БОБУРНОМЛ
197
а т к а н и Ҳ исори Ф ер у за қ ў ш и н и г а юбо-
р илди.
Ж у м о д у л-аввал о й и н и н г ун учинчи-
сида, я к ш а н б а к у н и А нб алад ан ч иқиб ,
бир к ў л ё қ а с и г а т у ш д и к . М ўм ин а т к а
билан К аттабек худди ш у к у н и қай ти б
к ел д и л ар . Ҳ ум ою нни Х о ж а К алон, Сул-
тон М уҳам м ад дўлдой, Вали хозин бош-
ч и л и г и д а г и ў н г қ а н о т д а г и к и ш и л а р и
билан ҳам д а Ҳ индустонда қ о л ган беклар-
дан Х и с р а в б е к , Ҳ и н д у б е к , А б д у л ази з,
М уҳам м ад
Али ж а н г - ж а н г н и , м а р к а з и й
қ ў ш и н д а н , подш оҳ сарой ин инг хос амал-
д о р л ар и ва й и ги т л ар и д ан — Ш оҳ Ман-
сур барлос, К аттаб ек, Муҳиб А ли ва я н а
бир неча к и ш и н и қ ў ш и б Ҳ ам и д х о н н и н г
устига ю р и ш га т а й и н л а д и к .
Б и б а н ҳам ш у қ а р о р г о ҳ и м и з г а ке-
либ, ил т и ф о т к ў р сатд и . А фғон деганла-
ри ж у д а қ ў п о л ва б еақ л х а л қ бўлади.
Г а р ч и н а в к а р л а р и сони ва м а р т а б а с и
бундан баланд бўлса ҳ ам , Д и ло в ар х он ,
О лам х о н н и н г ўгл о нл ар и — подш оҳзода-
л а р бўлса ҳам , м ени нг олдимда ўтирган-
л ар и йўқ, бироқ бу Б ибан ў т и р и ш га изн
с ў р а д и . А м м о у н и н г бу н о м а ъ қ у л -
ч и л и г и г а к и м ҳам қ у л о қ соларди!
О й н и н г ўн т ў р т и н ч и с и д а , д у ш а н б а
к ун и эрталаб Ҳ умоюн Ҳ ам идхон устига
қ ў ш и н тортди. Ҳумоюн саралан ган юз-
юз э л л и к соқчи қисм й и ги т и н и ўэидан
олдинроқ ж ў н а тд и . Бу й и ги тл ар душман-
га я қ и н л а ш и б , қ ў л ж а н г и н и б о ш л а б
юбордилар. Б и р -и к ки тўқнаш увдан кейин
орқадан Ҳумоюннинг қораси кўринди-ю,
д у ш м а н қоча бош лади. Ю з-и к к и юз ки-
ш и н и отдан қ у л ат и б ,
я р м и н и н г бошини
к есд и л а р , қ о л ган я р м и н и е т т и -сак к и зт а
ф и л и билан Ҳ ум ою н ни нг олдига келтир-
дил ар . Ҳ ум ою н ни нг бу ғалабаси ҳ ақи да-
ги хабарни о йн ин г ўн с а к к и з и н ч и с и д а ,
ж у м а к у н и т у ш в а қ т и д а , Б е к М и р а к
м ў гу л ў ш а қ а р о р г о ҳ н и н г ў з и д а эк ан и -
м и з д а ё қ е т к а з и б к е л д и . М ен д а р ҳ о л
Ҳ ум ою нга махсус бош-оёқ к и й и м ва от-
х о н а м д а г и энг я х ш и о т л а р д а н б и р и н и
инъом этиб, я н а б о ш қ а м у к о ф отл ар ҳам
ваъда қ и л д и м .
О й н и н г й и г и р м а б и р и н ч и с и д а , ду-
ш анб а ку н и ш у қар о р го ҳ га Ҳумоюн юз-
т ач а аси р ва ет т и -с а к к и з фил билан ке-
л и б , м е н г а и л т и ф о т к ў р с а т д и . У стод
А л и қ у л и ва м и л т и қ л и л а р г а сиёсат учун
а си р л а р н и м и л т и қ билан қири б т а ш л а ш
бую рилди. Ҳ у м о ю н ни нг биринчи ю риш и
ва биринчи кўрган иш и ш у эди. Б у унинг
к ей и н г и н и я т л а р и учун кўп я х ш и ало-
мат бўлди. О тл и қ л а р и м и з қочган ки ш и -
л арн и қувиб Ҳисори Ф еруза қ алъ асига-
ча
бордилар, у ерни қў л га олиб, талаб,
қай ти б к ел д и л ар . Ҳ исори Ф еруза қалъ-
асини унга теги ш л и ва тобе бир карўр-
л и к в и л о я т и билан Ҳ ум ою нга совға қил-
дим ва яна бир к ар ў р (юз лак) пул муко-
фоти ҳам бердим.
Бу цароргоҳдан кўчиб Шоҳободга кел-
дик. Султон И б р о ҳ и м н и н г қ ар о р гоҳ и га
„ т и л “ тутиб к е л и ш учун одам ж ў н а тд и к
ва ш у боис бир неча кун шу ерда қолиб
к етдик. Р аҳ м ат пиёдани галаба ҳақида-
ги хабарлар билан Кобулга юбордик.
Ушбу қароргоҳда экан им изда, жумод
ул-аввал о йининг йи гирм а сак ки зи н чи -
сида, душ анба куни офтоб ҳам ал буржи-
га кирди. 961- йили Ҳумоюн ўн сак ки з
ёшда эди, уни нг юзига устара ёки қай чи
т ек к и з и л д и .
И б р о ҳ и м н и н г ўрд аси дан ҳам уни нг
бир к у р ў ҳ - и к к и к у р ў ҳ юриб, ҳ а р бир
қ а р о р го ҳ д а и к к и - у ч к у н тўхтаб -тў х таб
к ел аётганл иги ҳақ и да тинимсиз хабарлар
к е л а бош лади . Б из ҳам олдинга қараб
йў л о л д и к . Ш оҳободдан ч и қ қ а ч , и к к и
м анзи л да тўхтаб, С арсаванинг тўгриси-
га — Ж у у н дарёси қирғоғига келиб туш-
дик. Х о ж а К ал о н н и н г н а в к а р и Ҳайдар-
қули „т и л “ ушлаб к ел иш учун юборилди.
Мен Ж у у н дарёси
к е ч и ги д а н ўтиб
Сарсавани сайр қ и л д и м . Ў ша ку н и маъ-
ж у н ҳ ам е д и к . С а р с а в а н и н г ч а ш м а с и
бор, озроқ сув шу ч аш м адан оқиб бора-
ди, ёмон ж о й л а р эмас. Турдибек хоксор
бу ерни м ақтаб т а ъ р и ф л а д и . Мен унга
„Ш у ер сен ики б ўл си н “ , дедим. Ш у са-
баб билан Сарсава Т у р д и бек ка берилди.
Б ир кем ага толор — тахтасупа ясат-
тириб олгандим.
Б аъ зи д а ш у кемада сайр
қ и л ар д и м , баъзан бош қа м анзилга кўчга-
ним изда ҳам шу кем а билан келардим.
У қароргоҳдан чиқиб қирғоқ бўйлаб
пастга қ араб и к к и м ан э и л ю рган эдик
ҳ ам к и , „ т и л “ тутиш га борганлардан Ҳай-
д а р қ у л и Довудхон Ҳ ай т и м хонни беш-
олти минг к и ш и с и билан Миёни Дуоб та-
рафига ўтказибди. И броҳим нинг доира-
сидан уч-тўрт курўҳ берида доира уриб
ў т и р ган м и ш , деган хабарни келтирд и.
www.ziyouz.com kutubxonasi
198
БОБУ РНОМ А
Ж у м о д у л -о х и р о й и н и н г ун с а к к и -
зин чи сид а, я к ш а н б а ку н и бу туда усти-
га Ч и н Темур Султон, М аҳдий Х о ж а, Му-
ҳам м ад Султон мирзо на Одил Султон-
ни на бутун чап қ ан о т й и ги т л ар и — Сул-
тон Ж у н а й д ва Ш оҳ Мир Ҳ усайн ва Қут-
л у қ қ а д а м н и , м а р к а з д а н — Юнус А ли ,
Абдулло, А ҳ м ад и й ва К аттаб екни илгор
қ и л и б т а н л а д и к . П е ш и н н а м о з и чоғи
у лар ш у ердан д арёни кечиб утиб, аср
ва ш ом н а м о з л а р и о р а л и ғ и д а
н а р и г и
қ и р ғ о қ д а н ж ў н аб к етд и л ар . Бибан мана
ш у ҳ у ж у м б а ҳ о н а с и д а д а р ё д а н ў ти б ,
қочиб кетди. Бомдод намози пайти ас-
к ар л ар и м и э
душ м ан устига етиб бора-
дилар. Озгина одам уруш бош лайдиган-
дек булиб саф ланади. Б и з н и н г одамла-
р и м и з я қ и н л а ш и ш л а р и б и л а н у л а р
қ ў р қ и б қоча б о ш лайдилар. И броҳим нинг
доирасигача у л ар н и о тл ар и д ан қу л ати б ,
қувиб бораверадилар. Д овудхоннинг ака-
си Ҳ а й т и м х о н н и , ун и н г сар д ор л ар и дан
бири ш у к и ш и эди, отдан туш и риб, ет-
миш -саксон асир ва о лти-етти фил би-
лан олдим га олиб к ел д и л ар . Сиёсат учун
аск а р л а р н и н г к ў п ч и л и ги қ а т л этилди.
Бу ердан жўнаб ўнг қан от, чап қанот
ва м а р к а з қ ў ш и н л а р и н и сафлаб, к ў р и к -
дан ў т к азд и м . А с к а р л а р и м и з н и н г сони
биз м ў л ж а л л а г а н д а н к а м р о қ эди.
Ш у қ ў н и м ж о й д а бутун л а ш к а р х а л қ и
ҳ о л и г а я р а ш а а р а в а к е л т и р и ш л а р и н и
буюрдим. Етти юзта арава олиб келди-
лар. Устод А л и қ у л и г а Рум усули билан
а р ав ал ар орасига з а н ж и р ўр ни га ҳўкиз-
ни нг хом терисидан ар қ о н эш иб тасм а
қ и л и б б и р -б и р и га б о ғ л а ш н и б ую рдим .
Ҳ а р и к к и т а а р а в а ў р т а с и г а о л т и -е т т и
тўра (қ а л қ о н ) қ ў й и л а д и . М и л т и қ л и л а р
ш у ар ав а ва тўра — қ а л қ о н л а р ортида
туриб, м и л т и қ о т ад и л ар. Б у қ у р о л л ар-
ни т а й ё р л а ш учун
беш олти к у н ш у ерда
қолиб кетд ик .
Ушбу асбоб ва қ у р о л л ар тайёр бўлга-
нидан сўнг биз бек л ар ва билим дон сара
й и г и т л а р н и ч а қ и р и б , у м у м и й к е н г а ш
ў т к а з д и к . П ан и п ат — бутун бир ш аҳ ар .
У н и н г м а ҳ а л л а ва у й л а р и к ў п , б и р
т о м оним и зд а атроф даги м а ҳ а л л а ва уй-
л а р бўлса, и к к и н ч и т ар аф арава ва қал-
қ о н л а р б и л а н т ў с и л а д и , м и л т и қ л и ва
п и ёд ал ар арава ва қ а л қ о н о ртига жой-
л а ш т и р и л а д и , деган ф и к р д а т ў х тад и к .
Ш у қ а р о р г а кел иб , биз ж ў н а б кет-
д и к . Б и р м ан зи л ўтиб, ж у м о д у л -о хи р
о йи н и н г сўнгида, п а й ш ан б а к у н и П ани-
п а т г а етиб к е л д и к . У нг т а р а ф и м и з д а
ш аҳ ар ва м а ҳ а л л а л а р жойлатпган. Олди
м изга тайёр бўлган аравя ва қ а л қ о н л а р
қ у й и л д и . Ч ап тараф ва я н а б аъ зи ерлар-
да х а н д а қ л а р қази б, ш о х ла р д ан тўсиқ-
лар к ў т а р д и к . Ҳ ар бир ў қ отим и (мил-
т и қ л и л а р гуруҳи) ўртасида юл-юз э л л и к
от ч и қ а о л ад и ган ж о й қ о л д и р и л д и . Ас-
к а р л а р н и н г б а ъ з и л а р и т а р а д д у д л а н и б
ваҳ и м ага ту ш д и л ар . Қўрқун ва ваҳима-
га т у ш и ш ўрин сизд и р . Тангри нимани-
к и азалд ан т а қ д и р га битган бўлса, ун-
дан б о ш қ а с и б ў л м а й д и . А м м о у л а р н и
ҳ ам а й б л а б б ў л м а й д и . У л а р н и н г ҳ а м
т а ш в и ш г а т у ш и ш г а ҳ а қ л а р и бор. Чун-
к и ватан идан и к к и - у ч о й л и к йўлни бо-
сиб к елиб,
бегона қ ав м билан ур уш га
к и р и ш г а н эдилар.
Н а биз у л а р н и н г ти-
л и н и билам и з, на у лар б изн инг тилим из-
ни б и л и ш ад и .
Do'stlaringiz bilan baham: