БОБУРТЮМЛ
175
та зирҳли от совға қилиб, илтифот кўрсат-
дилар.
М уҳам м ад Али ж ан г-ж ан г н и н г Бҳи-
рада қо л и ш истаги бор эди. Б ҳ и р ан и Ҳин-
дубекка ин оят қ и л г а н и м и з боис, Б ҳ и р а
ва С инд д а р ё л а р и о р а с и д а г и Қ о р л у қ ,
Ҳ а з о р а , Ҳ а а т и й , Ғаёсвол ва Кеб к аб и
е р л а р ва э л л а р М у ҳ а м м а д А л и ж а н г -
ж а н г г а ин о ят бўлди. Тобе бўлиб бўйин
су н ган л ар га я х ш и муносабатда булина-
ди, агар бирор ер ва бирор в и ло я т бош
эгм аса:
Ҳ ар ки м ки бўю нни цўймаса,
они ти&гай,
Чопцай, талагай, мутиъу м унқод этгай.
Б у и н о я т л а р д а н к е й и н М у ҳ а м м а д
А л и ж а н г - ж а н г г а м ах су с қ о р а б ах м ал
бош к и й и м , қ а л м о қ и совут бериб, туғ ҳам
совга қ и л д и м . Ҳ а а т и й н и н г қ ар и нд о ш и-
га рухсат бериб, Ҳ аат и й га қ и л и ч , бош-
оёқ сарпо ва ў зи м и з томонга мойил қила-
д иган ч а қ и р и қ ф ар м он лар и юборилди.
П ай ш ан б а к у н и офтоб ч и қ қ а н д а дарё
қ и р ғ о ғи д ан қ у зғал д и к . Ш у куни м а ъ ж у н
ейилди. М аъ ж у н еб сархуш бўлгач, ажо-
йиб гулзорларни томоша қ и л д и к . Сариқ
ва қ и з и л гуллар бўлак-бўлак ж ойда тўп-
тўп бўлиб, я н а баъзи ерларда ф ақа т са-
р и қ гу л л а р о ч и л и б ётибди. Я на б аъ зи
ерларда худди сочиб т аш лаган д ек сариқ-
қ и з и л гуллар ар ал аш очилган. Қароргоҳ
я қ и н и д а г и тепали к устида утириб, гул-
зорни томоша қ и л д и к . Худди режалатп-
тириб эк и лга н д ек, бир т еп а л и к н и н г олти
тар аф и да бир ж о й и д а сар и қ ва и к к и н ч и
ж ойи д а қ и з и л гуллар қатор-қатор булиб
о л ти б у р ч а к ш а к л и д а о ч и л и б ёт и б д и .
И к к и четда гул кам р о қ очилган, бироқ
к ўзи м и з илғаган ерларнинг ҳаммаёғи гул-
зор эди. П арш авор атроф ларида ҳам ба-
ҳор чоғи я х ш и гу л зо р л ар бунёд бўлади.
С аҳар чоғи бу қ ў н и м ж о й д а н ж ўнаб
к ет д и к . К ет аёт га н и м и зд а дарё ёқаси д ан
бир ш ер ў кири б ч и қ д и . О тлар ш ер ово-
зин и эш и т гач , беихтиёр устидаги одами
билан ҳар тар аф га қочиб, ў зл ар и н и ж а р
ва ч у қ у р л а р г а отдилар. Ш ер чангалзор-
га қ ай ти б к и р и б кетди. Говмиш (қўтос)
к ел т и р и б , ч ан га л зо р га қўйиб, ш ер ни у
ердан ч и қ а р и ш л а р и н и бую рдик. У я н а
у к и р и б ч и қ д и . Ҳ ар том ондан ў қ отди-
лар, мен ҳам отдим. Х олвий пиёда най-
за санчаётганида, найзанинг учини тиш-
лаб синдирди. Шер ж у д а кўп ў қ еб, бу-
тага тисарилиб турган эди, Бобо ясовул
қ и л и ч и н и с у ғ у р и б , я қ и н б о р д и , ш ер
ҳ ам л а қ и л м о қ ч и бўлганида унинг боши-
га қ и л и ч солди. Ш ундан кейин Али Сийс-
то н и й б ел и га қ и л и ч у р д и , ш ер ўзи н и
дарёга отди, сувнинг ичидаёқ уни ўлдир-
дилар. Сувдан чиқари б терисини ш илиб
олитттларини буюрдик.
Эртасига йўлга тушиб, Бигромга етиб
к ел г ач , Г у р а к а т р и й н и том ош а қ и л д и к .
Н асронийлар ибодатхонасига ў х ш аш бир
т о р р о қ ва қ о р о н ғ у у й ч а д и р . Э ш и к д а н
кириб, ик ки -у ч зина пастга туш гач, ётиб,
эм а к л а б к и р и ш к е р а к . У ерга ш ам си з
кириб бўлмайди. Бу уйнинг бутун атро-
ф и д а к и р қ и б т а ш л а н г а н со ч -с о қ о л л а р
тўлиб ётибди. Бу Г у рак атр и й н и н г тева-
рагида мадраса ҳ у ж р ал ар и д ек анчагина
ҳ у ж р а л а р бор. Кобулга биринчи келган
й и л и м и з К уҳат, Б анн у ва Д аш тга ҳуж ум
қ и л д и к , Б и г р о м д а к а т т а бир д ар ах т н и
томоша қилиб, Г у р ак атийн и куролмага-
ни м издан афсусланган эдик. Афсус қи-
литттга ар з и й д и г а н ж о й эмас эк ан . Ш у
куни менинг я х ш и бир ш аҳбозим (лочи-
ним) йўқолди. Уни Ш ай хи м М ириш кор
п ар вар и ш л аган эди. Турна ва л ай л ак н и
я х ш и овларди, икк и -уч м арта туллаган
эди. Ш ундай ов қи л ар эдики, мендек шаҳ-
боз овига ҳавассиз к и ш и н и ҳам қ уш чи
қилиб қўйганди.
М а л и к Б у х о н ва М а л и к Мусо бош-
чилиги д аги дилазок аф ғонларининг улуг-
л ар и д ан олти к и ш и г а Ҳиндистон совға-
л ар и д ан юз м исқ олд ан к у м у ш , бир тун
л и қ ( к и й и м л и к ) м ато , у ч т а д а н ҳ ў к и з ,
биттадан говм иш бериб, б о ш қал ар га ҳам
м а в қ е и г а м у н о с и б т а р з д а п у л , м ат о ,
ҳўкиз ва говмиш иноят қил д ик . Апи Мас-
ж и д д а тўхтагани м изд а, я ъқу б уругидан
М а ъ р у ф и с м л и д и л а з о к с о в ғ а - с а л о м
қили б, бирмунча дон-дун, ўнта қўй, и к к и
ую м гу р у ч , с а к к и з т а к а т т а п и ш л о қ —
пешкапт кел ти р д и .
А ли М асжиддан Ядабирга ўтиб тўхта-
ди к, у ердан ж ўнаб, пеш ин намози чоғи
Ж ў й и Ш о ҳ и й га етиб к ел д и к . Ш у ку н и
Дўстбекни қ а т т и қ иситм а тутди. Ж у й и
Ш о ҳ и й д а н тонг-саҳар ж ў н а б , Б оғи Ва-
фода т у ш л и к қ и л д и к ва пеш ин намози
пайти Боғи Вафодан қ ў з ғ а л д и к . Ганда-
м а к н и н г Сиёҳобидан ўтиб, кечқурун на-
www.ziyouz.com kutubxonasi
176
БОБУРНОМА
м о зш о м п а й т и бир хан ид зорд а тў х таб ,
отларни туйд ир д и к, б ир -и кки гарийдан
сўнг отланиб, Сурҳобдан ўтиб, К а р к д а
тўхтаб у йқу л ад и к.
Тонг отмасиданоқ яна йўлга тушиб,
Қ ўратуга олиб борадиган йўлн инг айри-
л и ш ж ойи да мен беш-олти к и ш и билан
Қуратуда солинган боғни кў р и ш га бор-
дим. Х ал и ф а, Ш оҳ Ҳ асанбек ва бош қа
к и ш и л а р г а мени Қ ўруқсойда кутиб ту-
р и ш л а р и н и а й т и б , т ў ғ р и й ў л б и л а н
ж ў н а тд и м . Қ ўратуга етган им изд а ПТоҳ-
бек арғуннинг Қ изи л деган тавочиси (ха-
барчиси) Ш оҳбекнинг Кохонни олиб та-
лаб, о ртига қ ай ти б к е т га н и
х аб ар и н и
келтирди.
Олдинроқ ҳеч ки м бизнинг бораётга-
ним изни хабар қилм асин, деган фармон
бергандик. Кобулга етганим изда пешин
намози вақти бўлиб қолганди. Қ утлуққа-
дамнинг кўпригига етгунимизча, ҳеч ким
хабардор бўлмади. Ундан кей ин Ҳумоюн
билан Комрон хабар топиб, от миниш ча-
л и к фурсат ўтмасидан келиб, танқўриқ-
ч и л ар и г а кў тар ти р и б, ш а ҳ а р дарнозаси
б и л а н а р к д а р в о з а с и ў р т а с и г а к е л и б ,
ҳурм ат кўрсатдилар. Аср намози пайти-
да Косимбек, ш аҳ ар қозиси, Кобулда қол
ган мулозим ҳам да арбоблар келиб, ил-
тифот қил д ил ар.
Раби ул-охир о йининг аввалида оди-
на к у н и намози дигарда чоғир м аж л и си
бўлди. Шоҳ Ҳасанга бош-оёқ махсус сар-
по ин о ят қилдим .
Ш анба саҳари кем ага кириб сабуҳий
(эрталабки хуморбосди) қ и л д и к . Нурбек
бу суҳбатда уд чаларди, у пайтлари ичиш-
ни таш лаб тавба қ и л г а н л а р д а н эмасди.
П еш и н н ам ози чогида к е м а д а н ч и қ и б ,
Гу л ки на билан тог уртасидаги боғни сайр
қилиб, аср намози пайти Боғи Бинаф ш а-
га келиб ичилди. Н амозш омда Гулки на
тарафидаги қўрғон деворидан ўтиб, арк-
ка келдим.
Ойнинг ўн беш инчисида, сешанба ке-
часи йўлда қ ат т и қ иситмалаган Дўстбек
Тангри раҳм атига борди. Қ аттиқ таъсир-
ланиб, алам да қолдик. Дўстбекнинг жа-
садини Ғазнига элтиб, Султон богининг
эш и г и о л д и га д аф н э т д и л ар .
Д ў стб ек
ж уд а я х ш и йигит эди. Б ек л иги да доим
ам алида ўсиб борарди. Б екл иги дан бурун
подш оҳ сар о й и д аги хос ам ал д о р л ар д ан
бўлган п а й тл ар и ҳам кўп я х ш и и ш л а р
кўрсатганди. Ж у м л ад ан , бир сафар Ан-
д и ж о н д а н бир йиғоч у эо қ д а — Р аботи
Завр ақ д а эк ан и м и зд а Султон А ҳм ад Тан-
бал кечаси бостириб келди. Мен ўн-ун беш
к и ш и билан бориб, олдиндаги ҳуж ум чи-
л арин и яксон қили б, ортига қайтариб,
м а р к а з қ ў ш и н и г а ч а етиб б о р г а н и м д а ,
Т а н б а л ю з т а ч а о д ам и б и л а н т у р а р д и .
Ў ш анда уч к и ш и , мен билан тўрт к и ш и
қ о л га н д и к . Уч к и ш и д а н биттаси
Дўст
Носир, яна бири М ирзоқули кў к ал д о ш ,
учинчиси Каримдод эди. Мен совут ки-
йиб олгандим. Танбал я н а бир к и ш и би-
лан сафдан бироз олдинга чиқиб турган-
ди, мен Танбалга рўбарў бўлдим, дубул-
ғасига тегадиган қилиб ў қ отдим, я н а бир
ўқни қ а л қ о н и н и н г тў қаси ни м ў л ж ал л аб
отдим. Б ир ўқ оёғимга келиб тегди. Тан-
бал бош им га қ и л и ч солди. Қ и зи ғи , бо-
ш им га к и й ган и м дубулға бўрк бўлса ҳам,
ун и н г битта ипи ҳ ам к еси л м ад и , аммо
бош им а н ч а г и н а ж а р о ҳ а т л а н д и . Б и з г а
ҳеч қаердан ёрдам к ел м ад и , ёним да ҳеч
к и м қ о л м а д и . И л о ж с и з қ о л и б , о тн и н г
ж и л о в и н и ортга бурдим. Дўстбек бироз
ортда к е л а ё т г а н эди. О р ти м д ан бориб,
Т а н б а л н и н г ё н и д а н ў т а ё т г а н и д а , унга
қ и л и ч солиб д илар. Б о ш қ а саф а р — Ах-
с и д а н ч и қ а ё т г а н м а ҳ а л и м и з Б о қ и ҳез
билан ч о пиш д и. Ҳез десалар ҳам ж асу р
ва қ и л и ч и н и м а ҳ к а м т у т а д и г а н л а р д а н
эди. А хсидан ч и қ қ а н и м и з д а мен билан
с а к к и з к и ш и қ о л г а н д и . Ў ш а н д а ҳ а м
Дўстбек мен билан бирга эди. Д у ш м ан
и к к и к и ш и н и отдан қ у л а т д и , у л ар д ан
к ей и н Дўстбекни ҳам й и қ и т д и л а р .
Б е к л и к чоғл ари С ую нчукхон султон-
лар билан келиб Т о ш к ан д д а А ҳм ад Қо-
симни қ а м а л қ и л га н и д а, д у ш м а н л ар н и н г
устига бостириб борди. Қ ам ал чоги кат-
та ж ас о р ат кўрсатди. А ҳм ад Қосим ха-
бар бер м ай , Т о ш к а н д н и т а ш л а б ч и қ и б
к е т д и . Ў ш а н д а ҳам у х о н л а р , султон-
л а р н и я к с о н қ и л и б , Т о ш к а н д д а н осон
чиқиб кетди. К ей и н р о қ я н а Ш и р и м та-
ғойи, Мазид ва у л ар н и н г т ар аф д о р л ар и
Ғазнидан и к к и -у ч юз к и ш и б илан билан
к е л а ё т г а н л а р и д а , бу м ў ғ у л л а р ўзл ар и -
н и нг уч-тўрт юз сара й и г и т л а р и н и Дўст-
б е к н и н г қ а р ш и с и га ж ў н а тд и . Ш ар у к он
атрофида олдига борганларни енгиб, анча
одам ни отдан ту ш и р и б , ж у д а к ў п бош
кесиб келтирди. Б а ж а в р қ ўрғонини эгал-
www.ziyouz.com kutubxonasi
Do'stlaringiz bilan baham: |