Ул сарвиипг ҳарим ига гар етсапг,
эй сабо,
Вергил бу ҳажр хастасидии ёд кўнглига.
Раҳм айлабоп согипм ади Б обурии
бор ум ид,
Солгай Х уд о й раҳм и и Ф ўлод кўн гл и га .
Ойнинг ўн еттин чи сид а, ж у м а куни
Шоҳ Мазид к ў к а л д о ш М уҳам м ад Зам он
м и р зо ҳ у эу р и д а н б е ч о р ал ар га х айр-са-
д а қ а ва битта отни тортиқ қил и б келти-
риб, менга х и зм ат қ и л и ш и н и билдирди.
ТТТу к у н и Ш о ҳб екни нг элчиси Абу Мус-
лим к ў к а л д о ш г а тўн к и й д и р и б , совға-са-
лом лар билан к е т и ш и г а рухсат бердик.
Х о ж а М уҳам м ад А ли билан Тангрибер-
дига ҳам в и л о я т л а р и — Хост ва Анда-
робга к е т и ш л а р и учун ш у ку н и рухсат
бўлди.
Ойнинг йигирма учинчисида, пайшан-
ба к у н и К а ч а к о т ва қ о р л у қ е р л а р и д а
қолдириб, ў ш а в и л о я т л а р н и бош қариш -
ни зим м асига т о пш ир ган к и ш и м Муҳам-
м ад А л и ж а н г - ж а н г м и р з о й и М а л в и й
қ о р л у қ н и н г ўгли Шоҳ Ҳ усайн ва Ҳаатий-
н и н г одами билан бирга к е л и ш д и . Ш у
к у н и С а м а р қ а н д г а к ў ч - к ў р о н и н и олиб
к е л и ш учун к етган М уҳ ам м ад А ли хон
келиб, х и з м ат и м г а кирд и .
Гардиз чегарасида ўтирган Абдурраҳ-
м о н и й а ф ғ о н л а р и у н ч а - м у н ч а г а к ў н а -
д и га н л ар д ан эм асди. Ў ердан ў тадиган
к а р в о н л а р ҳ ам у л а р д а н зиён к ў р а р д и .
Р а ж а б ойи н и н г й и г и р м а т ў қ қ и з и н ч и с и -
да, чорш анба ку н и бу аф ғон ларга ҳуж ум
қ и л и ш у ч у н о т л а н д и к . Т а н г и В ағж о н
атроф ида тўхтаб овқатл ан иб , пеш ин на-
м о зи д ан к е й и н й ў л г а т у ш д и к . К ечаси
й ў л д а н а д а ш и б , П а н ж о б Ш а ҳ н а н и н г
ш а р қ и -ж а н у б и й том онидаги т е п а л и к ва
д аш т л а р д а ан ча саргардон бўлдик. Б ир
муддатдан сўнг йўлга туш иб олдик. Чаш-
м а й и П а р а д о во н и д ан ош иб , Г а р д и з га
қараб кетган томон билан бомдод намо-
зи пайти т еки с л и к ка чиқиб олгач, ҳужум-
ч и л ар юборилди. Б и р гуруҳ аск а р Гар-
д изн инг ш а р қ ва ж ан убида ж о й л а ш га н
К ирм ош тогига қараб ж ўнади. Ў ҳуж ум-
ч и л а р о р т и д а н Х и с р а в М и р з о қ у л и ва
С а й й и д А л и б о ш ч и л и г и д а г и м а р к а з
www.ziyouz.com kutubxonasi
1 8 0
Б0БУРН0МЛ
қ ў ш и н н и н г ўнг қў л и н и юбордик. Аскар-
л а р н и н г к а т т а қ и с м и в о д и й б ў й л а б
ю қорига қараб ҳ у ж у м га ўтди. Бу ҳужум-
ч ил ар ни нг ортидан Саййид Қосим эш и к
ога, М ирш оҳ қ ав ч и н , Қиём, Ҳ индубек,
Қ у тл у ққ ад ам ва Ҳусайн бош чилигидаги
аскар лар юборилди. У ларни кузатгандан
сўнг, ўзим ҳам буларнинг ортидан жўна-
д и м . Б у во д ий ю қ о р и с и д а я ш а й д и г а н
х ал қ анча олисда ж о й л аш га н экан. Во-
д и й н и н г ю қорисига қ араб кетган аскар-
л ар н и н г отлари ҳориди. А ск ар л ар қўл га
ҳеч нарса к и р и т о л м ад и л а р . Т ек и сл и к д а
қ и р қ - э л л и к т а ч а п и ё д а аф ғон к ў р и н и б
қ ол ад и . А ввалги қ ў ш и н ор қ аси д ан кет-
ган л ар у л ар га қ араб юриб, менга одам
чоптирибди. Мен я н а ҳам тезроқ юрдим.
Мен етиб боргунимча Ҳусайн ноўрин, ҳеч
нарсани у й л ам ай бир ўзи от солибди. Аф-
ғо н ла р н и н г орасига к ир и б қ и л и ч сола-
ётган чоғи отига ў қ тегиб, уни йиқитиб-
д и л ар . Ўрнидан т у р и ш и билан оёғига
қ и л и ч уриб й и қ и т а д и л а р . Ҳ ар тараф дан
таш л а н и б , п и чо қ уриб, чопиб пора-пора
қ и л ад и л а р . Қолган йи ги тл ар бунга қараб
туриб, к ў м а к к а борм айдилар.
Бу хабар етиб келгач, Гадойи тагойи,
П о я н д а М у ҳ а м м а д қ о п л о н , А б у л ҳ а сан
қу р ч и, Мўмин атк а бош чилигидаги ич-
к и л а р ва й и гитл ар ни о тларин инг жилов-
ларин и бўш қўйдириб зудлик билан ил-
гарироқ ж ўнатиб, ўзим ҳам тез бордим.
Ҳ ам м адан бурун Мўмин ат к а бир афғон-
га найза санчиб, бошини кесиб келтирди.
А булҳасан қў рч и ҳам совут к и й м асд ан
жасорат билан бориб афғонларнинг йўли-
ни тўсиб, от солиб, бир афғонни қи л и ч
билан чопиб йиқитиб, бошини кесиб кел-
тирди. Ўзи уч жойидан, оти бир жойидан
ж а р о ҳ а т л а н г а н эди. П о я н д а М уҳам м ад
қоплон ҳам я х ш и уриш ди, бир афғонни
чопиб, бошини келтирди. Гарчи Абулҳа-
сан билан Поянда Муҳаммад қоплоннинг
м ар д л и кл ар и бундан бурун ҳам м аълум
бўлса-да, бу урушда катта жасорат кўрсат-
дилар. Бу қир қ-эл л икта афғоннинг ҳам-
масини ў қ қ а тутиб, қи л и ч билан чопиб
пора-пора қилдилар. Кейин бир хавидзор-
да тўхтаб, бу афғонларнинг бошидан кал-
ламинор қуриш ларин и буюрдик.
И ўлда к ел а ё т га н и м и з д а Ҳ усайн би-
лан бирга бўлган бекл ар к елиб қ ў ш и л -
дил ар . Д ағдаға ва ғазаб билан ш унд ай
дедим: „Ш у н ч а одам қ ар аб туриб, бир
неча пиёда афғонга теп-текис ерда шун-
дай й и ги т л а р н и олдириб ўтири бсизлар.
С изларни унв он-м ансабларинги здан маҳ-
рум қ и л и б , в и л о я т ва е р л а р и н г и з д а н
айириб, со қ о л л ар и н ги зн и қ и р қ и б олиб,
ш а ҳ а р л а р д а ҳ а м м а г а
с а з о й и
қ и л и ш
к е р а к , токи бирор-бир одам бундай йи-
гитни бундай га н и м г а олдириб утирса,
теп-текис ж о й д а қ ў л и н и қим и р латм асд ан
турса, сазойи б ўл у р “ .
К ирм ош томонга борган аск ар лар қўй
ва ў л ж а олиб к е л д и л а р .
Бобо Қ а ш қ а
м ўғул ҳам К и р м о ш том онга кетган ас-
к а р л а р билан эди. Бобо Қ а ш қ а г а бир аф-
ғон қ и л и ч билан таш лан аётган м аҳ ал и у
д о в ю р ак л и к билан тўхтаб туриб, камо-
нини ўқлаб, бу афгонни уриб йиқитибди.
Эрта тонгда й ў л г а т у ш и б , К о б ул га
қ араб к е т д и к . М уҳ ам м ад б ах ш и ва Аб-
д у л азиз м ирохўр ва мир Х урд баковул-
га Ч а ш м а й и П ар а довонини ай лан и б , у
ердан қ и р ғ о в у л о в л а ш л а р и у ч у н ҳ у к м
бўлди. Ў зим бир неча к и ш и билан Май
дони Рустам й ўли билан, авнал курм а-
ган эдим, кетдим . Майдони Рустам тоғ-
л ар орасида ж о й л а ш г а н . Тоғнинг боши-
га я қ и н , унча сафоли ж о й эмас. И к к и
т о ғни нг ўртаси да к е н г г и н а водий туш-
ган. Ж а н у б и й т ар аф и д а ги т е п а л и к н и н г
этагида к и ч и к р о қ ч аш м а си бор. Катта-
катта баланд ним д ар ахтлари ҳам бор.
Бу майдони Рустам нинг Гардиз тарафи-
дан ч и қ и б к ел ад иган йўлида ч а ш м а л а р
бор, д а р а х т л а р и ҳ ам а н ч а г и н а . Б у л а р
к и ч и к р о қ д ар ахтлардир. Гарчи водийси
тор бўлса-да, бу ердаги д а р а х т л а р н и н г
ости к ў м -к ў к ў т л о қ ла р ди р. С аф олигина
ў т л о қ д и р . М айдони Р у с т а м н и н г ж а н у б
тараф и даги то ққа ч и қ д и к . К ирм ош тоғ-
лар и ва Б ангаш тоғлари оёғимиз остида
к ў р и н и б т у р ар д и . К и р м о ш т о ғл а р и д а н
нарида п а ш а к аал (ёмғир мавсуми) булут-
л ар и таҳ-батаҳ кўриниб турарди. У ви-
л о ятл ар д а п а ш а к а а л бўлм айди, ш у боис
у т а р а ф л а р д а асло булут к ў р и н м а й д и .
П еш ин намози пайти Ҳ унийга келиб туш-
дик. Эртасига М уҳам м ад Оға қи ш л о ғи -
нинг атрофида тўхтаб, м а ъ ж у н едик, ке-
йин сувга б ал и қ л ар н и у х латадиган дори
солиб, ан чагина балиқ тутдик.
Ш аъбон о йининг учинчисида, я к ш а н -
ба куни Кобулга к ел д и к. Ойнинг бешин-
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
181
чисида, сешанба ку н и Дарвеш М уҳаммад
Ф а з л и й б и л а н Х и с р а в н и н г н а в к а р и н и
ч а қ и р и б , Ҳ у сайн қурбон бўлган п а й ти
қи л ган хатолари учун сўроқ қили б, амал-
у н в о н л а р и д а н м аҳ р у м қ и л д и к . П е ш и н
намози чоғи чинор остида шароб м аж
л и с и б ўлди . Бобо Қ а ш қ а м ў г у л г а тўн
ин ъом қ и л и н д и .
О йнинг с а к к и з и н ч и с и д а , ж у м а куни
М и р зах о н н и н г қ о ш и г а кетган К еп акх о н
қ ай ти б келди.
П а й ш а н б а к у н и аср н а м о з и п а й т и
Х о ж а Сеёрон, Борон ва Дом ани тоглари
этагини сайр қ и л и ш г а отландим. Хуфтон
намози чоғи Момо Хотун мавзесига ке-
либ туш д и к . Эртасига И сталифга келиб
тўхтад ик. Ў ша куни м аъ ж у н ейилди.
Ш анба к у н и И стал и ф д а
шароб суҳ-
бати бўлди. Тонгда И сталиф дан отланиб,
С ан ж и д дараси ораси билан ўтиб, Х о ж а
Сеёроннинг я қ и н и г а етган им изд а, йўгон-
л и ги б и л а к д е к ва у з у н л и г и бир қ улоч
к е л а д и г а н к а т т а и л о н н и к ў р и б қ о л и б ,
ў л д и р д и к . Б у к а т т а и л о н н и н г и ч и д а н
и н ги ч к ар о қ бир илон ч и қ д и , эҳтимол, у
бу илонни бироз олдин ютиб юборгандир,
ҳам м а аъ золари бутун эди. Б у и н ги ч ка
илон кат т а илондан ан дак қ и с қ ар о қ эди.
Бу и н ги ч к а илоннинг ичидан катта бир
си чқон ч и қ д и , у ҳам бутун эди. Бирор
ери эзилм аганди. Келиб, Х ож а Сеёронда
шароб ичиб ўтирдик. Ў ша ку н и у тараф-
даги бекларга ж а н г майдонида қ ў ш и н и
қ и с м л а р и н и н г ж о й л а ш и ш и н и т а й и н
қ ил и б, К и ч к и н а тун посбони о р қ ал и фар-
мон б ер д и м , а с к а р л а р и н и о т л а н т и р и б ,
бел ги л ан ган ерга з у д л и к билан етиб ке-
л и ш л а р и н и буюрдим.
Тонгда й ўлга туш иб, м а ъ ж у н еб, Пар-
вон су в и н и н г қ ў ш и л и ш ж о й и д а Парвон
сувига ш у е р л и к л а р т ао м и л и б илан ба-
л и қ дориси солиб, ж у д а кў п балиқ тут-
д и к . М и рш оҳбек бизни меҳмон қил д и.
Б у ер д ан отл ан и б, Гулб аҳ о р га бор-
д ик. Ш ом нам ози дан сўнг ш ароб ичиб,
суҳбат қ у р д и к . Бу суҳбатларда Д арвеш
М уҳам м ад сорбон ҳ ам қ а т н а ш а р д и . Гар-
чи ж а с у р й и г и т ва с и п о ҳ и й б ў л са-д а,
шароб ичм асди, бу и ш д ан тавба қ и л ган -
ди. Қ у тл у қ Х о ж а кў кал д о ш нин г сипоҳий-
л и к н и т ар к этиб, дарвеш б ўлгани га анча
в ақ т бўлганди. Ё ш и ҳам ан чаг а борган,
соқоли оппоқ бўлиб о қар ганд и. Б унд ай
суҳб атлард а ҳ а м и ш а ш аробхўр д ўстим из
эди. Мен Д арв еш М уҳам м адга: „Қ у тл у қ
Х о ж ан и н г соқолидан уялсанг-чи! Дарвеш
ва қ а р и , оппоқ соқоли билан ҳар доим
шароб ичади, сен сипоҳий ва ёш йигит,
соқолин г ҳам қо п-қо р а бўла туриб сира
и ч м ай с ан . Б у н и н г м аъноси н и м а ? “ де-
дим. И чм ай д и ган к и ш и г а шароб т ак л и ф
қ и л и ш одатим б ўлм агани учун, менинг
бу сў зл ар и м н и ҳ аз и л га йўй д ил ар , Дар-
веш М уҳам м ад га шароб т а к л и ф этилма-
ди. Эрталаб сабуҳий қ и л д и к .
Чорш анба ку н и Гулбаҳордан жўнаб,
Абун қ и ш л о ғ и д а тў х т ад и к . Таом ланиб,
кей ин отланиб, Боготи Хумга келиб туш-
д и к . П еш ин намозидан сўнг чогир суҳ-
б ати б ў л д и . Э р та си г а у ер д ан ж ў н а б ,
Х о ж а Х о н д С а й й и д м о з о р и н и т а в о ф
қ ил и б келиб, Ж и н а қўргонида солга кир-
д и к . П а н ж ҳ и р дарёси ни нг қ ў ш и л и ш и д а
сол тог қ о я с и н и н г туртиб ч и қ қ а н ж о й и
га урилиб г ар қ бўлаёзди. Р у ҳ д ам , Танг
р и қ у л и , М ир М у ҳ а м м а д ж о л а б о н сол
т о қ қ а у р и л гач, сувга й и қ и л д и л а р . Руҳ-
дам билан Т ен гр и қ у л и н и кўп қи й и н чи -
л и к л а р б и л а н солга ч и қ а р и б о л и ш д и .
Ч и н н и пиёла, қ о ш и қ , доира сувга чўкиб
кетди. Б у ердан ўтиб, Санги Б у ри д ан и н г
тўғриси га етган и м и зд а, сол сув ўртаси-
д а ш о х г а м и ё к и банд у ч у н қ о қ и л г а н
қ о з и қ қ а м и урилди. Ш оҳ Ҳ асан Ш оҳбек
ў ш а заҳоти о рқ ага қараб агдарилди. У
М и р з о қ у л и к ў к а л д о ш н и у ш л а г а н д и , у
ҳам й и қ и л д и . Дарвеш М уҳам м ад сорбон
ҳам сувга қ у л ад и . М ирзоқули ж у д а ғала-
ти й и қ и л и б туш ди . И и қ и л аё тг ан пайти
қ ў л и д аги қовун кесади ган п и чоқн и сол
устидаги бўйрага сан ч и ш га улгуриб, ке-
йин й и қ и л д и , М ирзоқули солга к ел м ай ,
дабдала бўлган тўни билан сузиб ч иқд и.
Солдан ч и қ и б , ўш а к у н и кеч қ у р у н сол-
ч и л а р н и н г у й и д а қ о л д и к . Х удди сувга
чўкиб кетган етти р ан гл и пи ёл ад ек пиё-
л ан и Д арв еш М уҳам м ад тортиқ қил д и.
Ж у м а куни дарё қирғо ғид ан отланиб,
И н и ч к ад ан пастга — Кўҳбача этаклари-
га туш и б,
ўз қ ў л л а р и м и з билан ж у д а
кўп мисвок териб олд ик. У ердан утиб,
Х ож а Х и зр и й л ар н и н г уйида ош еб, йўлга
т у ш д и к . П е ш и н н а м о з и ч о ғи Қ у т л у қ
Х ож ага тегиш ли Ламғон қ и ш л о қ л а р и д а н
бирида т ў х т ад и к . Қ у т л у қ Х о ж а тезл и к
билан овқат т ай ёр лади . Тановул қ и л га ч ,
йўлга туш иб, Кобулга к ел д и к .
www.ziyouz.com kutubxonasi
182
БОБУРНОМА
О й н и н г й и г и р м а б е ш и н ч и с и д а , ду-
шанба куни Дарвеш М уҳаммад сорбонга
махсус тўн ва эгарланган от иноят қил-
д и к , у тиз чўкиб , н а в к а р л и к к а к и р д и .
Тўрт-беш ойдан буён сочимни қирқм аёт-
ган эдим, чоршанба к у ни , ойнинг йигир-
ма еттинчисида сочимни қирқтирдим . Шу
куни шароб суҳбати бўлди.
О й н и н г й и г и р м а т ў қ қ и з и н ч и с и д а ,
ж у м а к ун и Мир Хурд Ҳ индолга бекота
бўлиб хизм атга кирди ва менга таъзим
қ илди. Минг ш оҳрухий сочиқ киргизди.
Р ам азо н ойи ни нг б еш ин чи сида, чор-
ш анба ку н и Т у л ак к ў к а л д о ш н и н г қош и-
дан Б ар л о с ж и к и исмли н а в к а р у н и н г
хабарини к елтирди. У ерл ар га ўзбак чоп-
қ у н ч и с и к е л г а н э к ан , Т у л а к у л а р н и н г
қ а р ш и с и га ч и қи б , уруш иб босибди. Бит-
та т и р и к ўзбак ва битта бош к ел ти р д и .
Ойнинг саккизинчисида, шанба куни
кечқурун Қосимбекнинг уйига бориб оғиз
очдик. Битта эгарланган от тортиқ қилди.
Я к ш а н б а к у н и Х а л и ф а н и н г у й и д а
оғиз очилди. Б итта эгар л ан ган от пеш-
к а ш қ и л д и . Эртасига Х о ж а М у ҳ ам м ад
А ли ва Ж о н Н осирн и л а ш к а р и ш л а р и
бўйи ча ч а қ и р т и р г а н эд и к , в и ло я тла р и -
дан етиб к ел и ш д и .
О йнинг ўн и к к и н ч и с и д а , ч о р ш анб а
к у н и , К о м р о н н и н г тоғаси С ултон А ли
м ирзо (мен Хостдан К обулга кетаётган
й и л и К о ш ға р га к ет ган эди — у ҳ а қ д а
з и к р этган ди к) келди.
О й н и н г ўн у ч и н ч и с и д а , п а й ш а н б а
к у н и Юсуф А ли н и қ а й т а р и ш ва ум ум ан,
орадан к ў т а р и ш н и я т и д а отланиб, Деҳи
Я қ уб д арёси ни нг Кобул тар аф и даги сай-
ҳон ерда т ў х т ад и к . Ж ў н а р чогим из Бо-
бохон ахтач и менга я р ам аср о қ отни тут-
ди, ач чи ги м д ан ю зига бир м уш т урдим.
Т ўртин чи бармоғим тубидан синди. Ў ша
пайти унча оғри м ади . Келиб қў н и м ж о й -
да т ў х т аган и м и зд а ан ча т а ш в и ш берди.
Узоқ в ақ т азоб тортдим. Ёза олм асдим ,
синган ж о й к е й и н ч а л и к битиб кетди. Ш у
сафар тў хтаган қ ў н и м ж о й д а эк ан и м и з-
да м ени нг холам Д ав лат Султонхоним-
нинг Қ у тл у қ М уҳам м ад деган к ўкалдо-
ш и К о ш ғар д ан , Х оним ҳ у зу р и д ан хат-
хабар к ел ти р д и . Ш у ку н и д и л аз о к н и н г
у л у ғл ар и Бухон ва Мусо келиб, тортиқ-
л ар билан менга илтиф от кўр сатд ил ар .
О й н и н г ўн о л т и н ч и с и д а , я к ш а н б а
к у н и Қўчбек келди.
О йнинг т ў қ қ и з и н ч и с и д а , ч о р ш а н б а
к ун и й ў л га туш иб, Б и ч о к д а н ўтиб, ҳар
доимги ж ойда, ана ш у Б и ч о к ан ҳорини нг
ёқ аси д а т ў х т а д и к . Бомиён, К оҳм ард ва
Ғўрий — Қ ў ч б ек к а т а а л л у қ л и вилоят-
л ар ў зб а к к а я қ и н ерда ж о й л а ш г а н л и г и
боис К ўчбекни бу ю риш дан озод қили б,
уш бу қ ў н и м ж о й д а н ў зим ўраган салла
ва бош-оёқ сарпо инъом қ и л и б , вилоя-
тига к ет и ш и учун рухсат берилди.
Ойнинг й и ги р м а бири нч иси да, ж у м а
к у н и Б о д о м Ч а ш м а г а к е л и б т у ш д и к .
Эртаси Б о рикобга к ел д и к . Б и р ў зим Қо-
ратуни сайр қ и л и б к ел д и м . Ушбу юртта
д ар ах тд ан асал топи лди . М анзи лм а-м ан-
зил олдинга қ араб ю рдик.
Ойнинг йигирма олтинчисида, чоршан-
ба куни Боғи Вафога келиб тўхтадик.
П ай ш ан б а ку н и ф а қ а т боғда бўлдим.
Ж у м а ку н и кўчиб, С у л то нпур д ан ўтиб
тў х т ад и к . Ш у ку н и Ш оҳ Мир Ҳ усайн ўз
ви ло яти д ан келди. Б ухон ва Мусо бош-
ч и л и ги д а д и л а з о к н и н г ам ал д о р л ар и ҳам
ш у к у н и к е л и ш д и . Саводга ю суф зайни
б и р ёқ л и к қ и л и ш учун ж ў н а ёт г ан эд и к ,
д и л а з о к м а л и к л а р и , Ҳ а ш н а ғ а р д а х а л қ
кўп, дон-дун ҳам кўп то пи лади , дея арз
қ и л и б бизни Ҳ а ш н а ғ а р г а бориш га унда-
дилар. М аслаҳат қили б, Ҳ аш н ағард а дон-
дун к ў п экан , у ердаги аф ғо н л арн и бо-
сиб, Ҳ а ш н а ға р ва П арш ав о р қўрғонла-
р ин и бу дон-дун з а х и р а л а р и н и ж о й л а ш -
т и р и ш учун тайёрлаб, Ш оҳ Мир Ҳ усайн-
ни бир гуруҳ й и г и т л ар и б илан ўш а ерга
қ ў й и ш н и к ел и ш и б олдик. Б у и ш л а р н и
б а ж а р и ш учун Ш оҳ Мир Ҳ у сай н га ви-
л о я т и га бориб, қу р о л -яр о ғи н и кел т и р и -
ш и учун ўн беш кун м уддатга
рухсат
б е р и л д и . Э р та си й ў л г а т у ш и б , Ж ў й и
Ш о ҳ и й га келиб т ў х т а д и к . Тангриберди,
Султон М уҳам м ад дўлдой ортим издан ттту
қ ў н и м ж о й г а к ел д и л ар . Ҳ ам за ҳ ам Қун-
дуздан ш у к у н и келди.
О й н и н г о х и р и д а , я к ш а н б а к у н и
Ж ў й и Ш о ҳ и й д а н к ў ч и б , Қ и р қ а р и қ қ а
келиб т у ш д и к . Мен бир неча хос к и ш и -
л ар им билан солга ту ш д и м . Ҳ ай и т ҳило-
л и н и ш у ж о й д а э к а н и м и з д а к ў р д и к . Да-
рай и Н урдан бир неча уловда шароб кел-
ти р ган д и л ар , шом н ам о зи д ан к е й и н ша-
роб ичиб зиёф ат қ и л д и к . М аж л и сд а Му-
ҳиб А л и қ ў р ч и , Х о ж а М у ҳ а м м а д А л и
китобдор, Шоҳ Ҳ асан, Ш оҳбек, Султон
М у ҳ а м м а д д ў л д о й , Д а р в е ш М у ҳ а м м а д
www.ziyouz.com kutubxonasi
БОБУРНОМЛ
183
сорбон и ш т и р о к этар д и л ар . Д ар в еш Му-
ҳ ам м ад тоиб эди. К и ч и к л и ги м д а н ичмай-
д иган одамга и ч и ш н и т а к л и ф қ и л м а с л и к
одатим бор эди. Ҳ ар доим суҳбатларда
Д а р в е ш М у ҳам м ад қ а т н а ш а р д и , бир о қ
уни и ч и ш га ҳеч қ ач о н м аж б у р қ и л г а н
э м а с д и к . Х о ж а М у ҳ ам м ад А л и у ни уз
и х т и ё р и г а қ ў й м а й , т а к л и ф қ и л а в е р и б ,
о хири ичирд и .
Ҳ а й и т тонгида, душ анба ку н и йулга
т у ш д и к . Й ўлда хуморни даф қ и л и ш учун
м а ъ ж у н ед ик . М аъ ж у н еб к а й ф бўлган
чогим из битта ҳан эал (табобатда иш лати-
л а д и г а н а ч ч и қ тар в у з) олиб к е л д и л а р .
Д арв еш М уҳам м ад ҳан эал н и авв ал лар и
курган эмасди. Мен унга Ҳ индистоннинг
тарвузи деб, бир кар ч кесиб бердим. Бе-
рилиб т и ш л а д и , к е ч г а ч а
о гзидан ач-
чиғи кетм ад и. Гарм ч а ш м а н и н г тепаси-
да тўхтаб, я х н и тортил аетган п а й ти ан-
ч адан буён ўз ерида бўлган Л а н гар х о н
к ел и б от ва
а н ч а г и н а м а ъ ж у н то р тиқ
қ и л и б , и л тиф о т к ў р сатд и . Б и з я н а юр-
д и к ва Я д аб и р г а к ел и б т ў х т а д и к . Аср
намози пайти бир неча хос к и ш и л а р и м
б илан солга туш иб, бир к у р ў ҳ ч а пастга
сузиб бориб, я н а қ ай ти б ч и қ д и к . Эртаси
ж ўнаб, Х айбар довони тубида тў х т ад и к .
Ш у к у н и С ултон Б о я з и д Н илобдан
П ора й ўли билан ўтиб, б и зн и н г хабари-
м иэн и топиб, о р ти м и зд ан келиб: „Афри-
д ий аф ғон к ў ч ва моли б ил ан П орада
ў т и р и б д и . Ш о л и с и ж у д а к ў п э к и л г а н
э к ан , п и ш и б ҳ ам м аси й и ғи л м асд ан ту-
р и б д и ", деган хабарн и айтди. Ҳ аш нағар-
даги ю суфзай аф гон лари устига бориш-
га аҳд қ и л г а н и м и з боис уни нг сўэлари-
га эътибор қ и л м ад и к . П еш ин намози чоги
Х о ж а М уҳам м ад А л и н и н г чодирида ша-
роб м аж л и с и бўлди. Ш у м аж л и с н и н г ўзи-
да бу ер л а р г а к е л и ш и м и з к а й ф и я т и н и
ш а р ҳ л а б , Б а ж а в р г а — Султон К ал о н га
Султон Тароҳийдан бериб юбордик. Фар-
мон ҳош иясига мана бу байтни битгандим:
Do'stlaringiz bilan baham: |