29 — Бобурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi
226
БОБУРНОМА
биз томонга тезда етиб кел. Раан а Сан-
гаа коф ир я қ и н г а келибди, унинг ташви-
ш и н и асосий иш деб билай ли к.
Ҳ умоюннинг л а ш к а р и Пураб томон-
га к е т г а н и д а н сўнг Т ур д и бек , Қ ўчбек,
иниси Ш ераф ган, М уҳам м ад Х ал и л ах-
табегига ака-у ка ва а х т а ч и л а р и билан,
Р устам туркм анга ака-укаси билан ва яна
ҳ и н д у ст о н л и к л ар д ан Р аву й С ерваний га
Б а й а н а е р л а р и г а бориб, ҳ у ж у м қ и л и б ,
талаш буюрилди. А гар қўрғон ҳимоячи-
ларин и ваъда ва иш онтириш йўли билан
биз томонга қарата олиш са, қ аратиш син.
Б ў л м а с а , у л а р г а ҳ у ж у м қ и л и б , т а л а б ,
д у ш м а н н и о ж и з қо л д и р и ш си н .
Н и з о м х о н н и н г О лам х о н и см л и бир
ак а с и Б а й а н а н и н г Т а ҳ а н г а р қ ў р ғо н и д а
эди. Унинг одамлари қайта-қайта келиб,
бизга бош эгиб, хайрихоҳ бўлдилар. Бу
Оламхон „Агар подш оҳликдан бир гуруҳ
л а ш к а р тайинланса, мен Б ай ан а ва бу
қ и ш л о қ л а р д а г и барча ёй чи лар н и ваъда
ва иш о нти р иш йўли билан олиб келиб,
Байана қўрғонини қўлга о л ам ан “ , деган
м асъ у л и я тн и ўзига олди.
Б у н д а й қ а р о р г а к е л г а ч , Т у р д и б е к
б ош ли қ илғор й и гитл ар иг а: Оламхон ўзи
ш у ер л и к одам, ўзига бундай х и зм ат ва
вази ф ани олар экан , Б а й а н а га т еги ш л и
иш л ар д а уни нг тўғри ф и к р л а р и н и маъ-
қ уллаб, ул арга ам ал қ и л и н г , деб фармон
берилди.
Ҳ и н д у с т о н л и к л а р н и н г б а ъ з и л а р и
қ и л и ч солсалар ҳам , а к с а р и я т и ҳарбий-
л и к йўл-йўригидан, сард о рл ик юрити-ту-
р и ш и д а н маҳрум ва бебаҳрадирлар. Бу
О ламхонга б изн инг илғор қ ў ш и л г а ч , ҳеч
к и м н и н г сўзига қ а р а м а й , и ш н и н г я х ш и -
ём он т о м о н и н и ў й л а м а й , бу и л ғ о р н и
Б ай ан аг а я қ и н олиб боради. Биэдан бор-
ган илғорда и к к и юз эллик-уч юзга я қ и н
т у р к бор эди. Ҳ инд у сто н ли к
ва уни нг
атрофида>н й и ғи л ган л а ш к а р и к к и минг-
тадан бир оз кў п эди. Н изо м х о н ва Ба-
йанада афғон ҳамда сипоҳий — тўрт мин-
гдан к ў п р о қ отл иқ л а ш к а р бор эди. Пи-
ёд алари ўн м ингдан ош арди. Бу душман-
ни к ў р и б , б и л и б , Н и з о м х о н ю қ о р и д а
з и к р эти л ган о тл иқ пиёда л а ш к а р и би-
лан ш у д ам ни нг ў зид аёқ б уларнинг ус-
тига юради; ж а д а л келиб, кўп отлиқла-
рини ж а н г г а солиб, илғор аск а р л а р и н и
қо ч и р ад и . А к а с и О лам хон Т аҳангари й-
ни асир олади. Я на беш-олти ки ш и н и ҳам
қўлга оладилар. Бир қисм партол (сафар
асбоб-анжомлари) ҳам қўлдан кетади. Ни-
з о м х о н н и н г б у н д а й х а т т и - ҳ а р а к а т и г а
қарам ай, унга ваъда ва иш ончлар билди-
риб, бурунги ва кейинги гуноҳларини афв
этиб, унга фармонлар юборилди.
Раан а Сангаа к о ф и р н и н г тезл и к би-
лан к ел аётга н и д ан хабар топгач, унинг
бош қа чораси қолм ади. У Саййид Рафиъ-
ни ч а қ и р и б , С а й й и д Р а ф и ъ воси тачи -
лигида, қўрғонни бизнинг к и ш и л ар га топ-
ш ириб, ўзи Саййид Р а ф и ъ билан келиб,
менга х изм ат қ и л и ш бахтига м у ш ар р аф
бўлди. Мен унга йи гирм а л а к л и к вило-
ят — Миёни дуобни ин о ят қил д им .
Д ў ст э ш и к оға в а қ т и н ч а Б а й а н а г а
юборилди. Б ир неча кундан кей ин Байа-
нани М аҳдий Х о ж ага ин оят қи л и б , ти-
р и к ч и л и к яроғи учун етм иш л а к белги-
лаб, у ерга к ет и ш и г а рухсат берилди.
Гвалийардаги Татархон Сарангхоний-
дан одамлари бир неча бор келиб, хизма-
т им га к и р и ш и ва х ай р и х о ҳ л и г и н и бил-
дирарди. Кофир Кундарни эгаллаб, Байа-
н а г а я қ и н л а ш и б қ о л г а н д а , Г в а л и й а р
р о ж ал ар и д ан Д ар м а н к ат ҳамда Хонижа-
ҳон исмли кофир Гвалийар ерларига ке-
л и б , қ а л ъ а г а к ў з о л а й т и р и б , ғавғо ва
ф и т н а қ ў з г а т а б о ш л а д и л а р . Т а т а р х о н
қ и й и н аҳволда қолиб, Гвалийарни менга
т о п ш и р м о қ ч и бўлди. Б е к л а р , хос амал-
д о р л ар ва к ў п г и н а сара й и г и т л а р н и н г
б ар ч аси л а ш к а р д а , ҳ а р т а р а ф д а г и ил-
ғорда эдилар. Раҳим додга бир неча бҳи-
р а л и к ва л а ҳ у р л и к н и , Ҳ астичи тункатор
( т у н г и п о с б о н ) н и а к а - у к а л а р и б и л а н
қуш иб, ном ларини тилга олганим ушбу
к и ш и л а р г а Г в ал ийар нин г ўзидан вилоят-
л а р т а й и н л а б ж ў н а т и л д и . Р а ҳ и м д о д н и
Г вал ийар да ҳ о к и м и я т г а ў тқази б к е л и ш
учун М улла Опоқ ва Ш а й х Гуранни ҳам
юбордик. Б у л а р Г в ал и й а р я қ и н и г а бор-
ган ларида, Татархон ни нг ф и к р и ўзгариб,
у л ар н и қ а л ъ а г а чор лам ад и.
У ш а пайти, узи дарвеш бўлиб, дар-
в е ш л и к билан ҳам ш у ғ у л л а н ган , мурид
ва дў стл ар и ж у д а к ў п Ш ай х М уҳам м ад
Ғавс, Г валийар қ ў р ғо н и н и н г ич ид ан Ра-
ҳим додга, қан д а й қ и л и б бўлса ҳам қўр-
гоннинг ичига кириб олинг, бу к и ш и н и н г
ф и к р и ўзгариб, ёмон х а ё л л ар га борган,
дея одам юборибди.
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУ РНОМЛ
227
Б у хабар Р аҳи м д о д га етиш и билан у
Т атар х о н га: „Қ ўргон т а ш қ а р и с и кофир-
л а р т у ф а й л и х а т а р л и . Мен бир н е ч а
к и ш и б илан қўргон и ч к а р и с и г а к и р а й ,
қ о л га н л а р , м ай л и , т а ш қ а р и д а т у р с и н “ ,
деб айтиб юборади. Кўп у р и н и ш л ар д ан
сўнг Т атархон бунга рози бўлади. Раҳим-
дод озроқ к и ш и с и билан к и р г ач , бу дар-
возада б изн инг одам турсин, деб ўз ода-
м ин и қ ў я д и . Ҳ аати й П ўл дарвозасига у
ўз од ам л ар ин и қ ў я д и . Ў ша к еч ан и н г ўзи-
д аёқ Ҳ аатий П ўлдан бор к и ш и л а р и н и ки-
р и т а д и . Э р т а с и г а Т а т а р х о н ч о р а с и з
қо л иб , қ ў рго н н и хоҳлаб-хоҳлам ай топ-
ш ир иб , ч и қи б к етад и. Ограга келиб, хиз-
м атим га кир д и . Унинг т и р и к ч и л и ги учун
Б а й а н а ер л ар и дан й и г и р м а л а к л и к да-
ром ади бор ж о й н и т а й и н л а д и к .
М уҳам м ад Зай ту н ҳам ҳеч бир чора
тополм ай, Д ў л п у р н и топш ири б келди ва
х и з м а т и м г а к и р д и . У нга ҳам бир неча
л а к л и к д ар о м а д к е л т и р а д и г а н в и л о я т
ин о ят қ и л и н д и . Д ў л пу р н и холиса қили б,
бирор б ек к а бермай ўз их т и ёр и м д а қол-
д и р д и м , у ердан со л и қ йи ги ш ҳ у қ у қ и н и
А б д у л ф а т ҳ т у р к м а н г а т о п ш и р и б , у ни
Д ў л п у р г а юбордим.
Ҳ исори Ф еруза ер л ар и д а Ҳ ам ид х о н
С ар ан гх о ни й пан и й а ф ғ о н л ар и н и н г бир
қ и с м и н и ҳ ам д а атроф даги аф ғонлардан
уч-турт минг к и ш и н и тўплаб, гавго ва
ф и т н а қў згаё тга н эди.
Сафар о й и н и н г ўн б еш и н чи си д а, чор-
ш анба ку н и Ч и н Темур Султонга Аҳма-
дий п а р во н ач и , А бдулф атҳ т у р к м ан , Ма-
л и к д о д К а р а н и й ва М у ж о ҳ и д х о н Мўл-
тоний б о ш ч и л и ги д аги л а ш к а р н и қ ў ш и б ,
бу афғон устига бостириб б о р иш л ар ин и
бую рдик. У лар олисдан ж а д а л отланиб,
бориб аф ғо н л а р га я х ш и ҳ у ж у м қилди-
л ар , ж у д а кўп к и ш и л а р и н и қири б таш-
лаб, ан ч аги н а бош лар юбориш ди.
Сафар о й и н и н г о х и р л ар и д а И р о қ қ а
Ш а ҳ з о д а Т а ҳ м о с п г а э л ч и л и к к а к е т га н
Х о ж а г и й Асад С улайм он деган т у рк м ан
билан к е л д и , к ў п со вға л а р
к е л т и р д и .
С овғалар ич ид а и к к и ч ар к ас қ и з и ҳам
бор эди.
Раби ул-аввал о й и н и н г ўн олтинчи-
сида, ж у м а к у н и ғал ати воқеа рўй бер-
ди. Б у ҳ а қ д а Кобулга ж ў н а т и л г а н мак-
тубда батаф си л ёз и л га н эди. Ў ш а мак-
тубнинг ў зи н и ҳеч нарса қ ў ш м а й ва қис-
қ а р т и р м а й ш у ўринда кел т и р ам ан . Мана
ў ш а мактуб:
„ Т ў қ қ и з юз ўттиз учинчи (1526-1527)
йили раби ул-аввал о й и н и н г ўн олтин-
ч исида, ж у м а к у н и кат т а воқеа рўй бер-
ди. У нинг таф силоти ш ундай: Иброҳим-
ни нг онаси бадбахт Б у ъ а м ени нг ҳиндус-
т о н л и к л а р қ ў л и д а н н арса е й и ш и м ҳа-
қ и д а э ш и т и б қ о л а д и . В о қ е а ш у н д а й
бўлганди. Б ундан уч-тўрт ой бурун, Ҳин-
дустон о вқ атл ар и н и сира к ў р м аган л и ги м
б о и с
И б р о ҳ и м н и н г
о ш п а з л а р и н и
к е л т и р и ш л а р и н и б ую рдим . Эллик-олт-
м иш ош паздан тў р ттаси н и олиб қолдим .
Б у н и э ш и т г а н Б у ъ а И т а ъ в а г а А ҳ м а д
ч о ш н и г и р г а одам юборади. Ҳиндустон-
л и к л а р б ако вул ни (бош ош п азн и ) чош-
ни ги р (подш оҳ учун т ай ёр лан ад и ган ов-
қ а т н а з о р ат ч и си ) д е й д и л а р . Б и р чўри-
ни нг қ ў л и г а Б у ъ а тўрт бу к л ан ган қоғоз-
да бир т у вл а з а ҳ а р беради. Б и р тўвла
и к к и мисцолдан бир оз кў пр о қ к елади.
У н и , а в в а л р о ц а й т и б ў т г а н и м и з д е к ,
А ҳ м ад ч о ш н и г и р г а элтиб б е р и ш н и та-
йи н л ай ди . А ҳм ад уни бизнинг ошхона-
даги ҳи н д устон л и к ош паэга бериб, қан-
дай бўлмасин, з аҳ ар н и менинг ош им га
с о л и ш н и т а й и н л а б , э в ази г а тўрт вило-
я тн и ваъ д а қ и л ад и . А ҳ м ад ч о ш н и ги р га
эаҳар олиб бориб бериш и лоэим бўлган
ч ўр ини нг ортидан з аҳ ар н и олиб борган
ёки бо р м аган ли ги н и бил иш учун бош қа
бир чўрини ж ўнатади. Я х ш и я м к и , заҳар-
ни қ о з о н г а э м а с , т о в о қ қ а с о л г а н л а р .
Қозонга со л м аган л и ги н и н г сабаби ш у к и ,
мен ҳар доим б ак о ву л л ар га ҳиндустон-
л и к о ш п аз л ар д ан эҳтиёт б ў л и ш н и таъ-
к и д л ар д и м ва у лар қозонда овқат пиша-
ётган п а й ти уни тотиб к ў р ар д и л ар . Овқ-
ат тортилаётган м а ҳ а л и б изнинг бадбахт
б а к о в у л л а р ғ а ф л а т д а қ о л а д и . О ш п а з
ч и н н и и д и ш га ю пқа нонни қўйиб, уни нг
у стига ў ш а қо ғо зд аги з а ҳ а р н и н г ярми-
дан к ам ро ғи н и сепади, заҳ ар н и н г усти-
га ёғли қ а й л а н и солади. А гар ааҳарни
қ а й л а устига сепганида ёки қозонга сол-
г а н и д а , ёмон б ў л ар д и . С ар о си м аг а ту-
ш иб, за ҳ а р н и н г яр м и д ан к ў п и н и ўчоцқа
т аш л а б юборади.
Ж у м а кун и к еч қ у р у н , аср намоэидан
сўнг о вқатн и тортти лар. Қуён гўш тидан
п и ш и р и л г а н о в қ а т д а н ан ча едим . Зар-
д ак қ ай л а д а н ҳам тотиб кўрд им . Б у за-
www.ziyouz.com kutubxonasi
228
БОБУРНОНЛ
ҳар солинган Ҳиндустон о вқ ат и н и н г ус-
т и д аги бир и к к и б ў л а г и н и ги н а еб кўр-
дим, қ а й л а д а н едим, ҳеч қ ан дай нохуш
т а ъ м н и сезм адим . Қ овури лган гўш тдан
бир-икки булак едим. К ўнгли м беҳузур
бўлди. Ўтган ку н и қо ву р и лган гўш т ега-
н и м д а, унда н ох у ш бир м аза бор эди,
к ў н г л и м а й н и ш и н и ў ш а н д а н , деб бил-
дим. Я на к ў н г л и м бир агд ар и л д и . Дас-
турх о н устида икки -уч м ар та к ў н г л и м
беҳузур бўлиб, қусиб юборай дедим. Охи-
ри қ ар ас ам , бўлм айдиган, ўрни м дан тур-
дим. Обхонага боргунча йўлда я н а бир
бор қусиб юборай дедим. У ерга к и р г ач ,
кўп қусдим. Мен ҳеч қачон овқатдан кей-
и н , ҳ а т т о и ч г а н и м д а ҳ ам қ у с м а с д и м .
К ў н гли м га ш убҳа ту ш д и . О ш п азни уш-
лаб т у р и ш л а р и н и ва ушбу ц у с уқ н и итга
бериб, итни қ ў р и қ л а б т у р и ш л а р и н и бу-
юрдим. Эртасига бир п а ҳ ар га (уч соат-
га) я қ и н ит беҳол бўлиб, қорни дамлан-
гандек бўлди. Ҳ ар қ ан ча тош билан ур-
салар ҳам, ағдариб к ў р сал ар ҳам ўрни-
дан қ и м и р л а м а д и . Туш п а й т и гач а ит шу
ҳолда ётди, кей ин ўрнидан турди, ўлга-
ни й ў қ . Б и р -и к к и хос со қ ч и л ар и м ҳам
бу о в қ а т д а н е й и ш г а н д и . Э рталаб у л ар
ҳ а м к ў п қ у с д и л а р , б и р и н и н г а ҳ в о л и
ж у д а ём он эд и, о х и р -о қ и б а т ҳ а м м а с и
халос бўлди. Мисра:
Do'stlaringiz bilan baham: |