г а В али қ и з и л ва 
М алик Қосим Бобо Қ а ш қ а н и м ў ғул л ар и
билан т ў л ғам ага* саф л ад и к . Ч ап қанот 
четидан Қ ар о к ў з и , А булм у ҳ ам м ад най- 
забоз, Ш ай х Ж а м о л барин, М аҳдий ва 
Т ен гр и қ у л и П и ш ағи м ўғулни тў л ғам ага 
с а ф л а д и к . Д у ш м а н а с к а р л а р и я қ и н л а -
ш и ш л а р и билан бу и к к и бўлак тўлғам а 
ў н г ва ч а п т а р а ф л а р д а н д у ш м а н н и н г
о рқ а т ар аф и га ай ланиб ўтиб олади. Душ-
* Т ў л г а м а — д у ш м а н с а ф и н и н г и к к и ён и д а та р т и б с и з ҳ у ж у м қ и ли б , ш о ш и р и ш т а к т и к а с и .
www.ziyouz.com kutubxonasi


200
БОБУ РНОМ Л
м а н н и н г қ о р аси к ў р и н г а н д а а с к а р л а р - 
нинг к ат т а қисм и ўнг қан отга қараб ке- 
л а ё т г а н и н и к ў р д и к . Ш у боис ё р д ам ч и
бўл инм ага б о ш ч и л и к ц и лаётган Абдула- 
зизн и ўнг қ ан о тн и м у с т а ҳ к а м л а ш учун 
ю бордик.
У з о қ д а н қ о р а с и к ў р и н г а н С у л т о н
И б р о ҳ им ни нг қ ў ш и н и ҳеч ерда т ў хтам ай
т е з л и к б и л а н б и з га қ а р а б к е л а в е р д и . 
Я қ и н р о қ к елгач, ул арга қ о р ам и з кўрин- 
ди. Б и з н и н г саф тортиб, ж а н г га ш ай тур- 
ган и м и зн и кўриб, у лар ним а қ и л и ш л а - 
р ин и б ил м ай т ар ад д у д л ан и б қ о л д и л ар . 
Эсанкираб, т у р и ш н и ҳам , к е л и ш н и ҳам 
б илм ай, на ж о й и д а туролди, на аввал- 
ги дек т е з л и к б илан т ў х т ам асд ан илга- 
р и л а ш н и ўйлади.
Т ў л г а м а г а т а й и н л а н г а н а с к а р л а р г а
ўнг ва чап қўлд ан д у ш м а н н и н г о р қа то- 
м онига ўтиб, ў қ отиб уруш бош лаш ла- 
ри, ўнг ва чап қ ан о тл ар д аги л ар ҳам душ- 
м ан б и л а н о л и ш и ш л а р и учун ф ар м о н
бўлди. Т ўл ғам а д а ги л ар д у ш м ан орқаси- 
га ўтиб, ў қ ота б ош лади лар. Чап қанот- 
д аги М аҳдий Х о ж а
ж а н г н и ҳ ам м ад ан
олдин бошлаб юборди. М аҳдий Х о ж ага 
қ а р ш и бир тўда а с к а р бир ф и л б ил ан 
бостириб келди. Маҳдий Х о ж ан и н г одам- 
л ар и кўп ў қ ёғдириб, ул ар ни ч е к и н и ш г а
м аж б у р қ и л д и . Ч а п қ ан о тга м ар к азд ан
А ҳм адий парвоначи, Турдибек Қўчбек ва 
Муҳиб А ли х а л и ф а ёрдамга юборилди. 
Ўнг қанотда ҳам ж а н г бош ланиб кетди.
М уҳам м ад А ли к ў к а л д о ш , Шоҳ Ман- 
сур барлос, Юсуф А ли ва А бдуллога мар 
к аз қ ў ш и н и олдида туриб ж а н г бош лаш
бую рилди. Устод А л и қ у л и ҳам м ар к аз 
қ ў ш и н и олдида туриб ф ар ан гид ан * отди. 
М устаф о т ў п ч и ҳам м а р к а з и й қ ў ш и н - 
нинг чап қанотидаги арава устидаги зарб- 
зандан (тўпга ў х ш аш қурол) я х ш и зар- 
балар берди. Ўнг қан о т, чап қан о т, мар- 
к а з ва т ў л ғ а м а д а г и л а р д у ш м а н н и ҳ ар
тар аф д ан ўраб олиб, устига ўқ ёғдириб, 
ж а н г н и астой ди л қ и з и т д и л а р . Д у ш м ан
ўнг ва чап қ а н о т л а р г а б и р -и к к и м арта 
қ и с қ а - қ и с қ а ҳ а м л а л а р ҳам қ и л д и . Биз- 
ни нг ж а н г ч и л а р и м и з у л ар н и н г устига ўқ 
ёғдириб, я н а м а р к а з томонга си қиб кел- 
дилар. Д у ш м ан н и н г ўнг ва чап қан оти 
бир ерга тўпланиб қолиб, ш у д а р аж а д а
т и қ и л и н ч л и к ҳосил б ў л ди ки , на олдин- 
га ю риш га, на о р қ ага қ о ч и ш г а йўл то- 
п о л д и л ар.
Офтоб бир н айза бўйи к ў т а р и л га н д а
у р у ш н и т е з л а ш т и р и ш г а ч а қ и р и л д и .
Т у ш га ч а ж а н г давом этди. К ун т у ш г а
е т г а н и д а д у ш м а н е н г и л д и ва я к с о н
қ и л и н д и . Т а н гр и т ао л о ф а з л у к а р а м и
б ил ан б ундай қ и й и н и ш н и б изга осон 
қ и л д и ва ш у қ ад ар к ў п с о н л и л а ш к а р н и
я р и м кунда ер билан я к со н қ и л д и . Фа- 
қ а т И броҳим ён ид аги бир ж о й н и н г ўзи- 
да беш-олти минг к и ш и ўл д ир ил д и. Бош- 
қа ер л ар л ар д а ў л га н л а р н и н г сонини ўн 
беш-ўн о л ти м и н г к и ш и ,
деб т а х м и н
қ и л д и к . К ей и н р о қ , Ограга к ел ган и м и з- 
да, ҳ и н д у ст о н л и кл ар д ан эш и т и ш и м и з ч а , 
у ш бу ж а н г д а қ и р қ - э л л и к м и н г к и ш и
ҳ ал о к бўлган э кан .
Д у ш м а н н и ен ггач, ортидан ку затиб
бориб, о тл ари д ан й и қ и ти б о л д и к. А скар- 
л а р и м и з отдан т у ш и р и л га н ам и р ва йи- 
ги тл ар н и олиб к е л а бо ш лади л ар . Тўда- 
тў д а ф и л л а р н и ф и л б о н л а р и к е л т и р и б
совға қ и л д и л а р . И б р о ҳ им ни ж а н г май- 
донидан ч и қи б к етган , деб ўйлаб, мах- 
сус қ ў ш и н д а ги Қисмтой м ирзо, Бобо чуҳ- 
ра ва Б у ж к а б о ш ч и л и ги д аги к и ш и л а р - 
ни д у ш м а н о р т и д ан и з м а - и з ю бордик. 
Тезда қувиб етиб, О грага боргунича уни 
қ ў л га о л и ш л а р и н и тай и н л ад и м .
И броҳим ўр д аси нин г ичи билан ўтиб, 
у н и н г к и ч и к ҳ о в л и с и — т у р а р -ж о й ва 
у й л а р и н и ай лан и б ч и қ қ а ч , бир қорасув 
ёқас и га т у ш д и к . Аср нам ози пайти Ха- 
л и ф а н и н г қ а й и н у каси Тоҳир Табарий, 
Султон И броҳим нинг ж ас ад и н и ж уд а кўп 
ў л и к л а р и ч и д а н тани б қ о л и б , б о ш и н и
к ел т и р д и .
Ш у к у н и ё қ Ҳ у м о ю н м и р з о , Х о ж а
К алон, Ш оҳ Мансур барлос, Юнус А ли 
ва Абдулло Вали х а з и н а ч и н и тезда бо- 
риб, О грани қ ў л г а к и р и т и б , х а з и н а н и
э г а л л а ш л а р и н и тай и н л ад и м .
М а ҳ д и й Х о ж а , М у ҳ а м м а д С у л т о н
мирзо, Одил Султон, Султон Ж у н а й д бар- 
лос ва Қ у т л у қ қ а д а м н и н г сафар анж ом - 
л а р и н и олиб кет аёт га н гур уҳ д ан аж р а - 
либ, илдамлаб Деҳли қўрғонига кири б , у 
ердаги х ази н ан и эгаллаб с а қ л а ш л а р и г а
қ арор қ и л д и к .
* Ф а р а н г и — Е в р о л ад ан к е л т и р и л г а н о ти ш қ у р о л и .
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУ РНОМЛ
201
Э ртаси к у н и тонгда бир к у р ў ҳ йўл 
ю риб, о т л а р г а д ам б ер и ш у ч у н Ж у у н
ё қ а с и г а т у ш д и к . И к к и к е ч а ш у ерд а 
қолиб, сешанба ку н и Ш айх Низом авлиё- 
нинг м озорини тавоф қилиб, Д еҳ л и нин г 
рўпарасида — Ж у у н қиргоғида тўхтадик. 
Ушбу ч о рш анба кеч аси ёқ Д еҳли қўрғо- 
н и н и с а й р қ и л и б , т у н б ў й и ў ш а ер д а 
қолиб, эртаси — ч ор ш анб а к у н и Х о ж а 
Қ утб и д д и н н и н г м озорини тавоф қил и б, 
Султон Гиёсиддин Б албан ва Султон Ало- 
вуддин х и л ж и й н и н г мақбара, иморатла- 
ри ва минорасини, ғавзи Ш ам си й, ғавзи 
Хосни, Султон Б аҳ л у л ва Султон Секан- 
д а р м а қ б а р а л а р и ва б о ғ л а р и н и с а й р
қилиб, ўрдуга қайтиб, кем ага кириб, ар ақ
ичилди. Вали қи зи л га Д еҳ л и нин г зшик- 
д о р л и г и (с о л и қ й и ғ у в ч и с и м ан с аб и )н и
т а қ д и м этиб, Д ў ст н и Д е ҳ л и в и л о я т и г а
девон қи л д и м , бор х ази нан и м у ҳ р л аш н и
ва бутун ж а в о б га р л и к н и у л ар н и н г зим- 
масига ю кладим .
П ай ш ан б а к у н и бу 
ж о й д а н кўчиб, 
Туғлақобод рупар асига — Ж у у н қирғо- 
ғида т у ш д и к .
Ж у м а к у н и н и ў ш а ж о й д а ў т к а з д и к . 
М авл о н о М а ҳ м у д , Ш а й х З а й н ва я н а
а й р и м к и ш и л а р ж у м а н а м о зи га бориб, 
м е н и н г н о м и м га хутба ў қ и т д и л а р . Фа- 
қ и р ва м и с к и н л а р г а бир оз пул тарқа- 
тиб, қ ар о р го ҳ г а кел д и л ар .
Ш анба ку н и у ердан ж ўнаб, жойдан- 
ж о й г а к ў ч и б , О гр ага й ў л о л д и к . Мен 
бориб Туғлақободни сай р қил и б, қарор- 
гоҳга қ ай тд и м .
Р а ж а б о й и н и н г й и ги р м а икки н ч и си - 
да, ж у м а к у н и Огра ч етида ж о й л а ш г а н
Сулаймон Ф а р м у л и й н и н г у й и га т у т д и к .
Б у ж о й қур ғо н дан ан ча узоқ бўлганли- 
ги боис эртаси к у н и Ж а л о л х о н ж агҳат- 
н и н г у й и га т у ш и л д и .
Б и з д а н и л г а р и р о қ к ел г ан Ҳ ум ою нни 
қ ў р ғо н д а ги л ар , у э рл ар и н и айтиб, ичка- 
рига ки р и т м а б д и л а р . Б у лар ҳам эл ни нг 
бебош лигини ўйлаб, х а э и н а га қў л тегиз- 
м аси н, деган н и ятд а биз к ел гу н ч а Огра 
дан ч и қ а д и г а н й ў л л а р н и қ ў р и қ л а б , ке- 
л и ш и м и з н и ку тиб ту рибдилар.
Б и к р а м а ж и т ҳ и н д у Г в ал и й а р р ож а 
си эди, у н и н г о тал ар и Г в ал и й а р вилоя- 
т и д а юз й и л дан ор тиқ ҳ у к м р о н л и к қ и л
ган л ар . И ск ан д а р Г в ал и й а р н и о л и ш мақ- 
садида бир неча йил Ограда қолиб кет-
д и . К е й и н И б р о ҳ и м з а м о н и д а А ъ з а м
Ҳ ум ою н С ер ван и й ан ча в а қ т асто й д и л
к у р а ш д и ва, охир-оқибат, уни сулҳ йўли 
б и л а н о л и б , у н г а Ш а м с о б о д н и берди. 
Султон И б р о ҳ и м н и н г устига уруш бош- 
л аган и д а, Б и к р а м а ж и т ж а ҳ а н н а м г а ра- 
вона бўлди. Б о л а л а р и ва оила аъ зо л ар и
Ограда эди. Ҳ умоюн О грага к е л г а н и д а
Б и к р а м а ж и т н и н г оила а ъ зо л ар и қочитп- 
га у р и н а д и л а р ва Ҳ ум ою н т а й и н л а г а н
к и ш и л а р ул ар ни қ ў р и қ л аб туради, Ҳумо 
юн ҳ ам у л а р н и н г т а л а н и ш л а р и г а йўл 
қ ў й м а д и . Ўз хоҳитплари билан Ҳумоюн- 
га гавҳ а р ва қ и м м ат б аҳ о то ш л ар совға 
қ и л и б д и л а р , У л а р и ч и д а бир м а ш ҳ у р
олмос бор эдики , уни Султон А ловуддин 
к е л т и р т и р га н э кан . Б у олмос ш у н ч ял ар
м а ш ҳ у р к и , бир м у қ а й й и м (қ и й м а т бел- 
гиловчи) ун и н г н ар х и н и бутун дунёнинг 
и к к и я р и м к у н л и к сар ф -х а р аж ат л ар и га 
тенг, деб баҳолабди. С а к к и з м исқо л ч и қ
са к е р а к . Мен к ел ган и м д а Ҳумоюн уни 
менга совға қ и л д и , мен я н а унинг ўяига 
б ағи ш л ад и м .
Қўрғон ичидаги т а н и қ л и сипоҳийлар 
дан М аликдод К ар ан и й , М аллий Сурдук 
ва Ф ерузхон М еватийнинг эътибори ба- 
л ан д эди. Б у л а р н и н г қ и л г а н ҳ и й л а л я р и
билиниб қолди. Сиёсат қ и л и б , ж азоляш - 
га юборилди. М аликдод К ар ан и й олдин- 
га ч и қ а р и л г а н и д а баъзи бировлар унинг 
учун яли ни б-ёлворди лар.
Одамлар у ёқ-бу ё қ қ а бориб, бир мас- 
л а ҳ а т г а к е л г у н л а р и ч а орадан тўрт-бетп 
кун ўтди. У лар х о ҳ л а га н л а р и д е к иноят 
ва ш а ф қ а т кўрсатиб, барча мол-мулки- 
ни ў зл ар и га қай та р и б , ж азо д ан озод қ и л
д и к . И б р оҳ и м н и н г отасига етти л а к л и к
д аром ад и бор в и ло я т нақ д ин оят қилин- 
ди. Б е к л а р и н и н г ҳам ҳар бирига вило- 
я т л а р берилди. И б р о ҳ и м н и н г отаси хиз- 
м ат к о р л а р и б илан ч и қ а р и л и б , унга Ог 
р ад ан д ар ё б ў й л аб бир к у р ў ҳ пастдан 
ж о й берилди.
Р а ж а б о й и н и н г й и ги р м а сак к и э и н ч и
сида, п а й ш а н б а к у н и аср н ам о зи чоғи 
Ограга кир и б , Султон И б р оҳ и м н и н г ман- 
зилида туш ди к. Т ў қ қ и з юз ўнинчи (1 5 0 4 / 
1505) йи л и Кобул э гал л ан ган и д ан буён 
Ҳ и н д у с т о н н и қ ў л г а к и р и т и ш н и о р з у
қ и л а р д и м . Гоҳ б е к л а р н и н г а қ л и ноқис- 
л и ги , гоҳ ога-и нилари м нин г, қариндотп- 
у р у ғ н и н г қ ў л л а б - қ у в в а т л а м а с л и к л а р и

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   129   130   131   132   133   134   135   136   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish