50БУ РНОМЛ
223
Султон Ж у н а й д барлосга бердик ва унга
Одил С ултон, М у ҳ а м м а д и й к у к а л д о ш ,
Ш оҳ Мансур барлос, Қ у т л у қ қ а д а м , Аб-
д у л л о В ал и, Ж о н и б е к , П и р қ у л и , Ш оҳ
Ҳ усайн Йракий бош чилигидаги киш илар-
ни ёрдам га бериб, уларга Д ўл п у р н и куч
билан олиб, Султон Ж у н а й д г а топш ириб,
Б а й а н а устига ю р и ш л а р и н и буюрдик.
Б у л а ш к а р н и т а қ с и м л а г а н д а н сўнг
турк ва ҳ ин д ам и р л а р и н и ч ақ и ри б, кен-
гаш қ и л и б , ушбу су зл арн и ўртага таш-
л а д и м : П у р а б то ги т о м о н и д а с а р к а ш
а м и р л а р Н асирхон Н уҳоний ва М аъруф
Ф а р м у л и й б о ш л и қ қ и р қ э л л и к м и н г
к и ш и б илан
Гангдан ўтиб, Қ а н н ў ж н и
эгаллаб, и к к и -у ч м ан зи л бери келиб ўти-
р и б д и . К о ф и р Р а а н а С а н га К у н д а р н и
эгаллаб, ф итн а ва б у зғу н ч и л и к л а р қилиб
ю рибди. П а ш а к а а л ҳам охирлаб қолди.
Ё бу с а р к а ш л а р устига, ёки ко ф и р усти-
га бостириб бориш зар у р ва л ози м кури-
нади. Б у я қ и н -а тр о ф д аг и қ у р ғо н л а р н и н г
и ш и осон. К а т т а д у ш м а н л а р н и ен гга-
ни м иядан к е й и н , булар қаер га ҳам бо-
р ар д и .
Р а а н а С а н г а а н и у н ч а ў й л а м а с д и к .
Ҳ ам м а бир о ғиздан д едики , Р аан а Сан-
гаа у зоқда, ун и н г бу ерл ар га я қ и н кели-
ш и ҳам м аъ л у м эмас. Ж у д а я қ и н келиб
қ о л ган д у ш м а н н и даф қ и л и ш м уҳ им ва
т у ғр и д и р .
Б у д у ш м а н л а р устига ў зи м и з юриш
б о ш л а м о қ ч и эдик, Ҳумоюн подш оҳнинг
о т л а н и ш и г а ҳ о ж а т йўқ, бу х и з м ат н и мен
б а ж а р а й , деб арз қ и л д и .
У нинг бу сўзлари барчага ху ш келиб,
т у рк ва ҳинд ам и р л ар и бу қарорни маъ-
қу л л ад и л ар . Ҳ ум ою ннинг Пурабга юри-
ш и тай и н л ан гач, Д ўлпурга белгиланган
л а ш к а р н и н г келиб, Ч андварда Ҳумоюн-
га қутпилиш лари буюрилди ва Қобулий
А ҳ м ад Қ осим чопар қ и л и б ж ў н а т и л д и .
И т а ъ в а у с т и г а ю р и ш и т а ъ й и н л а н г а н
М аҳдий Х о ж а, М уҳаммад Султон мирзо
б о ш л и қ л а ш к а р г а ҳам бу ер га к ел и б ,
Ҳ умоюнга қ ў ш и л и ш ф армони берилди.
З у л қ а ъ д а о й и н и н г ўн у ч и н ч и с и д а ,
пайш анб а к у н и Ҳумоюн сафар бошлаб,
О гр ад ан уч к у р ў ҳ н а р и д а ж о й л а ш г а н
Ж а л е с а р деган қ и ш л о қ ч а г а
т у ш д и . У
ерда бир кун туриб ж ў н а д и , м анзилм а-
м ан зи л кўчиб, олдинга йўналди.
Ушбу ойнинг йигирм анчисида, пай-
шанба куни Х ож а Калонга Кобулга жўнаб
кети ш и учун рухсат берилди.
Д о и м Ҳ и н д у с т о н н и н г б и т т а к а т т а
к ам ч и л и ги — унда оқар сувнинг йўқли-
ги, деб ўйлаб юрардим. Қ аердаки ўрна-
ш и ш и м и з л о з и м б ў л са, ч а р х л а р я саб,
оқар сув ўтказиб, р еж а билан боғлар бар-
по қ и л са к бўлади. Ограга келганим иэдан
бир неча кун кейин мана ш у иш ни деб
Ж у у н дарёсидан ўтиб, боғ қу р и ш учун
е р л а р н и к у р и б ч и қ д и к . Б у е р л а р ш у
қ а д а р к ў р и м с и з ва х ар о б э д и к и , уни
к ў н г л и м и з тортмай ва қо н и қ м ай яна сув-
дян кечиб, кетдик. Бу ернинг кўрим сиз
ва ёқи м сизл иги туфайли чорбог ҳақида-
ги ф и к р л а р и м ҳам хаёлдан кўтари л д и .
Аммо Ограга бунча я қ и н бошқа бўш ер
ҳам й ў қ э д и к и , бир неча ку н д ан сўнг
илож сиз, ш у ернинг ўзида иш бош ладик.
Аввал катта қуд у қ қ ази лд и , ҳозир ҳам-
мом суви ў ш а ердан олинади. Яна анби-
л и й д а р а х т л а р и ўсиб ё т г а н ва с а к к и з
бурчакли ҳовуз қурилган бир бўлак ерда
и ш л а д и к . У н д ан сў н г к а т т а ҳ о в у з ва
ҳовли барпо бўлди. К ейин тош иморат
ол д ид аги ҳовуз ва толор қ у р и л д и . Ун-
дан сўнг „ Х и л в а т х о н а “ богчаси ва уй-
л а р б ин о б ў л д и . У н д а н с ў н г ҳ а м м о м
қ у р и л д и . Б унд ай кў р и м си з ва бетартиб
Ҳ индда я х ш и тар т и б л и бинолар ва те-
кис боғлар барпо этилди. Ҳ ар гўш ада,
ҳар бурчакда ё қ и м л и гулзорлар, ҳар бир
г у л з о р д а т а р т и б б и л а н э к и л г а н я х ш и
гул ва на ст ар ан л ар етилди.
Ҳ и н д у с т о н н и н г я н а уч н а р с а с и д а н
қийналардик: биринчиси — унинг иссиғи;
ик к и н ч и си — чанги; учинчиси — қ атти қ
ш ам оли. Ҳ аммом ҳар уч ал аси н и н г эиё-
нини даф қи л а оларкан. Ҳаммомда чанг
ва ш амол нима қилсин. Иссиқ кунл ар и у
ер ш у қад ар совуқ бўладики, одам ҳатто
с о в қ о т и ш и ҳам м у м к и н . Ҳ а м м о м н и н г
иссиқ сувли ҳовуз ж о й л аш га н битта ҳуж-
р аси ф а қ а т т о ш д а н қ у р и л г а н . П а с т к и
қисм и оқ тош дан, қолган бош қа тараф-
л ар и — ери ва ш и ф т и бу ту нл ай Б ай а-
нанинг қ и зи л тош лари билан қопланган.
Я на Х ал и ф а, Ш ай х Зай н , Юнус Али
ва к и м га дарё ёқасидан ер т е к к а н бўлса,
чиройли , я х ш и йўсинда боғча ва ҳовуэ-
л ар барпо этдилар. Л а ҳ ў р ва Д и п ал п у р
усули билан ч ар х л ар ўрнатиб, о қар сув-
л ар к ел т и р д и л ар .
www.ziyouz.com kutubxonasi
224
БОБУРНОМА
Ҳ инд х а л қ и бу тартиб ва кў р и н и ш -
даги ж о й л а р н и ҳеч қачон к у р м а г а н л и к -
л ар и боис Ж у у н н и н г бу им о р атл ар жой-
л а ш г а н т ар аф и г а Кобул деб ном қуйи-
шибди. Я на қургон ичида И броҳим ни нг
и м о р атл ар и билан ш аҳ ар қўргон и дево-
ри орасида бир буш ер бор эди. У ерга
ҳ ам ў н г а-ў н ҳ а ж м и д а к а т т а бир вай н
барпо эттирдим . Ҳ ин д у ст о н л и кл ар тили-
да з и н ал и к ат т а қ у д у қ „ в а й н “ деб атала-
ди. Ушбу вайн чорбогдан ол д инр оқ бино
к и л и н г а н эди.
Уни а й н и п а ш а к а а л д а
қ а зи д и л ар . У бир неча м арта у пи рилиб
туш иб, и ш ч и л а р н и босиб ҳам қолди. У
Р аан а Сангаага қ а р ш и олиб борган газот-
дан сўнг қуриб б и т к ази л д и . У нинг то-
ш и г а б и т и л г а н т а р и х д а ҳам г а з о т д а н
к ей и н я к у н л а н г а н и г а иш ора қ и л га н л а р .
Ж у д а ч иройли вайн бино бўлибди. Вайн-
ни нг пастки қисм ид а уч айвони бўлиб,
у л ар н и н г й ўли зи н ан и н г ўзидан қ у д у қ қ а
олиб ту ш ад и. Б и тта йўл ҳар уч айвонга
олиб боради. Ҳ ар бир айвон бир-бири-
дан уч зина тепада ж о й л аш г а н . Пастда-
ги айвондан сув тор тил ган чогда сув бир
зи н а қ у й и га туш ади. Ю қориги айвонга
баъ зан — п а ш а к а а л вақ т и сув кўпайган -
да сув ч и қ а д и . Ў рта қава тд а бир ҳу ж р а-
л и айвон бўлиб, бу айвон я қ и н и д а сув
ч ар х и ў р н а ти л ган гунбаз бор. Ҳ ў к и з шу
г у н б а з и ч и д а ч а р х н и а й л а н т и р а д и .
Ю қориги қава тд а бир айвон қ у р и л га н .
Т а ш қ а р и д а н — ҳовли саҳн ид аги қудуқ-
дан беш-олти зина пастроқда, и к к и то-
мондаги зин ад ан ҳам бу айвонга йўл бо-
ради. Ўнг тар аф га ю рилса, й ў л н и н г қар-
ш и с и д а т а р и х б и т и л г а н т о ш бор. Б у
қ у д у қ н и н г ёнида я н а бир қ у д у к қази ли б ,
ушбу қ у д у қ н и н г туби аввалги қ у д у қ н и н г
ў р т а с и д а н бир оз ю қ о р и р о қ д а б ў л ад и .
А й т и б ў т и л г а н г у н б а з д а ч а р х ҳ ў к и з и
ай лан и б , у биринчи қу д у қ д ан бу и к ки н -
чи қ у д у қ қ а сув к е л т и р а д и . И к к и н ч и
қ у д у қ қ а я н а бир ч ар х ў р н а т и л г а н . Бу
ч а р х о р қ а л и сув т е п а л и к к а ч и қ а д и . У
т е п а л и к усти билан ю қори б о қ қ а оқиб
боради. Қ удуқ зи н ал ар и ч и қ а д и г а н ерда
ҳ а м бир и м о р а т б ар п о қ и л и н г а н . Б у
қ у д у қ д евори дан
т а ш қ а р и д а бир тош
м асж и д қ у р и л га н . Аммо уни ҳинд усу-
лида ж у д а ёмон қи л и б қ у р и ш ган .
Ҳ у м о ю н у р у ш с а ф а р и г а о т л а н г а н
ф урсатда Н асирхон Н уҳ о н и й ва М аъруф
Ф а р м у л и й б о ш л и қ с а р к а п т а м и р л а р
Ж а ж м я в д а т ў п л а н и б у т и р г а н э д и л а р .
Ўн-ўн беш к у р ў ҳ йўл ю р ган дан к е й и н
Ҳумоюн М ўмин а т к ан и хабар топиб кел-
т и р и ш г а ж ў н а т а д и . А ммо у н и мол ту
т и ш га юборса ар зи й д и . Б ир о р я х ш и ха-
бар топиб к ел т и р о л м ай д и . М ўмин ат ка-
нинг я қ и н л а ш г а н и д а н хабар топган душ-
ман т ў х т а ш г а ку ч тополм ай, қочиб ке-
тад и . М ум ин а т к а д а н к е й и н Қ и с м то й ,
Бобочуҳра ва Б ў ч к а н и хабар к е л т и р и ш
учун юборадилар. Бу борганлар душ ман-
нинг т у м т а р а қ а й бўлиб қо ч гани х а қ и д а
х а б а р к е л т и р и ш а д и . Ҳ у м о ю н б о р и б ,
Ж а м ж а в н и эгаллайди. У ердан ўтиб Дал-
м ав ат р о ф и г а к е л г а н и д а Ф а т ҳ х о н Сер-
ван ий келиб, у билан к ў р и ш а д и . Ҳумо-
юн Ф атҳх о н С ерванийни М аҳ д ий Х о ж а
ва М уҳаммад Султон м ирзога қўш иб , биз-
нинг о л д и м и зга юборди.
Ш у йили Убайдхон Б у хородан л аш -
к а р тортиб М а р в н и н г у ст и га бостириб
келди. М ар вни нг ар к и д а ўн-ўн беш фу-
қаро бор эк ан . У байдхон М арвни эгал-
лаб, бу одам л ар ни қ и р и б , Мярв тўгони
ни қ и р қ - э л л и к к у н боглаб, Сарахс усти-
га юрди. С арахсда ў т т и з -қ и р қ қ и зи л бо ш
бор экан . У лар дар во зан и ёпиб, қўрғон-
ни б ерм аган лар. У ер н инг х а л қ и булар
га ҳ у ж у м қ и л и б д а р в о з а н и о ч а д и л а р .
Ў зб а кл ар кириб, бу қ и з и л б о ш л а р н и ҳам
қ и р ади л ар . Сарахсни олгандан кей ин Тус
ва М аш ҳад устига бостириб борадилар.
Машҳад эли чорасиэ қолиб, таслим бўла-
ди. Тусни с а к к и з ой қам ал қилиб, сулҳ
йўли билан қўлга оладилар. Аммо тузган
аҳдида турмай эр к иш ил ар н ин г барчаси-
ни қириб, аёлларини асир қилиб олади.
Худди ўш а й и л и Султон М узаф ф ар
Г у ж а р а т и й н и и н г ҳ о з и р д а о т а с и н и н г
ў рнига Г у ж а р ат та подш оҳ бўлган Баҳо-
дурхон исмли ўғли отасини ёмонлаб Сул-
тон И б р о ҳим ни нг ҳ у зу р и га кел д и. Сул-
тон И броҳим уни ҳ у р м ат билан қ а р ш и
о л м а д и . П а н и п а т в и л о я т л а р и д а экан и -
м изда менга м ак т у б л ар и к ел д и. Мен ҳам
и л ти ф о тл и ва м у ш ф и қ ф ар м о н лар юбо-
риб, уни о л д им га ч ақ и р д и м . У келм оқ-
ч и ҳ ам б ў л д и . К е й и н ф и к р и ў з г а р и б ,
И броҳим қ ў ш и н и д а н а ж р а л д и ва Гужа-
ратга ж ўнаб кетди.
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
225
Шу пайтлари унинг отаси Султон Му-
заф ф ар вафот этиб, акаси И скандарш оҳ
— Султон М узаф ф ар н и н г кат т а уғли ота-
си ў р н и г а Г у ж а р а т г а п о д ш о ҳ б ў л д и .
М у о м а л а с и н и н г ё м о н л и г и д а н И м одул-
м у л к деган қ у л и к ў п ч и л и к билан кели-
шиб, И с к а н д а р ш о ҳ н и бўғиб ўлдирди ва
ҳ а л и йўлда к ел аётган Б аҳ о д у р х о н н и ча-
қ ир и б , отаси нин г ўр ни га ўтқ аэд и. Баҳо-
д у р х о н га Б аҳ о д у р ш о ҳ л а қ а б и берилди.
Б у ҳам я х ш и иш қ и л д и , я ъ н и Имодул-
м улкни к ў р н а м а к л и к қ и л г а н и учун ўлди-
риб ж а з о с и н и берди. О тасидан қ о л ган
у н д а н б о ш ц а б е к л а р д а н ҳ а м к ў п и н и
ў лдирди. Уни қ о н хў р ва худодан қўрқ-
м а й д и г а н бебош й и г и т , деб ҳ исоблай -
д и л ар .
Do'stlaringiz bilan baham: |