Халцаро бобур фонди



Download 11,32 Mb.
Pdf ko'rish
bet117/185
Sana18.03.2022
Hajmi11,32 Mb.
#499956
1   ...   113   114   115   116   117   118   119   120   ...   185
Bog'liq
Zahiriddin Muhammad Bobur. Boburnoma (tabdil)2008

22 — Бпбурнома
www.ziyouz.com kutubxonasi


170
БОБУРНОМА
Ў ш а п а й т л ар и Б ҳ и р а , Хушоб ва Ча- 
ноб ҳ у к у м а т и Мир А л и н и н г на б и р аси
Гози хонн инг ўғли С аййид А л и х о н га те- 
ги ш л и эди. Хутбани И скандар Б аҳ л у л- 
ни нг отига ўқити б, унга итоат қ и л ар д и . 
Л а ш к а р т ў п л аг ан и м и зд а н ваҳ и м ага ту- 
шиб, Б ҳ и р а н и таш лаб Б аҳ ат дарёсидан 
ўтиб, Б ҳ и р а қ и ш л о қ л а р и д я н Ш и р ко тн и
ўзига ж ой қи л и б олди. Б и р и к к и йилдан 
к ей и н бизни деб Саййид А лихон билан 
афгон бадгумон бўлди. У ҳам ш у сабаб- 
дан қ ў р қ у в ва ваҳ и м ага тутпиб, бу вило- 
я т л а р н и ў ш а п а й т л а р и Л о ҳ ў р ҳ о к и м и
бўлган Татархон ю суфхайл ўғли Давлат- 
х о н г а т о п ш и р д и . Д а в л а т х о н Б ҳ и р а н и
кат т а ўғли А л и х о н га берган эди ва у ш а 
п а й ти Б ҳ и р а А л и х о н н и н г тасар р у ф и д а 
эди. Д а в л а т х о н н и н г отаси — Т атар х о н 
Ҳ индустонни ҳ у ж у м қ ил и б қ ў л г а олган 
ва Б а ҳ л у л н и п о д ш о ҳ қ и л и б к ў т а р г а н
олти-етти сардорн инг бири эди. Саҳринд 
ҳ ам д а С атл у ж дарёси ш и м о л и й вилоят- 
л а р и н и н г ҳам м аси мана ш у Т атархонда 
эди. Б у в и л о я т л а р н и н г ж а м и уч курўҳ- 
дан к ў п р о қ к ел ад и . 
Султон И ск ан д а р
под ш о ҳ л иги пайтида, Т атархон ўлгани 
д ан с ў н г , бу в и л о я т н и Т а т а р х о н н и н г
ўғи л л ар и д ан олиб қў й г ан д и . Мен Кобул 
в и л о я т и г а к ел ган йи л дан б и р -и к к и йил 
бурунроқ Султон Иброҳим биргина Ла- 
ҳ ўр ни Д ав л а тх о н га берган эди.
Э ртаси б а ъ з и к е р а к л и е р л а р г а ҳу- 
ж у м ч и л а р юборилди. Ш у ку н и Б ҳ и р ан и
сайр қи л д и м . Сангархон ж а н ж у ҳ а ўш а 
к у н и от кел тир и б совға қ и л д и ва хизм а- 
тим га к и р и ш и н и билдирди.
О йнинг й и ги р м а и к к и н ч и с и д а , чор 
шанба к у н и , Б ҳ и р а н и н г улуғлари ва кат- 
та ер эгал ар и н и чорлаб, бу юртда тўрт 
юя м ин г ш о ҳ р у х и й моли ам он бериш ла- 
рига қарор қил и б, назо р атч и ла р тайин- 
л анди. Я на отланиб, сайр қ и л д и к , кема- 
га кириб, м а ъ ж у н ед ик. Б ҳ и р а ва Ху- 
шобда ўтирган б ал у ж л а р олдига Ҳ айдар 
а ъ л а м д о р н и ю борган э д и к . П а й ш а н б а
к ун и саҳар да бир гулбодом т ў р и қ отни 
т о р т и қ қ и л и б кел т и р и б , х и з м а т и м и з г а
к и р и ш л а р и н и б и л д и р д и л а р . А с к ар л ар - 
нинг Б ҳ и р а х а л қ и г а зулм ўтказиб , улар- 
ни т ал о н -т о р о ж қ и л а ё т г а н л и г и ҳ а қ и д а
хабар кел д и. Одам ж ў н а ти б , б ебош ли к 
қ и л г а н а с к а р л а р н и н г б а ъ з и л а р и ж азо га 
т о р т и л д и , б а ъ з и л а р и н и н г б у р н и н и те- 
ш иб, қ ў ш и н олдида а й л а н т и р и б чиқди- 
л ар .
Ж у м а ку н и Хушоб элидан арз қилув- 
чи кел д и. Ш оҳ Ҳ асан ва ТПоҳ Ш у ж о ъ
а р ғ у н н и н г Х у ш о б га б о р и ш л а р и тайи н- 
л анд и .
Ойнинг йи гирм а беш инчисида, шан- 
ба куни шоҳ Ҳасанни Хушобга ж ў н а тд и к.
Я к ш а н б а ку н и ш унд ай ём ғир ёғди ки, 
бутун д ал ал ар н и сув босиб кетди. Бҳи- 
ра билан қ ў ш и н т у ш ган боғлар уртаси- 
да к и ч и к ш ўрсув бор эди. П еш нн намо- 
зигача 
к а т т а бир дарёдек бўлди. Бҳи- 
р ан и н г я қ и н и д а бир ўқ о тим и масофа- 
дан к ў п р о қ ер гача кечиб ўтиб бўлмас- 
ди, од ам л ар сузиб ўтар эдилар. И к к и на- 
моз о р аси да оқиб к и р г а н су в л ар н и то- 
м ош а қ и л и ш учун о тландим .
Ёгин ва ж а л а ш ундай к у ч а й д и к и , я н а 
қ ай ти б , ўрдага к е л и ш д а в аҳ и м а босди. 
И к к и намоз орасида ў ш а ҳосил бўлган 
к атта сувдан сузиб ўтдим. А ск ар л ар хам 
қ а т т и қ қ ў р қ д и . У лардан к ў п ч и л и ги ўтов- 
л а р и ва оғир п а р т о л л а р и н и қ о л д и р и б , 
сонут ва к и й и м -я р о ғ л а р и н и э г н и л ар и г а 
илиб, о т л ар и н и я л а н ғ о ч л аб сувдан сузиб 
ў тд ил ар . Б утун д а л ал ар сув билан лим- 
мо-лим тў л ган эди. Эрталаб дарёдан ке- 
м ял ар н и к ел ти р и б , а с к а р л а р н и н г купчи- 
л иги чоди р л ар и ва п а р то л л ар и н и кема- 
да олиб ўтдилар. Тушга я қ и н Қ ўчбекнинг 
о дам лари д ар ён и н г бир ш а р ъ и й юқори- 
сидан к е ч и к топди. Қ олган к и ш и л а р ке- 
ч и к о р қ ал и ўтдилар.
Б ҳ и р а қ ў р го н и н и н г ичида, Ж аҳ о н н а- 
мо деб а т ал ад и г ан ж о й д а бир к у н туриб, 
с е ш а н б а к у н и э р т а л а б ж ў н а б к е т д и к .
Ё м ғи р ва селдан х а в о т и р л а н и б , Б ҳ и р а
ш и м о л и д а ги б а л а н д л и к к а ж о й л а ш д и к . 
Б ҳ и р я а ҳ о л и с и т а қ а б б у л ё р м о ғ и г а *
э ъ т и б о р с и з л и к қ и л а ё т г а н э д и л ар , тўрт 
ж о йга саркор белгилаб, б ек л ар га ғайрат 
қ и л и б , бу иш н и б и ти р и ш бую рилди. Б ир 
с а р к о р л и к — Х ал и ф ага , я н а бир саркор- 
л и к — Қ ў ч б е к к а , бири Д ўст Н о си р га , 
тўр тинч и с а р к о р л и к С аййид Қосим би- 
лан Муҳиб А л и г а т о п ш и р и л д и .

Т ақ аб б у л ерм оғи — қаб ул з т и л и ш а қ ч а с и , к и ч и к ҳ у к у м а т н и н г к а т т а ҳ у к у м а т г а бўй с у н га н л и ги
қ аб ул э т и л и ш и н и сураб юборгян йки к е л т и р г а н ол ти н а қ ч а с и .
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
171
Т у р к л а р г а т е г и ш л и в и л о я т л а р н и
ў з и м и з н и к и деб б и л ган и м и з боис у ер- 
л ар д а т ал о н -то ро ж бўлм ади. Х а л қ ора- 
сида ҳ ар доим агар т у р к л ар га т еги ш л и
в и л о я т л а р га сулҳ ту зи ш учун элчи бор- 
са, ҳ у к м д о р л ар ул ар ни танг аҳ волга сол- 
м ай д и л ар , деган гап юрарди.
Ш у боис раби ул-аввал о й и н и н г бо- 
ш и д а, п ай ш ан б а ку ни , Мулло Муршид- 
ни Султон И б р о ҳ и м н и н г о л д и га, отаси 
Султон И ск ан д а р ў ш а беш-олти ой ичи- 
да ўлиб, Ҳ инд сал т ан ат и м унга т е к к а н
эди, э л ч и л и к к а тайи нл аб , бир қ ар ч и ға й
юбориб, қ ад и м д ан т у р кл ар га тегиш ли ви- 
л о я т л а р н и сў р ад и к. Д ав л а тх о н га ва Сул- 
тон И броҳим га битилган х а т л а р н и топ- 
ш ириб , о ғзак и я н а бир неча суа айтиб, 
М у л л о М у р ш и д г а р у х с а т б е р д и к . Бу 
Ҳ и н д и с т о н х а л қ и , а й н и қ с а , а ф ғ о н л а р
ф аросат ва ақ л д а н й и р о қ , соғлом ф и к р
ва тадбир билан и ш к ў р и ш д а н узоқ бул- 
ган ғал ат и о д ам л ар булар экан , на душ- 
м а н л и к ю р и ш -т у р и ш и н и қ и л а о л ад ил ар 
ва на д ў стл и к йўл- й ў р и ғи н и биладилар. 
Б орган о д ам и м и зн и Д ав латхо н бир неча 
ку н Л а ҳ ў р д а у ш лати б турди, уни на ўэи 
кўрд и, на х атн и И броҳимга юборди. Бор- 
ган од ам и м и з бир неча ойдан к ей и н ҳеч 
бир ж авоб олм ай Кобулга к елди.
О й н и н г и к к и н ч и с и д а , ж у м а к у н и
Ш а й б о қ п и ёд а ва Д а р в е ш А л и п и ёд а, 
ҳозирда у м и л т и қ ч и бўлганди, Кобулдан 
хаб ар л ар к е л т и р д и л ар . Ҳ инд о л ни нг ту- 
ғи л гя н л и ги х абари ни ҳам к е л т и р д и л ар . 
Б у х а б а р Ҳ и н д н и аабт э т и ш п а й т и д а
к е л г а н и учун я х ш и л и к к а йўйиб Ҳ индол 
деб от қ ў й д и м . Қ ан барбек ҳам Б ал х д а н
М уҳ ам м ад Зам о н м и р зо н и н г х ат л ар и н и
к е л т и р д и .
Э ртаси девон ( м а ҳ к а м а ) й и ғ и л и ш и
т а р қ а л г а н и д а н сўнг сай р га отланиб, ке- 
м а г а к и р и б , а р а қ и ч и л д и . Б а з м а ҳ л и
Х о ж а Дўст Хованд, Х исрав М ирим, Мир- 
зо қ у л и М уҳ ам м ад ий , А ҳ м ад и й , Гадойи, 
Н у ъм о н Л а н гар х о н , Р у ҳ д ам , Қосим Али 
т а р ё қ и й , Юсуф А л и , Т ен гр и қ у л и эдилар. 
К ем ан и н г т у м ш у қ т ар аф и да усти текис 
т а х т асу п а ў р н а ти л ган д и . Мен бир неча 
к и ш и б и л ан ш у ерда ў т и р га н д и м . Я на 
бир н е ч а к и ш и т а х т а с у п а н и н г о сти д а 
ў т и р г а н д и л а р , к е м а н и н г дум тар аф и д а 
ҳам ў ти р ад и ган ер бор эди — М уҳамма- 
дий, Гадойи ва Н у ъм он ўш а ерда ўтир-
д илар. Аср нам ози п а й т и гач а а р а қ ичил- 
ди. А р а қ н и н г б ад х ўр л иги дан зада бўлиб, 
бу томонда ў т и рган л ар билан келиш иб , 
м а ъ ж у н ед ик. К ем ан и н г нариги учида- 
ги л а р м а ъ ж у н еган и м и ан и б и л и ш м ад и , 
ф а қ а т а р а қ н и н г ў зи н и ги н а ич иш ди.
Кем адан хуфтон намози пайти отла- 
ниб, кечаси л аш к ар го ҳ га к елдик. Муҳам- 
мадий билан Гадойи мени ар ақ ичади деб 
ў й л а ш и б , м уноси б х и з м а т қ и л м о қ л и к
ни ят и д а а р а қ к ў заси н и от устида навбат- 
м а - н а в б а т к ў т а р и б , а ж о й и б н а ш ъ а ва 
о ч иқ чеҳра билан кир и б келиб: „Б унд ай 
қ о р о н ғ у к е ч а д а к ў з а н и ў з и м и з навб ат 
билан кўтариб к е л д и к “ , дедилар. К ейин 
б и л д и л а р к и , суҳбат бош қача экан , кай- 
ф и я т ҳам б ош қача. Б и р о вл ар м аъ ж у н - 
дян, биро вл ар ар а қ д а н маст эди. Маъ- 
ж у н суҳбати билан чоғир суҳбати бир- 
б и р и г а т ў ғ р и к е л м а г а н л и г и боис к ў п
х и ж о л а т б ўлди лар. Мен улар га, суҳбат- 
ни т ў х т ат м а н г, ар ақ ичгиси кеган одам 
а р а қ ичсин, м а ъ ж у н ейитпни хоҳлаган- 
лар м а ъ ж у н есин; ҳеч к и м бир-бирига 
қ а р ш и л и к кўрсатиб, ортиқча гап-сўз қил- 
м асин, дедим. Б а ъ з и л а р ар ақ и чдилар, 
б я ъ а и л а р м а ъ ж у н е д и л а р . А н ч а в а қ т
т а к а л л у ф билан зиёф ат давом этди. Бо- 
бож он Қ ўнб узи й зи ёф атда й ў қ эди, оқ 
уйг а к е л г а н д а у н и ч а қ и р т и р д и к , а р а қ
ичи ш и н и илтимос қ и л д и к . Турди Муҳам- 
мад қ и п ч о қ н и ҳам ч ақ и р т и р и б , мастлар 
б и л а н ҳ а м с у ҳ б а т қ и л д и к . М а ъ ж у н д а н
с а р х у ш б ў л г а н л а р билан я р ақ д ан маст 
б ў л г а н л а р н и н г г а п и б и р - б и р и г а асл о
тўғри кел м ай д и . М астлар ҳ ар тараф дан 
т у т у р и қ с и з гап л ар н и ай та б о ш лади лар, 
б аҳ сл ар и асосан, м а ъ ж у н ва м аъ ж у н и й - 
лар га т е г а ж о қ л и к қ и л и ш эди. Бобожон 
ҳам м аст б ўл и б , а н ч а г и н а т у т у р и қ с и з
г а п л а р а й т д и . Турди М у ҳ а м м а д га ҳам 
м а с т л а р т ў л д и р и б - т ў л д и р и б к е т м а - к е т
қ ад аҳ узатиб, оз ф урсатда масти беҳуш- 
га а й л а н т и р д и л а р . У л а р н и ҳ а р қ а н ч а
қ а й т а р и ш г а ҳ а р а к а т қ и л с а к ҳам , фой- 
даси бўлм ади. М астликда ан ч аг и н а ғал- 
ва к ў т ар и л д и . Суҳбат бем азал аш иб кет- 
ди, ҳ ам м а ҳар т ар аф га т ар қ ал д и .
О йнинг б еш ин чи сида, душ анба куни 
Б ҳ и р а ви ло я ти Ҳ и н д у б ек к а берилди.
С е ш а н б а к у н и Ч а н о б в и л о я т и н и
Ҳ усайн и к р а к к а и н о я т қ и л и б , у нга ва 
ч а н о б л и к л а р г а у й л а р и г а к е т и ш л а р и
www.ziyouz.com kutubxonasi


172
БОБУРНОМЛ
учун рухсат бердик. Ўша к у н л ар и Сай- 
йи д А л и х о н н и н г М и н у ч е ҳ р х о н и с м л и
уғли бизни деб Ҳ индустондан ю қориги 
йўл билан к ел аётган эк ан , Т атар гаккар- 
га дуч келибди. Т атар Г а к к а р уни уш- 
лаб олиб, қў йи б юбормай, қ и з и н и бериб 
куёв кил и бд и . А нча в а қ т ў ш а ерда колиб 
к етган д и , келиб х и зм ат и м га к и р и ш и н и
билдирди.
Нилоб ва Б ҳ и р а тоғлари оралиғида- 
ги ж у д ва ж а н ж у ҳ а х а л қ л а р и д а н таш
қ а р и , К а ш м и р то ғл ар и га ту таш и б кет- 
ган ж а т ва г у ж у р ҳам д а ў ш а то и ф ага 
мансуб ж у д а кўп эл л ар ҳар тараф ва ҳар 
т еп а л и к д а қ и ш л о қ л а р қуриб ўтирибди 
лар. У л а р н и н г ҳ о к и м и ва к ат т аси гак- 
к яр қ аб и л аси д и р. Б у л а р ҳам худди ж у д
ва ж а н ж у ҳ а н и н г у л у ғ л ар и д ек ҳ о к и м л и к
қ и л я д и л ар . Бу тоғлар этагида я ш а ётг ан
х а л қ л а р н и б о ш қар и ш ўш а й и л л а р и бир 
о т ан и н г авл о д и бўлган а м а к и в а ч ч а л а р
Татар г а к к а р билан Ҳ аатий Г а к к а р қў- 
лида эди. У л а р н и н г м у с т а ҳ к а м ер л ар и
сув ўйиб кетган ж о й л а р ва ж а р л и к л а р
эди. Т атар ер и н и н г номи П ар ҳ о л а бўлиб, 
қо р л и то ғл ар д ан ан ча п астда ж о й л а ш
ганди. Ҳ а а т и й н и н г е р л ар и т о қ қ а тута- 
шиб кетган . Бобухон Б исутга т еги ш л и
К о л а н ж а р н и ҳ а м Ҳ а а т и й ўз м у л к и г а
қўш иб олганди. Татар г а к к я р Д ав латхон 
билан уч р аш ган эди. Унга бироз бўйсун 
ганнам о бўлиб к ў р и н ар д и , Ҳ аати й билан 
эса у ч р аш м а ган д и . Унга нисбатан душ- 
м я н ч и л и к ва б у э г у н ч и л и к к а й ф и я т и д а
эд и . Т а т а р Ҳ и н д у с т о н б е к л а р и б и л а н
т и л б и р и к т и р и б ва ш а р т л а ш и б к е л и б
Ҳ а ат и й н и уэоқдан турий қ я м ал қилган- 
дек бўлиб ўтирарди.
Биэ Б ҳи р ад а экан им изд а ов баҳона- 
сида гафлатда қолган Ҳ аятий Татарнинг 
устига юриш қилиб, уни ўлдириб, ерла- 
ри-ю ҳ ар ам л ар и н и , н и м асики булса, ҳам- 
ма нарсасини эгал л ага н д и , қ у л г а кирит- 
дик. П еш ин намоэи пайти сайрга чиқиб, 
к е м а д а а р а қ и ч и л д и . М а ж л и с а ҳ л и
Д ўстбек, М ир зо қу л и, А ҳ м ад и й , Гадойи, 
М уҳам м ад Али ж а н г ж а н г асас*, Уғон- 
берди м ўғул, соэанда ва х о н андалардан 
Р у ҳ д а м , Б о б о ж о н , Қ о си м А л и , Ю суф 
А ли , Т ан гр и қ у л и , А булқосим , Р ам аэон 
л у л и хуфтон нам ози гача кем ада улфат-
ч и л и к қ и л д и к . Х у ф то н н а м о з и п а й т и
кем ад ан қ а т т и қ м аст бўлиб ч и қ д и к . Мен 
о тга м и н и б , қ ў л и м г а м а ш ъ а л н и олиб, 
дарё ёқаси д ан ўрдугача отнинг гоҳ у то- 
м онига, гоҳ бу том онига эги ли б, ж ил о в- 
ни қўйиб юбориб, отни учириб келибм ан. 
Ж у д а қ а т т и қ м аст бўлган э к а н м а н . Эр- 
таси га қ ў л и м д а м а ш ъ а л билан л а ш к а р - 
г о ҳ г а ч а о т н и н г ж и л о в и н и бўш қ ў й и б
к е л г а н и м н и ай ти б б е р д и л а р . Мен ҳеч 
нарсяни эслай олм ад им . Уйга келган им - 
да ан ча қ ай т қ и л и б м а н .
Ж у м а куни сайрга чиқиб, кем ада сув- 
дан ў тд и к . Н ар и ги тараф д яги боғларни, 
гуллаб ётган д ар а х т л а р н и , ш а к а р қ а м и ш
эк и л г а н ер л ар н и том ош а қи л и б , қуд у қ- 
дан сув о ладиган чарм ид и ш — далв ва 
ч а р х л а р н и к ў р д и к . Сувни қ ан д а й қ и л и б
тортиб ч и қ а р и ш л а р и н и сўряб, бир неча 
м ар та сув торттириб ҳам к ў р д и к . Сайр 
пай ти д а м а ъ ж у н едик. У ердан қай ти б
кел и б , к е м а г а к и р д и к . М и н у ч еҳ р х о н га 
тағин м а ъ ж у н бергандилар, ш унд ай маъ- 
ж у н и й — маст булиб қ о л д и к и , уни и к к и
киити қ ў л т и ғ и д а н к ў тар и б т у р ғи зд и л ар . 
Б и р м у д д ат д а р ё н и н г ў р т аси д а к е м а г а
л а н г а р таш лаб т у р д и к . К ейин дарё бўй- 
л яб , п а с т г а қ а р а б у эо қ с у зи б б о р д и к . 
Ундан сўнг я н а к ем ан и ю қ о р ига қараб 
т о р т ти р д и к . У ша кеча к е м а н и н г ўзида 
уйқу л аб , саҳ а р га я қ и н қар о р го ҳ га кел- 
дик.
Раби ул-аввал о й и н и н г ўни нч иси д а, 
тпанба к у н и офтоб ҳ ам ал б у р ж и г а ўтди. 
Ў ш а к у н и п е ш и н н а м о з и п а й т и с а й р
қ и л и ш г а чиқиб, кем ага кир и б ар ақ ичил- 
ди. М а ж л и с а ҳ л и Х о ж а Дўст Х ованд , 
Д ўстбек, М ирим , Мирэо Қ у л и , Муҳам- 
м ад ий , А ҳ м ад и й , Юнус А ли , М уҳам м ад 
А л и ж а н г - ж а н г , Г а д о й и т а ғ о й и , М ир 
Х у р д асас, с о з а н д а ва х о н а н д а л а р д а н
Р у ҳ д а м , Б о б о ж о н , Қ о си м А л и , Ю суф 
А л и , Т а н г р и қ у л и , Р ам азо н эдилар. Б и р
қ ў л т и қ қ а ки р и б , бир м уддат пастга қа- 
раб су зд и к , Б ҳ и р а тўғриси д ан ан ча паст- 
роқда кем ад ан ч и қ и б , к е ч к и намоз вақ- 
тида қ ў ш и н турган ерга етиб к ел д и к .
Ш у ку н и Шоҳ Ҳусайн Хушобдан кел- 
ди. К адимдан т у р кл ар га теги ш л и бўлган 
е р л а р н и с у р а б , ў р т а д а с у л ҳ т а к л и ф
қили б, уни э л ч и л и к к а юборган эдик, бел-
* Асас — тунги соқч и , м и рш я б.
www.ziyouz.com kutubxonasi


БОБУРНОМЛ
173
ги ланган пул л арн и н г купи қў л га тегди. 
И ссиқ ҳам я қ и н л а ш и б қолди. Ҳиндубек- 
ка к ў м а к учун Ш о ҳ м у ҳ ам м ад муҳрдор- 
ни, я н а бу иш га муносабати бўлган баъ- 
зи й и ги т л ар н и тайинлаб, ҳ ар б ирининг 
м авқ еи га я р а ш а т и р и к ч и л и г и учўн маош 
белгиланди. Бу ю р и ш л ар н и н г ундовчи ва 
сабабчиси Л а н гар х о н га Х ушобни иноят 
қилиб, байроқ бериб, унинг ҳам Ҳинду- 
б е к к а к ў м а к б е р и ш и г а қ а р о р қ и л д и к . 
Б ҳ и рад аги турк ва м аҳ ал л и й амалдорлар- 
н и н г м а о ш ва т а ъ м и н о т и н и
о ш и р и б , 
Ҳ инд уб екка қ ў м а к к а қў й д и к . Номи юқо- 
р и д а з и к р э т и л г а н М и н у ч е ҳ р х о н , я н а
М и н у ч е ҳ р н и н г қ а р и н д о ш -у р у г л а р и На- 
зар Али турк, Сангархон ж а н ж у ҳ а ва Ма- 
л и к Ҳ аст ж а н ж у ҳ а ш у л а р ж у м л аси д а н
эди.
Ушбу ви лоятдаги иш н и сулҳга кел- 
тириб, бироз б арқарорлаш тири б, раби ул- 
аввал ойи н и н г ўн биринчисида — якш ан- 
ба куни Б ҳ ир ад ан чиқиб, Кобулга йўнал- 
д ик. К а л д ак аҳ о р г а келиб т у ш д и к . У ша 
ку н и ҳам одатдан т а ш қ а р и ку ч ли 
бир 
емгир ёгди. Ч а к м о н л и -ч ак м о н си з к и ш и
бирдек бўлди. Қ ў ш и н н и н г охири кечқу- 
рун хуфтон намозигача етиб келди. Бу 
ерлар ва ҳ у ку м атн и н г обу тобини (сиру 
қ ир и ни ) я х ш и билган к и ш и л а р , ж ум ла- 
дан, гак к а р н и н г азал и й душ м ани бўлган 
ж а н ж у ҳ а Ҳ аатий г а к к а р н и бу ерлардаги 
энг ёмон к и ш и , деб м аълум от бердилар: 
йў л л ар д а қ а р о қ ч и л и к қ и л ад и , одамлар- 
ни тал айд и ; ш унд ай қ и л и ш к е р а к к и , ё 
уни нг ўзи бу ерларни таш лаб кетсин, ё 
уни нг қулоғин и я х ш и л а б бураб қ ў я й л и к .
Ш у н г а к е л и ш и б , э р т а с и г а Х о ж а
Мирмирон ва М ирим Носирни қолаётган 
қ ў ш и н г а бош б ў л и ш л а р и н и т а й и н л а б , 
пеш индан кейин қ ў ш и н д ан аж р али б чиқ- 
д и к ва Ҳ аатий гак к а р н и н г устига, Татар- 
ни улдириб, уни нг П ароладаги ерларини 
т а с а р р у ф и г а о л г а н и г а б и р н е ч а к у н
бўлганда, ўзи шу П аролада экан ида, буни 
з и к р ҳам этган ди к, илдам бордик.
Аср намози вақти да тўхтаб, отларга 
ем бердик, хуфтон намози чоғида у ер- 
дан ж ўнаб кетд ик . М алик Ҳастнинг Су- 
рупо исмли гуж ур н ав кар и йўлбошловчи 
бўлди. К ечаси й ў л д ан ад аш и б , саҳарга 
я қ и н тўх тад ик. Б ек М уҳаммад мўғулни 
қ аро р го ҳ г а қ а й т а р д и к . Тонг ёр и ш ганд а 
йўлга т у ш д и к . Кун ёйилганда совутлар-
ни к и й и б , о л д и н г а қ а р а б ю р д и к , бир 
ш а р ъ и й қ о л га н и д а П ар о л а н и н г қораси 
кўрин ди. Ҳ у ж у м чи лар н и олдинга таш- 
ладик. Ўнг қанотдаги аскарлар тўдаси Па- 
роланинг ш а р қ и й тарафидан борди. Ўнг 
қанотда ҳ ар акатл ан ад и ган Қўчбекни шу 
ўнг қ ан отдагилар ортидан к ў м а к к а юбор- 
дик. Чап қанотдагилар, м арказдаги ас- 
ка р л а р П ар о л ан и н г устига ти қ и л и б бо- 
риб қ о л и ш д и . Дўстбек чап қанотдан Па- 
р ол а у с т и г а б ор ган к и ш и л а р о р т и д а н
к ў м а к к а юборилди.
П арола ж а р л а р орасида ж о й л аш г а н . 
Унга олиб борадиган йўл и к к и т а . Бири 
ш а р қ и - ж а н у б и й йў л б ўлиб, у ж а р л а р
устидан ўтган. Б и з ш у йўл билан кел- 
д и к . И к к и т а р а ф и д а
сув ўйиб к етган
ж а р л а р ж о й л а ш г а н . П а р о л а н и н г я р и м
к у р ў ҳ и д ан бошлаб то дарвозага етгунча 
турт-беш ж о й д а й ў л н и н г и к к и томони- 
да ж а р л и к ҳосил бўлиб, ё л ғи зо ё қ йўл 
т у ш г а н к и , бу ерда бир ўқ о тим ича ора- 
л и қ масофани сақлаб б ири н-кетин тизи- 
либ ю рм оқ к е р а к . Я на битта йўли ғар- 
б и -ш им о л ий тарафдан бўлиб, бир кенг 
тог й ў л н и н г ичи билан келиб, П аролага 
олиб ч и қ а д и . У ҳ ам ёл ғи зо ё қ й ўл д и р . 
Б о ш қ а ҳеч бир тараф дан йўл йўц. Гарчи 
ш аҳ ар қўрғон ини нг девори ва ҳарбий ис- 
теҳком и бўлмаса-да, бироқ куч иш латиб 
эгал л аш учун ҳам қу л ай ери йўқ. Атро- 
фи е т т и -сак к и з-ў н қ а р и к ел ад и ган тик 
ж а р л и к л а р билан ўралган.
Чап қанотдаги к и ш и л а р олдинда — 
тор ж о й л а р д а н ў ти б , д а р в о з а том о нга 
сурилиб бордилар. Ҳ аатий ўттиз-қирқта- 
ча совутли ва кеж и м л и киш ил ар и , кўплаб 
пиёдаси билан ҳ у ж у м ч и л ар н и орқага су- 
риб к е л а б о ш л а д и . Ҳ у ж у м ч и л а р н и н г
ортида к ў м а к к а қу й и л ган Дўстбек етиб 
келиб, қ ат т и қ ж ан г қилди, д уш м аннинг 
ку п о д ам л ар и н и отдан қ у л ати б , босди. 
Уша ерларда ж асурлиги билан ш уҳрат 
топган Ҳ аатий г а к к а р ҳ ар қ ан ч а урин- 
масин, бардош беролмай қочди. Бу тор 
ерларда 
тўхтаб ж а н г қ и л о л м аган и д ек , 
қўрғонига етиб борганида қўрғонни мус- 
т а ҳ к а м ҳ и м о я л а ш г а ҳам қурби етмади. 
Ҳ у ж у м ч и л а р и м и з уни нг ортидан Паро- 
ла қўрғонининг ғарби-ш имолий тарафи- 
даги тор йўллар ва ж а р томондан қўрғон- 
га бостириб к ирди лар. Ҳ аати й н и н г танҳо 
ўзи қочиб чиқци. Б у ж ан гд а Дўстбек ўзи-
www.ziyouz.com kutubxonasi


174

Download 11,32 Mb.

Do'stlaringiz bilan baham:
1   ...   113   114   115   116   117   118   119   120   ...   185




Ma'lumotlar bazasi mualliflik huquqi bilan himoyalangan ©hozir.org 2024
ma'muriyatiga murojaat qiling

kiriting | ro'yxatdan o'tish
    Bosh sahifa
юртда тантана
Боғда битган
Бугун юртда
Эшитганлар жилманглар
Эшитмадим деманглар
битган бодомлар
Yangiariq tumani
qitish marakazi
Raqamli texnologiyalar
ilishida muhokamadan
tasdiqqa tavsiya
tavsiya etilgan
iqtisodiyot kafedrasi
steiermarkischen landesregierung
asarlaringizni yuboring
o'zingizning asarlaringizni
Iltimos faqat
faqat o'zingizning
steierm rkischen
landesregierung fachabteilung
rkischen landesregierung
hamshira loyihasi
loyihasi mavsum
faolyatining oqibatlari
asosiy adabiyotlar
fakulteti ahborot
ahborot havfsizligi
havfsizligi kafedrasi
fanidan bo’yicha
fakulteti iqtisodiyot
boshqaruv fakulteti
chiqarishda boshqaruv
ishlab chiqarishda
iqtisodiyot fakultet
multiservis tarmoqlari
fanidan asosiy
Uzbek fanidan
mavzulari potok
asosidagi multiservis
'aliyyil a'ziym
billahil 'aliyyil
illaa billahil
quvvata illaa
falah' deganida
Kompyuter savodxonligi
bo’yicha mustaqil
'alal falah'
Hayya 'alal
'alas soloh
Hayya 'alas
mavsum boyicha


yuklab olish