БОБУ РНОМЛ
ни ж у д а я х ш и т у т д и , ғал аб а со в р и н и
Дўстбек номига тайин булди.
Мен ў ш а п а й т н и н г ў з и д а П а р о л а
қ ў р ғо н и га к и р и б , Т а т а р н и н г у й л а р и д а
тўхтадим . Ҳ у ж у м чи лар н и олдинга таш-
лаган пайтим из менинг ёнимда туриш и
керак бўлган киш ил ар , ж ум ладан, Амин
Муҳаммад тархон аргун ва Қорача ҳужум-
га кетдилар. Бу гуноҳлари учун уларга
Сурупо исмли гужурни бошчи қилиб, сар
по бермай, саҳро ва биёбонга қуш инни
кутиб олиш учун ж ўнатдик. Эртасига ғар-
би-шимолий томондаги ж ардан ўтиб, кўм-
к ў к арпазорга қўндик. Вали хазиначига
сара йигитларни қўшиб, қўш инн и кутиб
олиш га юбордик.
О йнинг ўн б еш ин чи сида, п ай ш ан б а
куни олдинга қараб жўнаб кетдик ва Су-
ҳон дарёсининг қиргоғида — Андаробада
тўхтадик. Ушбу Андароба қўрғони қадим-
дан М а л и к Ҳ аст н и н г отаси га қ а р а ш л и
бўлган экан. Ҳаатий гак ка р Ҳастнинг ота-
сини ўлдирганидан сўнг ташлаб қўйилган
ва биз борган пайтда вайронага айланиб
бўлганди.
Хуфтон намози пайти К алдакаҳорда
қ ў ш инн ин г биздан аж ралиб қолган киш и-
л а р и к ел и б қ ў ш и л д и . Ҳ а а т и й Т атарн и
қўлга олган чоғида Парбат исмли қарин-
дошини битта кеж и м ли от ва совға-салом-
лар билан менинг олдимга юборган экан.
Парбат мени тополмай, л аш к ар н и н г орт-
да қолган аскарларига дуч келиб, қўш ин-
нинг бутун кўч-кўрони — у руқ билан ке-
либ, совга-саломларни бериб, хизматим-
га к и р и ш и н и б и л д и р д и . Б а ъ з и м у ҳ и м
и ш л а р и н и б итир и ш учун ортда қолган
уруқ билан бирга Б ҳирадан кел ган Лан-
гархон и ш ларин и тўғирлагач, у ш а ерлик
к и ш и л а р билан к ети ш и учун унга рух-
сат берилди.
Яна йўлга тушиб, Суҳон сувидан ўтиб,
бир т е п а л и к к а ж о й л а ш д и к . Ҳ аатий нин г
қ ар и н д о ш и П арбатга
сарпо к и й д и р и б ,
Ҳ аатий га биз томонга мойил қилади ган
ч а қ и р и қ ф ар м о н лар и битиб, М уҳам м ад
А л и ж а н г - ж а н г н и н г н а в к а р и б и л а н
ж ў н а т д и к . Бобо Дўст ва Ҳ ал о ҳ и л бош-
чилиги даги Ҳ ум ою ннинг бир неча навка-
ри Н илобга ва Қ орлуқ ҳазорасига юбо-
р и л д и . У л а р н и б из Ҳ у м о ю н г а б ер г ан
эдик. М енинг қ о ш и м га ш а ҳ а р н и қ ў ри қ -
л а ш г а кел ган д и. Сангар қ о р л у қ ва Мир-
за М алвий қ о р л у қ б о ш ч и ли ги д а қо р л у қ -
л а р н и н г у л у ғ л а р и д а н ў т т и з - қ и р қ т а ч а -
си ни олиб к е л д и л а р . Б и р к е ж и м л и от
т о р т и қ қ и л и б , х и з м а т и м г а к и р д и л а р .
Д и л а з о к а ф ғ о н и й н и н г ҳ а м а с к а р л а р и
келди.
Эртасига у ердан кўчиб, и к к и ш аръ-
ий йўл юриб тў х тад ик. Б ир б ал ан д л и к к а
чиқиб, ў ш а ерга қў ш инн и ж о йл аш тир и ш -
ни м у л оҳ аза к и л и б ,
қ ў ш и н д а г и барча
ту ял арн и санаб ч и қ и ш н и буюрдик, беш
юз етм иш та туя чиқди.
Сунбул дарахтининг таъриф ини эшит-
гандик, ш у қ ў н и м ж о й д а кўрд ик. Бу тоғ
эт ак л ар и да сунбул кам учрайди. У бит-
та-битта ў сади . О лдинда — Ҳ и н д у сто н
тоғлари этакл ар и да сунбул кўп ва катта-
катта бўлиб ўсади. Бу ҳ ақ д а Ҳиндустон-
нинг ҳайвонлари ва ў с и м л и к л а р и н и зи к р
этганда ёзамиз.
Бу қ ўн и м ж о й д ан тун ярм и д а жўнаб,
туш га я қ и н Сангдоки довонининг пасти-
га туш ди к. П еш ин намози чоғи у ердан
жўнаб, довон ва дарёдан ўтиб, бир баланд
ж о й д а т ў х т а д и к . У ердан я р и м кечаси
кўчиб, Б ҳ и р а г а б о р а ё т га н и м и з д а ўтган
кечигимизни сайр қилиб кетаётган эдик.
Уша кеч икд а дон ортилган катта бир сол
лойга ботиб қолибди. Унинг эгалари қан-
ча ҳар акат қил и ш м асин, солни жойидан
қимирлатолмабдилар. Бу дон-дунни олиб,
ё н и м и з д а б ў л г а н л а р г а у л а ш д и к . Ж у д а
вақтида топилган ғалла бўлди.
Туш га я қ и н келиб, Кобул
ва Синд
д а р ё л а р и н и н г қ ў ш и л и ш и д а н п а с т р о қ ,
эски Нилобдан ю қорироқ — и к к и дарё-
нинг орасида тўх тад ик. Нилобдан олти-
та кема олиб келиб, ўнг қанот, чап қанот,
м ар к аз қ ў ш и н л а р и г а бўлиб берилди. Ас-
к а р л а р и м и з д а р ё д а н ў т и ш г а ас т о й д и л
ҳ ар а к а т қи л д и л ар . У лар биз келган ду-
ш анба к у н и ва сеш ан бага ўтар кеч аси ,
сешанба ку н и ва чорш анбага ўтар кеча-
си, бутун чорш анба куни кеч гач а дарё-
дан кечиб ўтдилар. П айш ан ба куни ҳам
озгина к и ш и м и з дарёни кечиб ўтди. Ни-
лобдан кечиб ўтиб б ў л гани м изд а Анда-
роб я қ и н и д а н М уҳаммад А ли ж ан г-ж анг-
ни нг н а в к ар и билан бирга Ҳ а а т и й н и н г
олдига ж ў н а ти л ган Парбат исмли қарин-
доши дарё қирғогида олдим изга етиб кел-
ди Ҳ аатийдан битта зир ҳ л и отни п е ш к а ш
қилиб келтирди. Н и л о б ли к л ар ҳам бит-
www.ziyouz.com kutubxonasi
Do'stlaringiz bilan baham: |